№. 701 / 9.11.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
09.11.2018 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 27.09.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Д. Цветанов и с участието на прокурора......................................................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 150 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, ”У. Б. А. Е. 8., със седалище и адрес на управление гр. София, район ,. п. „. Н. №. 7., представлявано от Л. К. Х.- Член на УС и Изпълнителен директор на „У. Б. АД и А. К.- Член на УС и Изпълнителен директор на „У. Б. А. чрез процесуалния си представител адвокат Д.М.Д., е предявил иск СРЕЩУ: Д.А.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.
В исковата си молба твърди, че на основание Заявление от ,,У. Б. АД по чл. 417 от ГПК на РС- гр. Монтана по ЧГД №.
2147/2015 г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу длъжника Д.А.М.. Ответникът по иска е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415 ГПК, за тях е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането им.
Д.А.М. е ползвал банков кредит, съгласно Договор за кредитна карта за физически лица №. СR 316 от 25.01.2010 г., сключен с „У. Б. АД с разрешен размер на 1 300 лева. Кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите месечни вноски за договорни лихви и главница на 22.10.2013г., като от тази дата същият е изпаднал в забава, поради което на основание чл. 13.2.6 във връзка с чл. 13.1.1 от Договора за кредит ,,У. Б. АД едностранно е обявило целият дълг за предсрочно изискуем, считано от същата дата. С Нотариална покана №. 9853/2015г. по описа на нотариус В. Т., рег. №.596 от НК, връчена на 27.10.2015г., банката е уведомила длъжника за обявената предсрочна изискуемост и го е поканила доброволно да погаси задълженията си в пълен размер. Към датата на настоящото заявлениед, длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви и главница по договора на „У. Б. А. което обуславя правния интерес на банката от снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
На 15.12.2017 г. са получили съобщение, че длъжникът е подал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение по ЧГД №. 2147/2015 г. Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжникът дължи и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС, поради това, че пълномощникът е регистрирано по ДДС лице.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че „У. Б. АД има срещу ответника валидно и изискуемо вземане в размер на:
1) Сумата от 1 044, 42 лв. главница за периода 22.10.2013 г. до 17.11.2015 г.
2) Сумата от 124,20 лв. - договорни лихви за периода от 22.10.2013 г. до 17.11.2015 г.,
3) законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2017 година – датата на подаване заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното й изплащане.
4) Сумата от 385,00 лв. разноски в заповедното производство, от които 25,00 лв.(двадесет и пет лева)- платена държавна такса и 360 лв. – адвокатско възнаграждение
Претендира и присъждане на държавна такса в размер на 25,00 лв.(двадесет и пет лева) и договорен адвокатски хонорар в размер на 374, 16 лева с включен ДДС.
Ответникът Д.А.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в срока, предвиден за отговор не взема становище по иска. В проведено съдебно заседание, редовно призован сочи, че му е известно, че следва да ги връща.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено ч.гр.д.№. 2147 по описа на Районен съд Монтана за 2015 година
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК прием за установени следните обстоятелства:
Няма спор между страните, че Д.А.М. е ползвал банков кредит, съгласно Договор за кредитна карта за физически лица №. СR 316 от 25.01.2010 г., сключен с „У. Б. А. с разрешен размер на 1 300 лева.
Не се спори и досежно обстоятелството, че кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите месечни вноски за договорни лихви и главница на 22.10.2013г., като от тази дата същият е изпаднал в забава, поради което на основание чл. 13.2.6 във връзка с чл. 13.1.1 от Договора за кредит ,,У. Б. АД едностранно е обявило целият дълг за предсрочно изискуем, считано от същата дата. С Нотариална покана №. 9853/2015г. по описа на нотариус В. Т., рег. №. 596 от НК, връчена на 27.10.2015г., банката е уведомила длъжника за обявената предсрочна изискуемост и го е поканила доброволно да погаси задълженията си в пълен размер.
В съответствие с разпоредбата на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ , а също и с разпоредбата на чл. 417, т. 2 от ГПК, банката е подала срещу Д.А.М. Заявление за издаване на заповед за изпълнение в РС- Монтана, с което е претендирала дължимите й във връзка с договора за кредит суми.
Ищецът твърди неизпълнение на договор по разрешен и усвоен кредит в конкретно посочени размери на неизпълнение от длъжника.
