РЕШЕНИЕ
№ 417
гр. Стара Загора, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Илкова
при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова
като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №
20215530105263 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск с правно осн. чл. 226, ал.1 от
КЗ/отм./, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът Г. ИЛ. Г. твърди в исковата си молба, че на 11.06.2016г. е пострадал от
ПТП. За претърпените от него имуществени и неимуществени вреди ответникът е бил
осъден с решение по т.дело №195/2019г., по описа на ОС гр.Стара Загора, и решение по
в.т.дело №738/2020г., по описа на Апелативен съд гр.Пловдив, да заплати на ищеца сумата
от 95000,00лв. за неимуществени вреди, и сумата от 4982,98лв. за имуществени вреди, като е
отчетено съпричиняване в размер на 1/5, ведно със законната лихва върху сумите, считано
от датата на увреждането.
Ищецът твърди, че след влизане в сила на горепосочените решения е продължил да
прави разходи за лечение на травмите, получени от ПТП на 11.06.2016г., като
имуществените вреди, които допълнително е претърпял възлизат на общата сума от
11903,57лв. В тази сума влизат разходи за медикаменти по приложени фактури, както
следва: 52,99лв. за заплатени лекарства по фактура №**********/13.06.2019г.; 29,78лв. за
заплатени лекарства по фактура №**********/31.07.2019г.; 300,00лв. за заплатено лечение
по фактура №**********/08.08.2019г.; 53,30лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/08.08.2019г.; 78,90лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/13.11.2019г.; 64,00лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/15.11.2019г.; 270,00лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/19.11.2019г.; 150,00лв. за заплатени лекарства по фактура
1
№**********/20.03.2020г.; 150,00лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/24.03.2020г.; 150,00лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/15.04.2020г.; 150,00лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/14.05.2020г.; 30,00лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/17.05.2020г.; 45,00лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/18.05.2020г.; 60,00лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/19.05.2020г.; 177,92лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/22.05.2020г.; 20,16лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/26.05.2020г.; 52,95лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/01.06.2020г.; 35,10лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/21.06.2020г.; 78,45лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/22.07.2020г.; 145,00лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/24.07.2020г.; 150,00лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/27.07.2020г.; 185,95лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/29.07.2020г.; 75,00лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/31.07.2020г.; 300,00лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/11.08.2020г.; 300,00лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/16.08.2020г.; 158,18лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/10.09.2020г.; 46,05лв. за заплатени лекарства по фактура
№20000026/23.09.2020г.; 89,60лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/29.10.2020г.; 2389,00лв. за заплатено лечение по фактура
№**********/29.10.2020г.; 2389,00лв. за заплатено лечение по фактура
№**********/02.11.2020г.; 2388,98лв. за заплатено лечение по фактура
№**********/06.11.2020г.; 121,60лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/08.01.2021г.; 143,15лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/14.04.2021г.; 144,51лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/12.05.2021г.; 479,00лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/03.06.2021г.; 450,00лв. за заплатени лекарства по фактура
№**********/15.06.2021г.
За тези допълнително извършени разходи ищецът е предявил претенция пред
застрахователя по реда на чл.432 във връзка с чл.380 КЗ, но е получил изричен отказ за
обезщетяването им. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия иск.
Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени
имуществени вреди, в размер на общо 9522,86лв., представляващи допълнителни разходи за
лечение вследствие на получените увреждания в резултат на претърпяното ПТП на
11.06.2016г., които разходи не са били предмет на Щета №0801-000700/2018- 01, нито
попадат в присъдените обезщетения с решенията по т.дело №195/2019г., по описа на ОС
гр.Стара Загора, и в.т.дело №738/2020г., по описа на Апелативен съд гр.Пловдив, която сума
представлява 4/5 от общо направените разходи от 11903,57лв., като е отчетено 1/5
съпричиняване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
2
увреждането - 11.06.2016г. до окончателното й изплащане. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД – София н депозирания
писмен отговор изразява становище за неоснователност на иска. Счита, че е настъпила
погасителна давност за претендиране на обезщетение от ПТП на 11.06.2021г. Поканата до
застрахователя била отправена след изтичане на петгодишния давностен срок, поради което
и застрахователят е отказал изплащането на обезщетение. Оспорва наличието на причинно
следствена връзка между ПТП и настъпилите имуществени вреди. Твърди, че ищецът се е
възстановил от уврежданията, получени в резултат на ПТП. Оспорва извършените разходи и
техния размер.Освен по основание, оспорва предявения иск и по размер. Претендираното
обезщетение било необосновано завишено и излизало извън рамките на понятието
справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Оспорва и претенцията за законна лихва поради
недължимост на главницата. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира направените по делото разноски.
На осн чл. 214 от ГПК, съдът е допуснал изменение в претенцията на ищеца,
касаеща законната лихва върху главницата, като е приел, че началната дата, от която се
претендира тази лихва е датата на подаване на исковата молба в съда – 19.11.2021г.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си, който поддържа
предявения иск и претендира за разноски по делото. Ответното дружество не изпраща
представител, като е депозирана молба, с която поддържат становището си в писмения
отговор. Претендират за разноски по делото, като правят възражение за прекомерност на
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира
за установено следното:
По делото не се спори, че на 11.06.2016г. ищецът е пострадал от ПТП. С влязла в
законна сила на 29.04.2019г. Присъда № 13/09.04.2019г., постановена по НОХД № 62/2019г.,
по описа на СтОС, водачът на л.а. „БМВ“, с рег. № СТ0598 ВН – И. Б., е призната за виновна
в това, че на 11.06.2016г. на път II – 57, на моста над АМ „Тракия“, км 11+200, в землището
на с. Сърнево, общ. Раднево, обл. Стара Загора, при управление на лекия автомобил,
нарушила правилата за движение, предвидени в ЗДвП – чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като по
непредпазливост е причинила смъртта на повече от едно лице и телесна повреда на повече
от едно лице, измежду които и ищеца по настоящото дело Г.Г., като е осъдена на „Лишаване
от свобода“ за срок от три години, като изпълнението на наложеното наказание, на осн. чл.
66, ал.1 от НК, е отложено за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
Към датата на настъпилото ПТП, за л.а. „БМВ 318 Д“, управляван от виновния
водач И. Б., е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
при ответното застрахователно дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД – София.
С влязло в сила решение, постановено по т.дело №195/2019г., по описа на ОС
гр.Стара Загора, изменено с решение по в.т.дело №738/2020г., по описа на Апелативен съд
3
гр.Пловдив,ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 95000,00лв. за
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени душевни болки и страдания вследствие
фрактури на лявата бедрена кост и на лявата подбедрица, както и настъпили като
усложнения хроничен остеомиелит, псевдоартроза на лявата бедрена кост, захарен диабет
тип 2, увреждания на нерви, претърпени многократни операции във връзка с уврежданията и
последвалите усложнения на заболяванията, които вреди са настъпили вследствие на
претърпяно от ищеца ПТП на 11.06.2016г., причинено по вина на И. Б.- водач на л.а. „БМВ
318 Д“, с рег. № СТ0598 ВН, с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена при ответното дружество, както и сумата от 4982,98лв. за
имуществени вреди за разходи за лечение, ведно със законната лихва върху сумите, считано
от датата на увреждането. С решението на АС – Пловдив е отчетено съпричиняване в размер
на 1/5 на ищеца с настъпилия вредоносен резултат.
Ищецът представя писмени доказателства – епикриза от Ортопедичен комплекс –
Клиника по ортопедия и травматология гр. Стара Загора, амбулаторен лист от 03.09.2020г.,
медицинско направление от 29.03.2021г., рецепти, , както и фактури с касови бонове за
закупени медикаменти, на обща стойност 11 903.57 лв.
С молба, адресирана до ответното дружество, ищецът е поканил застрахователното
дружество да му изплати допълнително обезщетение в размер на 11 903.57 лв. за
претърпени имуществени вреди за направени разходи за продължаващо лечение на травмите
му, причинени от настъпилото на 11.06.2016г. ПТП.
В отговор на молбата, до ищеца е изпратено писмо изх. № 5725/10.11.2021г. от
ответника, с който последният отказва да изплати исканото обезщетение, поради липсата на
основания за ангажиране на застрахователната отговорност на дружеството.
По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза, чието заключение съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изпълнено. Вещото лице посочва, че
вследствие настъпилото на 11.06.2016г. ПТП, ищецът е получил фрактура на лявата бедрена
кост, открита фрактура на лявата подбедрица, фрактура на дясната срамна кост и контузия
на гръдния кош. Контузията на гръдния кош без фрактури на ребра изисква период на
възстановяване до 10 дни,т.е. може да се счита ,че нейното лечение е приключило.
