№ 1457
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100506436 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20028330/31.01.2021г. по гр.д. № 28096 по описа за 2019г.
на Софийски районен съд, 28-ми състав е отхвърлен иска предявен с искова
молба вх. № 2012762/20.05.2019г. на М.М.Д., ЕГН ********** с адрес: гр.
София, ул. **** срещу М. С. Г. , ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к.
**** с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 4000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до изплащането й, представляващи обезщетение за лишаване от ползване на
собствените му ½ идеални части от апартамент № 8 в гр. София, ул. **** с
площ от 50,61кв.м. за периода от 12.04.2018г. до 20.05.2019г.; сумата от
398лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за
периода от 12.04.2018г. до 21.04.2019г., като М.М.Д., ЕГН ********** е
осъден да заплати на М. С. Г. , ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3
от ГПК съдебни разноски от 800лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25039995/05.03.2021г. по регистъра на СРС от ищеца М.М.Д., ЕГН
1
********** в частта, с която исковете са отхвърлени. Навел е твърдения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила, на материалния закон, необосновано.
Посочил е, че неправилно не били присъединени към делото други две дела
между страните по искове по чл. 31, ал.2 от ЗС за същия имот, но за различни
периоди. С нотариалната покана от 2009г. ответникът признал че ползва
половината от имота, в телепоща от 2010г. дъщерята на ищеца признавала че
ползва другата ½ от имота, въпреки това СРС поставил в тежест на ищеца да
доказва, че ответникът ползва целия имот. Оценителната експертиза била
допусната само за апартамента , а ищецът бил поискал обезщетение и за
прилежащите му мазе, таван, идеални части от общи части, поставената
задача съдържала пожелателно условие към вещото лице за оглед.
Заключението по тази експертиза било неправилно, СРС следвало да уважи
искането за отвод. Установено било съсобствеността върху имота, отправяне
на покана за плащане на обезщетение, че ответникът ползва имота. С
нотариална покана от 2017г. ответникът признавал че е сменил врата, брава
на врата и че ищецът няма ключ за имота, не му била осигурена възможност
да ползва имота. При предаването на имота съгласно чл. 57, ал.2 от ЗС
следвало да се направи опис за състоянието на имота, показанията на уреди,
измерващи потребление на вода, електрическа и топлинна енергия и други,
обратното би означавало , че имот е в добро състояние. Така ако ищецът се
бил отзовал на поканата и бил приел ключовете за имота, то щял да се
съгласи безусловно без да му се създадат условия за безпрепятствено
ползване на неговата част, да приеме че имот е в добро състояние, че
натрупани и неплатени сметки ще ги плаща и той. Ответникът и дъщеря му А.
Д.а била подали искане до Топлофикация, с което посочили, че половината от
сметките следва да ги плаща ищецът, образувано било и дело от
Топлофикация срещу ищеца за същото, а той нямал достъп до имота от 2007г.
Поканата да получи ключ не било равнозначно на предоставяне възможност
да ползва имота, в случая ответникът и А. Д.а ползвали имота. Претендирал е
разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за
разноски.
Въззиваемият - ответник по исковете М. С. Г., ЕГН ********** е оспорил
жалбата. Навел е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно.
Посочила е, че вещото лице дало обективна оценка на пазарния наем на
2
имота за периода, нямало основание за отвод на съдебния състав. Правилно
било прието от СРС, че ищецът е отказал да ползва имота, ищецът признавал
с въззивната жалба, че умишлено не се е отзовал на поканата да му се връчат
ключове за имота. Посочените от ищеца причини за това му поведение били
ирелевантни за ползването на имота. Едва с въззивната жалба били въведени
оплаквания и твърдения, че половината от имота се ползвала от дъщеря му А.
Д.а, те били недоказани. Не било установено, че ответникът ползва целия
имот. Събраните доказателства установявали, че ответникът посещавал
инцидентно имота , половината от този имот се ползвал от дъщерята на
страните , ответникът нямала възражения за същото, дъщеря й ползвала
имота съобразно собствените на ответника 1:2 части от него. Предложила на
ищеца да му предаде ключове за имота, поради което и ищецът не бил лишен
от ползването му. Претендирала е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2012762/20.05.2019г. на М.М.Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул.
