Решение по дело №13423/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262634
Дата: 15 октомври 2021 г. (в сила от 15 май 2023 г.)
Съдия: Пламен Петев Танев
Дело: 20203110113423
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№262634/15.10.2021г.

                        гр. Варна,10.2021г.; гр. Варна

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                Районен съд - Варна, 10-и състав, на шестнадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав:  

                                         

                                                                                            Районен съдия:  П.Т.

 

               при участието на секретаря Г. Н., като разгледа докладваното от съдията Т.гражданско дело № 13423 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е образувано по предявена искова молба от А.Т.Л. срещу И.Н.А., с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 19 900,00 лв., представляваща присъдени в полза на ищеца съдебно деловодни разноски по гр. д. с номер 16953/20**г. по описа на СГС. Със заявление от 01.04.2021г. предявеният иск е оттеглен.

               В срока за отговор на ИМ е подаден насрещен иск от И.А. срещу А.Л., с искане да бъде постановено решение, по силата на което насрещният ответник да бъде осъден да заплати в полза на насрещния ищец сумата от 1000,00 лв., представляваща частичен иск от сумата от 19 900,00 лв. В открито съдебно заседание от 16.09.2021г. ищецът е направил увеличение на иска до пълен размер от 19 900,00 лв.

               Излага се, че с Договор за правна услуга на адв. А. му било възложено от Л. да го представлява пред всички органи, включително пред съда, във връзка с производството по реда на чл. 23 и сл. от ЗОПДИППД, образувано срещу Л. и В.И.Л.по искане на ***, и в частност по ч.гр.д. с номер **/**г. по описа на СГС и гр.д. с номер 16953/20**г. по описа на СГС. За изпълнение на задълженията било уговорено възнаграждение в размер на 53 857,13 лв. за една инстанция, платими както следва: след подписване на договора – половината сума и преди първото съдебно заседание – остатъкът. Уговорено било, че довереникът може да организира и да проведе изпълнително производство и да получи присъдените суми за себе си. Л. не изпълнил своите задължения. С определение на съда производството било прекратено. Окончателно присъдените разноски били в размер на 19 990,00 лв. С нарочна декларация Л. уведомил ***, че сумата следвало да се преведе по сметка на Адвокатското дружество. След превода на сумата адвокатското дружество „***“ я превело по лична сметка на Л., като уговорката била след това Л. да я преведе по лична сметка на ищеца. Това задължение не било изпълнено.

                В срока за отговор насрещният ищец оспорва изцяло предявения насрещен иск. Клаузата, на която се позовава насрещният ищец била неморална, поради което и нищожна. Получаването на търсената сума води до неоснователно обогатяване. Процесуалният представител следва да получава единствено хонорар. След получаване на хонорара си всякакви уговорки за получаване на суми са неморални. Сочи се, че задължението е погасено по давност.

               С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

               Видно от приложения по делото Договор за правна помощ А.Т.Л. е упълномощил адв. И.А. да го представлява и защитава пред всички органи във връзка с производство по реда на чл. 23 и сл. ЗОПДИППД, образувано срещу А.Л. и В.Л.по искане на *** и в частност по ч.гр.д. с номер **/**г. по описа на СГС и гр.д. с номер 16953/20**г. по описа на СГС до окончателното свършване на делата във всички инстанции. Уговорено било, че доверителят дължи на довереника адвокатски хонорар в размер на 53 857,13 лв., платим към дата 28.06.2013г. Посочено е в договора, че довереникът има право въз основа на този договор да проведе изпълнително производство и да получи присъдените суми за себе си.

               Видно от представеното по делото извлечение от операции Адвокатско дружество „***“ е превело на А.Л. сумата от 19 990,00 лв. на 16.02.2018г., като е посочено основание „възстановяване присъдени съдебни такси и разноски“.

                От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

                В своя доклад съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 286 вр. чл. 79 ЗЗД. В първо съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не е отправил възражения.

                С договора за правна услуга страните по него обективират своята воля, по силата на която адвокатът има задължението да осъществи защита и съдействие на своя доверител, а последният има задължение да заплати на адвоката уговореното в договора адвокатско възнаграждение. Право на адвоката е да получи това възнаграждение и право на доверителя е да получи адекватна правна защита.

                От приложения по делото Договор за правна помощ се установява, че страните са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 53 957,13 лв., платимо на два пъти към дати 15.04.2013г. и 28.06.2013г. Няма събрани по делото доказателства, които да установят дали цялата дължима сума от доверителя е била заплатена. Освен това претенцията на ищеца адв. А. не намира своето основание в твърдението, че не е заплатено адвокатско възнаграждение по силата на тази изрична уговорка.

                Въпросът, който е предмет на делото включва в себе си уговореното право на адв. А. да организира и проведе изпълнително производство и да получи присъдените суми за себе си. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е уговорено едно право на страна по договора, ако са налице дадените положителни предпоставки да организира и проведе изпълнително производство и да получи присъдените суми за себе си. На първо място следва да се посочи, че правото е да се организира и да се проведе изпълнително производство. Няма данни по делото такова да е проведено, за да се търсят съответните суми. След като същото не е проведено не става ясно размерът на „присъдените суми“ какъв е. От така уговорената клауза в договора не става ясно кои суми се включват в понятието „присъдени суми“, дали става дума само за адвокатско възнаграждение или сбор от всички разноски в съответното производство. Не става ясно при положителен резултат на кое дело ищецът ще има правото да организира и проведе изпълнително производство, доколкото в Договора за правна услуга са посочени две дела.

                Освен това не може да се приеме, че тази уговорка между страните представлява дължимо възнаграждение на процесуалния представител, доколкото вече такова е уговорено. Т.е. уговорката да се заплаща два пъти за едно и също нещо би довела до неоснователно обогатяване, като поставя по – слабия субект, в случая доверителя, в една неизгодна ситуация. Тълкувайки уговорената клауза настоящият съдебен състав достига до извод, че страните са се договорили процесуалният представител на страната да може да получи изпълнителен титул за себе си, въз основа на който да образува изпълнително дело. Изпълнителен титул обаче се издава в полза на страната, която е участвала по делото, ако присъдените разноски са в нейна полза. Следователно е липсвала изначална невъзможност адв. А. да се сдобие с годен изпълнителен титул, доколкото страна в производството е бил ответникът А.Л.. Предвид изложеното уговореното право представлява просто една възможност за предприемане на съответно действие, но не представлява задължение, което ответникът да има тежест да изпълни. Именно поради липсата на задължение от страна на ответника за изпълнение, претенцията на ищеца се явява неоснователна.

                За пълнота следва да се посочи, че изрично ищецът в молба от 29.06.2021г. е посочил, че ответникът не е заплатил никаква сума по Договора за правна помощ. Настоящият съдебен състав намира, че задължение на ответника е било да заплати уговорената сума в размер на 53 957,13 лв., платима на два пъти към дати 15.04.2013г. и 28.06.2013г. Такава претенция обаче липсва в настоящото производство.

                По разноските:

                С оглед изхода на спора разноски не следва да се присъждат, доколкото ответникът Л. не е представил доказателства за сторени такива.

 

                Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                 ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И.Н.А., ЕГН **********, срещу А.Т.Л., ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, по силата на което А.Т.Л. да бъде осъден да заплати в полза на И.Н.А. сумата от 19 900,00 лв., представляваща дължима сума по сключен между страните Договор за правна услуга от 26.02.2013г.

 

                 Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.

      

 

                                                                 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................