РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Пловдив, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20215300502663 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна и частна жалби,подадени от Ж. Т. Д.,ЕГН-********** чрез
пълномощника адв.С.А. против решение № 260800/12.03.21г. и определение №
263451/11.08.21г.,постановени по гр.д.№ 3812/20г.по описа на ПдРС,3-ти бр.с.
С решение № 260800/12.03.21г.е изменен размера на издръжката,заплащана от Ж. Т.
Д. по силата на определение от 15.02.16г.,постановено по гр.д.№15005/15г.на ПдРС,с което
е одобрена спогодба между страните,на детето ЕМ. Ж. Д.,ЕГН-**********,малолетна,чрез
нейната майка и законен представител Г. К. П.,ЕГН-**********,от 250лв.на
450лв.месечно,считано от 09.03.20г.до настъпване на установена в закона причина за
изменение или прекратяване на издръжката,ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от деня на падежа до окончателното изплащане.Решението се атакува с
подробни съображения за неправилност и необоснованост,като постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон и се иска частичната му отмяна,като увеличеният размер
на издръжката бъде намален от присъдените 450лв.на 280лв.Претендират се разноски.
Въззиваемата по жалбата страна Г. К. П.,ЕГН-********** като майка и законен
представител на малолетната ЕМ. Ж. Д.,ЕГН-********** чрез пълномощника си адв.М.К.
изразява становище за неоснователност на същата по съображения,изложени в писмен
1
отговор и съд.заседание.Твърди настъпването на нови обстоятелства и разходи в живота на
детето и ангажира доказателства в тази насока.Претендира разноски.
Депозирана е и частна жалба от Ж. Т. Д.,ЕГН-********** против определение №
263451/11.08.21г.,с което е отхвърлена молбата на Ж. Т. Д. за изменение на решение №
260800/12.03.21г.в частта за разноските по делото.Излагат се доводи,че неправилно
районният съд не е уважил направеното от Д. възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение на ищцата.Иска се отмяната на определението и присъждане на
адв.възнаграждение за ищцата в минимален размер.
Въззиваемата по частната жалба страна е изразила становище за неоснователност на
същата по изложени в писмен отговор съображения.
ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства,допустимостта и
основателността на жалбата, намира за установено следното:
Въззивната и частната жалби са подадени в законния срок и са процесуално
допустими.При разглеждането им по същество съдът намери за установено следното:
По въззивната жалба:
Пред ПдРС е предявен иск на осн.чл.150 от СК от Г. К. П. в качеството й на майка и
законен представител на малолетното дете Е. Ж. Д. против Ж. Т. Д..
Ищцата твърди,че двамата с ответника са родители на Е. Ж. Д.,като упражняването
на родителските права е възложено на майката,а за бащата е определен режим на лични
отношения и месечна издръжка от 250лв.по силата на одобрена от съда с определение от
15.02.16г.по гр.д.№ 15005/2015г.на ПдРС спогодба.От постановяване на спогодбата до
настоящия момент изминал продължителен период от време,през който се изменили
обстоятелствата,като нуждите на детето нараснали,същото постъпило в училище,с което
били свързани допълнителни разходи-за униформи,училищен стол,джобни
средства,закупуване на учебни помагала,за извънучилищни занимания,училищни
екскурзии,състезания и празници.Детето посещавало уроци по модерни танци,доскоро
уроци по рисуване,а в момента-уроци по пеене,имало желание и за уроци по
английски,които се заплащали.Твърди се,че доходите на майката са около
3000лв.месечно,които били недостатъчно за посрещане на нарасналите нужди на
***.Същата закупила жилище и изплащала банков кредит.Същевременно бащата за
последните 12 месеца реализирал доходи като лекар над средните за страната-нетен доход
от 6500лв.
