Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
№
105
Гр.
Перник, 12.07.2022 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник,
касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети
юни през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
при съдебния
секретар Емилия Владимирова и с участието на прокурор Л.** от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 134
по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
на „**“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ***, представлявано
от управител Б.С.Ш., против съдебно решение № 255 от 08.04.2022 година,
постановено по АНД № 20211720201749 по
описа за 2021 година на Районен съд Перник.
С обжалвания съдебен акт е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 246 от 05.10.2021 година, издадено
от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) София,
с което на „**“ ООД, гр.
Перник, на основание чл. 135, ал. 1, т. 1, предл. първо от Закона за управление
на отпадъците (ЗУО), във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева, за неизпълнение на
задължението по чл. 7, т. 1 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и
образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както
и реда за водене на публични регистри (Наредба № 1/04.06.2014 г.) и чл. 44, ал.
1 от ЗУО.
Касаторът твърди, че решението е неправилно
и незаконосъобразно. Излага доводи, че районният съд неправилно е тълкувал и
приложил процесуалния и материалния закон – касационни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН – решението е немотивирано,
тъй като районният съд не е обсъдил всички възражения на жалбоподателя; неправилен
е изводът на районния съд, че описанието на вмененото нарушение е „твърде пълно
и подробно“; от описаните в АУАН и НП обстоятелства е видно, че е изследван
само единия от двата възможни начина за водене отчетност съгласно чл. 11, ал. 1
от Наредба № 1/04.06.2014 г. – този на хартиен носител, като липсват каквито и
да било данни за извършена проверка за евентуално водене на отчетността на
отпадъците по електронен път, поради което не е доказано вмененото нарушение по
безспорен и категоричен начин; при образуване на административнонаказателното
производство не е изпълнен императивната разпоредба на чл. 42, т. 5 от ЗАНН; не
са изложени мотиви в решение по направеното възражение за неизпълнение на чл.
18 от ЗАНН, тъй като, описани в АУАН и НП са две административни нарушения, за
които е следвало да бъдат наложени две административни наказания. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени решението, предмет на касационна проверка,
като по същество постанови друго, с което да отмени процесното наказателно
постановление.
В проведеното съдебно заседание
касаторът „**“ ООД, гр. Перник, редовно призован, се представлява от адвокат К.С.
***, който поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи. Моли съда да
отвени решението на районния съди и постанови друго, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно.Претендира присъждане на
направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции, съгласно приложен
списък по чл. 80 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание
ответникът – РИОСВ – София, редовно призован не изпраща процесуален
представител.
В проведеното съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура Перник, дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Предлага оспорения съдебен акт да бъде оставен в сила.
Административен съд – Перник,
като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира
следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима за разглеждане по същество, като подадена в срок, от страна в
производството по делото пред районния съд, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната
жалба е основателна.
С НП № 246 от 05.10.2021 година,
директорът на РИОСВ – София, на основание чл. 135, ал. 1, т. 1 от ЗУО, във
връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е наложил на „**“ ООД, гр. Перник, имуществена
санкция в размер на 2 000
(две хиляди) лева, за това, че на 23.02.2021 година, в качеството му на лице,
чиято дейност е обвързана с образуване на производствени отпадъци с неопасни
свойства и опасни отпадъци, съответно задължено лице по чл. 44, ал. 1, предл. първо от ЗУО и чл. 7,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/04.06.2014 г, при извършена проверка на място и по
документи по отношение на обект – **плекс „**“, находящ се в гр. Перник, кв. ***,
собствен на касатора, в който „**“ ООД, гр. Перник извършва дейност, което
дружество съответно, с работни листа по реда на Наредба № 3 от 2004 г. за
класификация на отпадъците, утвърдени от директора на РИОСВ – Перник с писмо
изх. № 26-00-115/1/31.01.2014 година, е класифицирало шест кода отпадъци, които
се образуват от извършваните дейности на площадката, не е разполагало със
заверена отчетна книга за образувани производствени и/или опасни отпадъци по
образец – Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1, т.
от Наредба № 1/04.06.2014 г., с което не е изпълнило задължението си да
води отчетност на отпадъците, образувани от дейността на обекта, съгласно чл.
