№268
гр. Силистра, 22.07.2019
г.
Силистренският
окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и втори юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Теодора Василева
Членове: Кремена Краева
Огнян Маладжиков
като разгледа докладваното от мл.съдия
Маладжиков въззивно частно гражданско дело № 193 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 418,
ал. 4 във вр. с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ТИ БИ
АЙ БАНК” ЕАД с ЕИК: *********, подадена чрез процесуален представител, срещу Разпореждане
№ 507 от 22.02.2019 г. на PC Силистра, ГК, по ч.гр.д. № 260/2019 г., с което
съдът по заповедното производство е отхвърлил искането на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против В. В. А. в частта,
с която е заявено обезщетение за забава по договор за потребителски кредит №
********** от 13.10.2015 г., за периода от 15.01.2018 г. до 05.02.2019 г., в
размер на 437,96 лв., както и за направените по делото разноски за държавна
такса за сумата над 26,24 лв и за сумата над 74,97 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбоподателят не е доволен от
постановения съдебен акт и в тази връзка желае Окръжният съд да го отмени и да
разпореди издаване на заповед за изпълнение, съобразно подаденото на 19.02.2019
г. заявление по чл. 417 от ГПК. Моли да му бъдат присъдени съдебни разноски за
сумата от 8,76 лева, представляваща разликата между присъдената и заплатената
от „ТИ БИ АЙ Банк“ държавна такса в заповедното производство, както и сторените
в настоящото производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 15
лева.
Окръжният съд, вземайки предвид
оплакванията на частния жалбоподател и данните по делото, прие за установено
следното:
Частната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Основният аргумент изтъкнат в подкрепа
на жалбата е основан на специфичния характер на заповедното производство.
Жалбоподателят намира, че първоинстанционният съд е следвало да ограничи
преценката си за основателност на заявлението по чл. 417 от ГПК, само до
изследване за редовност от външна страна на документа, на който се основава
вземането – в случая извлечение от счетоводните книги на банката. В тази връзка
жалбоподателят счита, че съдът е следвало да провери дали е представен
документ, попадащ сред изчерпателно изброените в чл.417 ГПК, дали той е редовен
от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане; дали
заявлението изхожда от лицето, което има вземане от длъжника и дали искането е
насочено към последния. От подаденото заявление било видно, че задължението е
във връзка с неизпълнение по договор за потребителски кредит № ********** от
13.10.2015 г. Настоява, че приложеното извлечение от счетоводните книги съдържа
достатъчно данни за индивидуализация на длъжника и вземането, и е редовно от
външна страна: съдържа данни за договора за кредит; информация за общо дължимите вноски
по договора; както и за броя на платените вноски по договора; за конкретните
просрочени вноски; за размера на сумата, съгласно договора; за размера на
паричното задължение – общата дължима сума към датата на изготвяне на извлечението,
включваща главница, лихви и неустойки, както и периода, за който се
претендират; както и отделно задълженията за главница, договорна лихва и
обезщетение за забава. То носи печата на банката заявител и подписа на
длъжностното лице на банката, което го е съставило (като това лице носи
отговорност за достоверността на информацията в счетоводния документ- чл.11 от
ЗСч.). Следователно, счита жалбоподателят, представените със заявлението
документи са редовни от външна страна и удостоверяват, че предявеното със
заявлението вземане подлежи на изпълнение, като този извод се налага
недвусмислено от съдържанието на тези документи, а не се налага те да бъдат
тълкувани.
Настоящият
съдебен състав не споделя изложените аргументи на жалбоподателя. Съгласно чл.
418, ал. 2 от ГПК, "изпълнителен лист се издава, след като съдът провери
дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника". Смисълът на коментирания законов текст
мотивира съда да приеме, че за да е основателно заявлението по чл. 417 от ГПК,
не е достатъчно съдът по заповедното производство да провери дали документът,
установяващ вземането, е редовен от външна страна, но извършваната проверка
следва да се разпростре и върху обстоятелството дали той удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане срещу длъжника. Такава проверка несъмнено включва
установяване на основанието, характера и размера на претендираното вземане,
обективирано в документа по чл. 417 от ГПК, и извършването на такава в
конкретния случай обуславя задължението на съда да установи дали представеното
извлечение от счетоводните книги на банката удостоверява подлежащо на
изпълнение нейно вземане срещу посочения длъжник, на посочените в извлечението
основания и за претендирания размер. Тази проверка именно е извършил РС
Силистра, сравнявайки искането в заявлението, данните от приложеното извлечение
от сметка и тези от приложения договор за кредит. Съвсем ясно в мотивите на
обжалвания акт е посочено, че в конкретния случай вземането на заявителя за
обезщетение за забава по договора, вместо да се удостоверява, се опровергава
като размер от самия договор, което се явява причина да се откаже издаването на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за същото.
Въззивният
съд също намира, че няма как, при заявена просрочена главница от 1221,61 лева,
размерът на обезщетението за забава върху нея от 15.01.2018 до 05.02.2019 г. да
е 437,96 лева, при положение че лихвата за просрочие, според чл. 9.4. от
договора за кредит, е законната лихва.
За посочения период тя е 10 %. На съда не са необходими специални знания из
областта науката, за да установи, че заявената сума надвишава три и половина
пъти простия аритметичен резултат, получен от умножението на просрочена
главница с лихвата за периода, който период с няколко
дни надвишава точно една година. В документа по чл. 417, т. 2 от ГПК е
посочено, че обезщетението за забава е само върху просрочената главница, но
дори да включваше и възнаградителната лихва от 90,42 лева, то заявената сума от
437,96 лева отново би се явила трикратно по-висока. Като не отговаря
претенцията за обезщетение „дори на пръв поглед“, както правилно се е изразил
първоинстанционният съд, с клаузите на самия договор, следва да се приеме, че
правилно е било отказано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
за тази сума, тъй като спецификите на производството не позволяват да се
определи действителният ѝ размер.
По
тези съображения Окръжният съд намира, че Разпореждане № 507 от 22.02.2019 г.
по ч.гр.д.
№ 260/2019 г.на РС Силистра е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните съображения,
Силистренският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 507 от 22.02.2019 г. на Районен
съд Силистра, постановено по ч.гр.дело № 260/2019 г.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.