Решение по дело №923/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ – Хасково срещу Решение № 20/26.06.2023 г., постановено по АНД № 37/2023 г. по описа на Районен съд – Ивайловград.

Изложени са съображения за отмяна на оспореното съдебно решение. Моли наказателното постановление /НП/ да бъде потвърдено. Заявява, че административнонаказателното производство започва със съставянето на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, а не с издаване на констативен протокол от проверка. Проверката, при която бил съставен Констативен протокол № 410/24.11.2022 г., била извършена по повод подадена жалба от възложител за това, че не била издадена виза по подадено заявление. При проверката било установено, че действително визата не била издадена и в тази връзка били събрани документи, относими към случая. При анализа на събраните писмени данни било установено, че заявлението е подадено по реда на чл. 140а, ал. 1 от ЗУТ от „Кая Солар“ ЕООД, което задължавало главния архитект да изпрати заявлението до посочените в същото експлоатационни дружества за безвъзмездно предоставяне на исканите изходни данни, необходими за изработване на инвестиционния проект и на условията за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура. В случая било установено, че главният архитект не изпълнил това свое задължение, поради което му бил съставен АУАН и въз основа на него издадено и процесното НП.

В съдебно заседание касаторът Началник на РДНСК – Хасково, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът Г.М.А. ***, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена молба ведно с писмено становище от пълномощник, като се моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а оспореното съдебно решение – оставено в сила. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районен съд – Ивайловград е отменил НП № Х-6-08/27.02.2023 г., с което Началникът на РДНСК – Хасково налага на Г.М.А. *** административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 140а, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

За да постанови решението си, Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че в Констативен протокол /КП/ № 410/24.11.2022 г. било отразено, че при извършена проверка от работна група на служители на РДНСК - Хасково, в присъствието на жалбоподателя, по повод подадена жалба от управителя на „Кая Енерджи“ ЕООД и „Кая Солар“ ЕООД, относно забавяне или непроизнасяне в срок по подадени заявления за издаване на визи за проектиране от Главен архитект на община Ивайловград за имоти на гореспоменатите дружества, между които и ПИ с идентификатор 32024.66.272 по КК на гр. Ивайловград, било установено, че за този имот било подадено заявление с вх. № 30-00-410/16.08.2022 г. по описа на община Ивайловград от „Кая Солар“ ЕООД за издаване на виза за проектиране. В констативния протокол било посочено, че към датата на проверката няма издадена виза за проектиране. Съставен бил АУАН № X-6/19.01.2023 г., а впоследствие и издадено процесното НП, за нарушение на чл. 140а, ал. 2 ЗУТ и осъществяване на състава на чл. 232, ал. 1, т. 1, предл. Първо от ЗУТ за това, че Г.М.А. *** не е изпълнил свое задължение, като не е изпратил заявление с вх. № 30-00-540/20.10.2022 г. по описа на община Ивайловград за издаване на виза за проектиране за строеж „Фотоволтаичен парк с мощност 600 kW“ в УПИ II, кв. 122 по плана на *, с идентификатор 32024.66.272 по КК на *, подадено по реда на чл. 140а, ал. 1 от ЗУТ, от „Кая Солар“ ЕООД, в едномесечен срок от получаването му, на хартиен носител и по електронен път с приложено копие /извадка/ от действащ ПУП до посочените в заявлението експлоатационни дружества - електрическа мрежа, за безвъзмездно предоставяне на исканите изходни данни, необходими за изработване на инвестиционния проект и на условията за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура.

Районният съд е посочил, че НП е издадено от компетентен орган съобразно предоставените му правомощия в законния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като не били допуснати нарушения на процесуалните правила. Цитирана е разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, според която възложителят или упълномощено от него лице може да подаде заявление за издаване на виза за проектиране, като на основание ал. 7 от същия член визата за проектиране се издава от главния архитект на общината в едномесечен срок от постъпване на заявлението по ал. 1. Посочено е също, че в заявлението по чл. 140, ал. 1 възложителят или упълномощеното от него лице може да поиска с визата за проектиране да му бъдат предоставени и изходните данни, необходими за проектирането и за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура от съответните експлоатационни дружества, като опише инвестиционното си намерение - чл. 140а, ал. 1 от ЗУТ, като в 7-дневен срок от получаването му компетентният орган по чл. 140, ал. 7 изпраща заявлението по ал. 1 на хартиен носител и по електронен път с приложено копие /извадка/ от действащ подробен устройствен план до посочените в заявлението експлоатационни дружества за безвъзмездно предоставяне на исканите изходни данни, необходими за изработване на инвестиционния проект и на условията за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура - чл. 140а, ал. 2 от ЗУТ. В конкретния случай, видно от КП било, че няма издадена виза за проектиране от главния архитект в указания едномесечен срок. Според Районния съд неспазването на този срок било предпоставка за търсене на административнонаказателна отговорност за нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал. 7 от ЗУТ. В акта и НП обаче било посочено друго нарушение, а именно такова по чл. 140а, ал. 2 от ЗУТ - за неизпращане на подаденото заявление, на хартиен носител и по електронен път, до посочените в заявлението експлоатационни дружества. Същият едномесечен срок бил посочен и в описанието на нарушението по чл. 140а, ал. 2 от ЗУТ в АУАН и НП. Срокът по чл. 140а, ал. 2 от ЗУТ обаче бил седмодневен, а не едномесечен. В тази връзка Районният съд е приел, че АНО е допуснал нарушение, ограничаващо правото на защита на дееца - да разбере дали е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 7 от ЗУТ или тази на чл. 140а, ал. 2 от ЗУТ.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на Районния съд за наличие на съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на обжалваното НП.