**** срещу М. С. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. **** с която е
поискал от съда да осъди ответника да му заплати на основание на чл. 31,
ал.2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД сумата от 4000лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи обезщетение
за лишаване от ползване на собствените му ½ идеални части от апартамент
№ 8 в гр. София, ул. **** целият с площ от 51,61кв.м. заедно с прилежащите
му мазе № 11 със светла площ от 17, 51кв.м. и таван № 1 със светла площ от
7,92кв.м. и 2,423% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,
върху което е построена, за периода от 12.04.2018г. до 20.05.2019г.; сумата от
398лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за
периода от 12.04.2018г. до 21.04.2019г. Навел е твърдения, че с ответника
притежават вещното право на ползване върху имота при равни квоти, само
ответникът ползвал имота , поканил го да му заплаща обезщетение но това не
било направено . За плащането на обезщетение за други периоди имало дело
31929/2011г. на СРС, с което иск бил уважен, отделно образувал за последващ
период дело на 11.04.2018г. пред СРС, дело от 2018г. следвало да се
присъедини към настоящото дело. Ответникът сменил врата на имота ведно с
бравата, ищецът нямал ключ. Не бил получил покана от 2009г. Запознат бил с
3
поканата от 2017г., не оспорвал протокола от 23.02.2017г. Въвеждането в
имота следвало да бъде направено от съдебен изпълнител, нотариус, като се
състави опис, сочещ състоянието на имота и показания на уреди, измерващи
потреблението на комунални услуги Не бил давал съгласие в имота да живее
дъщеря му А. Д.а. Претендирал е разноски.
Ответникът М. С. Г. , ЕГН ********** е оспорила исковете. Посочила е,
че на 16.02.2017г. ищецът получил нотариална покана от ответника да се яви
в кантора на нотариуса за да му се връчат ключовете от имота, включително
тези за тавана и мазето, прилежащи към апартамента, но ищецът не се явил ,
което доказвало, че ответникът не желае да ползва имота. Не била лишила
ответника от ползването на имота. Страните притежавали вещното право на
ползване върху имота в съсобственост, при положение, че един от тях го бил
напуснал, то цялото вещно право на ползване се концентрирало върху този,
който останал в имота. Страните били прехвърлили собствеността върху
имота на малолетната си дъщеря А. Д.а, след навършването на пълнолетието
й тя обитавала имота със знанието и без противопоставянето на страните. С
влязло в сила решение по дело 2499/2014г. друг съсобствен на страните имот
бил поделен и ответникът получила апартамент № 9, ул. ****, през процесния
период ответникът живяла в този апартамент и не ползвала процесния имот.
Претендирала е разноски.
С молба от 14.09.2020г. ищецът е поискал отвод на съдебния състав на
СРС, сочейки че има съмнения в безпристрастността му поради извършените
процесуални действия от съдебния състав-поставяне в тежест на ищеца да
доказва, че само ответник ползва имота , назначаване на вещо лице по
оценителната експертиза в нарушение на чл. 197 и чл. 204 от ГПК.
С определение от 14.09.2020г. СРС е отхвърлил молба за отвод на
съдебния състав.
По делото е прието неоспорено от страните влязло в сила на 18.11.2016г.
Решение по дело № 5655 / 2016г. на СГС, с което М. С. Г. е осъдена да
заплати на М.М.Д. сумата от 4465лв., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до изплащането й, представляващи обезщетение за
лишаване от ползване на собствените му ½ идеални части от апартамент №
8 в гр. София, ул. **** за периода от 01.10.2013г. до 10.08.2015г ., ведно със
законната лихва от 10.08.2015г. до изплащането й, както и сумата от 447,43лв.
4
лихва за забава на плащането на главницата.
Прието е Решение от 26.11.2012г. по дело № 31929/2011г. на СРС, с което
М. С. Г. е осъдена да заплати на М.М.Д. сумата от 4850лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й,
представляващи обезщетение за лишаване от ползване на собствените му ½
идеални части от апартамент № 8 в гр. София, ул. **** за периода от
21.12.2008г. до 31.08.2011г.., сумата от по 150лв. месечно от 01.09.2011г. до
предоставяне на ползването на имота съответно прекратяване правото на Д.
