№ 1474
гр. Варна, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501868 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на Г. М. Р., ЕГН
**********, чрез процесуален представител адв. Й., срещу решение № 2003 от 21.06.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 8734 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, 51-ви с-в, в частта, с
която е отхвърлен предявения иск за осъждане на А. П. А., ЕГН **********, с адрес:
*********, да заплаща на детето М. А. А., ЕГН **********, роден на ********* г., чрез
неговата майка и законен представител Г. М. Р., ЕГН **********, месечна издръжка за
разликата над 180 лв. до 250 лв., считано от 17.06.2021 г. до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която е
отхвърлен предявения иск за заплащане от А. П. А., ЕГН **********, с адрес: *********, в
полза на детето М. А. А., ЕГН **********, роден на ********* г., чрез неговата майка и
законен представител Г. М. Р., ЕГН **********, издръжка за минало време за разликата над
2160 лв. до 3 000 лв., дължима на периода от 16.06.2020 г. до 16.06.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 17.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението. В
жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно, тъй като ВРС е направил неверни
изводи досежно нарасналите потребности на детето, обусловени от неговата възраст. Сочи
се, че освен необходимостта от задоволяване на обичайните нужди, детето ще има и разходи
за задоволяване на образователни и познавателни дейности. Излага се, че съобразно
публичните данни на НСИ средният разход за дете възлиза на 445 лв. И доколкото няма
данни бащата да не може да реализира доходи поради болест или по други причини, то
същият следва да заплаща издръжка в размер на 250 лв. месечно. Същите аргументи касаят
и иска за издръжка за минал период. Предвид това и се иска отмяна на решението в
обжалваните части и осъждане на бащата да заплаща издръжка от 250 лв. месечно, както и
1
цялата сума от 3 000 лв. за една година преди завеждане на делото.
В срока за отговор по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна А. П.
А. чрез назначения му особен представител. Същият оспорва жалбата като неоснователна.
Излага, че предучилищната възраст на детето не налага непременно извода, че са
необходими допълнителни средства за обучение. Твърди, че макар и да е в трудоспособна
възраст, не реализира трудови доходи. Макар че е собственик на търговско дружество, не
реализира печалба. Моли решението да бъде потвърдено.
Контролиращата страна ДСП-Варна не е изразила становище по жалбата.
По предмета на така предявените искове с правно основание чл.127 ал.2 СК и
чл.143 СК се излагат следните твърдения от страните:
Пред ВРС Г. М. Р. е предявила срещу А. П. А. искове за определяне на мерки по
отношение на роденото от съвместното съжителство на страните дете М. А. А., като
упражняването на родителските права по отношение на детето бъде предоставено на
майката и местоживеенето на детето – определено при нея, бъде определен режим на лични
отношения на детето с бащата, както и да бъде осъден последния да заплаща на детето, чрез
неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 250 лв. с падеж пето
число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на исковата молба –
17.06.2021 г., до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, както и издръжка за минало време в
общ размер на 3000 лв., дължима за периода от 16.06.2020 г. до 16.06.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 17.06.2021 г., до окончателното изплащане на задължението. В
исковата молба ищцата твърди, че с ответника са били във фактическо съпружеско
съжителство, от което имат едно дете – М. А. А., роден на ********* г. Твърди, че двамата
са разделени от м. юни 2020 г. Излага, че след раздялата им с ответника грижите по
отглеждането и възпитанието на детето са поети изцяло от нея, като отглежда М. в
жилището на нейната майка в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 55, вх. 4, ет. 5, ап.
21. Поддържа, че тя е поела и издръжката на детето, включваща такси за посещаваната от
него детска градина, режийни разноски и други разходи за задоволяване на обичайните му
нужди, които разходи покрива от получаваното от нея месечно възнаграждение в размер на
700 лв. и отделно разчита на финансова помощ от разширения семеен кръг. Сочи, че
ответникът е едноличен собственик на капитала и управител на търговско дружество
„Пиатрейд“ ЕООД, но няма данни дали същото извършва дейност. Претендира, че
ответникът следва да се включи в издръжката на детето, като заплаща по 250 лв. месечно,
които дължи и от момента на раздялата до подаване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК назначеният особен представител на ответника А. А.
депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост и частична
основателност на предявените искове. Не се противопоставя родителските права по
отношение на детето да бъдат предоставени за упражняване на майката и местоживеенето
на детето да бъде определено при нея на посочения адрес. Оспорва размера на издръжката
на детето за разликата над нормативно установения минимум до претендираната сума от 250
лв. на месец. В тази връзка поддържа, че няма данни нуждите на детето да са завишени
спрямо обичайните такива за неговата възраст и отделно бащата няма възможност да
предоставя търсената издръжка без затруднения. Твърди, че последният няма доказани
доходи от трудова или търговска дейност, нито притежавано недвижимо имущество или
МПС. Изтъква още, че част от издръжката на детето следва да бъде поета от майката. Моли
исковете да издръжка да бъдат отхвърлени за разликата над минималния до пълния предявен
техен размер.
Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане"- Варна, редовно
уведомена, депозирала социален доклад.
2
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Решението е влязло в законна сила в частта, в която е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето М. на майката, при която е определено и
местоживеенето на детето, определен е режим на лични отношения между бащата и детето.
Поради това и предмен на обсъждане ще бъдат само доказателствата, касаещи нуждите на
детето и възможностите на родителите.
От представеното удостоверение за раждане № **********, издадено на 31.07.2017 г.
от Община Варна се установява, че страните Г. М. Р. и А. П. А. са родители на детето М. А.
А., ЕГН **********, родено на ********* г.
Видно от приложената служебна бележка, детето посещава ДГ № 3 "Звездичка" в гр.
Варна, където е било записано в първа група през учебната 2020/2021г. Не е спорно, че
таксата за детска градина е заплащана от майката, която е представила и разходни касови
ордери, установяващи този факт.
От приобщения социален доклад от дата 26.05.2022 г., изготвен от ДСП – гр. Варна,
както и от събраните по делото гласни доказателства се установява, че детето се отглежда от
майката в жилище – ап. 21, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл.Варненчик“, бл. 55, вх. 4, ет. 5.
Жилището е собственост на бабата по майчина линия и разполага с необходимите битови
условия, вкл. обособен детски кът в спалнята, и е с поддържана хигиена на високо ниво.
Според социалния доклад майката и детето обитават сами жилището, а бабата по майчина
линия живее и работи в Швейцария. Становището на социалния работник е, че майката
полага адекватни и целенасочени грижи за детето, задоволява напълно базисните му
потребности, стимулира индивидуалните му интереси и го възпитава основно чрез
поощрителни методи, съобразени с неговата възраст. Може да разчита на подкрепа от
нейните родители, като поддържа добри взаимоотношения и с роднините на бащата –
неговата майка М. А.а и сестра Н.Ив., които се виждат и чуват с детето, вкл. то е прекарало
Новогодишните празници на 2021/2022 г. в дома на баба си по бащина линия с преспиване.
От социалния доклад се установява също, че детето М. редовно посещава детска градина
„Звездичка“ в гр. Варна и няма здравословни проблеми, чувства се сигурно и спокойно в
присъствие на майката. Пред социалния работник майката е споделила, че детето има
близки отношения с бащата и тя стимулира контактите помежду им, но бащата не
предоставя издръжка на сина си. По данни на майката тя осигурява издръжката на детето с
финансовата помощ на нейната майка. Към момента на проучването майката споделя да е
безработна, но очаква да започне работа като детегледачка на дете със специални
образователни потребности при уговорено почасово възнаграждение от 7 лв./час в
делничните дни и 10 лв./час в почивните. В заключителната част от доклада не се съдържа
становище по конкретните мерките по отношение на детето, предвид извършеното социално
проучване само на един от родителите. В уводната част на доклада е посочено, че бащата
също е уведомен за необходимостта от това, вкл. са проведени поредица от телефонни
разговори с него и са уговорени три срещи, на които той не се е явил. При изслушването на
майката в открито съдебно заседание по реда на чл. 59, ал. 6 СК Г. Р. твърди, че ответникът
се интересува от сина си и никога не е имал лошо отношение към него, че М. познава баща
си и общува свободно с него. Сочи, че знае от ответника, че последно се е занимавал с улов
на миди и риби, но няма представа дали тази му работа е актуална и какво възнаграждение
получава. Твърди още, че й предстои да започне работа като детегледачка без договор, при
уговорено почасово възнаграждение от 7 лв./час и плаващо работно време (общо 24 часа
през всяка събота и неделя и отделно за по 2-3 часа вечер през седмицата при нужда). От
показанията на свидетелката Т.В. се установява, че ищцата е разделена с бащата на детето от
2020 г. и от тогава отглежда М. в нейното жилище в кв. Владиславово в гр. Варна, а тя
живее и работи в Швейцария, като се прибира за по два месеца през пролетта и есента.
