Р Е Ш Е Н И Е
Номер 163 02.07.2020г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав
На двадесет и пети
юни 2020 г.
в открито съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
Секретар : Павлина
Георгиева
Прокурор : Юлиана
Станева
като разгледа
докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ
Гражданско дело № 150
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.45- 49
и чл.52 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.
Постъпила е Искова молба пълнолетния български гражданин П.А.Т. от гр.С.З.против Прокуратурата на Република България/ПРБ/- София, в която твърди, че след първоначалното задържане на 16.12.2009г. по ЗМВР от служители на ОД на МВР – С.З.за срок от 24 ч., след което на следващият ден с
Постановление от 17.12.2009г. бил привлечен като обвиняем по ДП № 463/2009г. по
описа на ОД на МВР – С.З.за извършено престъпление по чл.308, ал.2 във вр. с
ал.1 от НК, на 18.12.2009г. бил
привлечен към наказателна отговорност по същото ДП за това, че в периода от
м.октомври 2008г. до м.февруари 2009г. в гр.С.З.бил участвал в организирана
престъпна група с участници В.И.Т., Е.Т.М., И.Н.Н., С.Т.А., Д.Л.Д. и Р.П.А.,
образувана и ръководена от И.Й.Й., извършваща
престъпление по чл.256, ал.1 от НК чрез
използване на документи с невярно съдържание - искане за възстановяване на ДДС
пред орган на ТД на НАП на територията на Република България, и бил получил от държавния бюджет
неследваща се парична сума в големи размери- престъпление по смисъла на чл.321, ал.2
във вр. с ал.1 и във вр. с чл.256 от НК, и бил с постановление на Прокуратурата
задържан за срок от 72 ч., като в рамките на това задържане ОП- С.З.внесла искане в ОС- С.З.за вземане
на мярка за неотклонение "задържане под стража" спрямо него, за което
било образувано ЧНД № 1034/2009г, по описа на ОС- Ст.Загора, по което с
определение от 19.12.2009г. състав
на ОС- С.З.уважил
искането на прокуратурата за вземане му на
мярка за неотклонение "задържане под стража". Твърди, че в началото на м.септември 2014г. Прокуратурата внесла против него
и останалите обвиняеми поредния обвинителен акт в СпНС, като там било
образувано ново НОХД № 1139/2014г., като в хода на делото И.Й.Й., Р.П.А.и
Г.Л.Д.подали искания пред съда на осн. чл.369, ал.4 от НПК наказателното
производство против тях да бъде прекратено с оглед изтичане на срока по чл.369,
ал.3 от НПК. Заявява, че в дадения 1- месечен срок от съда на Прокуратурата с
Разпореждане по НОХД № 500/2014г., и след запознаване с исканията на Й., А. и Д., съдията-
докладчик в закрито заседание с Определение от 02.02.12015г. по НОХД №
1139/2014г. по описа на СпНС приел, че за него и за Е.Т.М., В.И.Т., С.Т.А., Р.П.А.,
Г.Л.Д.и И.Й.Й., за които делото било в процедурата по чл.369, ал.3 от НПК била
налице хипотезата на чл.369, ал.4 от НПК и наказателното производство следвало
да бъде прекратено, което станало с
Определение от 02.02.2015г., като приел, че била налице хипотезата на
чл.369, ал.4 от НПК(отм.), понеже за тези престъпления не бил внесен
обвинителен акт в преклузивния 1- месечен срок. Претендира, че съгласно
определението от 02.02.2015г. ДП № 463/2009г. по описа на ОД на МВР- С.З.било
разделено с постановление на Специализираната прокуратура от 03.09.2014г., като
в срока по чл.369, ал.3 от НПК последната била внесла обвинителен акт срещу
него за престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2; чл. 316 вр. с чл. 308,
ал. 2 вр. с ал. 1, вр. с чл.26, ал.1 от НК; чл. 253, ал. 5 и ал. 4, вр. ал. 3,
т. 1 вр. ал. 2 вр- чл. 26, ал. 1 НК, като в о.с.з.от 05.02.2015г. по същото
НОХД № 1139/2014г. по описа на СпНС било прекратено наказателното производство
и за тези престъпления на основание чл.369, ал.4 от НПК (отм.). С 2 бр.
Определенията от 02.02.2015г. и от 05.02.2015г./и двете по НОХД № 1139/2014г./,
след малко повече от 5 г. от привличането му като обвиняем и задържането му под
стража, наказателното производство спрямо него било окончателно приключено.
