№ 943
гр. Пазарджик, 02.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на втори ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело №
20215200100786 по описа за 2021 година
Подадена е въззивна жалба вх. № 6626/05.10.2022 г. (изпратена на 04.10.2022 г.)
от ищеца по делото, чрез адв. Д., с пълномощно към исковата молба. Същата е в срок,
при съобразяване на правилото на чл. 62, ал. 2 от ГПК.
С разпореждане № 870 от 05.10.2022 г. съдът е оставил въззивната жалба без
движение за отстраняване на нередовност по същата, а именно за внасяне на държавна
такса от 2 508.68 лева по сметка на Апелативен съд - Пловдив.
Постъпила е молба вх. рег. № 7145/20.10.2022 г. от ищеца по делото, чрез адв.
Д., с която моли да бъде продължен срока за изпълнение на указанията на съда, дадени
с разпореждане № 870. Твърди, че късно е узнала за дадените указания, а именно на
18.10.2022 г., при случайна справка в деловодството. Поддържа, че изпратеното чрез
ЕПЕП разпореждане е отчено като връчено на 13.10.2022 г., но поддържа, че
съобщението не е отворено нито от адвоката, нито от нейните сътрудници. Немалкият
размер на държавната такса от 2 508.68 лева и оставащият двудневен срок от
узнаването за разпореждането на 18.10.2022 г. до изтичането му на 20.10.2022 г. е дало
основание да подаде молба по чл. 63 от ГПК за продължване на срока с две седмици.
Съдът е приел молбата по чл. 63 от ГПК за допустима, като подадена преди
изтичане на дадения от съда срок, изтичащ на 20.10.2022 г., приемайки също така, че
доводите на страната, че не е узнала за разпореждането своевременно, тъй като
съобщението, изпратено чрез ЕПЕП не е било отворено, за неоснователни поради
следното:
Ищецът, чрез адв. Д. е дал съгласие за получаване на съобщения чрез ЕПЕП
съгласно чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК с изрично подадено заявление затова - л. 70 от
делото. Според чл. 51, ал. 1 от ГПК, връчването на адвокат се извършва чрез ЕПЕП
или на всяко място, където той се намира по служба.
Съобщението, с което се връчва разпореждане № 870/05.10.2022 г. е изпратено
1
на 05.10.2022 г. 15:20 часа чрез ЕПЕП и поради неотваряне на същото от адресата,
ГПК го приема като връчено в първия ден след изтичането на 7-дневния срок от
неговото изпращане, съгласно чл. 41а, ал. 1, изр. 2 от ГПК, в случая на 13.10.2022 г. в
00:00 часа. Срокът за изпълнение на указанията е изтичал на 20.10.2022 г., когато е
постъпила и молбата по чл. 63 ГПК.
Независимо от неоснователността на доводите за неотваряне на съобщението,
съдът е приел причините поради които не са изпълнени указанията на съда за
уважителни, предвид че жалбоподателят е посочил, че указаната държавна такса е
значителна и страната изпитва затруднения да я осигури. Ето защо, съдът с
определение № 517 от 21.10.2022 г. е уважил молбата по чл. 63 от ГПК, като е
продължил срока за изпълнение на разпореждането на съда за внасяне на държавната
такса, считано от изтичане на първоначалния срок 20.10.2022 г., но не с поискания от
страната двуседмичен срок, а с едноседмичен, т. е. до 27.10.2022 г. включително.
Моментът, от който започва да тече новоопределеният срок, не е обвързан от
датата, на която страната е узнала, че срокът е продължен, а е точно фиксиран. След
като началният момент на срока е определен с изрична правна норма (чл. 63, ал. 2 от
ГПК), за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по
нейна молба определение, с което срокът е продължен. По силата на чл. 7, ал. 2 от ГПК
съдът връчва преписи от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване,
какъвто характер разпореждането/определението по чл. 63 от ГПК няма. Ако се приеме
разбирането, че съдът е длъжен да съобщи на страната, че удължава срока, съществува
вероятност /особено при по-кратките срокове, какъвто е едноседмичния/ съобщението
за удължаването на срока да достигне до страната след изтичането на този срок и тя да
не може в неговите рамки да извърши съответното процесуално действие. В интерес на
тази страна е да следи относно отговора на съда по молбата му за удължаване на срока.
В този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в Определение № 348 от
18.06.2015 г. по ч. т. д. № 135/2015 г., I т. о., Определение № 158 от 18.03.2011 г. по ч.
гр. д. № 145/2011 г., III г. о., Определение № 454 от 15.07.2013 г. по ч. гр. д. №
4232/2013 г., IV гр. о. и други.
Въпреки липсата на задължение за съда да съобщава определението по молбата
за продължаване на срока, съдът е предоставил на молителя възможност да се запознае
своевременно с това определение, ако същият се беше поинтересувал от произнасянето
на съда по молбата му още на следващия ден от постъпването ѝ. Също така новият
срок, който съдът определя в производството по чл. 63 от ГПК е напълно подходящ и
съобразен с естеството на процесуалните действия, които страната следва да извърши,
а именно внасяне на държавна такса от 2 508.68 лева.
Продълженият срок изтича на 27.10.2022 г. включително, като и до момента
няма отстраняване на нередовностите по жалбата или да е постъпила друга молба за
2
продължаване на срока в продължения от съда срок.
Всичко това води до извод, че въззивната жалба е останала нередовна, поради
което и на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, същата следва да бъде върната.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА въззивна жалба вх. № 6626/05.10.2022 г. от М. И. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ***, чрез адв. Д. от АК - Варна, със съдебен адрес: гр. П., бул. ***, срещу
постановеното по делото решение.
Разпореждането подлежи на обжалване от жалбоподателя в едноседмичен срок
от съобщението пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
3