Р
Е Ш Е Н И Е
№ 179 07.02.2019г гр.Бургас,
Бургаският окръжен съд наказателно отделение
на пети октомври две хиляди и
осемнадесета година
в
закрито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниел Марков
ЧЛЕНОВЕ: Петя Георгиева
Мл.с.Красимир Сотиров
секретар Жанета Кръстева
прокурор
Валентина Чакърова
като разгледа
докладваното от съдия Георгиева ВАНД №829 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
С
Решение №1085 от 23.07.2018г., постановено по НАХД № 2493/2018 г., Бургаският
районен съд е признал обвиняемия П.М.Р. с ЕГН**********, ****
гражданин, ****, ****, работещ, за ВИНОВЕН в това, че
на 25.04.2017г.около 18.30ч. в гр.Бургас, ж.к.“******“, бензиностанция „*****“, находяща се до ул.“Т.“, управлявал МПС-лек автомобил „Мерцедес“ с
рег.0А4090МР в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, наложена му със
заповед №14-0769-000970/04.07.2014г. , издадена от началник група при сектор
„ПП“ при ОДМВР-Бургас, връчена му на 06.12.16г. и влязла в сила на
21.12.2016г., съставляващо
престъпление по чл. 343в, ал.3, вр. ал.1 от НК .Освободил го на основание
чл.78а от НК от наказателна отговорност и му наложил административно наказание
глоба в размер на 1300лв.. Осъдил го да заплати направените по делото разноски.
Недоволен
от постановения съдебен акт е останал обвиняемия Р., който го обжалва в срок, с
въззивна жалба, чрез упълномощения си защитник . Заявява се наличие на
допуснати от първата инстанция нарушения
на материалния закон , както и за съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до засягане правото му на защита. Навеждат се доводи в подкрепа
на тезата, че производството е недопустимо поради забраната за наказване два
пъти за едно и също противоправно деяние и в тази връзка се настоява за отмяна
на първоинстанционното решение и прекратяване на наказателното производство.
Тази
своя теза, че се касае за престъпна деятелност, съставляваща едно продължавано
престъпление, основава на данните по
делото, че двукратно, преди извършване
на настоящото деяние, подсъдимият е осъществил същия престъпен състав , за
което е наказан с отделни присъди, като е освободен от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК. Настоява, че с това наказателната му отговорност
следва да се счита реализирана и настоящото наказателно производство се явява
недопустимо, което налага неговото прекратяване.
Според
него, положението му се утежнява и от това, че административния характерът на
наказанията не позволява тяхното кумулиране, а изпълнението им е поотделно.
Коментират се и принципни положения за избягване на двойното съдене, цитирайки
ТР№3 от 2015г. на ОСНК на ВКС.
Пред
въззивния съд обвиняемия П.Р. и неговия защитник поддържат жалбата , на
наведените в нея основания . Пледират за отмяна на първоинстанционното решение и
прекратяване на воденото наказателно производство . Нови доказателства не сочат
и не представят.
Прокурорът
заема позиция за неоснователност на въззивната жалба, позовавайки се на
разпоредбата на чл.26, ал.6 от НК, изключваща приложимостта на ал.1 от същата
законова норма , тъй като се касае за престъпление невключено в никое от
обвиненията по предходните две дела, което от своя страна прекъсва връзката
между деянията. При липса на протест, счита недопустимо влошаването на
обвиняемия с искане за увеличаване размера на наказанието, поради което пледира
жалбата да бъде оставена без уважение , а решението да бъде потвърдено изцяло. Не представя и не прави искане за
събиране на нови доказателства.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и в предмета и в пределите на въззивното производство по реда на
чл. 313 и чл. 314 НПК, независимо от основанията, посочени в жалбата,
настоящият състав на въззивната инстанция на Окръжния съд –гр. Бургас, намери
следното:
Жалбата
е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване акт , следователно процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
По
възраженията за недопустимост на воденото наказателно производство:
Съдебното
производство по НАХД № 2493/20187г. по описа на Районен съд, гр.Бургас е било образувано по внесено на 13.03.2018г. постановление с предложение по чл.375 от НПК за освобождаване на П.М.Р. от
наказателна отговорност за извършено на 25.04.17г. престъпление по чл.343в,
ал.3, вр. ал.1 от НК и налагане на административно наказание по реда на чл.78а
от НК. Надлежно описана в предложението е фактическата обстановка и са посочени
доказателствата, от които тя се установява. Коментирани са и документите
обосноваващи правния извод, за наличие на предпоставките по чл.78а, ал.1 от НК,
в частност и настъпилата реабилитация на дееца, преди датата на инкриминираното
деяние.
Районният
съд , позовавайки се на предходното произнасяне на БОС, с което му е указано да
разгледа делото, е обсъдил наличието на материално правните предпоставки за
приложението на чл.78а от НК към момента на извършване на деянието , като
приел, че обвиняемият е бил реабилитиран за предходните си престъпни деяния и не е
бил освобождаван от наказателна отговорност по раздел IV, глава осма от НК.
Първоинстанционният съд е положил максимални усилия за събиране на
пълния обем от доказателства, необходими за цялостното и всестранно изясняване
на делото. Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства е
направил и изводите си относно фактите, които не се оспорват с въззивната
жалба от обвиняемия и неговия защитник и
се споделят от настоящият съдебен състав . Безспорно установено по делото е, че
на 25.04.17г. в гр.Бургас, обвиняемият Р. е управлявал МПС в срока на
изтърпяване на ПАМ за временно отнемане на СУМПС, наложена му със Заповед за
прилагане на ПАМ на началник група при Сектор „ПП“, връчена му на 06.12.16г. и
влязла в сила на 21.12.16г.
Надлежно районният съд е аргументирал изводите си относно
обективната и субективната страна на деянието, които въззивната инстанция
споделя изцяло. От обективна страна автомобилът придвижван в пространството
след привеждането му в движение
представлява МПС по смисъла на закона . Установено посредством писмени
доказателства е и наличието на Заповед от 04.07.14г. за прилагане на ПАМ, с
която СУМПС на обвиняемия Р. е било временно отнето, до заплащане на дължимата
глоба, наложена му с наказателно постановление от 29.10.12г. , както и
връчването му на същата лично срещу подпис на 06.12.16г. Несъмнено, от този
момент насетне същия е следвало да съобразява поведението си с наложените му с
нея ограничения. Съзнавайки действието на цитираната забрана да управлява МПС ,
Р. е предприел действията си по придвижва на собствен ход автомобила в
пространството , желаейки точно този резултат, и то именно в срока на
забраната.
От
справката за съдимост на обвиняемия се установява, че Р. двукратно е бил
освобождаван от наказателна отговорност , с налагане на административно
наказание: 1./ С присъда в сила от
26.05.17г. по НОХД№1952/17г. на БРС , за извършено на 07.02.17г. престъпление
по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК ; 2/ С присъда в сила от 24.11.17г. по НОХД№5181/17г.
на БРС, за извършено на 18.03.17г. престъпление по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК .
Видно
е, че трите деяния са извършени в реална съвкупност помежду си, защото са
осъществени преди да има влязла в сила
присъда за което и да е от тях.
На
първо място, според чл.378, ал.3 от НПК разглеждането на делото се извършва в
рамките на съдържащите се в постановлението на прокурора обстоятелства.
Доколкото такива за извършено с трите деяния продължавано престъпление по
чл.26, ал.1 от НК липсват , то съдът не разполага с правна възможност да
извършва собствена преценка дали трите деяния
в своето единство биха представлявали такова единно престъпление .
Нещо
повече, предвид изложената фактология , прилагането на правилата за
продължаваното престъпление е изключено с изричната забрана, въведена с
разпоредбата на чл.26, ал.6 от НК, за престъпления извършени преди внасянето на
обвинителният акт/в случая предложението на прокурора/, но невключени в него. В
случая, единството на продължаваното престъпление се счита изключено, с
внасянето на обвинителният акт за реализиране на наказателната отговорност на
обвиняемия за първото от цитираните три престъпни деяния, по който е образувано
НОХД№1952/2017г. на БРС .
На
следващо място, престъпната деятелност на обвиняемия , включваща в себе си
извършването на множество престъпления по смисъла на чл.23-25 от НК, попада в
обхвата на ограничението на чл.78а, ал.7 от НК.
На
плоскостта на тези разсъждения, несъстоятелна се явява тезата на защитата на
обвиняемия, че с настоящото атакувано решение , за трети път му е наложено
наказание за едно и също престъпно деяние.
Независимо
от направените констатации за недопустимост на института на освобождаване от
наказателна отговорност, предвид липсата на съответен протест на прокурора и
забраната за влошаване правата на обвиняемия, въззивният съд не разполага с
правомощията да ревизира първоинстанционния акт, като го отмени .
Нормата на чл.343в, ал.3 от НК предвижда наказание лишаване от
свобода до 3 години и глоба от 200 до 1000лв. Затова и първата инстанция правилно,
приемайки наличието на голям брой смекчаващи вината на обвиняемия обстоятелства
–младата възраст, трудовата ангажираност и липсата на други правонарушения от
извършване на деянието до произнасянето на съда с решение и едно отегчаващо
–наличието на голям брой нарушения по ЗДвП извън коментираното, е наложил
административно наказание под средния и в посока към минималния предвиден в
чл.78а от НК размер , а именно глоба в размер на 1300лв. Въззивният съд споделя
извода на първоинстанционния, че с това наказание ще бъдат постигнати целите
както на индивидуалната, така и на генералната превенция.
С
оглед признаването на подсъдимия за виновен по възведеното му обвинение,
законосъобразно е възложил в негова тежест на направените по делото разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334,
т. 6 вр. чл.338 от НПК , Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №1085 от 23.07.2018г., постановено по НАХД №2493/18 г. по описа на
Бургаския районен съд .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:................................
ЧЛЕНОВЕ:
1...............................
2................................