Твърди, че „задържането му под стража“, продължителното му поставяне под
„домашен арест“ и дълго воденото срещу него наказателно досъдебно и съдебно
производство сринали авторитета и достойнството ми, доброто му име в обществото
било унищожено буквално за дни, изпитвал чувство на срам, че бил изпаднал в
положение, което злепоставяло него и близките му в обществото, и имал усещането
за безсилие, че не може да промени нищо, което било за него смазващо. Прави
оплаквания, че продължителното му задържане под стража и под домашен арест го
лишило от възможността да работи, да получава доходи и да издържа себе си и семейството
си. Счита, че заради незаконосъобразните действия на Прокуратурата били сринати
самочувствието, психиката, здравето и финансовото му състояние, които
претърпени от него неимуществени вреди оценява на общо 30 000 лв. Намира, че в неговия
случай били налице всички елементи от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на
прокуратурата: повдигане и поддържане на незаконно обвинение в извършване на
престъпление, и последващо прекратяване на наказателното производство спрямо него,
като отговорността в случая следвало да се ангажира в лицето на ответника,
доколкото съгласно вменените му с НПК правомощия прокурорът повдига и поддържа
обвинението за престъпления от общ характер, и ръководи досъдебното
производство. Поради което претендира ответната ПРБ да бъде осъдена да му заплати
сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди от горепосочените наказателни производства против него, ведно
със законната лихва върху тях от 05.02.2015г./датата на влизане в сила на
Определението по НОХД № 1139/2014г. по описа на СпНС за прекратяване на
наказателното производство на осн. чл.369, ал.4 от НПК(отм.) до окончателното
изплащане на сумата, както и всички направени по делото разноски, съгласно
списъка по чл.80 от ГПК. В този смисъл са пледоариите на
процесуалния му представител- адвокат по делото, както и неговата лична
плеодария пред настоящия първоинстанционен съд. В същия този смисъл е и
представената от ищеца писмена Защита в дадения му от съда 1- седмичен срок.
В Отговора на ИМ в законния 1- месечен срок ответникът- юридическото лице Прокуратура
на Република България/ПРБ/- гр.София заявява, че счита предявения иск с правно
основание по чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ срещу нея за
заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., със съответната законна лихва, за процесуално допустим, като не
оспорва подсъдността на настоящото производство и пасивната процесуална
легитимация на Прокуратурата на РБългария в настоящия процес. А по основателността и размера на иска счита, че основанията в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
са изчерпателно изброени/а не примерно/,
като законодателят бил
ограничил приложното поле на специалния закон само до определени хипотези на
вредоносна дейност на правозащитните органи и не бил
целял да обхване всички случаи, при които от такава дейност са настъпили вреди, и че прекратяването
на наказателното производство на основание чл.369, ал.4 от НПК
не било сред тях, понеже
съдът не правел нито правна преценка, че деянието не представлява
престъпление, нито фактическа, че деянието е извършено от лицето, че
повдигнатото и предявено обвинение е подкрепено от събраните по делото доказателства.
Поради тези съображения счита за неоснователна по принцип на ищцовата претенция за обезщетение за
неимуществени вреди от процесиите обвинения за престъпления от общ
характер,както и акцесорния иск за присъждане на лихва, тъй
като не било установено обвиненията срещу ищеца да са „незаконни“. Оспорвам
претенцията по основание и размер, като тежестта
на доказването лежала
върху ищеца и той следвало да представи доказателства в подкрепа
на твърденията си, както и относно наличието
на причинно- следствена връзка между твърдяните неимуществени
вреди и воденото наказателно производство. Счита, че предявената
претенция в размер на 30 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди била прекомерна, не съответствала
на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, на трайната
съдебна практика и на обществено- икономическите условия в страната. Също така твърди, че приключилото в рамките на около 5 г. наказателно
производство не било
извън разумния срок, понеже делото било с фактическа и правна сложност, повдигнати
били обвинения на множество лица за тежки
престъпления по смисъла на чл.93 от НК, разпитвани били
множество свидетели и назначени експертизи. Обвиняеми и подсъдим
в хода на производството са били още 7 лица, чието процесуално поведение и това
на техните представители, също било от значение за
продължителността на наказателното производство, като в тежест
на ищеца било да докаже твърдените вреди, техния
размер и връзката им с повдигнатото обвинение. Твърди, че вземането
на най- тежката мярка за неотклонение „задържане
под стража" от ОС- Ст.Загора,
отказът на този съд да бъде изменена в по- лека
мярка и потвърждаването му от AC- Пловдив, а впоследствие - изменението й
в „домашен арест" налагали извода,
че ако в процесния период са търпени вреди от ищеца, то
те не били единствено и само в резултат на действия
на органи на ПРБ, като за условията в ареста тя не
била пасивно легитимирана да отговаря. Развива подробно своите фактически и правни защитни аргументи в процеса. По
делото не се е явил процесуален представител от името на ответната ПРБ- София,
не е взел становище до края на делото, не е пледирал пред настоящата първа
съдебна инстанция и няма представена писмена Защита в дадения й от съда 1-
седмичен срок.