На първо място, констативният протокол, обективиращ резултатите от извършена проверка не поставя началото на административнонаказателното производство, а цели най-вече да удостовери и закрепи онези факти и обстоятелства, които имат значение в производството. Този протокол не изпълнява присъщите за АУАН обвинителна и сезираща функция. С констативния протокол все още не се вменява във вина на субекта конкретно административно нарушение и от него не възниква задължение за наказващия орган да се произнесе по наличието на конкретно визиран в този КП състав на административно нарушение, неговата правна квалификация, осъществено ли е виновно административното нарушение от съответното лице. В този смисъл отбелязаното в КП, че към датата на проверката няма издадена виза за проектиране от главния архитект, не предполага автоматично ангажиране на отговорността на същия именно за това нарушение. Констатираните с протокола факти и обстоятелства могат да обусловят извода за наличие на съвсем различно нарушение, за което да бъде съставен АУАН и издадено НП.

На второ място, в съдържанието на наказателното постановление изпълнителното деяние, вменено в отговорност на съответното лице, е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна. Необосновано Районният съд е приел, че отбелязването, че заявлението е следвало да бъде изпратено в едномесечен срок, представлява съществено процесуално нарушение. Действително такова нарушение е налице, но същото не влияе на доказването и установяване осъществяването на съставомерните елементи от фактическия състав на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на Г.М.А. ***. С оглед на начина, по който е формулирано и обосновано административното обвинение от фактическа страна с посочване на всички елементи от състава на визираното административно нарушение на чл. 140а, ал. 2 ЗУТ, включително със съдържащото се в обстоятелствената част на НП пояснение, че нарушението е извършено на 28.10.2022 г. – датата след изтичане на седемдневния срок по чл. 140а, ал. 2 от ЗУТ, следва да се приеме, че е налице достатъчно точно и ясно описание на нарушението и от фактическа, и от правна страна. В този смисъл, въпреки непрецизното /еднократно/ посочване на срока, в който заявлението е следвало да бъде изпратено, нарушителят несъмнено е имал обективна възможност да разбере кое негово деяние е прието за противоправно по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, съответно правото му на защита не е накърнено.

Стигайки до извод за допуснато процесуално нарушение, Районен съд - Ивайловград е приел, че не следва да обсъжда спора по същество и НП е отменено на посоченото по-горе формално основание, без да са изложени каквито и да е било мотиви относно извършена преценка на събраните по делото доказателства, кои факти и обстоятелства е приел за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви правни изводи следват от тях. Това препятства осъществяването на съдебния контрол от настоящата инстанция – основание за отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районния съд.

Районен съд - Ивайловград следва да предприеме процесуални действия за разкриване на обективната истина, вкл. и служебно, съгласно разпоредбите на чл. 13, ал. 2 и чл. 107, ал. 2 НПК, намиращи субсидиарно приложение съгласно чл. 84 ЗАНН. По аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка с чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК съдът е длъжен да изясни всички релевантни факти и обстоятелства по случая, обективно, всестранно и пълно, въз основа на внимателна проверка на всички събрани доказателства, след което да вземе решението си по вътрешно убеждение, като се ръководи от закона. При новото разглеждане на делото съдът е длъжен въз основа на събрания по делото доказателствен материал да обективира установената фактическа обстановка, вкл. като изследва съставомерно ли е по смисъла на чл. 6 ЗАНН извършеното деяние и налице ли са всички елементи от обективната и субективната страна на нарушението, да изложи съображения допуснати ли са други съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на лицето във воденото спрямо него административнонаказателно производство, да извърши проверка подведена ли е действително осъществилата се фактическа обстановка под релевантния по време, място и лица закон /чл. 3, ал. 1 ЗАНН/, както и преценка дали законосъобразно и явно справедливо е наложено административното наказание, спазвайки нормите на чл. 12, чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, прилагайки институтите на по-благоприятния закон, ако има такъв /чл. 3, ал. 2 ЗАНН/, и на освобождаване от отговорност при маловажност на случая.

На основание чл. 63в ЗАНН във връзка с чл. 226, ал. 3 АПК и по аргумент от чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по направените искания за присъждане на разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2 и чл. 224 от АПК Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 20/26.06.2023 г., постановено по АНД № 37/2023 г. по описа на Районен съд – Ивайловград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Ивайловград при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:
Членове: