Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2323
град Пловдив, 14.12.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 299 по описа за 2020 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Делото е образувано по жалба на Б.К.С. срещу
Решение № 2153-15-5 от 09.01.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив /л.228/ в неблагоприятната за жалбоподателката негова част, с която е потвърдено
разпореждане № РНП-2-4-15-00683112/22.11.2019 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив за събиране на сумата от 3932.92 лв., от
които 2673.25 лв. главница за периода от 01.01.2014 г. до 28.02.2015 г. и от
13.02.2017 г. до 30.06.2017 г. и лихва - 1259.67 лв., начислена към 22.11.2019
г.,
В откритото съдебно заседание – жалбоподателката не се явява, не се представлява.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. В.,
изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски,
представя писмени бележки.
Съдът,
като прецени данните по административната преписка и представените от делото
доказателства, намери следното:
Подаването
на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за
нейната допустимост, а разгледана по същество същата е неоснователна, по
следните съображения:
В хода на съдебното
производство и от административната преписка се установяват следните факти и
обстоятелства:
С разпореждане № **********
от 03.01.2000 г. на Б.К.С. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 15.12.1999 г. на основание чл.2, ал.1, буква „б" от
Закона за пенсиите /ЗП отм./, като пенсията е отпусната при осигурителен стаж от
23 години, 07 месеца и 17 дни от трета категория
и навършена от жалбоподателката възраст към датата на отпускане - 57 години,
02 месеца и 25 дни.
В административната
структура ръководена от ответника е направен преглед на пенсионните досиета и е
преценена необходимостта от установяване на осигурителния стаж на Б.С., с оглед
липсата на пенсионни досиета, в това число и на жалбоподателката.
Изпратено е писмо - изх.
№ К-27748/19.06.2013 г., с което от С. е изискано да представи всички
оригинални документи, удостоверяващи трудов/осигурителен стаж, тъй като същите,
представени при отпускане на пенсията, като не част
от задължителното съдържание на пенсионната преписка са били върнати, съгласно
изискванията на НПОС.
Жалбоподателката С. е подписала собственоръчно написана
декларация от 26.08.2013 г./л.20/, с която е заявила, че не съхранява документи
за осигурителен стаж, а с декларация от 02.09.2013 г. /л.24/ е посочила, че е
работила в ТКЗС „Върбен“ и ТКЗС „Свежен“.
В тази връзка и след
извършени от страна на органите на ТП на НОИ Пловдив действия по изясняване
осигурителния стаж на жалбоподателката, е издадено Разпореждане
№ ********** от 09.03.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ Пловдив, потвърдено с решение на Директора на ТП на НОИ-Пловдив №2153-15-4
от 15.07.2015 г.
С решение №9 от 04.01.2016г.
на Административен съд Пловдив, оставено в сила със съдебно решение №1822 от 13.02.2017г.
на Върховен административен съд /л.111/, като краен резултат Решението №2153-15-4/15.07.2015 г. на
Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане № ********** /ПР387/
09.03.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, са отменени.
С оглед разпоредителната
част на съдебното решение преписката е била изпратена на административния орган
за ново произнасяне в съответствие с мотивите на първоинстанционното съдебно
решение, с цел да се изяснят останалите неизяснени периоди, през които Б.С.
твърди, че е работила в ТКЗС с. Свежен (1973 г. - 1974 г.) и при трето лице -
осигурител (след 1994 г.), а също така в продължаващото административно
производство С. да избере и потвърди тригодишния период, от който се формира
индивидуалния коефициент и размера на пенсията.
В хода на това административното производство от Б.С. е
изискано да декларира обстоятелства, свързани с полагане на осигурителния й
стаж включително за неизяснените периоди.
Б.С. е подписала нова
декларация - вх.№ 2103-15-3#8/03.04.2017 година /л.121, по която са издадени
образец УП 13 №2103-15-3#11/ 26.04.2017 г. /л.129/ за стажа в ТКЗС с. Дрангово,
община Брезово от 01.01.1974 г. до 31.12.1974 г.; образец УП 13
№2103-15-3#12/26.04.2017 година /л.130/ за стажа в ТКЗС с. Върбен, община
Брезово от 01.02.1975 г. до 31.12.1991 г. и образец УП 13 №2103-15-3#
13/26.04.2017 г. /л.132/ за стажа в ЗПК „Светлина“ /в ликвидация/ с. Върбен,
община Брезово от 01.1992 г. до 31.12.1992 г.