Ответникът намира исковата молба за частично основателна до размера от
280лв.Оспорва нуждите на детето да са се увеличили толкова,колкото твърди
майката.Твърди,че е изявявал желание да взема детето при себе си за по-дълги периоди,но
ищцата не спазвала постигнатите договорки.Купувал редовно играчки,дрехи и учебни
помагала за **,водил я на кино и къмпинг.Посочва,че има сключен договор за наем,тъй като
няма собствено жилище в Пловдив и заплаща месечен наем от 700лв.Създал ново
семейство,сключил граждански брак и имал още едно дете,родено през 2020г.,като всички
2
ежемесечни разходи по домакинството се поемали от него,доколкото съпругата му ползвала
отпуск по майчинство и не получавала трудово възнаграждение.Имал закупени на лизинг
два автомобила,за които плащал наемни вноски.Вторият автомобил се принудил да
закупи,за да пътува **** сигурно до баба си по майчина линия,която живеела в Горна
Оряховица и която детето често посещавало.
По делото са представени писмени доказателства за доходите на бащата и
майката,изготвен е социален доклад,както и са събрани доказателства относно разходите и
нуждите на детето.Разпитани са в хода на първоинстанционното производство като
свидетели двамата настоящи партньори на Г. К. П. и на ответника-Б. В. и А. Д..Пред
въззивната инстанция са разпитани във връзка с наведените от П. твърдения за нови
обстоятелства и разходи за детето още веднъж св.А. Д. и св.М. Д.,баба на ***.
Представен е и заверен препис от определението по гр.д.№ 15005/15г.от 15.02.16г.,с
което е постигната спогодба между родителите на ***,вкл.за издръжката в размер на
250лв.месечно,считано от 15.11.15г.
По делото е безспорно,а и е видно от представените удостоверения за раждане и за
сем.положение,че страните са родители на ***,както и че Г. К. П. има още едно дете-
М.,родено през 2018г.,а Ж. Т. Д. понастоящем е баща на още две малолетни деца-Г.,роден
през 2020г. и Н.,роден на 20.11.21г. в хода на въззивното производство.Не се спори и че
бащата на **** заплаща редовно определената месечна издръжка.
При така очертаната фактическа обстановка районният съд е приел,че ищцата
реализира месечен доход в размер на около 3800лв.,а ответникът,работейки на две работни
места-около 7600лв.Приел е също,че и двамата родители са здрави и работоспособни млади
хора с добри професии и отлична реализация,като всеки от тях има задължение за издръжка
към още едно дете (към момента на постановяване на решението).Според районния съд
бащата има по-добри финансови възможности с месечен доход,надхвърлящ 7000лв,а и
майката има добри доходи.Съдът е взел предвид,че ищцата е закупила обитаваното от нея
жилище и изплаща жилищен кредит,а ответника обитава жилище под наем в един от най-
скъпите райони в Пловдив.Относно детето първостепенният съд е приел,че то не боледува
повече от другите деца на неговата възраст,че посещава занимания по танци,по рисуване,по
английски език и плуване,че има ежедневни разходи за храна извън дома,докато е на
училище по цял ден в размер на около 10лв.Взел е предвид обстановката в страната и
наложените във връзка с нея извънкласни форми на обучение,но е отчел и
обстоятелството,че се касае за извънредна ситуация,в определен период от време.ПдРС е
преценил с оглед възрастта на детето-8г.,че то е в период на активен растеж,което налага по-
честото закупуване на дрехи,обувки,униформа,спортни екипи,както и че ползването на
детегледачка за него е само инцидентно-когато е болно или в неучебни дни.
Относно възможностите на бащата съдът не е приел за належащи разходите за наем
на жилище от 700лв.и лизинг на два нови автомобила,тъй като според него тези разходи са
луксозни,а не необходими при определяне на издръжката на малолетната ***.Не е приел,че
именно интересите на детето са наложили закупуването на нов автомобил,доколкото то
3
ползва автомобила само инцидентно.Така районният съд е стигнал до извод,че за
изминалия период от повече от пет години от предходната издръжка нуждите на детето
естествено са нараснали и при така установените доходи на родителите за месечната му
издръжка са необходими около 650лв.месечно,от които бащата следва да поеме 450лв,а
майката-200лв.заедно с непосредствените грижи по отглеждането му.
Пред въззивната инстанция са събрани доказателства относно доходите на
родителите в периода 01.01.20г.-30.11.21г.(справки от ТД на НАП-Пловдив).От справките се
установява,че от доходите си като мениджър във фармацевтична фирма ищцата получава
средномесечно по около 4600лв.,а ответникът-от работата си като лекар в МБАЛ Пазарджик
и УМБАЛ“Еврохоспитал“-Пловдив получава средномесечно по 8700лв.
В периода след постановяване на първоинстационното решение Д. е закупил с
жилищен кредит собствено жилище(вж.представения нотариален акт) и му се е родило
второ дете от брака му със св.А. Д.(вж.удостоверениеза раждане).За същия период
въззиваемата страна твърди,че са настъпили нови обстоятелства и досежно разходите за ***-
детето започнало да посещава тренировки по лека атлетика и да участва в състезания,които
се заплащали;също така се наложило изработването и поставянето на ортодонтски апарат за
600лв.и 93лв.за ултразвукова вана за почистването му,представени са касови бележки за
закупени стоки-пособия,униформи,дрехи,обувки,лекарства,за които се твърди,че са
закупени за ***.
Въззивната инстанция в настоящия й състав приема,че тези разходи са в рамките на
обичайните за дете на възрастта на Е.Д..Не се установява,включително от свидетелските
показания на А.Д. и М.Д. детето да е боледувало по-често от обичайното.Установява се
също,че детето обича да посещава извънкласни форми,като обаче често мени интересите си
и сменя платените занимания-с изключение на уроците по танци,останалите занимания са
заменяни по нейно желание с други.Така *** е посещавала уроци по
рисуване,пеене,английски език,плуване,а понастоящем –по лека атлетика.Разходите за
всички тези занимания са на приблизително близка стойност,която е отчетена при
определянето на издръжката.
Съдът не приема,че всички представени по делото пред двете инстанции и от двете
страни касови бележки са за закупени за *** стоки,доколкото от тях не може да се установи
дали действително тези лекарства,дрехи,обувки са предназначени именно за ***,а не за
други членове на семейството на съответния родител,още повече че и двамата родители
имат и друго/други деца.За разходи,свързани с *** съдът приема доказателствата за
закупени ученически пособия и униформи,но отчита,че детето все още се намира във
възраст,която налага по-често закупуване на дрехи и обувки предвид израстването.На *** са
необходими средства и свързани с целодневното посещение в училище-купони за храна в
училищния стол,за джобни.Не са представени доказателства за посещение на детето на
състезания и училищни екскурзии,каквито в условията на настоящата епидемиологична
обстановка в страната и наложени мерки са и трудно осъществими.Споделя се извода на
районния съд,че детегледачка за *** се ползва само инцидентно.Половината от сумата за
4
ортодонтския апарат е заплатена от бащата,видно от показанията на св.А*** Д. пред
въззивната инстанция,които съдът кредитира.
При така ангажираните доказателства настоящата инстанция намира,че е налице
изменение на обстоятелствата по см.на чл.150 от ГПК,тъй като с оглед изминалия период от
пет години от определяне на предишния размер на издръжката значително са нараснали
нуждите на ***,която вече е ученичка.За извънкласните й занимания са необходими
допълнителни средства,както и за храна,облекло,лекарства.Така настоящата инстанция
приема,че за месечната издръжка на детето **** са необходими 700лв.,от които бащата
следва да поеме заплащането на 450лв,а майката-250лв.заедно с непосредствените грижи по
отглеждането на детето.Тези средства са напълно във възможностите и на двамата
родители,независимо от задълженията им за издръжка към другите им деца,които са на по-
ниска възраст и съответно с по-малко разходи по тях.Още повече,че по отношение на
другите деца-дъщерята на ищцата и двамата сина на ответника,задължение за издръжката
им имат и другите им родители-настоящите партньори на Д. и П..Месечните доходи на
двамата родители позволяват заплащането на жилищните им кредити да не се отрази върху
възможността им да заплащат издръжка за ***.Настоящата инстанция напълно споделя
извода на ПдРС,че разходите на ответника по закупуването на два автомобила и
изплащането на лизингови вноски за тях не са належащи,а луксозни такива.Действително
закупуването на втория автомобил не е свързано с обслужването на ***,както твърди
бащата,тъй като единствените случаи,в които детето ползва автомобила,са за посещение на
баба му в Горна Оряховица,които посещения не са чести.
Въззивният съд не споделя доводите на жалбоподателя за процесуални нарушения на
първостепенния съд,като не намира мотивите на решението да са неясни,хаотични и в
противоречие с правилата на логиката,напротив-мотивната част на решението е напълно
ясна,с изводи,почиващи на обстоен анализ на събраните доказателства и в логична
последователност.Още по-малко може да се говори за липса на мотиви-такива са
изложени,при това са подробни и обосновани.Неоснователно жалбоподателят приема,че
решението на ПдРС е голословно,с взаимно противоречащи си формулировки и без
необходимия анализ на относимите доводи на страните,както и на всички събрани
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.Не е небходимо съдът да коментира
обстойно всяко едно доказателство по делото,още повече,когато са представени множество
еднотипни доказателства,като касовите бележки за закупени стоки например.Достатъчно е
съдът да ги анализира,да ги съпостави с другите събрани доказателства и да стигне до
обосновани изводи въз основа на тях,което в случая е направено от първостепенния съд.
С оглед на гореизложеното ПдОС намира въззивната жалба за неоснователна,а
обжалваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора разноски следва да се присъдят на въззиваемата страна,която
ги е претендирала.Разноски се дължат за един адвокат (въззиваемата е представлявана от
двама) и в размер на 300лв.,каквато сума е заплатена на адв.К. съгласно представения ДПЗС.
По частната жалба:
5
С решението по делото съдът е присъдил разноски на ищцовата страна в размер на
600лв.адв.възнаграждение,без да обсъди направеното от ответника възражение за
прекомерност.С молба на осн.чл.248 от ГПК,депозирана на 05.04.21г.,ответникът е поискал
изменение на решението в частта за разноските,като се присъди адв.възнаграждение на
другата страна в минимален размер-300лв.,тъй като не е налице фактическа и правна
сложност на делото.
С атакуваното определение № 263451/11.08.21г.ПдРС е отхвърлил молбата с мотив,че
присъденият адв.хонорар съответства на фактическата и правна сложност на делото,броя на
проведените съдебни заседания и обемът на събраните доказателства.
Настоящата инстанция намира за правилен този извод на първоинстанционния
съд.Наистина делото не се отличава с правна сложност,но следва да се отчете значителната
фактическа сложност на същото,големият обем събрани писмени доказателства,проведените
съдебни заседания,изслушването на двама свидетели.Пълномощникът на ищцата е
изготвил подробен отговор на исковата молба,представил е множество писмени
доказателства,взел е становище по многобройните представени от ответника такива,активно
е участвал при разпита на свидетелите.Поради горното не може да се приеме,че
адв.възнаграждение следва да е минималното такова по НМРАВ № 1/04г.Факта,че
адв.хонорар,заплатен от ответника на неговия пълномощник е в същия размер като на
ищцата (без ДДС) показва,че делото не е без никаква сложност,след като адв.труд на
пълномощника на ответника също е оценен в размер двойно над минималното по Наредбата
възнаграждение.Ето защо обжалваното определение като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260800/12.03.21г.,постановено по гр.д.№ 3812/20г.по
описа на ПдРС,3-ти бр.с.,с което е изменен размера на издръжката,заплащана от Ж. Т.
Д.,ЕГН-********** по силата на определение от 15.02.16г.,постановено по гр.д.
№15005/15г.на ПдРС,на малолетната ЕМ. Ж. Д.,ЕГН-**********,чрез нейната майка и
законен представител Г. К. П.,ЕГН-**********,от 250лв.на 450лв.месечно,считано от
09.03.20г.до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на
издръжката,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 263451/11.08.21г., постановено по гр.д.№
3812/20г.по описа на ПдРС,3-ти бр.с.,с което е отхвърлена молбата на Ж. Т. Д.,ЕГН-
********** за изменение на решение № 260800/12.03.21г.в частта за разноските по делото.
ОСЪЖДА Ж. Т. Д.,ЕГН-********** да заплати на малолетната ЕМ. Ж. Д.,ЕГН-
**********,чрез нейната майка и законен представител Г. К. П.,ЕГН-********** сумата от
300(триста)лв.разноски за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция.
6
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7