Счупването на дясната срамна кост, лекувана с режим на покой/консервативно/е
приключило до изтичане на 2 месеца след датата на ПТП. Откритата фрактура на лявата
подбедрица е възстановена за почти двойно по-дълъг срок спрямо нормалния, тъй като е
била замърсена по време на ПТП,наложило се е многократно да бъде оперирана с цел
премахване на некротични материи, присаждане на свободен кожен трансплантант, както и
на по-късен етап артродезиране на глезенната става. Нейното лечение е приключило до края
на първата година след произшествието. Счупването на лявата бедрена кост лекувано
оперативно и усложнено с мекотъканна и на по- късен етап и костна инфекция е
продължило години, с многократни оперативни намеси, и продължава и до сега.
Вещото лице посочва, че всички описани травми в исковата молба отговарят на тези
от медицинската документация.
Видно от заключението, ищецът Г. още на 11.06.2016г. е постъпил в тежко общо
състояние с множество телесни увреждания в Отделение по ортопедия и травматология на
УМБАЛ-Ст.Загора. Още същия ден - в спешен порядък е извършено оперативно лечение на
4
фрактурата на лявата бедрена кост като е фиксирана с плака и винтове, откритата фрактура
на лявата подбедрица е обработена щателно,направен е дебридман на некротични тъкани,
репозиция на фрагментите на фрактурата и е фиксирана с външен фиксатор. На 23.06.16г. е
оперирана отново лявата подколенница, като са ексцезирани други некротични тъкани. На
30.06.16г. оперативно отново е направен дебридман на подколенницата и е сменен външния
фиксатор. В последващия период поради поява на гноеродна секреция в откритите раневи
участъци на лявата подколенница е прилагана продължителна антибиотична терапия. Раната
на лявата подколенница се е успокоила откъм инфекцията. На 19.07.16г. е направена
свободна кожна трансплантация като е използвана кожа от дясното бедро. На 08.08.16г.
ищецът отново е хоспитализиран в ООТ на УМБАЛ поради рефрактура на лявата бедрена
кост. На 12.08.16г. е оперирано лявото бедро като са отстранени старите остео синтези и
средства/плака и винтове/ и фрактурата е синтезирасна с дълъг бедрен интрамедуларен
пирон. На 26.10.16г. отново е приет в ООТ за снемане на външния фиксатор на
подбедрицата. На 04.11.16г. е отстранен външният фиксатор, фрактурата е фиксирана с
интрамедуларен пирон и в зоната на същата е приложен костен автоприсадък, взет от
тазовата кост на пациента. На 18.01.17г. е хоспитализиран в МБАЛ”Тракия” поради появило
се ново усложнение- периферно стволова увреда на н.феморалис син с тежък проводен
блок,а също и на неговите разклонения по крака надолу под коляното.След това е пролежал
в ОФРМ на МБАЛ”Тракия” за електро-физио-лечение.На 15.05.17г е приет в ООТ на
УМБАЛ поради невромускулна пареза на ходилните мускули на левия крак. За да може да
стъпва на този крак оперативно е направена артродеза на глезенната става.На 28.06.17г.
отново е приет в ООТ поради установена локална колекция в меките тъкани на бедрото и
остеосклеротични промени в бедрената кост. На 11.07.17г. е отстранен интрамедуларния
пирон от лявото бедро. На 01.11.17г. е приет в ООТ за премахване на интрамедуларната
остеосинтеза от лявата подколенница, което е извършено на 03.11.17г. През м.януари 2018г
Г. е получил болки в областта на лявото бедро придружени с флуктоация. Рентгенологично е
потвърден остеомиелитът на бедрената кост като хроничен. На 26.01.18г. е извършена
фасциотомия, дебридман, лаваж, дренаж. Предвид персистиращата инфекция на лявото
бедро с периоди на екзацербация е насочен към специализирана клиника по гнойно септична
хирургия на УМБАЛСМ”Пирогов”. Там е приет на 28.06.18г. Поради обострено инфектно
състояние на 29.06.18г. е извършена остектомия на лявото бедро.Една седмица по-късно -на
10.07.18г., поради сходни оплаквания, ищецът е приет в ООТ-Ст.Загора. На 19.07.18г. е
направена фасциотомия и саниране на гнойната зона. На 14.08.18г. отново е приет в
клиниката по гнойна хирургия на „Пирогов.На 15.08.18г. е направена
остектомия,лаваж,дренаж.На 22.08.18г. отново е приет в същата клиника и на 23.08.18г. е
направена поредна ексцизия,некректомия, лаваж,дренаж.На 15.10.18г. Г. отново е приет в
гнойната клиника и на 16.10.18г. -поредна остектомия. На 19.02.19г. е приет в клиниката по
гнойно септична хирургия-София където му е предложено да бъде ампутиран левият крак
над фрактурата на бедрото/над остеомиелитното огнище./Той е отказал. На 20.02.19г. е
извършена поредна остектомия и саниране. На 25.03.19г. за пореден път е приет в гнойно
септичната клиника и на 26.03.19г е извършена фасциотомия,лаваж,дренаж. На 01.07.20г. е
5
хоспитализиран в ООТ-Ст.Загора поради засилване на гноевидната секреция от фистулата
на лявото бедро. Опериран е на 03.07.20г. фасциотомия, дебридман,лаваж, дренаж.
Вещото лице от амб.лист №571/04.09.20г. за преглед при ортопед е констатирало, че
ищецът продължава да бъде с рентгенови данни за хроничен, фистулозен остеомиелит,със
силно ограничени движения в лявата колянна става, с невъзможни движения в лявата
глезенна става, с грозен цикатрициален и деформиран вид на лявата подколенница, с куцаща
походка. Ищецът Г. периодично е провеждал рехабилитация или в домашни условия или в
специализирано заведение според локалния статус на травмираните зони. Посочва, че в
периодите когато раните на подколенницата не са затворени и когато около същата има
наложен външен фиксатор не са подходящи за извършване на кинезитерапия. Също такива
са и периодите когато възпалителните инфектни огнища на лявото бедро са в активна фаза.
Ищецът за последните няколко години от 2019г. насам, е претърпял още няколко
операции – една в гр. Стара Загора и три в гр. Истанбул, Турция. На 18.10.2021 г. в
Истанбул в условията на ортопедична клиника е направено саниране на инфектната област
на ляво бедро. При тази операция също е резецирана/премахната/част от бедрената кост в
цялата й дебел и на, която е била с белези на инфекция. След тази операция отново е
продължил с дълъг курс на широко спектърен антибиотик. На 18.11.21 г. чрез оперативно
отваряне на лявото бедро и достигане до бедрената кост е поставено устройство за
удължаване на бедрото. На 24.01.2022г. отново в същата клиника в Истанбул е наложен
външен рингов фиксатор и между горната и долната част на бедрото, т.е. в празния от кост
участък е имплантиран автоприсадък от фибуларната кост на дясната подколенница. Този
външен фиксатор държи и фиксира бедрото - до м.май.2022г.
Според вещото лице, приложените фактури с касови бонове са по повод
закупуването предимно на антибиотици. Те са били необходими твърде често за подтискане
или преодоляване на инфекцията, поразила лявото бедро и подколеница.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че всички представени по делото
фактури и медикаменти са използвани само по повод настъпилото у ищеца увреждане, като
същите медикаменти съответстват на лечението. Периодично това лечение е променяно и
подсилвано с все по – силна медикаментозна антибиотична терапия.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.); , § 22, § 31
и § 96 от КЗ/нов/, във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно чл. 45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. По силата на законовата разпоредба на чл. 226, ал.1 КЗ / отм./, е
предоставена възможност на пострадалия да иска обезщетението за причинените му вреди
направо от застрахователя, покриващ "гражданска отговорност" на виновния водач.
Вземането срещу застрахователното дружество е за това, което дължи виновният водач на
пострадалия, т.е. обезщетението се дължи в случай, че виновният водач го дължи. В
конкретния случай се претендира изплащане на обезщетение за вредите от инцидент между
застрахован водач на МПС и пострадал от ПТП. По делото е безспорно, а и видно от
определението на съда по чл. 140 от ГПК, е прието за ненуждаещо се от доказване
наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя на вредата и
ответника, както и механизма на настъпване на ПТП от 11.06.2016г. Безспорно е също, че
6
виновен за ПТП е застрахованият по "гражданска отговорност" водач – И. Б., както и че от
произшествието на ищеца са причинени увреждания.
С влязло в сила решение, постановено по т.дело №195/2019г., по описа на ОС
гр.Стара Загора, изменено с решение по в.т.дело №738/2020г., по описа на Апелативен съд
гр.Пловдив, ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 95000,00лв. за
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени душевни болки и
страдания вследствие фрактури на лявата бедрена кост и на лявата подбедрица, както и
настъпили като усложнения хроничен остеомиелит, псевдоартроза на лявата бедрена кост,
захарен диабет тип 2, увреждания на нерви, претърпени многократни операции във връзка с
уврежданията и последвалите усложнения на заболяванията, които вреди са настъпили
вследствие на претърпяно от ищеца ПТП на 11.06.2016г., причинено по вина на И. Б.- водач
на л.а. „БМВ 318 Д“, с рег. № СТ0598 ВН, с валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена при ответното дружество, както и сумата от
4982,98лв. за обезщетение за имуществени вреди за разходи за лечение, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от датата на увреждането. С решението на АС – Пловдив е
отчетено съпричиняване в размер на 1/5 на ищеца с настъпилия вредоносен резултат.
Ответникът оспорва единствено наличието на връзка между причинените на ищеца
вреди, чието обезщетяване претендира, и настъпилото ПТП.
Не е спорно, че вследствие настъпилото на 11.06.2016г. ПТП, ищецът е получил
фрактура на лявата бедрена кост, открита фрактура на лявата подбедрица, фрактура на
дясната срамна кост и контузия на гръдния кош. Счупването на лявата бедрена кост е било
лекувано оперативно и усложнено с мекотъканна и на по- късен етап и костна инфекция,
което лечение е продължило години, с многократни оперативни намеси, и все още
продължава. Т.е., към момента на подаване на исковата молба травмите на ищеца не са
излекувани. Установява се, от заключението на вещото лице и представената медицинска
документация, че ищецът продължава да бъде с рентгенови данни за хроничен, фистулозен
остеомиелит,със силно ограничени движения в лявата колянна става,с невъзможни
движения в лявата глезенна става, с грозен цикатрициален и деформиран вид на лявата
подколенница, с куцаща походка. Всички получени увреждания отговарят на тези от
представената по делото медицинска документация. Ищецът е претърпял множество
хирургични интервенции, съпровождани от прилагана мощна, постоянна антибиотична
терапия. Представените по делото разходо оправдателни фактури с касови бонове
потвърждават закупуването на медикаментите за провежданата продължителна
антибиотична терапия. Поради това, съдът приема за установено, че направените разходи за
лечението на ищеца са в пряка причинна връзка с настъпилото му увреждане вследствие
ПТП от 11.06.2016г. Ето защо, искът за заплащане на претърпените имуществени вреди, се
явява основателен.
Относно размера на дължимото от ответника обезщетение: видно от представените
фактури с касови бонове, размерът на направените разходи за лечение възлиза на 11 903.57
лв. Съдът следва да се съобрази с определения в постановеното по в.т.д. № 738/2020г. по
описа на ПлАС размер на степента на съпричиняване от ищеца за настъпилия вредоносен
резултат - от 20% или 1/5 част. Поради това, размерът на дължимото от ответника
обезщетение за причинените имуществени вреди възлиза на 9 522.86 лв., в какъвто размер е
и предявения иск.
7
При основателност на претенцията, съдът дължи разглеждането на възражението на
ответника, че същата е погасена по давност, на основание чл. 197 КЗ. Дали принудителното
изпълнение на едно вземане е погасено по давност, е въпрос по съществото на спора, и то
при условие, че е установено дължимостта му, поради което и неоснователно е искането на
ответника делото да бъде прекратено, в случай, че възражението е основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 197 КЗ, правата по договор за застраховка
«гражданска отговорност» се погасяват с изтичане на пет години от датата на настъпване на
събитието.
С решение на ВКС № 53/10.08.2012 г. по т.д.№ 455/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, е прието,
че този «специален давностен срок се прилага за всички права произтичащи от
застрахователното правоотношение, както и за правата, които трети лица имат към
застрахователя по застраховка "гражданска отговорност" по силата на закона". Това
решение е постановено именно по въпроса от кой момент тече давността за вземания от
ексцес по чл. 226 КЗ/отм./, поради което и съгласно задължителните, за съда, указания на
ВКС с Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2010 г., ОСГК и
ОСТК, съставлява задължителна практика и следва да се приложи. Цитираната разпоредба
въвежда специална норма на общата давност, уредена в разпоредбите на чл. 110 и сл ЗЗД.
Следователно, давностният срок за вземането е започнал да тече от ПТП – 11.06.2016г.,
въпреки че претенцията на ищеца е за ексцес, а не за преки вреди от ПТП.
Същевременно, доколкото в КЗ не са предвидени специални правила за
прекъсването и спирането на давностния срок, то се налага извода, че приложими са общите
правила на ЗЗД. Давността за вземането се прекъсва, с предявяване на иск /чл. 116, б.б ЗЗД/
и не тече докато трае съдебният процес за вземането /чл. 115, б. Ж ЗЗД/. За да се отговори на
въпроса дали е била прекъсната давността следва да се прецени кой съдебен процес се има
предвид в закона. За да се приеме, че тригодишният срок е прекъснат и от прекъсването му
тече нова давност в хипотезата на чл. 116 б. "б" пр. първо ЗЗД, би следвало този иск да е от
застрахован срещу застраховател /, ППВС № 7/1977 г.; ППВС № 4/1975 г.; ППВС № 2/1981
г.; ТР № 5/2006 г. на ОСГК и ОСТК и Решение № 72 от 8.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
17/2009 г., I т. о., ТК/ пред каквато хипотеза сме в настоящия случай. Съгласно разпоредбата
на § 1, т.6 ДР КЗ "застрахован" е лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага са
предмет на застрахователен договор. С договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди /чл. 223, ал.1 КЗ/отм.//, с оглед на което следва да се
приеме, че ищецът е "застрахован" по договора за застраховка, защото застрахователният
интерес по договора се изразява именно в застраховането на евентуално причинените вреди
на трети лица.
Както се посочва по- горе, между страните в настоящото производство е имало
друго производство по предявени от ищеца против ответника искове по чл. 226 КЗ /отм./за
съществуването на вземане на ищеца срещу застрахователя по гражданска отговорност на
8
делинквента. Този спор формира сила на пресъдено нещо относно това дали е налице
деликт, дали ищецът е претърпял вреди от него, както и дали тези вреди са в пряка
причинна връзка с него. Предмет на правния спор отново са вземания за обезщетение, по
застрахователния договор. Тоест двете дела имат общ юридически факт – застрахователния
договор, и ПТП. Следователно, предходното проведено производство е прекъснало
давността, доколкото ако искът беше отхвърлен, то и на основание чл. 116, б."б" ЗЗД
давността нямаше да се счита за прекъсвана. Предявяването на иска по предходното
производство е към дата, към която започналият да тече давностен срок не е бил изтекъл,
поради което и с подаване на исковата молба, давността за вземането е била прекъсната.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.1 ЗЗД, от прекъсването на давността започва да тече
нов давностен срок, а тъй като вземането е установено със съдебното решение, то и
давността за вземането е всякога пет години /чл. 117, ал.2 ЗЗД/. Изхождайки от датата, на
която е постановено решението по в.т.д. № 738/2020г., по описа на ПлАС - 14.06.2021г.,
следва извода, че към датата на подаване на настоящата искова молба петгодишния
давностен срок не е изтекъл. Поради изложеното, възражението на ответника за изтекла
погасителна давност на претендираното вземане, се явява неоснователно.
С оглед на изложеното съдът намира предявения осъдителен иск за изцяло
основателен и доказан в своя размер, поради което следва да бъде уважен. Към главницата
от 9 522.86 лв. следва да се присъди и поисканата законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски, в
размер на 850 за платен адв. хонорар. Ответникът е направил възражение за прекомерност
на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно.
Материалният интерес в исковото производство е 9 522.86лв., като съгласно разпоредбата
на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от
3806.14 лв./с ДДС/. Договореният между ищеца и защитника му хонорар е малко над
минималния, като предвид извършените процесуални действия и проведените съдебни
заседания, платеният хонорар не е прекомерен.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ” АД, гр. София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад”, бул. „Г. М. Димитров” 1, ЕИК
*********, представлявано от Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Живко
Стойков Колев, да заплати на Г. ИЛ. Г., ЕГН **********, от гр. Стара Загора, ул. Витоша
№ 21, сумата 9 522.86 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за
направени допълнителни разходи за продължаващо лечение на увреждания, вследствие
настъпило на 11.06.2016г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
9
19.11.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата 850 лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10