Твърди, че бащата се интересува от детето, звъни по телефон поне два пъти през седмицата,
3
за да се вижда с него, и двамата се срещат самостоятелно за по 2-3 часа. След тези срещи
детето разказва какво са правили с бащата, къде са ходили, като никога не се е оплаквало
или споделяло нещо негативно. Свидетелката споделя още, че бащата не предоставя никакви
средства за детето, а издръжката му е поета изцяло от дъщеря й, която се справя с нейна
помощ. Разказва, че дъщеря й работи като детегледачка и получава около 700 лв. месечно
възнаграждение, с което се изчерпват доходите й, вкл. не получава социални помощи или
детски добавки. Твърди, че детето посещава детска градина в центъра на града и са нужни
разходи за транспорт до там и обратно. Сочи, че детето няма здравословни проблеми или
други специфични нужди.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, ведно с наведените във въззивната жалба възражения, намира за
установено от правна страна следното:
Исковете намират правното си основание в нормата на чл.143 и чл.149 СК.
Нормата на чл.143 СК повелява, че всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за
развитието на детето, като изрично ал.2 на цитираната норма предвижда, че издръжка се
дължи независимо от това дали родителите са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Предвид това и доколкото е безспорно, че въззиваемият е баща на
детето М.,то и същият е задължен да му заплаща издръжка.
Съобразно Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС, „нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства,
които са от значение за случая.“ Детето е на петгодишна възраст към момента. Няма спор, че
живее заедно със своята майка, както и че същата полага преките и непосредствени грижи
по отглеждането му. Съобразно възрастта на детето същото има специфичните си
потребности за задоволяване- облекло и обувки, като същите подлежат на честа подмяна
предвид периода на бурния растеж, играчки, образователни пособия предвид предстоящата
предучилищна подготовка. За детето ежемесечно се заплаща такса за посещение на детска
градина, разходи за транспорт с оглед придвижването му, разходи за закупуване на
медикаменти, доколкото детето е във възраст, в която децата боледуват често. Предвид
изложеното и съдът намира, че за задоволяване на ежемесечните нужди на детето са
необходими средства в размер на 400 лв. месечно. Тази сума съответства и на средния
определен статистически разход на един член от семейството, след като бъдат приспаднати
неотговарящи на възрастта на детето предвидени разходи. От тази сума бащата следва да
заплаща 220 лв. месечно, а останалите 180 лв. следва да бъдат заплащани от майката, която
полага и преките и непосредствени грижи за детето. Възраженията, наведени от особения
представител на ответника, че не е ясно дали последният реализира доходи, съдът намира за
неоснователни. Бащата А. А. е в работоспособна възраст, няма данни за наличие на
здравословни или други пречки да реализира доходи, поради което и би могъл да реализира
доходи в размер на средната за страната работна заплата. Няма доказателства, а и наведени
4
твърдения за наличие на алиментни задължения към други лица. И доколкото задължението
за заплащане на издръжка в полза на непълнолетните лица е безусловно, то и съставът
намира, че А. следва да бъде осъден да заплаща в полза на малолетното си детето М. чрез
неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 220 лв. До този
размер искът следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над 220 лв. до 250 лв.
Издръжката следва да бъде присъдена, считано от подаването на исковата молба-
17.06.2022г. до настъпване на законово основание за прекратяването или изменяването й.
падежът следва да бъде определн на 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва за всяко просрочие. Решението на ВРС следва да бъде отменено в частта, с
която искът за издръжка е отхвърлен за разликата над 180 лв. до 220 лв. и потвърдено в
частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 220лв. до 250 лв.
Досежно претенцията на ищцата за заплащане на издръжка за минал период от време:
Предвид определения ежемесечен размер на издръжката – 220 лв., съставът намира,
че дължимата за периода от 16.06.2020г. до 16.06.2021г. издръжка възлиза в размер на 2 640
лв. До този размер за разликата над 2 160 лв. следва да бъде уважена претенцията по чл.149
СК, а решението на ВРС отменено в отхвърлителната част. Искът за заплащане на разликата
над сумата от 2 640 лв. до претендирания размер от 3 000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, а решението на ВРС потвърдено в тази част.
Решението на ВРС следва да бъде изменено в частта за разноските, като въззиваемият
бъде осъден да заплати държавна такса по уважената част от иска в размер на общо 422,40
лв. , както и 36 лв. държавна такса за въззивно обжалване.
Предвид направеното искане в полза на въззивницата следва да бъдат присъдени
разноски съобразно представения списък- 300 лв. за заплатено възнаграждение за
назначения на въззиваемия особен представител. Претендират се и разноски от
процесуалния представител на въззивницата адвокат Й. при условията на чл.38 ал.1 т.2
ЗАдв., но по делото не са ангажирани доказателства, че процесуалното представителство е
осъществено при условията на сочената разпоредба. Представено е само пълномощно,
установяващо представителната власт, но не и доказателства за заплатено възнаграждение
или договореност за представителство при условията на чл.38 ЗАдв. Затова и разноски за
процесуалния представител не се присъждат. Въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати в полза на въззивницата сумата от 300 лв.- заплатени разноски за особен
представител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2003 от 21.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 8734 по описа за
2021 г. на Районен съд – Варна, 51-ви с-в, в частта, с която е отхвърлен предявения иск за
осъждане на А. П. А., ЕГН **********, с адрес *********, да заплаща на детето М. А. А.,
ЕГН **********, роден на ********* г., чрез неговата майка и законен представител Г. М.
5
Р., ЕГН **********, месечна издръжка за разликата над 180 лв. до 220 лв., считано от
17.06.2021 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното
изплащане на задължението, както и в частта, с която е отхвърлен предявения иск за
заплащане от А. П. А., ЕГН **********, с адрес: *********, в полза на детето М. А. А., ЕГН
**********, роден на ********* г., чрез неговата майка и законен представител Г. М. Р.,
ЕГН **********, издръжка за минало време за разликата над 2160 лв. до 2 640 лв., дължима
за периода от 16.06.2020 г. до 16.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 17.06.2021
г. до окончателното изплащане на задължението,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. П. А., ЕГН **********, с адрес: *********, да заплаща на детето М. А.
А., ЕГН **********, роден на ********* г., чрез неговата майка и законен представител Г.
М. Р., ЕГН **********, и разликата над 180 лв. до 220 лв., представляваща месечна
издръжка, считано от 17.06.2021 г. до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката, с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА А. П. А., ЕГН **********, с адрес: *********, да заплати на детето М. А.
А., ЕГН **********, роден на ********* г., чрез неговата майка и законен представител Г.
М. Р., ЕГН **********, и разликата над 2160 лв. до 2 640 лв., дължима за периода от
16.06.2020 г. до 16.06.2021г. издръжка, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2021 г.
до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2003 от 21.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 8734 по
описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, 51-ви с-в, в частта, с която е отхвърлен предявения
иск за осъждане на А. П. А., ЕГН **********, с адрес: *********, да заплаща на детето М.
А. А., ЕГН **********, роден на ********* г., чрез неговата майка и законен представител
Г. М. Р., ЕГН **********, месечна издръжка за разликата над 220 лв. до 250 лв., считано от
17.06.2021 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, както и в частта, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане от А. П. А.,
ЕГН **********, с адрес: *********, в полза на детето М. А. А., ЕГН **********, роден на
********* г., чрез неговата майка и законен представител Г. М. Р., ЕГН **********,
издръжка за минало време за разликата над 2 640 лв. до 3 000 лв., претендирана като
дължима за периода от 16.06.2020 г. до 16.06.2021 г. издръжка.
ИЗМЕНЯ Решение № 2003 от 21.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 8734 по описа за
2021 г. на Районен съд – Варна, 51-ви с-в, в частта за разноските, дължими в полза на
бюджета,
6
КАТО ОПРЕДЕЛЯ размера на дължимата от А. П. А., ЕГН **********, с адрес:
*********, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС- Варна на 458,40
/четиристотин петдесет и осем лева и четиридесет ст./, на осн. чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА А. П. А., ЕГН **********, с адрес: *********, да заплати на Г. М. Р., ЕГН
**********, сума в размер на 300 /триста лева/, представляваща направените пред
настоящата инстанция разноски за назначен на въззиваемия особен представител.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7