Спорен е въпросът, основателен ли е иска, предявен с правно основание чл. 422 ГПК.
Предмет на делото е специален установителен иск за признаване съществуване на вземането към един минал момент, след успешно проведено заповедно производство, по което е направено възражение от страна на длъжника в заповедното производство - чл. 422 ГПК. При предявен иск по чл. 422, ал.1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 417 ГПК е предявил при направено възражение от страна на длъжника по реда на чл. 414 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист, с който съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. №. 2148 по описа на Районен съд Монтана за 2015 година и е определен ясно и недвусмислено в закона - чл. 415, ал.1 ГПК. Целта на предявяването на иск при подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането и в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила. Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 417 и сл. от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано писмено възражение в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК против издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса. Преценката на обстоятелствената част и петитума на исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда и при предпоставките на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск, за да установи със сила на пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Исковата молба, която определя пределите на търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум на осъдителен иск, какъвто би бил недопустим при наличие на издадена в полза на ищеца - кредитор заповед за изпълнение.
Съобразено с представените по делото доказателства, съда намира следното:
Действително, от представените в заповедното производство по ч.гр.д.№. 2147 по описа за 2015 година на МРС е било необходимо, съобразно законовите разпоредби, да се представят доказателства, а съда е приел заявеното изцяло, съобразно придружаващите го писмени доказателства заявлението на „У. Б. АД от 18.11.2015 година за основателно, като на 19.11.2015 година е разпоредил заплащане на дължимото така, както е заявено и е издал и изпълнителен лист.
Едва в исковото производство, след направено възражение и представяне на доказателства, в тежест на страните, съобразно правилото на чл. 154 ГПК, съдът се произнася по основателността на претенцията.
По отношение основателността на иска, касаещ съществуване на вземане към един минал момент от подписан между страните Договор за банков кредит няма спор.
От друга страна, съдът следва да съобрази и разпоредбите на Тълкувателно решение №. 4 от 18.06.2014 година на ВКС по тълкувателно дело №. 4/2013 година, ОСГТК ВКС, съгласно т. 18 от което, в хипотезата на предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване на вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски, вземането става изискуемо с неплащането им, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ - извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Когато тя е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В конкретния случай ищецът ангажира доказателства в тази насока. При така установените факти, съдът е приема, че предявеният иск за установяване съществуването на вземането е основателен - предсрочната изискуемост на вземането е настъпила със спиране на плащанията от страна на длъжника и упражнените от кредитора активни действия по събиране на вземането чрез подаване на заявление по чл. 417 ГПК. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Банката кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение, след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски, което действие следва да предхожда по време сезирането на съда по реда на чл. 417, т. 2 ГПК. По делото е безспорно установено, че преди подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, банката кредитор е обявила на длъжника предсрочната изискуемост, поради което предявеният установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК се явява основателен, предвид отправената нотариална покана и разписката по нотариална покана с рег.№. 9853 от 19.10.2015 година, л.14-17 от ч.гр.д. №. 2147/2015 г. на МРС. От тях е видно, че на 27.10.2015 година нотариалната покана е връчена на длъжника чрез неговата майка, което обуславя извода, че същият е получил уведомлението за обявяване предсрочната изискуемост на кредита, в качеството му на кредитополучател.