Контролиращата страна Окръжна Прокуратура- С.З.е взела становище по спора и
е пледирала чрез своя процесуален представител- прокурор,, че искът бил
неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер, включително и
за мораторните лихви. Моли настоящия първоинстанционен съд да се произнесе в
този смисъл. Не е представила в дадения й от съда 1- седмичен срок писмена
Защита по делото.
Съдът намира, че предявените от ищеца против ответника искове за главници и
лихви са процесуално допустими, своевремено предявени, родово и местно подсъдни
като първа съдебна инстанция на настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора.
Поради което съдът следва да се произнесе по съществото на спора между страните
по делото, с всички законни последици от това.
Предявеният
осъдителен паричен иск се основава на основния правен принцип, че при наличие на
причинени вреди на определено лице, причинилият ги субект следва
да понесе своята отговорност и да репарира същите по справедлив начин.
Видно от събраните по делото многобройни неоспорени от ответника писмени доказателства- заверени копия от документи, се установява и
доказва по несъмнен и безспорен начин, че ищецътП. А.Т. от гр.С.З.е
бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 463/2009г. по
описа на ОД на МВР- С.З.за извършени престъпления по чл. 321, ал. 2 и ал. 3,
т.2, вр. ал. I НК; чл. 256, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК ;чл.256, ал.2,
вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК; чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2,
т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК; чл.255, ал.З, вр.ал.1, т.2, т.6 и т.7, чл.26,
ал. 1 НК; чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. I вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 253,
ал. 5 и ал. 4 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като след
приключване на разследването по това ДП ответната
ПРБ
е внесла за разглеждане в съда обвинителни актове, по които са образувани
следните НОХД № 625/2012г. по описа на СпНС , НОХД
№ 1733/2012г. по описа на СпНС, НОХД
№ 1200/2013г. по описа на СпНС, НОХД
№ 500/2014г. по описа на СпНС и
НОХД № 1139/2014г. по описа също на
СпНС- София. Така по ДП № 463/2009г. по
описа на ОД на МВР- С.З.спрямо ищеца Т. за времето от
17.12.2009г. до 01.04.2010г. вкл. е била
взета мярка за неотклонение/МН/ „задържане под
стража“, а за периода от 01.04.2010г. до
11.06.2011г. е бил с МН
„домашен арест“. Впоследствие с 2 бр. Определения от
02.02.2015г. и от 05.02.2015г./и
двете постановени по НОХД № 1139/2014г. по
описа на СпНС- София/, на осн. чл.369,
ал.4 от НПК, наказателното производство срещу ищеца и било изцяло и окончателно прекратено. От което следва, че постановленията на разследващите органи,
докладвани и одобрени от прокурор, с които са били повдигнати
обвинения срещу ищеца, изготвянето и внасянето на
обвинителен и актове в съда от страна на Прокуратурата, са
били изцяло незаконосъобразни, което сочи на законовата хипотеза точно на
претендирания чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като спрямо ищеца Т. са
били налице незаконно привличане като
обвиняем и изготвянето и внасянето на обвинителни актове в съда, по които
обвинения наказателното прозводство е било впоследствие изцяло
прекратено.
Поради което исковата претенция се явява процесуално
допустима и Държавата чрез своите органи отговаря за вредите, причинени на
гражданина/ищец/ от органите на ответната ПРБ, понеже това са органите, които с действията си
са инициирали ищецът да бьде привлечен в качеството на обвиняемо лице и да му
бъде повдигнато обвинение, и същевременно това са органите, които
издавайки актовете в рамките на своята компетентност и правомощия, са нарушили
правата на ищеца и съществено са
влошили положението му. В тази връзка е налице многобройна, продължителна,
постоянна и непротиворечива относима съдебна практика по аналогични казуси, че
в случай
на бездействие на прокуратурата за
отстраняване на допуснати процесуални нарушения и невнасяне на наказателно дело в съда в определения
срок, довели до прекратяване на наказателното производство
от съда на основание чл.369, ал.4 от НПК,
следва да бъдат подведени под хипотезата на недоказаност на обвинението и
недоказаност на участие на обвиняемия в престъплението, което съответства на
основанието за търсене на съответната отговорност
за вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Следователно, като последица прекратяването на наказателното преследване не изключва, а предполага отговорността
на Държавата за вреди, което е
приравнено на прекратяването на наказателното производство, ако
деянието не е извършено от обвиняемото и подсъдно лице/ищеца/.