да ползва имота.
Прието е Решение по дело 47644/2015г. на СРС, с което М. С. Г. е
осъдена да заплати на М.М.Д. сумата от 4465лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи
обезщетение за лишаване от ползване на собствените му ½ идеални части от
апартамент № 8 в гр. София, ул. **** за периода от 01.10.2013г. до
10.08.2015г.
Прието е Решение по дело 10231/2017г. на СРС, с което М. С. Г. е
осъдена да заплати на М.М.Д. сумата от 3076,09лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи
обезщетение за лишаване от ползване на собствените му ½ идеални части от
апартамент № 8 в гр. София, ул. **** за периода от от 01.10.2015г. до
17.02.2017г.
Приет е неоспорен от страните нотариален акт № 160/17.12.1997г.,
съгласно който М. С. Г. и М.М.Д. са продали на дъщеря си А. Д.а апартамент
№ 8 в гр. София, ул. ****, като продавачите са запазили пожизнено заедно и
поотделно вещното право на ползване върху имота.
Приета е нотариална покана , удостоверяванията по която са извършени
от нотариус М.Е., рег. № 140 на Нот.К., съгласно която на 13.12.2008г. М.Г. е
получила покана от М.Д. в 7-дневен срок от получаването на поканата да
започне да му плаща наем за ползваната от М.Г. собствена на М.Д. ½ ид.ч. от
правото на ползване върху апартамент № 8 в гр. София, ул. **** с
прилежащите му мазе и таван в размер от по 150лв. месечно считано от
01.12.2008г.
Представена е искова молба от 01.04.2018г. от ищеца срещу ответника за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на процесиня имот за
5
периода от 01.03.2017г. до 11.04.2018г.
Прието е Решение № 6421/15.09.2015г. по дело № 2499/2014г. на СГС, с
което е извършена делба на съсобствен на страните апартамент № 9 на ул.
****, като в дял на М.Г. е поставен новообразуван апартамент № 9 на ул. ****
с площ от 90,40 кв.м., а в дял на М.Д. е поставен новообразуван апартамент
№ 9а на ул. **** с площ от 41,70кв.м.
Приет е изпълнителен лист от 05.09.2008г- издаден по дело 2474/2006г. на
СРС, съгласно който семейното жилище на ул. ****, ап. 9 се предоставя за
ползване на М.Г., като М.Д. е осъден да й го предаде.
Приет е протокол от 26.11.2008г. за въвод във владение на М.Г. в
апартамент № 9 на ул. ****.
Приета е нотариална покана удостоверяванията по която са извършени от
нотариус А.И., рег. № 424 на нот.К, съгласно която на 15.05.2009г. М.Г. е
съставила изявление до М.Д., с която е заявила, че ползва само ½ ид.ч. от
апратамент № 8 на ул. ****, не му дължи обезщетение за другата ½ ид.ч. , не
го е препятствала да я ползва. Поканата е оформена от нотариуса като
връчена на М.Д. на 19.05.2009г. при отказ.
Приета е нотариална покана, удостоверяванията по която са извършени от
помощник нотариус Ц.К. при нотариус Г.Й., рег. № 343 на Нот.К, съгласно
която на 08.02.2017г. М.Г. е съставила изявление до М.Д., с която е посочила,
че поради загубване на ключа за апартамент № 8 на ул. **** бл. 29 на
30.01.2007г. сменила ключалка на входна врата за апартамента и го е
поканила да се яви пред нотариуса за да получи ключовете за имота, входна
врата на блока, мазето и тавана - при нотариуса в първия работен ден след
изтичане на една седмица от връчването на поканата , като е посочила че
разрешава на дъщеря им А. Д.а да ползва нейната ½ част от правото на
ползване върху имота. Поканата е оформена от нотариуса като връчена на
М.Д. на 16.02.2017г. , като е приложена раписка от връчител Ц. П., съгласно
която на посетил адреса за връчване на поканата неколкократно, но
безуспешно, оставил уведомление и на 16.02.2017г. М.Д. се явил, прочел
пълния текст на поканата след което заявил, че отказва да я получи и да се
яви на посочената с нея среща.
Приет е неоспорен от страните протокол от 23.02.2017г. съставен от
помощник нотариус Ц.К. при нотариус Г.Й., рег. № 343 на Нот.К, съгласно
6
който в кантората се явила М.Г. , носеща 4 бр. ключа за ап. 8, ул. ****,
придружена от свидетеля С.Н. , но М.Д. не се явил.
Прието е писмо по телепоща с посочен автор А. Д.а отправено до М.Д., с
което е посочено, че тя ползва малката югозападна стая на ап.1 8 на ул. ****
още от навършване на пълнолетието й, тоест половината от имота.
Прието е Решение по дело № 13529/2015г. на СГС с което са отхвърлени
исковете на А. Д.а срещу М.Д. за признаване за установено, че правото на
ползване на М.Д. върху ап.8 на ул.**** е погасено поради неупражняването
му.
Приети са споразумения между М.Г. и Топлофикация София”ЕАД за
плащане на суми за потребена топлинна енергия в апартамент № 18 ул . ****
за период до 30.06.2016г.
С прието по делото заключение по съдебно оценителната експертиза
вещото лице Е.Ц. след запознаване с документи по делото и проучвания и
оглед на имота е посочило, че средният пазарен месечен наем за ½ ид.ч.
апартамента за периода е в размер на 2813лв.
Разпитан по делото св. С.Н. е посочил, че познава страните, били съседи,
сега бил съсед с А. Д.а, не бил виждал ищеца от около 20 години. На ул.
Лерин имали имот, който се водел гарсониера-дневна и спалня. Свидетелят
живеел на същия етаж и бил домоуправител от 5-6 години. Посочил е, че
последните 2-3 години в имота живее А. Д.а, така било откакто свидетелят
бил домоуправител, вероятно имала приятел, защото свидетелят виждал мъж
да влиза и излиза от имота. Виждал бил М. да отключва апартамента и да
носи дребен багаж-храна. Свидетел бил как М. занесла при нотариус
ключове, за да бъдат предадени на М.Д., пред свидетеля били пробвани
ключовете за апартамент, за входна врата на блока, чакали М. да се яви пред
нотариуса, но той не го направил. Посочил е, че преди няколко години М. се
изнесла от апартамента и затова събирали такси за този имот за един човек.
М. живеела в съседен блок на около 50м. Преди 4-5 години вратата на
апартамента била сменена. А. работела на морето сезонна работа и ако я
нямало да прати сметки касиер се свързвала с М..
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
7
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС и чл. 86 от
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ЗС когато общата вещ се ползва
лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.
Приложното поле на тази хипотеза включва случаите, в които съсобственик
си служи лично с вещта за задоволяване на своите и н семейството си нужди.
Обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС ще се дължи, само ако с тези си действия
съсобственикът е препятствал другите участници в съсобствеността на
ползват вещта. Ако такива пречки не са създавани, то независимо, че имота е
ползван само от един от съсобствениците, то обезщетение по чл. 31, ал.2 от
ЗС не се дължи. За да се уважи този иск, освен наличие на съсобственост,
ползване само от едни от съсобственици и пречки създадени от него за
ползване на вещта от другите съсобственици, следва да се установи и че е
имало писмена покана от неползващия съсобственик до ползващия
съсобственик да му се плати обезщетението. Тази покана не е условие за
изискуемост на задължението за плащане на обезщетение, а е условие за
възникване на същото. Това искане има действие само за в бъдеще, тоест от
получаването му ще се дължи обезщетение за напред, а не за периода преди
това. Тази покана задължително следва да е писмена, като е достатъчно да се
отправи веднъж, за да се приеме че е възникнало правото за бъдещи периоди,
без да е нужно регулярно отправяне на такава. Веднъж отправено писменото
поискване разпростира последиците си неограничено във времето докато
съществува съсобствеността съответно докато се прекрати ползването от
съсобственика на цялата вещ. (В този смисъл ТР № 7/02.11.2012г. по тълк.д.
