№ 64
гр. Стара Загора, 18.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20225500500742 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано от В. Д. А. ЕГН**********,
чрез пълномощника си адв.Ц.И.М. против отказ на ЧСИ по изп.д. №241/2019
г. на ЧСИ Д.Д.. Жалбоподателят обжалва постановения по горното
изпълнително дело отказ от ЧСИ да вдигне наложена възбрана върху
закупения от него недвижим имот, като незаконосъобразен и немотивиран по
следните съображения:
Купувач е на недвижим имот от продавачи както следва - С. П. М. и
Д.С.М., видно от приложения нот.акт № 94 т.4 н.д. №587/2022 г. на н-с П..
Продавачите му са придобили идеалните части, които притежават от
имота както следва: Процесният апартамент първоначално е бил СИО между
Д.М. и П. М. - родители на С. М.. След смъртта на П. М. негови наследници
остават съпругата му Д.М., която наследява 3/4 идеални части и неговия син
С. М., който наследява съответно ¼ идеална част.
На датата 02.01.2020 г. синът С. М. прави отказ от наследството на баща
си и тъй като отказът има за последица отказалото се лице да се счита че
въобще не е сред кръга от наследници още от момента на смъртта на лицето
от чието наследство се отказва, то наследството се разпределя така, сякаш
починалият няма деца, т.е. то се разпределя между преживялата съпруга Д. и
между Д. М. като негов брат /брат на П./ в следните квоти 5/6 за преживялата
съпруга с оглед на това, че бракът и с починалия е продължил повече от 10
години и 1 /6 за брата на починалия Д. М.. Междувременно обаче Д.М. почива
на 26.09.2020 г. и наследник на нейните идеални части, но от момента на
смъртта и е нейният единствен син С. М..
Видно от приложения нот.акт именно от тези две лица, той е придобил
1
процесния апратамент. В качеството му на купувач, на него му е било
известно в деня на сделката, че върху ¼ идеална част от имота има наложена
възбрана, като тази възбрана е наложена от ЧСИ срещу ¼ идеална част, която
ЧСИ смята, че е придобита от С. М. след смъртта на неговия баща П. М. на
16.04.2017 г.
Както обаче посочил по-горе въпросното лице С. М. е извършил отказ
от наследство след налагане на възбраната на 04.12.2019 г. Последиците от
този отказ са, че ретроактивно се счита, че той въобще не е сред кръга на
наследниците на П. М. още от момента на откриване на наследството, което
означавало, че той към момента на налагане на възбраната следва да се счита
поради направения отказ, че не е бил собственик на въпросната ¼ деална част.
He променяло горния извод и обстоятелството, че близо година след
тази възбрана той придобива но на ново основание, вече като наследник на
майка си притежаваните от нея идеални части от този имот.
И тъй като е безспорно, че той е купувача на процесния имот, това
обуславяло и правния му интерес от подаване първо на молба до ЧСИ
възбраната да бъде вдигната, като наложена върху имота на несобственика, а
именно продължаваща да тежи върху неговия имот и негова собственост и
второ от жалбата срещу отказа на ЧСИ да вдигне същата възбрана.
Въпросният отказ е напълно немотивиран, безспорно засягал правния
му интерес, поради което го обжалва и моли съда да го отмени с всички
законови последици, поради изложените по- горе съображения както и
поради това, че същият е немотивиран.
Моли да ме бъдат присъдите и направените по делото разноски.
Константата съд.практика също била в подкрепа на изложените по-горе
съображения, а именно Опр-е с №1334/2009 г. на ВКС по гр.д. №1034/2009 г.
Взискателят по изпълнителното дело В. И. К. от гр.К. е взел становище
по подадената жалба, като е депозирал писмена молба, с която изразява
становището си по жалбата на жалбподателя А., че жалбата се явява
процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без
разглеждане, по съображенията подробно изложени в същата писмена молба.
ЧСИ Д.Д. с рег. № 867 на КЧСИ излага мотивите по обжалваните
действия в срока по чл. 436, ал.3 ГПК. Поддържа, че не са налице нарушения
при провеждане на изпълнителните действия и НЕ СА НАЛИЦЕ
ПРЕДПОСТАВКИ за уважаването на жалбата, поради което намира жалбата
за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Приложено е фотокопието от изпълнителното производство.
Старозагорски окръжен съд, след като взе предвид доводите в жалбата и
прецени данните по делото, намира за установено следното:
Изпълнително дело №2019208670400241 по описа ми на ЧСИ е
образувано по молба с вх.№3667/15.11.2019 г. от лицето В. И. К. като
взискател по приложените изп. листове издадени срещу длъжника С. П. М.. С
молбата за образуване взискателят е поискал да се извърши пълно проучване
2
на имуществото на длъжника и е възложил на ЧСИ правомощията му по чл.18
от ЗЧСИ да определи и способа за изпълнение и имуществото на длъжника до
събиране на вземането му.