7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/04.06.2014 г. и чл. 44, ал. 1 от ЗУО.
Наказателното постановление е
обжалвано пред Районен съд Перник, който в производството по АНД № 20211720201749
по описа на съда за 2021 година, го е потвърдил.
За да постанови обжалвания
съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, въз основа въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства по делото, е приел от фактическа
страна за безспорно установено, че към посочената дата и при вписаните в НП
обстоятелства, наказаното дружество „**“ ООД
не е изпълнило задължението си да води отчетност на отпадъците си, образувани
от дейността на обект **плекс „**“, по реда и образците на Наредба № 1 от
04.06.2014 г.
От правна страна
първоинстанционният съд е приел, че производството по налагане на административно
наказание се е развило при съобразяване с процесуалните правила на ЗАНН и без
допуснати процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на
наказателното постановление. Доводите на защитата на наказаното лице – за
непълно и неточно описание на нарушението, както и за допуснато нарушение на
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, мотивирано са
отхвърлени от районния съд
– посочено
е времето, мястото, начинът и механизмът на извършване вмененото нарушение.
По същество решаващият състав на
районния съд, въз основа на приетото за установено от фактическа страна, е
приел, че наказаното дружество, на посочените в НП дата, място и при сочените
обстоятелства не е изпълнило задължението по чл. 7, т. 1 от Наредба № 1 от
04.06.2014 г. и чл. 44, ал. 1 от ЗУО, за което разпоредбата на чл. 135, ал. 1,
т. 1, предл. първо от ЗУО предвижда налагане на имуществена санкция. Доводите
на защитата на наказаното лице, за неизвършена проверка за водене на отчетност
поради неизвършвана проверка на отчетните книги, съответно за недоказаност по
делото на вмененото деяние „неводене на отчетност“, както и доводите за
неизвършена проверка за водене на отчетност на дружеството по електронен път, са
отхвърлени от районния съд с мотиви съответно, че не може да бъде извършена
проверка по липсваща отчетна книга, каквото обстоятелство е заявено пред
контролните органи още към момента на проверката, както и че жалбоподателят не
е заявил във време на проверката и пред наказващия орган обстоятелство за
водене на отчетност по електронен път.
Видът и размерът на санкцията,
наложена за процесното нарушение, са преценени от първоинстанционния състав за
съобразени с разпоредбата на чл. 135,
ал. 1, предл. първо от ЗУО – наложена е имуществена санкция в минимален законов
размер, а деянието не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Решението е неправилно.
Законосъобразно
районния съд при преценка и проверка на събраните в хода на административнонаказателното
производство доказателства е обосновал извод за наличие на извършено конкретно
нарушение на посочените правни норми от ЗУО, тъй като от съвкупната преценка на
същите може да се направи обоснован извод за това. Настоящата касационна
инстанция счита, че проверяваният съдебен акт не страда от изложения в
касационната жалба недостатъци, а именно касационните основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2
от НПК, но неправилна е извършената преценка от въззивния съд
с оглед приложението на чл.
28 от ЗАНН.
Настоящият
касационен състав намира, че в настоящия казус е налице „маловажен случай“ на
административното нарушение по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, макар да е налице формално осъществяване на
вмененото му нарушение. Преценката за „маловажност“ следва да се прави на база
фактическите данни за всеки конкретен случай – вид на нарушението, начин на
извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици,
степента на обществена опасност и т.н., при съобразяване с характера и целите
на административно – наказателната отговорност. Предвид горните критерии, фактите
установени по делото сочат, че са налице безспорно предпоставките на чл.
93, т.9 от НК, във връзка с чл.
11 от ЗАНН, за определяне на извършеното административно
нарушение като маловажно. В процесния случай е безспорно, че с писмо вх. №
26-00-115/30.01.2014 година на РИОСВ – Перник, настоящия касатор е предоставил
за заверка отчетна книга за образуваните производствени и опасни отпадъци,
която е получена на 19.03.2014 година. В случая няма данни за извършени други
административни нарушения от същия вид, няма нанесени щети. Поради това установеното
нарушение се явява такова със значително по – ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този тип и би
следвало наказващият орган, като прецени тези обстоятелства, което не е било
сторено, да не санкционира субекта на нарушението, а да процедира по
предвидения за това ред в чл.
28, б. „а“ от ЗАНН.
Следва в
по – обща план да се посочи, че в чл.
28 от ЗАНН е предвидено, че в „маловажни случаи“ на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложено административно наказание.
В
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОС на НК на
ВКС се приема, че преценката на административно-наказващия орган за „маловажност“
на случая по чл.
28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Ако съдът констатира, че предпоставките на чл.
28 от ЗАНН са налице, а административно-наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление.
Легалната
дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл.
93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.
11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за
отговорността. Според чл.
93, т. 9 от НК, „маловажен случай“ е този, при който
извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид.
Настоящата
съдебна инстанция счита, че с оглед на
конкретната тежест на нарушението, фактът че същото е първо по рода си и
обстоятелството, че такава книга е издадена, както и липсата на настъпили
каквито и да било вредни последици за околната среда се касае до извършено
административно нарушение с незначителни общественоопасни последици и същото
съставлява маловажен случай по смисъла на чл.
28, б. „а“ от ЗАНН. Без да се отрича значимостта на въпросите
относно опазването на околната среда и мерките, които следва да бъдат
предприети в тази насока, не може изначално да се приеме, че всяко едно
противоправно поведение насочено против този обществен порядък и обявено от
закона за административно нарушение е изключено от обхвата на нормата на чл.
28 б. „а“ от ЗАНН.
Такъв
подход не е предпочетен от законодателя, поради което и всеки един конкретен
случай съобразно и задължителното тълкуване на закона дадено с цитираното
Тълкувателно решение следва да бъде преценен съобразно конкретно установената
фактическа обстановка, както това не е сторено от състава на районния съд. По
тези съображения, наказателното постановление е издадено от наказващия орган в
нарушение на чл.
53, ал.1 от ЗАНН, която разпоредба задължава последният да извърши
преценка за приложението на чл.
28 от ЗАНН. Тази хипотеза не е преценена от районния съд и последния
неправилно е потвърдил атакуваното наказателно постановление.
Като се
има предвид, и както се посочи по – горе преценката за „маловажност“ следва да
се прави на база фактическите данни по конкретния казус – вида на нарушението,
начина на извършването му, на вредните последици, степента на обществена
опасност и т. н., но следва да се отчита и същността, както и целите на административнонаказателната
отговорност за постигане на преследваните от законодателя легитимни цели,
инкорпорирани в генералната и специалната превенции при този вид юридическа
отговорност.
От
изложеното следва, че административното нарушение, за което е издадено наказателното
постановление, предмет на съдебен контрол следва да бъде отменено. Решаващият
извод на Районен съд Перник, в противния смисъл, не се подкрепя от приобщените
доказателства и следователно е направен при допуснато нарушение на
процесуалните правила, регламентиращи оценката на доказателствения материал. То
е довело до постановяването на неправилен съдебен акт, който на основание чл.
221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменен, като вместо него се постанови друг, с
който да се отмени наказателното постановление.
Относно
разноските:
С
оглед изхода от делото и на основание чл. 63д от ЗАНН, във връзка с чл. 143,
ал. 1 от АПК в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят направените
съдебни разноски, представляващо платено адвокатско възнаграждение за двете
съдебни инстанции в общ размер на 740 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 255 от 08.04.2022 година, постановено по АНД № 20211720201749/2021 година по описа на
Районен съд Перник, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 246 от 05.10.2021 година, издадено от директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) София, с което на „**“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ***, представлявано от управител
Б.С.Ш., с което на основание чл. 135, ал. 1, т. 1, предл. първо от Закона за
управление на отпадъците (ЗУО), във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева, за неизпълнение
на задължението по чл. 7, т. 1 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и
образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както
и реда за водене на публични регистри (Наредба № 1/04.06.2014 г.) и чл. 44, ал.
1 от ЗУО, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална
инспекция по околната среда и водите – София, със седалище: гр. София, бул. „Цар
Борис ІІІ“ № 136, ет. 10, представлявано от директора да заплати на **“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ***, представлявано от управител
Б.С.Ш. съдебни разноски в размер 740 /седемстотин и четиридесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
/п/
/п/