Решение по дело №3074/2017 на Районен съд - Хасково

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 251/03.05.2018 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на дванадесети април две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 3074 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

                Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

Образувано е по искова молба от Едноличен търговец Радан Банков Чолаков с фирма ЕТ „Радан Чолаков" с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 288 ТЗ срещу А.В.К..

Ищецът твърди, че на 05.06.2012 г. сключил с ответницата договор, по силата на който тя му възложила извършването на довършителни работи на обект „Еднофамилна жилищна сграда" в УПИ VIII /ПИ №77195.701.500/ в кв. 1022, м. „Кенана" гр. Хасково, с подробно описани в договора видове СМР. Той извършил добросъвестно възложената работа около десет месеца след възлагането и й представил за одобрение и подпис уточнената с договора документация. Ответницата приела изпълнението, но не подписала предавателно-приемателен протокол. Въпреки многократно проведените разговори между тях и до настоящия момент тя не му платила договореното възнаграждение в размер на 23 144 лева. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се осъди ответницата да заплати на ищеца горепосочената сума, както и направените по делото разноски.

Ответницата счита предявения иск за неоснователен, поради което го оспорва изцяло - по основание и по размер. Твърди, че не била подписала представените по делото договор за строителство от 05.06.2012 г. и приложение № 1 към него и оспорва тяхната автентичност, съдържание и дата. След издаване на Разрешение за строеж № 341/21.10.2011 г., ответницата започнала строителство на сградата, като основите и част от градежа били изпълнени от Данчо Атанасов. След като същият заминал за чужбина, тя възложила на ищеца да довърши градежа на сградата и да започне изпълнение на довършителните работи. Извършването на СМР му било възложено устно и в хода на извършването им поетапно му ги заплащала. Той работил на обекта в периода: от м. декември 2011 г. до м. юли-август 2012 г., като поради некачествено извършване на довършителните работи, тя прекъснала отношенията си с него и след м. август 2012 г. ищецът не работил там. Твърди, че част от описаните в Приложение № 1 към договора за строителство СМР били извършвани от ищеца до м. август 2012 г., част от тях били извършени след това от други лица, а останалата част от тези СМР изобщо не са били изпълнени до 19.09.2016 г., когато продала жилищната сграда на трето лице. Прави се и възражение за погасяване на претенцията поради изтекла давност, доколкото СМР в имота, извършени от ищеца били в периода от м. декември 2011 г. до м. юли-август 2012 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени двустранно подписани договор за строителство от 05.06.2012 г. между  ЕТ „Радан Чолаков" и А.В.К. и приложение № 1 към него, които имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално.

Автентичността на положените от името на ответницата подписи в тези документи е оспорена, поради което и по искане на нейния пълномощник е открито производство по реда на чл. 193 ГПК. От заключението на съдебно-графологичната експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че подписите от името на А.В.К. в представените договор за строителство от 05.06.2012 г. и приложение № 1 към него не са положени от нея.

Във връзка с процесния договор е представен и приемателно-предавателен протокол от 29.03.2013 г., който обаче е подписан само от ищеца.

По делото са събрани и други писмени доказателства, които съдът счита, че не следва да се обсъждат, тъй като се явяват неотносими към изхода на настоящия правен спор.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Михо Стефанов Колев, Мустафа Хасан Ахмед – сочени и водени от ищеца, Н.Г.М. и Янис Димитриос Ксантопулос – сочени и водени от ответницата, за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Показанията им са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 12.04.2018 г. /л. 59 – л. 61 по делото/, като те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 288 ТЗ, който е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът се явява неоснователен, като съображенията за това са следните:

За да бъде уважена така заявената претенция на ищеца, е необходимо да се установи най – напред, че между Едноличният търговец Радан Банков Чолаков с фирма ЕТ „Радан Чолаков" и А.В.К. е съществувало валидно договорно правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание. В случая, обаче, това не се доказа по несъмнен и категоричен начин. С оглед кредитираното заключение на вещото лице Х.К. следва да се приеме, че оспорването на представените договор за строителство от 05.06.2012 г. и приложение № 1 към него е проведено успешно, а оттам и че тези документи не са автентични или иначе казано, че те действително не са подписани от ответницата. Приемателно-предавателният протокол от 29.03.2013 г. не се ползва с никаква доказателствена сила, тъй като с него издателят му удостоверява изгодни за себе си факти, а страната, на която се противопоставя, не го е подписала. След като процесният договор не са подписан от посоченото като възложител лице, налице е изначална липса на съгласие за сключването му от ответницата, поради което той се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. Следователно, в случая липсва валиден договор между страните, поради което ищецът няма вземане на претендираното от него основание. Този извод не се променя и от показанията на разпитаните свидетели Михо Стефанов Колев и Мустафа Хасан Ахмед с оглед уредената в чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК забрана, и липсата на изрично съгласие от другата страна за установяване чрез тях на този факт. Още повече, че от показанията им става ясно само извършването на определени СМР в имота на ответницата, но не и основанието за това. Ето защо не могат да се приемат за доказани твърденията на ищеца за съществуването на сключен с ответницата договор за строителство от 05.06.2012 г. След като не се установява наличието на първата предпоставка за ангажиране на договорната й отговорност, безпредметно е да се изследва дали да се осъществили останалите, както и да се обсъждат другите правни и фактически доводи на страните.

За пълнота следва да се отбележи, че с оглед установената липса на процесното договорно основание, отношенията между страните биха могли да се уредят съобразно правилата за съответното извъндоговорно основание. Доколкото в случая не е предявен такъв иск, съдът не може да се произнесе по друг предмет на спора, след като не е поискано изменение на претенцията в сроковете и правилата на ГПК. Това би било отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и ще има за последица обезсилване на постановеното недопустимо решение.

Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото и че ответницата претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, единствено на същата следва да се присъдят такива в размер на 1 190,00 лв., съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Едноличен търговец Радан Банков Чолаков, ЕГН **********, с фирма ЕТ „Радан Чолаков", ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Чучулига" № 15, срещу А.В. Кацару Ксантопулу, ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** - адв. Меглена Гунчева, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 288 ТЗ за присъждане на сумата от 23 144,00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по сключен между тях договор за строителство от 05.06.2012 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Едноличен търговец Радан Банков Чолаков, ЕГН **********, с фирма ЕТ „Радан Чолаков", ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Чучулига" № 15, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на А.В. Кацару Ксантопулу, ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** - адв. Меглена Гунчева, сумата от 1 190,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                  

                          СЪДИЯ:

/Петър Вунов/