С обжалваното разпореждане от 13.10.2022г. съдебният изпълнител Д. е
постановил да бъде оставено без уважение ИСКАНЕТО ЗА ЗАЛИЧАВАНЕ
НА процесната ВЪЗБРАНАТА, за което молителят и жалбоподател А. е
уведомен надлежно чрез нарочно съобщение връчено на 17.10.2022 г. /виж
л.159 от изп. дело/. На датата 24.10.2022 г. с вх.№4084 е постъпила жалбата от
името на В. Д. А., чрез адв.Ц.М. предмет на настоящото производство.
Въззивният съд счита, че жалбата се явява процесуално недопустима,
поради следните съображения.
Съгласно тълкувателно решение под № 1 от 10.07.2018 г. на ВКС по
тълк. д. С № 1/2015 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Е.Б. и К.Н. след
влизането в сила на постановлението за възлагане от публична продан,
придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на
имота може да поиска заличаването на вписаната възбрана по изпълнението,
ако не му е противопоставима и не брани права. Налага се извода, че
заличаването на възбраната следва да се иска не от ЧСИ, а от съответния
съдия по вписванията, който е компетентен да се произнесе по това искане.
Жалбата с вх. № 4084/24.10.2022г., подадена от жалбоподателя В. Д. А.
се явява процесуално недопустима и поради следните съображения:
Въззивният съд приема, че жалбоподателят няма процесуалната
легитимация да обжалва отказа на ЧСИ по изп. дело № 241/2019г. по опис на
ЧСИ Д.Д..
Съгласно императивната и специална разпоредба чл.435, ал.4, изр.
първо ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител
само, когато действието е насочено върху вещи, които в деня на запора,
възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират
във владение на това лице.
Видно от представените доказателства, възбраната върху недвижимия
имот е наложена на 04.12.2019г. В настоящия случай, по делото няма данни
имотът да е бил владян от жалбоподателя към деня на възбраната -
04.12.2019г., тъй като е безспорно установено, че имотът е закупен от
жалбоподателя три години по-късно, т.е. към деня на възбраната имотът не е
бил във владение на жалбоподателя.
Предвид изложеното, в случая не са налице процесуалните
предпоставки предвидени в чл.435, ал.4 от ГПК, поради което съдът счита, че
жалбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Следва да се има предвид, че само ако жалбата е допустима, т.е. ако
третото лице е било във владение на имота, жалбата се разглежда по
същество и се уважава или не в зависимост от това дали вещта е била
собствена на длъжника при налагане на възбраната. В конкретния случай,
изложените от жалбоподателя възражения се отнасят само до втората
хипотеза, но разглеждането на същите е възможно единствено и само в
3
случай, и при хипотезата, че жалбата се явява процесуално допустима.
От друга страна, в ТР под №2/2013г., т.1 на ОСГТК на ВКС е прието, че
запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване.
С оглед на изложеното, въззивната инстанция намира, че подадената
частна жалба от жалбподателя В. Д. А., е процесуално недопустима и като
такава следва да бъде оставена без разглеждане.
В случая, съдебният изпълнител, като изпълнителен орган, няма
правомощията да ревизира съдебните актове /т.е. актовете на
правораздавателните органи/ и да обсъжда съображенията относно тяхната
обоснованост или законосъобразност, а е длъжен да изпълни точно и
стриктно.
Налага се категоричният извод, че жалбата на жалбоподателя В. Д. А. се
явява процесуално недопустима. Обжалваните с нея действия на ЧСИ Д. не
попадат в кръга на предвидените за обжалване от закона действия на
съдебния изпълнител от трето лице по делото, поради което следва да бъде
оставена без разглеждане, ведно с всички законни последици от това.
Съобразно константната практика на Върховните съдилища на
Републиката, настоящото определение подлежи на обжалване пред по-горен
съд, а именно, пред Апелативен съд – гр. Пловдив.
Водим от горното, Окръжен съд – гр.Стара Загора в настоящият си
състав и на основание чл. 435, ал.2 и ал.3, във връзка с чл.404, ал.1 и чл.297,
ал.1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 4084/24.10.2022г.,
подадена от жалбоподателя от В. Д. А., ЕГН **********, чрез пълномощника
си адв.Ц.И.М. против отказ на ЧСИ по изп.д. №241/2019 г. на ЧСИ Д.Д., с peг.
№ 867, с район на действие Старозагорски окръжен съд да вдигне наложена
възбрана върху закупения от жалбподателя недвижим имот, като
незаконосъобразен и немотивиран, като процесуално НЕДОПУСТИМА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните, с частна жалба пред Апелативен съд- Пловдив,
чрез Окръжен съд – Стара Загора.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5