В конкретния случай е налице влязъл в законна сила
акт на компетентен орган/съд/ (2 бр. Определения
от 02.02.12015г. и от 05.02.2015г.- и двете постановени
по НОХД № 1139/2014г. по описа на СпНС- София),
което изрично сочи,
че на осн. чл.369, ал.4 от НПК
наказателното производство срещу ищеца Т. се
прекратява изцяло. Което води до
едниствения фактически и правен извод, че наказателното
производство спрямо ищеца окончателно е приключило
с тези две съдебни Определения, влезли
в законна сила съответно на 02.02.2015г. и на
05.02.2015г. Поради което повдигнатите му обвинения
и обвинителните актове срещу него, внесени в съда,
се явяват изцяло незаконни и следователно държавата следва да отговаря за причинените на пострадалото лице/ищеца/ вреди/в случая само
претендираните неимуществени такива/.
Следователно предявеният
иск се явява допустим и по принцип доказан по своето
правно
своето основание, че в резултат на неправомерни действия на
ответника, ищецът е претърпял вреди от неимуществен
характер.
Безспорно
от показанията на разпитаните по делото 2 бр. свидетели
се установява, че за времето на проведеното наказателно производство против ищеца до окончателното му приключване с постановяването
на определенията на СпНС, Т. е
преживял редица унижения и страдания, които са довели до промяна в личността и
поведението му като човек, гражданин, съпруг и баща. Случаят,
за който ищецът е бил обвинен е станал известен, както на обществото, така и на
негови близки, които са разбрали, че той е бил обвинен в извършването на
престъпления от общ характер и във връзка с
тези обвинения е бил задържан под стража, а в последствие и под домашен арест. Безспорно е имало и
широко медийно оповестяване на факти и обстоятелства, свързани
с личността му, в това число и
привличането му като обвиняем и задържането му под стража по станалото публично
известно дело за участие в организирана престъпна група/ОПГ/,
извършваща престъпления против данъчната система, както и деяния свързани с
кражби на автомобили. Неоснователните обвинения, че ищецът
бил извършил престъпления, както и
внесените обвинителни актове в съда рефлектирали върху авторитета му и
чувството му за лично достойнство.
В резулта на което, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, горните обстоятелства се установява по един безспорен и несъмнен начин от показанията на
св.
А.П. Т./баща на ищеца/, че след извършения в жилището им обиск от служители на следствието и на
МВР на
16.12.2009г., и задържането на сина му/ищеца/ от органите на МВР в
следствения арест- С.З.в продължение на малко повече от
4 месеца, по време на престоя си в ареста синът му
отпаднал физически и психически, оплаквал се, че
условията в ареста били лоши/обща тоалетна и
баня/, наложило се да му носят от вкъщи завивки,
тъй като било зимно време и ищецът се бил разболял. Ищецът тогава страдал
от сърдечно заболяване/аритмия/,
заради която бил отложен от военна служба. Престоят му в ареста, поради лошите
условия там, постоянните разпити и притеснения
наложило да му носят там лекарства за аритмията, след всяко
гледане на мярката за неотклонение се влошавало
състоянието му и накрая го освободили под домашен арест, поради влошено
здравословно състояние и представени медицински документи. Под домашен арест ищецът бил
в продължение на 14 месеца, през
което време продължавали да го призовават.
През всичкото това време бил отпаднал физически и психически, бил подтиснат,
нямал контакти с приятели и близки, не бил на работа, зависел изцяло от
родителите си, не можел да отиде до магазина, нямал
доходи, притеснявал се. По време на задържането му под стража, на ищеца му се
родило дете и го пуснали го само да го припознае, но не
можел да помага в издръжката му. Имал кредити,
които не можел да изплаща и родителите му помагали. В продължение на две години
ищецът бил безработен и зависел изцяло
от родителите си, което го депресирало, бил подтиснат, загубил
приятелите си и продължавал да е на лекарства. В медиите
и пресата излизали публикации, което притеснявало ищеца и го
карало да се срамува, загубил вяра в правораздаването. И след
отмяна на мярката за неотклонение „домашен арест“
в ищеца не се забелязвало подобрение, продължавал
да бъде отчаян, притеснен, депресиран, и не можел
да си намери работа. Личният му лекар предписвал
лекарства, които ищецът
приемал. Едва когато ищецът започнал работа след
3-4 години, започнал да възстановява
някакви контакти и тогава се забелязала някаква полоителна промяна у него,
но въпреки това, всичко продължавало и тази тема била болезнена
за ищеца и към настоящия момент, като случилото се имало все
още отражение върху него.