Освен това, удостоверителният обхват на извлеченията от счетоводните книги трябва да се изведе от двете дадени в кумулативна връзка основания за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно наличието на редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане /чл. 418, ал. 2 ГПК/. Преди да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и да разпореди издаване на изпълнителен лист, съдът трябва да провери дали представеното извлечение от счетоводните книги представлява редовно от външна страна основание по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК за образуване на заповедно производство. Според тази правна норма такива основания са извлеченията от счетоводните книги, които установяват вземания на държавни учреждения, общини и банки. Понятието"счетоводни книги" не е легално дефинирано, включително и от действащия Закон за потребителския кредит, но принципите и изискванията за начина на водене на счетоводството следват от ЗСч. (като например: изискване на чл. 1, ал. 1, т. 1 Закона за счетоводството за всеобхватност и достоверност на счетоводните системи; изискване на чл. 2 З за счетоводството към счетоводните записвания за регистриране на счетоводните операции в хронологичен ред и др.). Представените от банката-заявител извлечения от счетоводните записвания трябва да удостоверяват задължението на кредитополучателя към банката - данни за договора за кредит- дата на сключване, размер, данни за движението на погасяването му- размерът на просроченото задължение по главницата, договорните и наказателните лихви. Това удостоверително действие на счетоводните извлечения, обаче, не е достатъчно. Те трябва да удостоверяват и второто основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, а именно - подлежащото на изпълнение вземане. В случая трябва да съдържат данни дали са се сбъднали условията на чл. 13.2.6, във връзка с 13.1.1 от Договора за кредит. Отговорност и санкции в Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, касаеща предсрочната изисуемост на кредита - т. е извлеченията от счетоводните книги трябва да съдържат и данни откога длъжникът е изпаднал в забава при погасяването на две и повече погасителни вноски, т. е. сбъднало ли се е условието за предсрочна изискуемост на кредит, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван, кои и колко месечни вноски не е платил в посочените от договора срокове. Представеното извлечение от счетоводните книги на банките трябва освен да представлява редовен документ по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК, така и да удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417, т. 2 ГПК не изключва задължението на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК да провери дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За да изпълни съдът това си задължение, заявителят трябва да му представи данни за настъпване падежа на вземането, както изчерпателно бе посочено по-горе. Такива по делото са представени. В приложеното извлечение от счетоводните книги както в заповедното, така и в исковото производство е видно, че датата на настъпване изискуемостта на кредита е 22.10.2013 година поради забава в плащанията на дължими вноски и обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника. Не се оспори от ответника, че е получил нотариална покана на 27.10.2015 г. от Банката –кредитор, от което е видно, че в качеството му на кредитополучател е уведомен, че банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Към 22.10.2013 година са налице непогасени месечни вноски. Освен това е заявен за установяване размер на съществуване на вземането от страна на ищеца към депозиране на исковата молба относно главницата, посочена като сума от 1 044.42 лв. Посочен е и размера на лихвите.
В производството по специалния установителен иск съдът не следва да излезе от рамките на установяване съществуване на вземане към един минал момент, относно заявените размери на задължението, посочени в заповедното производство.
На база на ангажираните в хода на процеса доказателства съдът намира, че предявения установителен иск е основателен и следва да бъде уважен съобразно размерите, посочени в исковото производство, съвпадащи изцяло с тези, заявени в заповедното такова.
При условие, че след като е обявена предсрочната изискуемост на вземането и се е пристъпило към събиране на дължимото от страна на кредитора, то неизменно се дължат и такси и разноски за това събиране, направени в двете производства.
При този изход на делото, в тежест на ответника са и разноските, направени в хода на заповедното и исково производство, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.А.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че към 18.11.2015 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на кредитора ”У. Б. А. Е. 8., със седалище и адрес на управление гр. София, район ,. п. „. Н. №. 7., представлявано от Л. К. Х.- Член на УС и Изпълнителен директор на „У. Б. АД и А. К.- Член на УС и Изпълнителен директор на „У. Б. А. в размер на:
1) Сумата от 1 044, 42 лв. главница за периода 22.10.2013 г. до 17.11.2015 г.
2) Сумата от 124,20 лв. - договорни лихви за периода от 22.10.2013 г. до 17.11.2015 г.,
3) законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2017 година – датата на подаване заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното й изплащане, дължими по Договор за кредитна карта за физически лица №. СR 316 от 25.01.2010 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 19.11.2015г. по ч.гр.д. №. 2147/2015г. на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Д.А.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на ”У. Б. А. Е. 8., със седалище и адрес на управление гр. София, район ,. п. „. Н. №. 7., представлявано от Л. К. Х.- Член на УС и Изпълнителен директор на „У. Б. АД и А. К.- Член на УС и Изпълнителен директор на „У. Б. АД , сумата от 385.00 лв. разноски в заповедното производство, от които 25.00 лв. платена държавна такса и 360.00 лв. - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.А.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на ”У. Б. А. Е. 8., със седалище и адрес на управление гр. София, район ,. п. „. Н. №. 7., представлявано от Л. К. Х.- Член на УС и Изпълнителен директор на „У. Б. АД и А. К.- Член на УС и Изпълнителен директор на „У. Б. АД , сумата от 25.00 лв. платена държавна такса и 374.16 лв. - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: