№ 68
гр. Плевен, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214400500923 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпили въззивни жалби от А.К. К. и К.
Г. Б., последната чрез пълномощника адв. М.К. от АК-Плевен, срещу
решението на Плевенски районен съд от 01.10.2021 год., постановено по гр.д.
№ 1303/2021 год., с което е обявен за недействителен на основание чл. 135 от
ЗЗД по отношение на Н.Р. Н. договор за дарение на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 67, том I, рег.№ ***, дело №51 от 30.01.2020
г. на нотариус С.И., с рег.№ ***, сключен между К. Г. Б., като дарител и А.К.
К., като надарен. С двете жалби се поддържа довод, че атакуваното с тях
решение на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон. В жалбите са изложени подробни съображения в
подкрепа на този довод. Въззивните жалбоподателки претендират отмяната
на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск.
Ответникът по двете въззивни жалби – Н.Р. Н. изразява становище за
неоснователност на жалбите и моли окръжния съд да потвърди обжалваното
1
решение като правилно и законосъобразно. Становището е обосновано в
представената писмена защита по делото.
По допустимостта на въззивните жалби окръжният съд се е произнесъл
с определение № 1689 от 09.12.2021 г., постановено по настоящото дело.
Като взе предвид данните по делото, оплакванията във въззивните
жалби и доводите на страните, настоящият състав на Плевенски окръжен съд
намира жалбите по същество за основателни, предвид следните
съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск, предявен от Н.Р. Н., да
бъде обявен за недействителен по отношение на него договор за дарение,
сключен между ответниците К. Б. и А.К., който иск намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД /Павлов иск/.
Ответниците оспорват основателността на предявения иск, като
оспорват качеството на кредитор на ищеца спрямо първата ответница,
намерението за увреждане от страна на втората ответница, като навеждат и
твърдения, че вземането на ищеца е погасено по давност.
В мотивите към т.2 на Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019г. на
ВКС по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК е разяснено, че Павловият иск е
облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в
случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които
намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него.
За да възникне правото на кредитора да иска обявяване за
недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника, е
необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на чл.
135 от ЗЗД – наличието на действително вземане, чийто титуляр е ищецът, и
извършването на действие, което уврежда кредитора. По смисъла на чл. 135
от ЗЗД кредитор е лицето, което има вземане, произтичащо от твърдените от
него факти, без да е необходимо това вземане да е установено с влязло в сила
съдебно решение, като за целите на производството по този иск не е
необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо при извършването на
действията, с които кредиторът е увреден. Следователно ищецът по иска с
правно основание чл. 135 от ЗЗД следва да установи качеството си кредитор
като материална предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на
правоотношението, легитимиращо го като кредитор, тъй като самото вземане
2
на кредитора не е предмет на делото, ако Павловият иск не е обективно
съединен с иск за вземането. При това положение длъжникът не може да се
брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират
ищеца като кредитор. Защитата си като длъжник по тези отношения
ответникът може да осъществи само по иска за вземането. Няма пречка обаче
в исковото производство по чл. 135 от ЗЗД да бъдат разгледани възраженията
на ответника, че ищецът е загубил качеството си на кредитор поради
прехвърляне на вземането в полза на трето лице, каквито възражения са
наведени в настоящия случай.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист от 28.08.2007 г. по
ч.гр.д. № 2528/2007 г. по описа на Плевенски районен съд въз основа на запис
на заповед от 10.05.2007 г. Изпълнителният лист е за сумата от 24 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 03.08.2007 г. до изплащане на сумата,
както и разноските и е издаден срещу първата ответница – К. Г. Б..
Изпълнителният лист не е оспорен и като официален документ се
ползва с доказателствена сила за изявленията, направени в него.
Безспорно установено е също така, че с процесната сделка,
обективирана в нотариален акт № 67/30.01.2020 г., ответницата К.Б. е дарила
на втората ответница А.К., която е нейна дъщеря, собствената си ¼ идеална
част от недвижим имот /апартамент/ в гр. Плевен, с административен адрес:
ул. „***“ № 1, ет.1, ап. 2, подробно описан с индивидуализиращите го белези
в нотариалния акт.
По делото са приложени копие от изпълнително дело № *** по
описа на ЧСИ П.Д., с район на действие ОС – Плевен, и копие от
изпълнително дело № *** по описа на същия ЧСИ. И двете изпълнителни
дела са образувани по молба на Н.Р. Н., въз основа на издадения в негова
полза изпълнителен лист от 28.08.2007 г. по ч.гр.д. № 2528/2007 г. на
Плевенски районен съд срещу К. Г. Б..
В кориците на първото изпълнително дело се намира молба от
взискателя по същото – Н. Н., с вх.рег. № 826/30.05.2014 г., да бъде изпратено
на длъжника К.Б. съобщение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за прехвърляне на
вземане от Н.Р. Н. на В. Н.Н.. Приложено е самото съобщение, изготвено и
подписано от Н. Н., както и „Договор за прехвърляне на правото на вземане
3
/Цесия/“ от 06.06.2014 г., сключен между Н.Р. Н., като цедент, и В. Н. Н., като
цесионер. От съдържанието на договора е видно, че по силата на същия
цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземането си към К. Г. Б.,
установено с влязло в сила определение по ч.гр.д. № 2528/2007 г. по описа на
Плевенски районен съд, за което вземане е издаден изпълнителен лист на
28.08.2007 г. в полза на цедента. Договорът за цесия носи подписите на
страните по същия в съответното им качество.
Установява се от данните по първото приложено изпълнително дело,
че съобщението за извършената цесия на вземането на взискателя не е било
връчено на длъжника К.Б..
Представеният по изпълнителното дело договор за цесия е част от
събрания в исковото производство доказателствен материал, доколкото копие
от цялото изпълнително дело е приложено по гр.д. № 1303/2021 г. на
Плевенски районен съд. Ищецът не е оспорил автентичността на подписа си
под този договор. При това положение се налага извод, че по силата на
валиден договор за цесия ищецът е прехвърлил присъденото му по ч.гр.д. №
2528/2007 г. на ПлРС вземане към К.Б. за сумата от 24 000 лв. на В. Н. Н..
Настоящият съдебен състав счита за неправилен извода на
първоинстанционния съд, че извършеното в случая прехвърляне на вземането
с приложения договор за цесия не лишава ищеца от качеството му на
кредитор по това вземане, тъй като цесията не е била съобщена от цедента на
длъжника, при което има правна стойност единствено в отношенията между
цедента и цесионера, но няма действие спрямо длъжника. Този правен извод е
взет в нарушение на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, тъй като съобщаването на цесията е
условие за противопоставимост на договора на длъжника и на трети лица, но
не е факт, от който да е обусловено прехвърлянето на вземането.
Следователно в конкретния случай цесионерът В. Н. се явява кредитор на
К.Б. от момента на сключване на цесионния договор, респективно цедентът
Н.Р. Н. е загубил качеството си на кредитор към същия момент.
Доколкото в настоящото производство не се осъществява контрол за
законосъобразност на извършените процесуални действия по приложените
изпълнителни дела, то повдигнатите в писмената защита на въззиваемия
въпроси, касаещи конституирането на цесионера като взискател, в качеството
му на частен правоприемник на първоначалния взискател, са ирелевантни.
4
Предвид гореизложените съображения, въззивният съд приема, че
ищецът Н. Н. няма качеството на кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД по
отношение на ответницата К.Б. и поради това за него липсва активна
материалноправна легитимация да иска обявяване на сделката по нотариален
акт № 67/30.01.2020 г. на нотариус С.И., р.№ *** на НК, сключена
между К.Б. и А.К. за недействителна.
В този смисъл предявеният иск е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Обжалваното решение на Плевенски районен съд е неправилно и
следва да бъде отменено, като въззивната инстанция се произнесе по
съществото на спора в посочения по-горе смисъл.
Въззивницата К.Б. е претендирала разноски и с оглед изхода на
спора във въззивната инстанция следва да й бъдат присъдени направените
такива в общ размер на 1324,85 лв. за двете съдебни инстанции, която сума
включва заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1080 лв. с ДДС и
платена държавна такса за въззивно обжалване в размер на 244,85 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1046 от 01.10.2021 г. на Плевенски районен
съд, постановено по гр.д. № 1303/2021 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Р. Н., от гр. Плевен, ЕГН
**********, против К. Г. Б., с ЕГН **********, и А.К. К., с ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД да бъде обявен за недействителен по
отношение на Н.Р. Н. договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 67, том I, рег.№ ***, дело № 51 от 30.01.2020 г. на
нотариус С.И., с рег. № *** на НК, сключен между К. Г. Б., като дарител, и
А.К. К., като надарен, по силата на който К. Г. Б. дарява на дъщеря си А.К. К.
собствената си ¼ идеална част от недвижим имот /апартамент/, съставляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-71 от 06.06.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота: гр.
5
Плевен, ул. „***“ № 1, ет. 1, ап. 2.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н.Р. Н., с ЕГН
**********, да заплати в полза на К. Г. Б., с ЕГН **********, сумата от
1324,85 лв., представляваща разноски по делото за двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6