Горните констатации се потвърждават почти изцяло и от показанията
на св.С.С.П./без родство и особени отношения със страните по делото/,
според която двамата с ищеца се познавали повече от 10 години, като в
края на 2009г. от Интернет тя разбрала, че ищецът бил
задържан. Прочела там, че ищецът бил
задържан за участие в организирана престъпна група и че бил
измамил държавата с ДДС, автомобили и други.
Знаела, че той е бил в ареста, а после и под домашен
арест. Видели се след домашния му арест
и ищецът изглеждал зле, а и в
момента продължавал да е зле. Постоянно бил под напрежение, криел си фамилията,
защото хората го свързвали с всичко това негативно, като и
към настоящия момент според нея ищецът не се бил възстановил напълно. Според свидетелката към 2015г.
- 2017г. ищецът започнал да се възстановява, да има
доверие на хората, да не се притеснява да си казва фамилията. На свидетелката
било известно, че ищецът бил посещавал психиатъра д-р Панов в гр.С.З.още
като излезал от домашния арест и в момента продължавал да го посещава. Не пиел
медикаменти, но просто му трябвал психолог.
Тези 2 бр. гласни доказателства съответстват
на пълно с
приетите по делото писмени доказателства,
така и със заключението на приетата по делото
съдебно- психиатрична експертиза, съгласно
което, от задържането му под стража ищецът Т. е
страдал от Разстройство в адаптацията с тревожно депресивна симптоматика, състояние
на субективен дистрес и емоционално разстройство, обикновено нарушаващи
социалното функциониране, които възникват в периода на адаптация към значими
жизнени промени или към последиците на стресогенно жизнено събитие. В
конкретния случай това състояние е било безспорно в
резултат на продължително натрупване на
кумулативен стрес от водене на наказателното производство в продължение на повече от 5 г. Този стрес бил
засегнал целостта на социалното обкръжение на индивида/родителското и
собственото семейство и приятелския кръг/,
както и по -широката система на социална подкрепа и
ценности от страна на колеги, съседи, познати и други.
Чувството на депресия било наложило консултация с психиатър през
2012г., когато е била проведена психотерапевтична
консултация, като медикаментозно лечение и терапия не били
провеждани. Според заключението на вещото лице
краткосрочната и средносрочната прогноза за психиатрично състояние на ищеца,
свързани с приключеното наказателно производство против него,
е благоприятна, а след приключване на процеса, наред с
чувството на облекчение и радост, в ищеца остава известно чувство на мнителност
по отношение на разширения социален кръг и реорганизация на приоритетите.
Горепосочените
гласни и писмени доказателства устновяват и доказват причинените от незаконните обвинения и свързаните с
тях обвинителни актове психически страдания на ищеца, както и промяната в
личността му- че привличането на ищеца Т.,
като обвиняем за участие в ОПГ, както и в
множество други престъпления и задържането му под стража, е
станал достояние на редица лица, включително и чрез широко медийно отразяване.
Било е налице оттегляне на приятелите на ищеца от
него именно и по повод на повдигнатите обвинения, свързаното с тях задържане
под стража и многократното внасяне на досъдебното производство с обвинителни
актове в съда. Тези обстоятелства принудили ищеца да се затвори в себе си и да
започне да страни от околните, защото изпитвал неудобство и срам от воденото срещу
него наказателно производство. Вследствие на обвиненията, задържането и
воденото срещу него наказателно производство, ищецът се чувствал отчаян,
притеснен, депресиран, останал без работа и без доходи. Това допълнително го
натоварвало, защото не можел да се грижи за семейството си, а разчитал изцяло
на финансовата помощ на родителите си, постоянно
бил под напрежение, започнал да крие фамилията си, защото хората веднага го
свързвали с участието му в организирана престъпна група, и загубил
вяра в правораздаването.
Особено
отражение върху душевните страдания, търпени от ищеца, дали
продължителното задържане под стража и домашен арест, които повлияли върху
нормалния му живот и най- вече върху правото му на свободно придвижване и труд.
Всичко това и към настоящия момент все още давало
отражение върху състоянието на ищеца и темата за воденото срещу него
наказателно произвоство продължавала
да е болезнена- както за ищеца, така и за близките му.
Воденото в продължение на 5 г. наказателно
производство срещу него довело до Разстройство в
адаптацията/напрежение, тревожност, потиснато
настроение, мнителност, разсеяност, затвореност, самоизолация, проблеми със
съня и апетита, отчаяние и песимизъм/.
Депресивното настроение, безпокойството и чувството за невъзможност за справяне
в ситуацията за планиране на бъдещето или за продължаване на съществуването в
настоящата ситуация нарушава и извършването на рутинните ежедневни дейности, които били бизнеса на ищеца. Действията
на органите на Прокуратурата довели до една значителна промяна в личността на ищеца и
са му причинили болки и
страдания от неимуществен характер, които продължават и към настоящия момент.
Не е налице твърдяната защитна теза на ответника ПРБ, че търпените
болки и страдания не били доказани по основание и размер- напротив,
видно от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът е
претърпял болки и страдания от неимуществен характер, както се установява и
причинно- следствената връзка между действията на
органите на ответника и търпените болки и страдания у ищеца.
Безспорно е доказано по делото, че ако не са били
налице незаконните обвинения срещу ищеца, ответната ПРБ нямало
да внесе обвинителните актове пратив него в
съда.
В тази връзка предявеният иск се явява
доказан и частично по размер, тъй като съгласно
чл.51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В
процесния случай е безспорно установено и не се спори между страните, че
претърпените от ищеца вреди от неимуществен характер/претърпени
душевни болки и страдания от психически характер/, се явяват
пряка и непосредствена последица от действията на органите на ответната ПРБ. При
обсъждане размера на обезщетението, което се дължи за всеки конкретен случай,
съобразно разпоредбите на закона и задължителната практика на ВКС, следва да се съобрази при преценка за справедливост обстоятелствата относно
характера на уврежданията, начинът, по който са причинени, причинените морални
страдания и други такива, следва да се
вземе предвид тежестта на случая и неговото действително отражение върху
личността, живота и здравето на ищеца, както и способността да се справи с
изключително тежкия психически и емоционален дискомфорт, породени от
незаконното обвинение в умишлено престъпление, както и личността
на увредения и други обстоятелства, относими към
конкретния процесен случай. При
определяне на размера на дължимото обезщетение съгласно
принципа на чл.52
от ЗЗД следва да се вземе
предвид тежестта на повдигнатото обвинение, вида и фазата
на наказателното производство, неговата продължителност,
видовете взети
мерки за
неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането, разгласяването
чрез медиите, влошеното здравословно състояние на ищеца,
конкретните
му преживявания и отражението им
върху живота му/семейство, професионална, обществена
и приятелска среда/, както и всички други обстоятелства,
относими към характера на увреждането, за което имат значение и други и
предишни обвинения и осъждания, задържания и ефективно изтърпяване на наказания.
При процесния случай правно- релевантните факти за определяне размера на
паричното обезщетение за неимуществени вреди са тежест
на повдигнатото обвинение/за множество тежки умишлени
престъпления, включително за организирана престъпна група ОПК,
предвиждащи значителни по размер наказания „лишаване от свобода“, вида
и продължителността на проведеното наказателно преследване/общо
около 5 г./, надхвърлената
разумната продължителност на наказателното производство, което през
времетраенето си се е намирало единствено на досъдебна фаза поради
многократните връщания от съда на прокурора за отстраняване на съществени
процесуални нарушения, и правното основание за
прекратеното наказателното производство по чл.369,
ал.4 от НПК в редакцията му, действалата
към 02.02.2015г., респективно към 05.02.2015г. В случая не са налице отпадание на
обвинения в хода на наказателното преследване, наложена
е била най - тежката МН “задържане
под стража“ около 3, 5 м. от
17.12.2009г. до 01.04.2010г., след което същата е била
заменена с втората по тежест МН „домашен арест“
за продължителен период от време от близо 14 м. от
01.04.2010г. до 11.06.2011г. Тези две
най- тежки МН са
източник на високоинтензивни болки и страдания поради отнетата свобода на
човешката личност и накърняване на личните чест и достойнство за продължителен
период от време, какъвто в процесния случай
безспорно е налице, и е налице наложена принудителна процесуална
мярка „забрана за напускане на пределите на Република България“, което
обстоятелство по един или друг начин рефлектира на правото на свободно
придвижване на личността и по този начин влече дискомфорт и емоционално страдание. Наред с това разгласяването в
медиите представя ищеца в един доста негативен план, като
мафиот и член на престъпна група, като му се приписват
и други престъпления. Негативните преживявания на ищеца са
формирани поради широкото медийно огласяване на процесното незаконно обвинение
и задържане под стража в централната и местна преса, интернет, направили
обществено достояние обвинението и задържането под стража и съставляващи част
от крайния вредоносен за него краен резултат. Също така влошаването на
здравословното състояние на ищеца е било налице, като по
време на престоя му в ареста се обостря сърдечното му
заболяване, което е основание за промяна на МН от
„задържане под стража“ в по- леката „домашен арест“, като от
момента на задържането му под стража ищецът е страдал
от Разстройство в адаптацията с тревожно депресивна симптоматика.