Заверена е и
осигурителна книжка /л.126/ на жалбоподателката, с
която е установен осигурителен стаж и доход от 01.08.1994 г. до 30.09.1995 година.
Относно изискването да се декларира
тригодишен период, за формиране индивидуалния коефициент и размера на пенсията,
Б.С. е посочила, че желае пенсията да се определи от дохода за периода
27.10.1982 г. до 31.07.1990 г.
При системния анализ на
установените факти и обстоятелства в административното производство
административният орган е установил, че осигурителният стаж на С. е 17 години,
11 месеца и 9 дни от трета категория труд
и 6 месеца и 20 дни от втора категория
труд.
Издадено е Разпореждане
№ ********** /Протокол № 2141-15-20/16. 06.2017 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл. 99,
ал. 1 т. 2, буква „г" от КСО е отменено Разпореждането от 03.01.2000 г. и
всички последващи го, и считано от 20.09.2017 г. е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на Б.С. пожизнено по условията на чл.68, ал.4 от КСО.
С жалба - вх. №
1012-15-188/25.07.2017 г. /л.141 и сл./Б.С. е възразила относно признатия с
разпореждането осигурителен стаж и изчислен индивидуален коефициент, като е представила
допълнително два броя удостоверение за наследници № 22/20.07.2017 г. и
№23/20.07.2017 г. с искане за зачитане на осигурителен стаж по чл. 76, ал. 1, буква
„е" от ППЗП /отм./ като член от домакинството на член - кооператори.
С Решение № 2153-15-170
от 24.08.2017г. /л.150/ на Директора на ТП на НОИ Пловдив възраженията на
лицето са намерени за неоснователни и оспореното Разпореждане № **********
/Протокол № 2141-15-20/16. 06.2017 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив е
потвърдено.
С влязло в сила решение
№ 1378/18.06.2018 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 2653/2017
г., потвърдено с решение № 6344/24.04.2019г. на Върховен административен съд,
по същество е отменено решение № 2153-15-170/24.08.2017 г. на директора на ТП
на НОИ-Пловдив и потвърденото с него разпореждане № ********** /Протокол № 2141-15-20/16.06.2017 година на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, като преписката е върната на длъжностното лице по чл. 98,
ал.1, т.1 от КСО за ново произнасяне при съблюдаване на дадените указания.
В изпълнение на влязлото
в сила Решение № 1378/18.06.2018 г. /л.158/ на Административен съд Пловдив е
изпратено писмо - изх. № 2175-15-81#1/28.05.2019 г. до С. за представяне на акт
за сключен граждански брак, същият е представен на 17.06.2019 г., а с писмо -
изх. № 2175-15-81#3/03.07.2019 г. до сектор “ИДОСД“ към ТП на НОИ Пловдив е изискано извършване на повторна
проверка в предадените за съхранение партидни книги на осигурителя ТКЗС с.
Върбен за периода 01.01.1958 г. - 31.12.1962 г. с цел да се установи има ли
лицето положен осигурителен стаж по условията
на чл. 76, ал. 1, б. „е“ от ППЗП / отм./.
С писмо - изх.№ 1042-15-1296#1/17.07.2019 г. /л.179/
отдел "ООА" към ТП на НОИ
Пловдив уведомява, че не може да бъде издаден обр.УП-14
на Б.К.С. за периода 01.01.1958 г. - 31.12.1959 г. и за 1961 г. от осигурителя
ТКЗС с. Върбен, тъй като в намиращите се партидни книги липсват данни за Б.С..
Изискано е и прилагане на заверено копие на издаден обр.УП-15 №
1012-15-242#5/03.01.2018 г. за определяне на по-благоприятен индивидуален
коефициент за определяне размера на пенсията.
При системния анализ на
установените факти и обстоятелства в продължаващото административно
производство административният орган е установил осигурителният стаж в размер
на 17 години, 11 месеца и 9 дни от трета категория труд, 6 месеца и 20 дни от
втора категория труд, или на основание чл.104 от КСО общ осигурителен стаж,
превърнат към трета категория труд в размер на 18 години, 07 месеца и 11 дни. В
тази връзка и в изпълнение на Решение № 1378/18.06.2018 г. на Административен
съд Пловдив, е издадено Разпореждане № ********** / протокол
№2141-15-28/02.10.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ - Пловдив.
С него на основание
чл.99, ал.1, т.2, б."г" от КСО е отменено разпореждане № **********/03.01.2000
г. и всички последващи го и е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание чл.68, ал.4 от КСО, считано от 20.09.2007 г. Разпореждането
№ ********** /протокол № 2141-15-28/02.10.2019 г. /л.192/ на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив е получено лично от Б.С. на 17.10.2019
година, същото не е обжалвано в законоустановения срок и е влязло в законна
сила.
Издадено е и процесното
разпореждане № РНП-2-4-15-00683112/22. 11.2019 г. /л.223/ на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 98,
ал. 2, чл. 113 и чл. 114, ал. 1 от КСО и във връзка с Разпореждане № **********
/протокол № 2141-15-28/ 02.10.2019 г. е разпоредено Б.С.
да възстанови недобросъвестно получената сума за лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст в размер на 19343.04 лв., от които главница 10303.16 лв. за
времето от 01.01.2009 г. до 28.02.2015 г. и за времето от 13.02.2017 г. до
30.06.2017 г. и лихва в размер на 9039.88 лв., начислена към 22.11.2019 г., а задължението
за периода от 15.12.1999 г. до 31.12.2008 г. е погасено поради изтичане на
10-годишна давност на основание чл. 115, ал. 1 от КСО.
С решение №
2153-15-5/09.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив /л.228/ е заличено
като погасено по давност задължението по разпореждане №
РНП-2-4-15-00683112/22.11.2019 г. за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. в
размер на 15410.12 лв., от които главница в размер на 7629.91 лв. и лихва в
размер на 7780.21 лв., а в останалата част
разпореждането е потвърдено.
Процесното разпореждане
№ РНП-2-4-15-00683112/22.11.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ - Пловдив е постановено на основание чл. 98, ал. 2, във връзка с
чл.113 и чл. 114, ал. 1 от КСО и възоснова на влязло
в сила разпореждане № ********** /протокол № 2141-15-28/02.10.2019 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив.
С разпореждане № **********
/ протокол № 2141-15-28/02.10.2019 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ Пловдив е безспорно установено, че Б.С. няма положен осигурителен
стаж от трета категория труд - 23 години, 07 месец и 17 дни, необходим за
придобиването на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условия на чл. 2, ал.
1 , б. "в" от ЗП /отм./ и при който е получавала пенсия. Установен е осигурителен стаж от трета категория труд в
размер на 18 години, 07 месеца и 11 дни,
като за пореден път анализ на релевантните за правото на пенсия факти и
обстоятелства е направен и при последващите проверки извършени от пенсионните
органи, обективирани в Доклад - изх.№ 1012-15-26#7/06.07.2020 г., представен по
делото /л.265 и сл./.
Относно приложимата материалноправна разпоредба административният орган е
посочил, че правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на
чл.2, ал.1, б "в" от ЗП (отм.), в сила до 31.12.1999 година жените
придобиват при 20 години стаж от трета категория труд и 55 годишна възраст. При
недостиг на минимално изискуемия стаж е изведен извод, че С. не придобива право
на пенсия при горните условия, а също така не може да се приеме, че лицето е
било добросъвестно и не е съзнавало, че получавала неоснователно пенсия.
Съгласно чл. 98, ал. 2
от КСО посочен като правно основание за издаване на потвърдено разпореждане№
РНП-2-4-15-00683112/22.11.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ-Пловдив длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания за
възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, а като оправомощен
субект в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО е посочено длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение
на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
С разпоредбата на чл.
98, ал. 2 от КСО е въведено специално правило относно възстановяването на
сумите за неправилно изплатени суми за пенсии и именно поради това се изключва
приложението на общата разпоредба на чл. 114, ал. 3 от КСО. Съгласно тази
разпоредба длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване
на неоснователно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията
се събират чрез удръжки от пенсията съгласно чл. 114а, ал. 3 или чрез
предвидените в чл. 114, ал. 5 способи. Когато се касае до възстановяване на
суми, произтичащи от неправилно изплатени пенсии, компетентен да издаде
съответното разпореждане е органът, посочен в чл. 98, ал. 2 от КСО, затова в
случая разпореждането е издадено от компетентен орган.
В разпоредбата на чл.