№ 7/2012г. на ОСГК на ВКС; Решение № 669/15.11.2010г. по гр.д.№
478/2009г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 466/21.05.2010г. по гр.д.№
4249/2008г. на ВКС, ІV-то Г.О.; постановени по реда на чл. 290 от ГПК и като
8
такива задължителни за настоящия състав съобразно ТР №182010г. на ОСГТК
на ВКС).
Забраната да не се пречи на другите съсобственици да си служат с вещта
съобразно правата им е израз на общото правило за добросъвестно
упражняване на притежавани права. Ползващия съсобственик започва да
пречи на останалите тогава, когато те са отправили искане до ползващия
съсобственик да им предостави възможност да ползват вещта и ползващият
не е отстъпил частта от имота, съответстваща на дела на автора на искането
или не е предоставил възможност да ползват заедно вещта.
За да се уважи иска по чл. 31, ал.2 от ЗС по делото следва да се установи
че ответникът е ползвал лично съсобствената вещ. Такова лично ползване е
налице тогава когато един съсобственик упражнява фактическа власт върху
цялата вещ по начин, който да препятства останалите до достъп до имота.
Лично ще е ползването когато съсобственикът извлича полезни свойства на
вещта съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди и
потребности.Начинът по който извлича тези полезни свойства е без значение,
възможно да го реализира чрез свои непосредствени действия, чрез действия
на член от семейството си или чрез действия на ІІІ-то лице, на което
безвъзмездно е предоставил тази възможност. Релевантно по повод на
поведение на ползващия съсобственик е само дали с тези си действия е
засегнал права на друг съсобственик, като им е попречил да ги реализират.
Не е налице лично ползване по смисъла на чл. 31, ал.2 от ЗС тогава когато
съсобственик е отдал под наем имота, тоест предоставил е ползване
възмездно. В тази хипотеза отношенията между собствениците ще се уреждат
по реда на чл. 30 от ЗС, за която покана за плащане не е нужна, както не е
нужна и покана при хипотеза на чл. 93 от ЗС. Претенцията по чл. 31, ал.2 от
ЗС ще е основателна и когато нито ответник нито член от семейството не си
служат пряко с вещта, но имайки достъп до нея не предоставят такъв на друг
съсобственик, като например държи ключа. (В този смисъл ТР №
7/02.11.2012г. по тълк.д.№ 7/2012г. на ОСГК на ВКС).
Съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните
са били носители на вещото право на ползване върху процесния имот, което
право при прехвърляне на собствеността върху имота на дъщеря им А. Д.а
страните са си запазили пожизнено заедно и поотделно. Това обстоятелство
9
не е спорно между страните, а и се установява от приетия по делото
неоспорен от страните нотариален акт № 60/ 17.12.1997г.
Съдът приема за установено по делото, че на 13.12.2008г. ответникът е
получила писмена покана от ищеца за плащане на обезщетение за лишаване
от ползването на процесния имот съобразно квотата му. Това обстоятелство
не е спорно между страните, а и се установява от приетата по делото
неоспорена от страните нотариална покана, удостоверяванията по която са
извършени от нотариус М.Е..
Установява се по делото от приетото заключение по съдебно-техническата
експертиза, че пазарният наем за ½ ид.ч. от имота за процесния период е в
размер на 2813лв. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице като
задълбочено и обосновано, изготвено от вещото лице след справки за пазарен
наем в сайтове за недвижими имоти, в които е посочило , че се публикуват
около 80% от обявите, след оглед на имота и запознаване с документи по
делото, при съобразяване на спецификите на местоположението и
състоянието на имота. Неоснователни са оспорванията на въззивника,
обосновани с квалификацията на вещото лице. Същото е вписано в списъка за
вещи лица със специалност, която предпоставя извод, че вещото лице
разполага с необходимите специални знания, за да отговори на поставените
задачи.
Съдът приема за установено по делото, че за процесния период с ключове
за имота и прилежащите му мазе и таван е разполагала ответницата, както и
че в имота е живяла дъщерята на страните, за което е имала съгласието на
ответника. Тези обстоятелства не са спорни между страните, а и се
установяват от приетите по делото нотариална покана от 2017г., съставена от
ответника, неоспорено от страните писмо по телепоща с автор А. Д.а,
събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира в тази им
част като логични, последователни, резултат от личните впечатления на
свидетеля, неопровергани от останалите събрани по делото доказателства.
Спорен въпрос по делото е дали ответникът е препятствал ищеца да
ползва имота съобразно притежаваното от него вещно право на ползване
върху имота. Съдът приема , че по делото не е установено поведение на
ответника, с което той да е препятствал ищеца да ползва имота съобразно
правата му. Приетата по делото неоспорена от страните нотариална покана,
10
удостоверяванията по която са извършени от помощник - нотариус К. при
нотариус Д., установява че на 16.02.2017г. на ищеца е връчена покана от
ответника да се яви при нотариуса в първия работен ден след изтичане на
една седмица от връчване на поканата, за да му се предадат ключовете за
имота. Приетият по делото неоспорен от страните констативен протокол от
23.02.2017г., свидетелски показания които съдът кредитира по съображения
изложени по-горе, установяват, че на 23.02.2017г. ответникът се е явила при
нотариуса носейки четири ключове за имота два от които са за входсна врата
на блока и на апратамента, за да ги предаде на ищеца, но последният не се е
явил за да ги получи. При така установеното и при съобразяване на
обстоятелство , че по делото не са ангажирани доказателства за конкретно
поведение на ответника, което да препятства реалното ползване на имота от
ищеца, то правилно районният съд е приел, че не е установено ответникът да
е пречил на ищеца да ползва имота. В случая поведението на ищеца е
причината да не получи ключове за имота. Не е нужно владението върху
имота да се предостави на ищеца опосредено чрез действия на съдебен
изпълнител или на нотариус. Възможно е същото да се направи доброволно и
доказателствата по делото установяват, че ответникът е предприел
необходимите действия за същото, но поведението на ищеца е единствената
причина да не получи възможност да ползва имота. Съставянето на опис за
състоянието на имота и отчитане на показания на измервателни уреди за
потребени към момента на описа в имота електрическа енергия, топлинна
енергия, вода и др. не е необходимо условие, за да се осъществи предаването
на владението на имота по начин, който да се отрази на основателността на
претенцията по чл. 31, ал.2 от ЗС. Потребените комунални услуги биха могли
да са основание за облигационни претенции между страните, различни от
тези по чл. 31, ал.2 от ЗС, поради което и те не рефлектират върху иска по чл.
31, ал.2 от ЗС, доводи на въззивника в обратния смисъл са неоснователни.
Неоснователни са доводите на въззивника за допуснати процесуални
нарушения от районния съд, довели до неправилност на постановеното
решение. Съединяването на дела между страните всички с предмет иск по чл.
31, ал.2 от ЗС , но за различни периоди не може да се отрази на правилността
на решението, защото отношенията между предмета на тези дела не е на
обуславящо и обусловено дело. Правилно с доклада по делото районния съд
е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи, че ответникът ползва
11
имота. При изготвянето на доклада съдът разпределя доказателствената
тежест без оглед на представените доказателства по делото, защото на този
етап от развитието на производството съдът не извършва преценка на
доказателства и не може да обоснове извод, дали представени вече документи
установяват конкретен факт, релевантен за делото. Правилно районният съд е
приел, че не са налице основанията за отвод на съдебния състав. Посочените
от ищеца основания за отвода представляват несъгласие на страната с
конкретни процесуалните действия на съда, които в конкретния случай не
обосновават извод за пристрастност на съда.
При така възприетото съдът приема че решението на районния съд по иска
за главница е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото по иска за главницата неоснователен е и иска за
обезщетение за забава, поради което и в тази част решението на СРС следва
да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия сумата от 600лв., представляваща разноски за
възнаграждение за адвокат. Възражението за прекомерност на въззивника е
неоснователно. Този извод следва при съобразяване на обстоятелството, че
предмет на делото са два отделни иска, като уговорено, платено и
претендирано от въззиваемия възнаграждение за адвокат не надхвърля
минималното възнаграждение по Наредба №1/2004г.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20028330/31.01.2021г. по гр.д. № 28096
по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 28-ми състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА М.М. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. **** да
заплати на М. С. Г. , ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. **** на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 600лв. //шестстотин лева/,
12
представляващи съдебни разноски за производство пред Софийски градски
съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13