№ 8
гр. Ямбол, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
при участието на секретаря П.Г.У.
в присъствието на прокурора Т.С.С.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Гражданско дело №
20212300100125 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл.336 и сл. от ГПК, във вр. с чл.5 от ЗЛС.
Образувано е по искова молба на А.И.П. от гр.*, с ЕГН ********** против Н.И.П.
от с. *, общ.* обл.* с ЕГН **********, с която се иска ответницата да бъде поставена под
пълно запрещение. Ищецът твърди, че ответницата е негова сестра, за която той единствен
полага грижи, като същата страда от заболяване с диагноза "Параноидна шизофрения",
което датира от 1967 г., а към настоящия момент е в състояние такова, че абсолютно
препятства възможността й да се грижи за себе си и за своите работи. Тъй като ответницата
не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи,
както и да защитава своите интереси, ищецът претендира същата да бъде поставена под
пълно запрещение, ведно с произтичащите от това законни последици.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Н.И.П. не е упражнила процесуалното си право
на писмен отговор и не е взела становище по предявения иск.
В о.с.з. по същество ищеца се явява лично, като чрез процесуалния си представител
- адвокат, поддържа иска на основанията, на които е предявен.
В о.с.з. по същество ответницата не се явява и не се представлява.
В о.с.з. по същество представителят на ЯОП поддържа становище за основателност
на предявения иск.
След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, Окръжният съд
намира за установено следното от фактическа страна:
Ищецът А.П. е брат на ответницата Н.П., което се установява от представеното по
1
делото удостоверение за родствени връзки, изх.№27/14.04.2020 г. на кметство с.*. В тази
връзка ищеца е от кръга на лицата, които могат да искат започване на производство за
поставяне под запрещение по смисъла на чл.336, ал.1 ГПК.
Видно от представеното Експертно решение на ТЕЛК №1578/18.11.2004 г.
ответницата е с диагноза "Шизофрения психози. /Шизофрения параноидна. Престъпно-
проградиентно протичане с тенденция към хронификация. Изразена емоционално-волева
промяна и значителни затруднения при соц.адаптация. Изразен невролептичен синдром/",
поради което й е призната 71% ТНР, без чужда помощ, за срок от 3 години. От приложените
по делото медицински документи - Епикризи от м.04.2010 г., м.12.2013 г., м.12.2018 г.,
м.08.2020 г. и м.04.21, всички издадени от МБАЛ "Св.Пантелеймон" АД - Ямбол, Отделение
по психиатрия се установява, че ответницата страда от "параноидна шизофрения" и има
придружаващо заболяване - "деменция". От приложената по делото епикриза, изд. от МБАЛ
"Св.Пантелеймон" АД - Ямбол, Отделение по ортопедия и травматология се установява, че
ответницата е била лекувана в отделението в периода 31.05 - 03.06.2021 г. с диагноза
"пертрохантерно счупване, закрито". От удостоверение, изх.№8/24.08.2021 г., изд. от Център
за настаняване от семеен тип за възрастни и хора с деменция - Дом *, гр.* се установява, че
ответницата е настанена в дома с диагноза "параноидна шизофрения" и "пертрохантерика
феморис синистра" с поставен деротативен гипсов ботуш, където продължава лечението и
рехабилитацията й, съобразно предписанията.
Съдът, в изпълнение на разпоредбата на чл.337, ал.1 от ГПК, извърши личен разпит
на ответницата Н.П., който се проведе в линейката, с която бе доведена от гр.* до гр.Ямбол,
при което се установи, че ответницата е в сравнително добро за възрастта й външно
състояние. При разпита на П. се осъществи контакт с нея на елементарно ниво - правилно
отговаря на въпроса за името си, но не и за възрастта си. На останалите зададени въпроси -
разбира какво я питат и отговаря не многословно, но по същество вярно.
По делото се събраха гласни доказателства. В показанията си св.Х.Х. (съселянин на
ищеца и ответницата) заявява, че според него проблема на Н. е, че е неконтактна - не
разговаря с други хора, не поддържа взаимоотношения с никой. По принцип не е агресивна
към хората, но почти не излизала от дома си, дори и на двора не излизала и с никой не
контактувала. В село * тя си живеела сама, докато я настанят в дома, където се намирала в
момента. Свидетеля е ходил в дома й, за да й носи багаж - храна и лекарства, изпратени от
брат й и бил с добро впечатление от нея, в къщата и било сравнително поддържано, но
разхвърляно. Сочи, че Н. имала един син, който е починал, но тя не вярвала на това и
твърдяла, че е жив. Според свидетеля Н. не може сама да се грижи за себе си, не може сама
да отиде да си напазарува, не може сама да отиде на лекар. Брат й носел храна и лекарства,
идвал да я наглежда през седмицата два-три и повече пъти, той я настанил и в дома, където
се намирала в момента.
В заключението на вещото лице д-р Л.Д. по назначената съдебно - психиатрична
експертиза се сочи следното: Освидетелстваната Н.И.П. боледува от хронично психично
заболяване - Шизофрения. Параноидна форма. Непрекъснато протичане. Емоционално -
2
волева промяна на личността. Тежки затруднения в семейната и социалната адаптация. Това
заболяване се класифицира като душевна болест. Налице е и органично-мозъчна промяна на
личността с нарушение на паметово-интелектуалните функции, които допълнително
затрудняват фукционирането й на битово ниво, невъзможност да води самостоятелен живот
и определят постоянна нужда от обгрижване. С всяка изминала година психичните промени
придобиват траен характер с неблагоприятна прогноза в смисъл на възможност за клинично
оздравяване или по-добро функциониране. Предвид посоченото психично заболяване,
протичащо с болестно променено съзнание, с наличие на персистираща психотична
продукция и изразена емоционално-волева промяна тя е неспособна да разбира свойството и
значението на действията си и да ръководи постъпките си. Тя е неспособна да се грижи за
интересите си и да ги защитава, не е способна сама да удовлетворява елементарни жизнени
потребности.
В о.с.з. вещото лице поддържа депозираното писмено заключение и сочи, че
хроничното заболяване - шизофрения при ответницата е с дългогодишен ход, тъй като
датира от 1967 г., а в последните години е с хронично протичане и емоционално-волева
промяна на личността. Разяснява, че при краткотрайни контакти и по-леки битови въпроси,
понякога личността, дори и паметта, може да бъде услужлива, но това съвсем не значи, че
този човек може да бъде разумен, адекватен при продължителни действия, работа или за
някакви социално-битови изисквания да бъде разумен, последователен и полезен за себе си.
Освидетелстваната в това състояние, в което се намира, не може да се грижи за интересите
си, за състоянието си, не може разумно и правилно да дава информирано съгласие, нито за
лечение, нито за други социално-битови и финансови въпроси. Тя сама не може да се грижи
за здравето си, защото няма възможност за точна преценка за необходимите й социални,
лечебни и други дейности, като посещение при лекар, разумно споделяне на здравословни
проблеми. Освен това - самостоятелно не може да си готви, не може да се облече, не може
сама да взема лекарства ако й бъдат предписани, т.е. домашно лечение и самостоятелно
живеене при нея е невъзможно, а има нужда от подкрепа и от обгрижване.
При установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният в производството пред ЯОС иск е с правно основание чл.336 и сл. от
ГПК, във връзка с чл.5, ал.1 от ЗЛС. Искът е допустим, а преценен по същество – съдът го
намери за основателен.
Съобразно нормата на чл.5, ал.1 ЗЛС непълнолетните и пълнолетните, които поради
слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под
пълно запрещение и стават недееспособни. При анализ на нормата следва извод, че предмет
на иска по чл.5 ЗЛС е дееспособността на лицето, чието поставяне под запрещение се иска,
а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността
на страдащия от такава болест да се грижи за своите работи. Законът изисква кумулативното
наличие на двата критерия - медицински (наличие на слабоумие или душевна болест) и
юридически (неспособността, поради това състояние, да се грижи са работите си), за да се
постанови ограничаване дееспособността или обявяване пълната недееспособност на
3
лицето.
В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ответницата е с
установена диагноза "Шизофрения. Параноидна форма. Непрекъснато протичане.
Емоционално - волева промяна на личността", като това хроничното заболяване при нея е с
дългогодишен ход - датира от 1967 г., а в последните години е с хронично протичане и
емоционално-волева промяна на личността.
Според заключението на в.л. по назначената съдебно-психиатрична експертиза,
заболяването на ответницата се класифицира като душевна болест, довела до органично-
мозъчна промяна на личността с нарушение на паметово-интелектуалните функции, които
допълнително затрудняват фукционирането й на битово ниво, невъзможност да води
самостоятелен живот и определят постоянна нужда от обгрижване. С всяка изминала година
психичните промени придобиват траен характер с неблагоприятна прогноза в смисъл на
възможност за клинично оздравяване или по-добро функциониране. Според в.л.-психиатър,
предвид посоченото психично заболяване на ответницата, протичащо с болестно променено
съзнание, с наличие на персистираща психотична продукция и изразена емоционално-волева
промяна, тя е неспособна да разбира свойството и значението на действията си и да
ръководи постъпките си. Тя е неспособна да се грижи за интересите си и да ги защитава, не е
способна сама да удовлетворява елементарни жизнени потребности, а състоянието й е
необратимо.
Изложеното до тук води до извод, че описаното заболяване на ответницата е тежко
по своя характер и липсва каквато и да е психична годност, т.е. налице е медицинският
критерий - наличие на душевна болест.
От данните по делото безспорно се установява, а и личните впечатления на съда са в
тази насока, че ответницата П. не може сама да извършва действия, свързани с обслужването
й в ежедневието и е изцяло зависима от грижите на близките си. При това положение,
тежката диагноза, невъзможността за самостоятелни действия, липсата на критично
отношение към постъпките, както и необратимия ход на заболяването дават основание на
съда да приеме доказаност и на юридическия критерий - невъзможност за ответницата да се
грижи за своите работи, поради душевна болест, тъй като тя не разбира свойството и
значението на постъпките си, не може да защитава своите интереси, тъй като изцяло са
засегнати критериите за дееспособност.
С оглед на изложеното, съда преценя иска като основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен, като ответницата бъде поставена под пълно запрещение.
Водим от горното и на осн. чл.336 и сл. от ГПК, вр. чл.5, ал.1 от ЗЛС, ЯОС
РЕШИ:
ПОСТАВЯ под пълно запрещение Н.И.П. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
4
с.*, понастоящем настанена в Център за настаняване от семеен тип за възрастни и хора с
деменция - Дом *, гр.*.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр.Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на Община
Тунджа за учредяване на настойничество на лицето.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
5