114, ал. 1 от КСО също правно основание на процесното разпореждане е
предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се
възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В
ал. 2 на чл. 114 от КСО в относимата редакция е
посочено, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат
на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които
възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно
изпълнение: 1. по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2; 2. когато след
изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за
определяне на правото, размера и срока на изплащане; 3. (изм. - ДВ, бр. 102 от
2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) на изменение или прекратяване на обезщетение
или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на
международен договор, по който Република България е страна, или на европейските
регламенти за координация на системите за социална сигурност.
Предвид съдържанието на
цитираните разпоредби и поради това, че в случая безспорно не са налице тези
хипотези, от съществено значение е преценката за законосъобразността на разпореденото възстановяване на получените суми за пенсии в
момент, в който не са се следвали, е преценката дали лицето е било
добросъвестно при получаването на сумите. Макар да липсва легално определение
за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни
плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на
получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна
на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това
плащане, както и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства.
Към случаите на невярно деклариране се причислява и непредставянето на
релевантна информация на съответния административен орган, което по своята
същност представлява премълчаване или затаяване на истината относно
релевантните факти.
Поддържаните доводи в
жалба срещу приетата от административния орган недобросъвестност от получателя
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не могат да бъдат споделени.
Позоваването на загубено пенсионно досие не е относимо,
при положение, че доказателствата, представени със заявлението се връщат на
заявителя. Не са извинителна причина действията на административния орган, допринесъл
за отпускане на пенсия при отсъствие на материалните предпоставки за това,
поради което не може да се говори за някакво съпричиняване в аспекта на оневиняване частично или напълно на жалбоподателката, доколкото същата е била длъжна да представи
доказателства за осигурителен стаж при първоначалното отпускане на пенсията.
Видно от
административната преписка, компетентните органи, в рамките на правомощията си
по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, са извършили проверки въз основа на приложените
писмени доказателства и са извършили проверка на осигурителния стаж на лицето.
Както правилно е посочил административният орган, а и съобразно изложените
доводи в решението на директора на ТП на НОИ, в тежест на лицето е да докаже и
да удостовери продължителността и местополагането на
трудовия си стаж, ако претендира такъв извън зачетения от пенсионния орган.
Съгласно чл. 108, ал. 2
от КСО физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните
органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи,
сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със
спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на
Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие при
изпълнението на служебните им задължения. Тези задължения се отнасят и за
проведеното производство по възстановяване на пенсионното досие, което по
същество е проверката по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО.
Доводите на жалбоподателката, че пенсионният орган е имал задължението
да прецени, дали представеният със заявлението за отпускане на пенсия
удостоверение за трудов стаж е правилно определен, не обосновава липсата на
недобросъвестност от негова страна. Дори и да е налице законовото изискване
стажът и категорията труд да се преценява от длъжностното лице, което отпуска
или отказва отпускането на пенсията, то това не изключва ясното съзнание на
заявителя, че при подаване на документите си за пенсиониране, се позовава на неверни
данни, а също така не игнорира приложимостта на законовите разпоредби относно
начина на отпускане на пенсията и задължението за възстановяване на
недобросъвестно получени суми. В този смисъл е преобладаващото тълкуване в
практиката на ВАС – напр. решение № 6718 от 22.05.2018 г. по адм. д. №
12933/2017 г., VІ отд. на ВАС, решение № 15301 от
12.11.2019 г. по адм. д. № 8/2019 г., VІ отд. на ВАС
и др. /.
Подадените в хода на
административното производство декларация от 26.08.2013 г. , декларация от
02.09.2013 г. и декларация от 03.04.2017 г. /л.121/ са частни свидетелстващи документи и не се ползват
от обвързваща съда материална доказателствена сила, тъй като с тях подателката
не удостоверява неизгодни за себе си факти. Действително декларациите са подадени на дати извън рамките
на производството по отпускането на пенсията и същите възпроизвеждат
обстоятелства, от чието осъществяване е изминал значителен период от време. В
тази връзка и предвид липсата на необходимите документи е напълно допустимо в
същите да са били допуснати грешки и
неточности, но тук следва да се държи сметка и за проявената служебна активност
на административния орган за установяване на действителната фактическа
обстановка касателно трудовия и осигурителен стаж на жалбоподателката
.
Административния орган е
преценил съдържащите се в декларациите данни след като е извършил съвкупен
анализ на всички относими доказателства, които като
част от административната преписка са приобщени по делото, а фактическите и правни действия
бяха подробно описани по-горе в настоящото решение.
Съгласно чл. 114, ал. 2
от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на
възстановяване от осигурените лица с изключение на лимитативно изброените
случаи по т. 1 - т. 3. На основание чл. 114, ал. 6 от КСО споровете за
добросъвестност се решават по реда на Глава осма с решение на ръководителя на
териториалното поделение на НОИ. В кодекса липсва легална дефиниция за
понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания.
С константната практика
на ВАС е възприето, че за добросъвестно получени осигурителни плащания следва
да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното
убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно е лицето, което е знаело или предполагало,
че няма право да получи съответното плащане. С оглед законовата презумпция за
добросъвестност е абсолютно необходимо безспорното и категорично установяване
на недобросъвестността на лицето от страна на носещия доказателствената тежест
за това административен орган.
По делото е установено,
че по прокурорска преписка 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура -
Пловдив (ДП № 260/2019 г. по описа на отдел "Икономическа полиция"
Пловдив) е било приобщено оригиналното пенсионно досие на името на Б.С., като от
извършената проверка от органите на ТП на НОИ-Пловдив, обективирана в Доклад -
изх.№ 1012-15-26#7/06.07.2020 г. на съдържащите се данни за осигурителен стаж и
доход, не се обоснова извод, че жалбоподателката е
била добросъвестна.
По делото са налице
данни, че голям брой липсващи пенсионни досиета в оригинал са издирени и иззети
от ОД на МВР Пловдив, отдел
"Икономическа полиция", и по преписката е образувано досъдебно
производство, а към настоящия момент е образувано и НОХД №4754 от 2020 г. по
описа на Районен съд Пловдив, факт служебно известен на съда.
По делото са приложени
различните постановления на компетентната и горестоящите
прокуратури, вследствие на които е било възможно и е сложено началото на
досъдебното производство. Но по отношение на „пенсионните права“ на Б.С.,*** е
била сезирана още с Молба – изх.№ В-624#1 от 29.06.2015 г. /л.60/ от Директора
на ТП на НОИ Пловдив.
В тази молба освен факти
и обстоятелства касаещи Б.С. са очертани и елементите от престъпното поведение
на бивш служител на ТП на НОИ Пловдив А.Г./преди Б./. 116 – те липсващи
пенсионни досието /едно от които е на Б.С./ са били обработени от А.Г.. По тези
преписки, по които контрольор е бил именно този служител отпуснатите пенсии са
при по-благоприятни условия по чл.68,
ал.1-2 от КСО и пар.3 и 4 от ПЗР на КСО и при поискване от страна на
административния орган лицата отказват да представят документите си за стаж с
твърдението, че не помнят къде са работили, при положение, че на всички е
зачетен повече от 20 години трудов стаж, включително от 1-ва и 2-ра категория.
С цел обективно и пълно
установяване на фактическата обстановка и при проявена активност на ответника и
служебна активност на съда по делото се приобщиха заверени копия от оригиналната пенсионна преписка на Б.С.. От доказателствата
се установява, че молбата за пенсиониране и приложените документи са приети
именно от А.Б..
Документите както се
каза са били анализирани от ответника и не променят извода по същество за
пенсионните права на С., а респективно и
за нейната недобросъвестност, като те не удостоверяват осигурителен стаж от 23
години, 07 месеца и 17 дни от трета
категория.
Само за пълната на
изложението следва да се посочи, че в противен случай А.Б. /Г./ не би могла да
осъществи престъпната си дейност и да набави за себе имотна облага.
По изложените
съображения, правилно е прието от административния орган, че е налице
недобросъвестност при получаване на сумите. Лицето дължи възстановяване на
неправилно определената сума на основание чл. 114, ал. 1 от КСО.
При посочения изход на
спора, в полза на ТП на НОИ – Пловдив за осъществената юрисконсултска
защита следва да се присъди сумата в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.
Предвид горното, Административен
съд Пловдив, II отделение, десети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.К.С. срещу Решение № 2153-15-5/09.01.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ - Пловдив в частта, с която е потвърдено разпореждане №
РНП-2-4-15-00683112 от 22.11.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ Пловдив за събиране на сумата от 3932.92 лв., от които 2673.25
лв. главница за периода от 01.01.2014 г. до 28.02.2015 г. и от 13.02.2017 г. до
30.06.2017 г. и лихва - 1259.67 лв., начислена към 22.11.2019 г.,
ОСЪЖДА Б.К.С., с ЕГН **********,*** разноските по
делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред
Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: