Решение по дело №660/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Гр.Горна Оряховица – 04.02.2020 год.

 

                                     В       И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

      Горнооряховският районен съд в публично заседание на 27.01.2020 год. в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА КАРАГЬОЗОВА

 

при секретаря М.Първанова, като разгледа докладваното от съдията М.Карагьозова АНД № 660/ 2019 г.,  за да се произнесе съдът взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с жалба от И.П.Ч. против Наказателно постановление /НП/№ 24-0000252 от 04.09.2019 г. на началник ОО”АА”-В.Търново, с което за извършено нарушение по чл.38  от Наредба № 34/1999г. за таксиметров превоз на пътници/накратко- Наредба № 34 или наредбата/, на осн. чл.95 ал.1 т.3 от ЗАвт.П, е наложена санкция глоба в размер на 500 лева.

В жалбата е развито становище, че не е извършено твърдяното нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведомена, се явява и се представлява. Поддържа се жалбата против оспореното НП. Излага становище за незаконосъобразност на обжалваното НП.

Въззиваемата страна  се представлява. Оспорва жалбата.

Съдът, като се запозна със събраните доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, приема   за   установено   следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ бланков № 26**83/серия А-2018/ от 13.08.2019г./л.10 от делото/ от Й.Й., в присъствието на свидетеля Кр.М./двамата изслушани в СЗ, проведени на 03.12.2019г.-л.43-44 и на 05.11.2019г.-л.35-36/.

В акта е описана фактическа обстановка, от която се установява, че  на основание писмо изх.№ 12906/1/30.07.2019г. на НАП/л.15 от делото/ и писмо № 50-00-695/1/06.08.2019г./л.14 от делото/,  е извършена проверка по повод жалба на Г.Г.,***. При тази проверка се установило, че на 14.05.2019г.  св.Г. около 11,23ч. е повикал такси за превоз по маршрут МБАЛ „Св.Иван Рилски” до  ул.”****” № 17А. На място пристигнала с управлявания от нея таксиметров автомобил „****” водачът Ч., която работила на 14.05.19г. с пътен лист № 64 с работен период 10,00ч.-17,00ч., съгласно пътна книжка № ****/18.12.2018г. Същата не включила ЕТАФП след наемане на таксито от страна на Г..

Свидетелят Й. посочва, че е вписал тези констатации в съставения от него АУАН  след като  е извършена проверка.

При така описаната фактическа обстановка актосъставителят е приел, че е налице извършено от И.П.Ч.  нарушение по чл.38  от Наредба № 34/1999г. за таксиметров превоз на пътници. Актът е връчен на посочената като нарушител И.П.Ч.   на дата 13.08.2019 г./л.10/ и същата  е направила възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН/л.17/ в насока, че между нея и клиентът е възникнал спор и превозът не бил осъществен.

След запознаване с преписката наказващият орган е издал обжалваното Наказателно постановление № 24-0000252 от 04.09.2019 г. на началник ОО”АА”-В.Търново, с което за извършено нарушение по чл.38  от Наредба № 34/1999г. за таксиметров превоз на пътници, на осн. чл.95 ал.1 т.3 от ЗАвт.П, е наложена санкция глоба в размер на 500 лева/л.8 от делото/.

От изложеното могат да се направят следните правни изводи:

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП "Обществен превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. Превозът по смисъла на този закон е изпълнението на задължението на превозвача по договор за превоз. За изпълнението на това задължение се дължи възнаграждение, като самото плащане не е елемент от сключването на договора. Коректното изпълнение на задължението на превозвача зависи от вида на превоза и спецификите, които определя последния. В конкретния случай става въпрос за таксиметров превоз, който според чл. 24, ал. 1 от ЗАвтП се извършва от регистрирани превозвачи с леки автомобили  с електронен таксиметров апарат с фискална памет, по ред, определен в наредбата по чл. 12а, ал. 5, след издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници. Съответно чл. 38 от Наредба № 34 изисква непосредствено след наемане на автомобила, водачът задължително да включи таксиметровия апарат и едва след това да превози пътника по най-краткия маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго. Ако водачът не е изпълнил това си задължение, то той не може да претендира, че е изпълнил точно задължението си по превозния договор, защото всяка цена на услугата посочена в края на маршрута би била напълно произволна и съответно – недължима. Според чл. 39 на Наредба № 34, след приключване на превоза, водачът задължително издава фискална касова бележка за извършената таксиметрова услуга, което задължение е очевидно, че не може да се изпълни, ако водачът изобщо не е включил своевременно апарата. Нарушението на чл. 38 от Наредба № 34 е довършено в момента, в който таксиметровият шофьор потегли с клиента, без да е включил предварително апарата, с който автомобилът му именно за това е оборудван. В случая от събраните гласни доказателства се установява, че на 14.05.2019 г. жалб.Ч., която безспорно е таксиметров водач, управлявала автомобил „****”, е осъществила превоз на пътници с таксиметров автомобил, при което за нея е възникнало задължението по чл. 38 от наредбата.

Твърдението й, че не е осъществявала таксиметрова дейност на тази дата, тъй като между нея и Г. е възникнал спор е недоказано, както и оборено от безпротиворечивите помежду си свидетелски показания на св.Г./СЗ 05.11.19г.-л.35/ и св. В.И./СЗ 27.01.2020г./. Двамата горепосочени свидетели имат малолетно дете, с което са посетили болнично заведение. Поради влошената метеорологична обстановка/имало дъжд/, повикали такси. И двамата са категорични, че жалбоподателят Ч. ги е закарала до дома им на ул.”****” № 17А с таксимитровия автомобил. В съдебно заседание св.И. посочва, че няма никакво съмнение относно това, че именно присъстващата в съдебна зала жалбоподателка е водачът на таксито- „Абсолютно нямам съмнение, че това беше госпожата и че него ден тя ни кара с таксито”. В тази насока са и показанията на св.Г., а именно, че жена е управлявала таксито, както и че е видял апарат, който не работел и бил напълно изключен и че не е получил касова бележка. Това напълно оборва тезата, че останалите две лица от мъжки пол, които са вписани като възможни водачи на автомобила са осъществили процесния превоз. В тази връзка св.П./СЗ 03.12.19г.-л.44/ пояснява, че М.П./фигуриращ в документа на л.13/ и П.П. са другите двама водачи, които имат право да управляват същия таксиметров автомобил. По пътния лист обаче П. установила, че именно Ч. е управлявала автомобила. В тази насока са и показанията на св.Д.Р./СЗ 14.01.2020г./, който дава показания, че Ч.  има два таксиметрови автомобила-единият с работен номер **, а другият с № **.  В служебна бележка, приложена на л.38 от делото е удостоверено, че автомобил от марката Шкода, модел  Рапид с работен номер **, се управлява от Ч., като същата имала сключен договор за съвместна дейност към ******.  Тя и двамата й синове имали достъп и управлявали такси с работен номер **. Профилите на всички шофьори, управляващи даден автомобил, имали парола за влизане, като паролата на всеки водач можела да бъде запаметена. По този начин, каквато практика съществувала, според показанията на св.Ал.Д./л.66/, определен водач може да управлява и с чужда парола. Съобщената родствена връзка между жалб.Ч. и останалите двама водачи /нейни синове/ прави още по-лесно осъществима  тази практика- знание за паролата или използването на запаметен профил на водач. Няма установена причина, поради която св.Г. и майката на неговото дете да имат интерес от злепоставянето на Ч. чрез даване на неверни свидетелски показания под страх от наказателна отговорност. Освен това тези показания не са противоречиви и съдът ги кредитира изцяло. И двамата свидетели са категорични, че жена е управлявала въпросното такси, а св.И. разпознава Ч. като водач на това такси. Ето защо, независимо, че в документа на л.13 е отразен като водач М.П., то следва да се приеме, че независимо от отразения профил на същия, поръчката е приета и изпълнена от Ч., тъй като се установи, че е възможна и широко разпространена подобна практика при управлението на автомобила от няколко водача, които го ползват за работа. Довод в тази насока е и факта, че именно Ч., която работила на 14.05.19г. е вписана в  пътен лист № 64 с работен период 10,00ч.-17,00ч. и същата е приключила пътния лист, съгласно удостовереното в него/л.6 от делото/. Няма никаква логика същата да попълни пътен лист ако не е работила с процесния автомобил, още повече, че това е задължение на водача. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в АУАН и НП автомобилът, който е управлявала Ч. е индивидуализиран освен с регистрационен номер/****/, който се оказва неточен /вж.служебна бележка, приложена на л.38 от делото- удостоверено е, че автомобил от марката Шкода, модел  Рапид с работен номер **, се управлява от Ч. и е с рег.№ ****/, но този автомобил в наказателното постановление е индивидуализиран и посредством марка и модел на автомобила/****/, както и водач на същия, вписан в  пътен лист за 14.05.19г.  № 64 с работен период 10,00ч.-17,00ч., съгласно пътна книжка № ****/18.12.2018г. Това мотивира настоящата инстанция да приеме, че макар и неточно посредством различаваща се една цифра в номера, процесният таксиметров автомобил, с който Ч. е осъществила превоза, е достатъчно пълно индивидуализиран посредством марка и модел на автомобила/****/, както и водач на същия, вписан в  пътен лист за 14.05.19г.  № 64 с работен период 10,00ч.-17,00ч., съгласно пътна книжка № ****/18.12.2018г., поради което не може да се приеме непълнота на обстоятелствата, при които е осъществено нарушението, релевантни по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