Наложено
наказание на ищеца обаче въобще няма, тъй като наказателното дело е било прекратено
с 2 бр. Определения от 02.02.12015г. и съответно от 05.02.2015г./и
двете по НОХД № 1139/2014г. по описа на СпНС- София/, поради наличието на хипотезата на чл.369, ал.4 от НПК. Обаче интензитет и продължителност на душевните
болки, страдания и неудобства в личния живот на ищеца безспорно
са налице, като те силно са рефлектирали върху ищеца по
време на воденото срещу него наказателно досъдебно и съдебно
производство,
по време на задържането под му стража, респ. задържането под домашен арест.
Показанията на свидетелите и приетото по делото
заключение на
съдебно- психиатрична експертиза доказват горните
обстоятелства, като те се явяват безпристрастни и
няма никакава фактичмеска и правна пречка то да
се кредитира изцяло и напълно с доверие от съда.
Също така към момента на задържането си ищецът Т.
е бил в млада възраст и наказателното производство, съчетано с продължителното задържане с двете най - тежки МН са
се отразили доста негативно върху възможностите му за
житейска и професионална реализация. От показанията на разпитаните по делото 2 бр. свидетели, както и от писмените доказателства по
делото се установи и доказа, че същият е преживял и продължава да
преживява случилото се изключително тежко, като това е станало
достояние на неограничен кръг от хора в обществото и довело до социална
изолация на ищеца, депресия, напрежение, тревожност, потиснато настроение,
мнителност, разсеяност, затвореност, самоизолация, отчаяние и песимизъм, всички
породени от последователните действия на ответника, изразяващи се в няколкократното
повдигане на обвинения, респ. внасяне на обвинителни актове в съда.
По принцип няма паричен еквивалент, който да
може да възмезди напълно преживяното
от ищеца, като мисълта и болките от случилото се
и последиците от него ще съпътстват целия му живот, а за подобно психическо
изживяване, каквото и да е присъденото обезщетение би било недостатъчно.
Поради това съдът счита, че не са налице основания за редукция на
така установеното и доказано по основание парично
обезщетение за причинени неимуществените вреди и че не е налице законова норма на
чл.51, ал.2 от ЗЗД, предвиждаща
намаление размера на обезщетението, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, понеже ищецът
не е извършил деяние, представляващо престъпление и няма
как да се приеме, че той е нарушил свои задължения, за да допринесе със свои
действия за настъпването на вредоносния за него резултат.
Следва да се има предвид, че отговорността на ответника /ПРБ- София/ е на
извъндоговорно /деликтно/ правно основание по чл.49 във вр. с чл.45 от общия
закон/ЗЗД/ и с оглед критериите за аналогични казуси в ППВС № 4/1964г., налице
са установи и доказани по несъмнен и безспорен начин нарушения във физическия,
семеен и психически дискомфорт, които следва да бъдат парично обезщетени по
справедливост, като паричното обезщетение трябва да е съразмерно с вредите и да
отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените
представи за справедливост. Тъй като Прокуратурата на Р.България по сега
действащата Конституция на страната от 1991г. е единна и централизирана
правозащитна държавна институция, и всички прокурори от всички нива и
териториални структури в страната са подчинени на Главния прокурор съгласно
разпоредбата на чл.136, ал.3 от ЗСВ, и тъй като по отношение на ищеца незаконосъобразно е било водено наказателно
досъдебно производство, което впоследствие е било изцяло прекратено, е
отговорна ПРБ, представлявана от Главният прокурор на РБ, който от своя страна,
съобразно чл.136 от ЗСВ във вр. с чл.126, ал.2 от Конституцията на РБ, ръководи
Прокуратурата и осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху
дейността на всички прокурори. Понеже самата Прокуратура е юридическо лице на
бюджетна издръжка със седалище в гр.София, на основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3
от ЗОДОВ, във вр. с чл.27, ал.2 от ГПК, и във вр. с чл.137 от ЗСВ, тя следва да
бъде осъдена, като надлежно легитимирана пасивна страна в този обезщетителен
граждански съдебен процес, тъй като този орган не е изпълнил законовите си
задължения и е станал причина по отношение на обвиняемия/ищеца/ да бъде
повдигнато обвинение в извършване на умишлено престъпление от общ характер,
досъдебното производство по което е било изцяло и окончателно прекратено. Ето
защо искът на ищеца за главницата по парично обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ против ответника ПРБ- София се явяват напълно основателни, обосновани и
доказани по своето фактическо и правно основание, и следва да бъдат уважени в
съответния размер, по справедливост относно главницата за парично обезщетяване,
ведно със законните последици от това. Ищецът е бил с напълно и окончателно
прекратено против него досъдебно наказателно производство по повдигнатото му
обвинение, разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна
отговорност на Държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на
обвинение в извършване на престъпление по НК, като субекти на тази отговорност
могат да бъдат само правозащитни и правораздавателни органи, оправомощени да
повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер/ какъвто е
прокуратурата/, то действията й по повдигане и поддържане на обвинението се
считат за незаконни, тъй като спрямо обвиняемото лице/ищец/ наказателното
производство е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от
подсъдимия и не представлява престъпление.
И предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, продължителната, еднопосочна,
непротиворечива и широкообхватна практика по аналогтични казуси на ОС-
Ст.Загора, ПАС- Пловдив и ВКС- София, съдът счита, че за причинените болки и
страдания на ищеца през различните периоди от време и с различни МН, с различни
по размери минимални работни заплати за страната през тези съответни периоди от
време, следва да се диференцира и съответното парично обезщетение, му се дължат
парични обезщетения, както следва :
1.Полицейско и прокурорско задържане- от 16 до 17.12.2019г. за две
денонощия- 40 лв.
2.МН“Задържане под стража“ от 17.12.2009г. до 01.04.2010г. вкл.- 2 000 лв.
3.МН“Домашен арест“ от 01.04.2010г. до
11.06.2011г.- 8 000 лв.
4.От 11.06.2011г. до 05.02.2015г.- 12 400
лв.
Или общо сумата 22 440 лв., която съдът счита за основателна и
доказана по размер, а в останалата част над уважените 22 440 лв. до общо
претендираните 30 000 лв. тя се явява твърде завишена, необоснована и
недоказана, и в тази й част следва да се отхвърли, със законните последици от
това.
Относно началния
момент на претендираната законна лихва, по отношение обезщетението за
неимуществени вреди, като се вземе предвид и установената практика, същата е
дължима от 05.02.2015г., тъй като отговорността на държавата за
вреди възниква от момента на влизане в сила на определението на съда за окончателно прекратяване на наказателното производство срещу обвиняемия/ищеца/ на осн. чл.369,
ал.4 от НПК(отм.), което е необжалваемо и влиза
в законна сила на датата на постановяването му, до
окончателното изплащане на главницата.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде
осъден на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца направените от него
по делото разноски, съгласно представения по делото в съдебно заседание на
25.06.2020г. списък на разноските по чл.80 и чл.81от
ГПК, в размер на общо 1 550 лв., ведно със законните последици от това.
Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва от всяка от
страните и да се протестира от контролиращата страна ОП- С.З.в законния 2-
седмичен срок от връчването му, чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.Стара
Загора пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.
Ето защо водим от всички гореизложени мотиви и на основание чл.2, ал.1, т.1
и т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.45- 49, чл.52 и чл.82- 86 от ЗЗД и във вр. с
чл.124, ал.1, чл.78, ал.1, чл.80 и чл.81 от ГПК, първоинстанционният Окръжен
съд- Стара Загора
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България- гр. София- 1000, бул. “Витоша” № 2,
ЕИК/Булстат- ********* да заплати на П.А.Т.- ЕГН **********, от ***ОБЩО сумата 22 400 лв./двадесет и две хиляди и
четиристотин лева/ парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди по ДП №
463/2009г. по описа на ОД на МВР – Ст.Загора, ведно със
законната лихва върху главницата 22 400 лв., считано от 05.02.2015
г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата 1 550
лв./хиляда петстатин и петдесет лева/ разноски по гр.дело, като отхвърля иска в
останалата му част над 22 400 лв. до общо претендираните 30 000 лв.,
като частично неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и
протестира в 2- седмичен срок от връчването
му на всяка от страните и на ОП- Ст.Загора, чрез ОС- С.З.пред ПАС- Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :