Решение по дело №175/2021 на Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

                                      № 187

 

гр. Русе, 14.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, в публично заседание на 23 юни, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДИАН ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:	ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
	ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА

 

при секретаря            НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА            и   с   участието   на   прокурора              ДИЛЯН МИХАЙЛОВ      като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА КАН дело № 175 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от ПП при ОДМВР-Русе против решение № 111/ 13.04.2021г.  постановено по АНД № 247/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, само в частта с което е отменено НП № 20- 1085-000045 / 21.01.2021г. ,издадено от началника на сектор „ Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе с която за нарушение на чл.40 ал.1 ЗДвП на основание чл. 183 ал.2 т.11 ЗДвП на И.Б.Г. е наложено адм.наказание глоба в размер на 20лв.

Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата и нарушение на материалния закон. Иска се отмяната на въззивното решение и решаване на делото по същество чрез потвърждаване на НП в оспорената отменена част.

Ответникът по касация И.Б.Г., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за основателност на жалбата.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Касационният състав не споделя извода на РРС, че извършеното от И.Б.Г. нарушение на чл.40 ал.1 ЗДвП не е доказано по несъмнен и категоричен начин,поради това, че наказаното лице не било разбрало за настъпилото съприкосновение, както и извода ,че издаденото НП не съдържа пълно описание на нарушението, респ.обстоятелствата за настъпилото ПТП.

Приетото от РРС ,че в атакуваната част от НП същото не съдържа точно и ясно описание е неправилно. Напротив НП съдържа точно и ясно описание на обстоятелствата, квалифицирани като нарушение на чл.40 ал.1 ЗДвП 

Разпоредбата на чл.40 ал.1 ЗДвП е ясна и категорична. Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Т.е във всички случаи водачът следва да се убеди, че пътят зад него е свободен, като нормата на  чл. 40, ал. 1 от ЗДвП вменява това негово задължение, като му предоставя свободата на избор при реализацията му.

В този смисъл АНО правилно е приел, че касационния ответник  е допуснал това нарушение на правилата за движение, защото от събраните по адм.преписка и от РРС  доказателства се установява, че при движението си на заден ход при потегляне от реда на паркирали автомобили е ударил със своята задна част друг паркиран автомобил. Несъстоятелни са съображенията на въззивната инстанция, че касационния ответник не е разбрал за настъпилото ПТП, поради настъпилите незначителни вреди . В този смисъл следва да се посочи, че за субективната страна на едно деяние се съди не по личните възприятия и твърдения на дееца, а по признаците от обективна страна, които в случая са налице кумулативно. Изложените от съда доводи са по-скоро относими към хипотезата на чл.123 ал.1 т.3 б. а ЗДвП, но не и по отношение на правилото на чл.40 ал.1 ЗДвП

Като е достигнал до противоположни правни изводи районният съд е допуснал нарушение на материалния закон като не приложил закон, който е трябвало да бъде приложен – чл. 348, ал. 2 от НПК, и е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част. След отмяната на решението в обжалваната част , на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора като по изложените съображения наказателното постановление в следва да бъде потвърдено, в частта, с която е наложено административно наказание по чл.183 ал.2 т.11 за нарушението по чл.40 ал.1 ЗДвП

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 111/ 13.04.2021г.  постановено по АНД № 247/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, в частта с което е отменено НП № 20- 1085-000045 / 21.01.2021г. ,издадено от началника на сектор „ Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе с която за нарушение на чл.40 ал.1 ЗДвП на основание чл. 183 ал.2 т.11 ЗДвП на И.Б.Г. е наложено адм.наказание глоба в размер на 20лв. и вместо него постановява

ПОТВЪРЖДАВА  НП № 20- 1085-000045 / 21.01.2021г. ,издадено от началника на сектор „ Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе,в частта с която за нарушение на чл.40 ал.1 ЗДвП на основание чл. 183 ал.2 т.11 ЗДвП на И.Б.Г. е наложено адм.наказание глоба в размер на 20лв

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:              

                         

                                                 ЧЛЕНОВЕ: