№ 4367
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110147294 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от ЗАД „ИЩЕЦ“
АД срещу ЗАД „ОТВЕТНИК“ АД, с която е предявен иск по чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
на сумата 2426.48 лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ по ликвидационна преписка
№470420212118270 заедно със сторените ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.08.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 18.04.2021 г. в гр. София, на бул.
„Симеоновско шосе“ водачът на лек автомобил „Субаро Форестър“ с ДК № при
осъществяване на внезапна маневра за навлизане в съседна лента, в която се е движил лек
автомобил „Киа Сийд“ с ДК №№, го засича и настъпва удар между двата автомобила.
Вследствие на удара на лек автомобил „Киа Сийд“ с ДК №№ са причинени материални
щети, за които при ищеца в качеството му на застраховател по застраховка „Каско
Стандарт“, обективирана в полица №4704180240001281/3 със срок на действие от 05.05.2020
г. до 05.05.2021 г., е образувана преписка по щета №470420212118270. За настъпилото ПТП
е съставен Двустранен констативен протокол от двамата водачи. Ремонтът на щетите по лек
автомобил „Киа Сийд“ с ДК №№ е възложен на сервиз като е определено застрахователно
обезщетение в размер на 2401.48 лева, което е изплатено по банков път на сервиза на
29.04.2021 г. С изплащането на посоченото обезщетение застрахователят е встъпил в
правата на увреденото лице срещу деликвента и неговия застраховател по гражданска
отговорност. Към датата на настъпване на застрахователното събитие водачът на лек
автомобил „Субаро Форестър“ с ДК № е имал сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на процесното ПТП.
Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана да заплати сума в размер на
застрахователното обезщетение с включени 25.00 лева – ликвидационни разходи за
обработка на щетата, получена от последния на 03.06.2021 г., но с писмо от 21.06.2021 г.
ответното дружество е отказало да заплати обезщетението. Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
по отношение на МПС „Субаро Форестър“ с ДК №. Оспорва механизма на ПТП, както и че
1
водачът на застрахования при него лек автомобил е нарушил правилата за движение по
пътищата. Счита, че водача на застрахования при ищеца автомобил не се е движил на
достатъчна дистанция , в резултат на което не успял да спре и е ударил лек автомобил
„Субаро Форестър“ с ДК № в задната част. Счита, че детайлите по лек автомобил „Киа
Сийд“ с ДК №№ не са били увредени до степен налагаща тяхната подмяна, както и че
стойности за ремонт са завишени. Прави възражение за наличие на съпричиняване от страна
на водача на лек автомобил „Киа Сийд“, който се е движил с несъобразена с пътната
обстановка скорост и не е спазил необходимата дистанция, в резултат на което не е могъл да
спре пред възникналата пред него опасност. Възразява срещу присъждането на законна
лихва. Претендира присъждането на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства
е да докаже погасяването на дълга.
Видно от представената по делото застрахователна полица №4704180240001281/3 към
датата на настъпване на ПТП – 18.04.2021 г. между ищеца и собственика на лек автомобил
„Киа Сийд“ с рег. № №, е било налице валидно правоотношение по договор за имуществена
застраховка „Бустрад Каско Стандарт“ със срок на застрахователното покритие от
05.05.2020 г. до 05.05.2021 г. По делото не е спорно и се признава от ответника наличието
на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача
на лек автомобил лек автомобил „Субаро Форестър“ с ДК № към датата на процесното ПТП.
Фактът на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" сочи, че
отговорността на водача е покрита.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 18.04.2021 г.,
останалите приобщени писмени и гласни доказателства чрез разпита на водача С.Р., както и
от заключението на САТЕ, неоспорено от страните и прието от съда като пълно, обективно
и компетентно, се установява че на 18.04.2021 г. лек автомобил „Субаро Форестър“ с ДК №
движейки се по бул. „Симеоновско шосе“ в лявата лента предприема маневра за отклонение
надясно и навлизане в дясна лента, след което се връща отново в лявата лента като
траекторията му на движение се пресича с движещия се също в лявата лента лек автомобил
„Киа Сийд“ с рег. № №, вследствие на което настъпва удар между тях. Съгласно
заключението след сравняване на щетите, описани от застрахователя и тези, отразени в
протокола за ПТП видими увреждания е направен извод, че щетите по лек автомобил „Киа
Сийд“ с рег. № № се намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на
18.04.2021 г. произшествие.. Вещото лице посочва, че липсват достатъчно данни , за да се
определи дали водачът на лек автомобил „Киа Сийд“ е имал техническата възможност да
предотврати удара.
Извършеното от ищеца плащане на застрахователното обезщетение в размер на
2401.48 лева не е спорно между страните и се установява от представеното по делото
2
преводно нареждане от 29.04.2021 г. в полза на сервиза, отстранил щетите по автомобила.
Със заплащането на извършения ремонт застрахователят е изпълнил задължението си по
договора за имуществена застраховка „Каско на МПС“ за изплащане на обезщетение при
настъпване на застрахователно събитие.
Въз основа на обсъдените доказателства, както и на заключението на неоспорената по
делото САТЕ, съдът намира за установено, че процесното ПТП, в резултат на което е
причинена имуществена вреда на застрахованото при ищеца имущество, е настъпило
единствено в резултат от действията на водача на „Субаро Форестър“ с ДК №, който е
застрахован за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Поведението му е
противоправно, тъй като е в колизия с общата императивна забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да
не се вреди другимо. Същото е и виновно, като от страна на ответника не бяха представени
доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което направените от
ответното дружество възражения в този смисъл са неоснователни.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът счита, че не са налице
предпоставки за приемане извод за съпричиняване на настъпилия за застрахования при
ищеца автомобил вредоносен резултат. По делото не се установи водачът на автомобил „Киа
Сийд“ с рег. № № да е имал възможност да предотврати удара, както и че предприетите от
него действия да са били в нарушение на правилата за движение по пътищата. Свидетелят Р.
посочва, че независимо от достатъчното разстоянието между двата автомобила не е успял да
избегне удара поради преминаването на виновния водач от лента в лента и то за кратко
време.
Не е спорно, че с регресна покана от 28.05.2021 г. ищецът е предявил извънсъдебната
си претенция за заплащане на застрахователно обезщетение пред ответника, който не е
възстановил изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Ето защо съдът приема осъществяването на всички факти, включени във фактическия
състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани. Налице е възникнало и
непогасено регресно вземане. Размерът на това вземане следва да бъде установен при
спазване на установените в съдебната практика правила. Следва да се посочи, че
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на
регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия
застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно обезщетение
трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество. Затова застрахователното обезщетение не може
да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната
стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната цена/ към деня на
настъпване на събитието. Предвид изложеното адекватно и реално овъзмездяване на
вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за
възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване,
вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и решение № 4666/28.06.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/.
Съгласно неоспореното от страните заключение на автотехническата експертиза
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. № №,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 2785.21 лева. Вещото лице е
съобразило всички увредени детайли и степента им на увреждане, за които е констатирал, че
са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, както и че детайлите не могат да
бъдат ремонтирани, а е нужно да се подменят с нови, поради което възраженията на
ответника, че подмяна не е била необходима са следва да се определят като неоснователни.
Претендираната от ищеца сума е в по-нисък размер от установения дължим такъв, поради
което възражението на ответника за завишеност на заплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение също се явява неоснователно. При изчисляване размера на обезщетението не
3
следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в
самата застрахователна стойност /така в решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 на I
ТО на ВКС, решение №6/02.02.2011 г. по т.д.№293/2010 г, на I ТО на ВКС/, поради което
съдът възприема за релевантна стойността за въстановяване на лек автомобил „Киа Сийд“
по средни пазарни цени без приложен корекционен коефициент на новите части, в който
смисъл са възраженията на ответната страна. Вещото лице разпитано по реда на чл. 200, ал.
2 ГПК в съдебно заседания посочи, че при закупуване на детайли за подмяна не се прави
корекция от цената с оглед на това на каква експлоатационна възраст е автомобила. Съдът
счита, че сумата 25.00 лева съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната
щета, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника
сума, При това положение регресната претенция на ищеца за заплащане на сумата от
2426.48 лева, представляващи изплатено обезщетение и ликвидационни разноски за
определянето му, се явява доказана по основание и размер, поради което следва да бъде
изцяло уважена.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 13.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, предвид това ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати в полза на ищеца сумата в
размер на 937.56 лева, от които 99.56 лева за държавна такса, 358.00 лева за депозит за вещо
лице и за свидетел и 480 лева с ДДС– адвокатско възнаграждение, което е съобразено с
предвидените в НМРАВ възнаграждения, поради което възражението на ответника за
прекомерност се явява неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОТВЕТНИК“ ЕИКЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС
да заплати ЗАД „ИЩЕЦ“ АД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 2426.48 лева, представляваща регресно вземане за
платено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ по
ликвидационна преписка №470420212118270 заедно със сторените ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
13.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 937.56 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4