Относно довода на защитата, че е нарушен процесуалният закон след като АУАН е подписан от свидетел, който не е очевидец/визирайки св.Г. като такъв/, съдът намира за необходимо да посочи следното: ЗАНН урежда четири категории свидетели, които удостоверяват различни факти и обстоятелства и които е допустимо да присъстват при съставяне на АУАН и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, третата - свидетели, присъствали при съставянето на акта, които могат да бъдат както лицата от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата група свидетели, това са свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, възползвайки се от процесуалната възможност по чл. 43, ал.2 от ЗАНН. За валидността на акта за установяване на нарушението е достатъчно да е посочен и подписан от един свидетел. Употребата в закона на множество число за свидетели в случая не налага посочването на поне двама, а предполага възможност такива да бъдат посочвани, което е с оглед доказване фактическите констатации, описани в акта при евентуално оспорване на наказателното постановление. Същите няма пречка да са от посочените първи три групи. Липсата на вписан свидетел-очевидец/ако и да е наличен такъв/,  дори да се приеме  за  нарушение в конкретния случай, то не може да бъде определено като съществено, тъй като евентуалното му допускане не се е отразило на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Затова твърдяното от жалбоподателя не може да обуслови отмяната на обжалваното наказателно постановление. Цитираната съдебна практика не е задължителна и позоваването на същата в конкретния казус е несъответно.

Случаят не може да бъде определен като маловажен случай на нарушение от съответния вид. С приложеното, влязло в сила на 15.08.2019г. съдебно решение, постановено  по НАХД № 373/2019г. на ГОРС/л.54 от делото/, жалб.Ч. е санкционирана също за нарушение по Наредба № 34, което оформя профила й на таксиметров водач, незачитащ нормите, уреждащи таксиметровия превоз на пътници.

Жалбоподателят Ч. е санкционирана от административнонаказващия орган при наличието на безспорност относно нейната вина.  Настоящата инстанция  намира, че в случая и АУАН и НП са годни да послужат за реализиране на административнонаказателна отговорност. Не се констатират нарушения в хода на административнонаказателното производство, изпълнени са строго формалните правила при реализиране на отговорност по админстративнонаказателното обвинение, както и са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Относно размера на наложената санкция: Видно от санкционната норма на чл.95 ал.1 т.3 от ЗАвт.П, действаща към момента на нарушението, по отношение на водач, управляващ с невключен таксимитров апарат, предвидената глоба не е в относително определени граници, а е в абс.размер от 500лв., каквото наказание е наложено на жалбоподателя Ч.. Не съществува възможност за налагане на по-леко от  наложеното наказание глоба в размер от 500лв.

          Всичко, изложено по-горе мотивира извод за потвърждаване на НП.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                        Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ /№ 24-0000252 от 04.09.2019 г. на началник ОО”АА”-В.Търново, с което за извършено нарушение по чл.38  от Наредба № 34/1999г. за таксиметров превоз на пътници, на осн. чл.95 ал.1 т.3 от ЗАвт.П, е наложена на И.П.Ч. санкция глоба в размер на 500 лева., като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд В.Търново в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                             

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: