Решение по дело №324/2022 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 декември 2022 г.
Съдия: Димчо Стоянов Луков
Дело: 20223600600324
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Шумен, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова

Димчо Ст. Луков
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
в присъствието на прокурора Е. Д. Я.
като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20223600600324 по описа за 2022 година
Производство по чл. 318 и сл. от НПК.

С присъда № 260005/27.06.2022 г. постановена по НОХД № 375/2018 г.
ВПРС е признал подс. Т. Г. М. за виновен в това, че на 25.04.2018 г. в с. И.
обл. Шумен, като използвал МПС – л.а. Фолксвагтен Кади с рег. № Н ******
АН, собственост на „Таита България“ ЕООД Шумен отнел чужди движими
вещи – 63. 2 кг. слънчогледово семе сорт „Х4428“ на стойност 1 700 лв
собственост на „*******“ ЕООД с. И., от владението на съответното
длъжностно лице, без негово съгласие с намерение противозаконно да го
присвои и до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд откраднатите вещи са върнати, поради което и на осн. чл. 197 т. 3 във вр.
с чл. 195 ал. 1 т. 4 и чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б“ от НК го осъдил на Пробация със
следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от 6 м. и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от 6 м.. Осъдил подс. М. да заплати в полза на държавата направените
разноски в размер на 358. 81 лв.
1
Срещу присъдата е депозирана жалба от подс. П. П. – защитник на
подс. М.. В жалбата се сочи, че присъдата противоречи на материалния закон
и са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Според
защитника по делото не са доказани както елементите на обективната страна,
така и тези на субективната страна на престъплението. Не бил доказан и
годен предмет на престъплението. Прави искане за отмяна на присъдата и
постановяване на нова с която да бъде признат за невиновен и оправдан по
предявеното му обвинение. В допълнително изложение към жалбата
защитника излага доводи –на първо място за допуснати на досъдебното
производство съществени нарушения на процесуални правила и
необоснованост на обвинителния акт, тъй като останал неизяснен въпроса
какъв е обекта на кражбата – в обв. акт не е посочен обекта като – обработени
семена за посев. Нона съдебното следствие било установено именно това.
Освен това в съдебното производство било установено, че препарата с който
са третирани слънчогледовите семена е спрян от употреба, поради което
подлежал на унищожаване или износ, но първоинстанционния съд не е
обсъдил тези доказателства. На второ място – районния съд неправилно бил
приел, че не е налице грешка в предмета на престъплението, тъй като
обработения с този препарат предмет на престъплението няма стойност.
Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от първата инстанция.
В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура
счита, че жалбата е допустима, но неоснователна. Според прокурора
присъдата е правилна и законосъобразна и като такава ще следва да се
потвърди.
Подсъдимият, редовно призован, се явява лично и със защитник.
Защитника поддържа изцяло жалбата и допълнителното изложение. Оспорва
становището на прокурора изразено във въззивното производство. Прави
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, въз основа на
които прави извод за негодност на предмета на престъплението, което от своя
страна водело до оправдаване на подсъдимия. На второ място – излага доводи
за грешка в обекта на престъплението. В тази връзка прави искане за отмяна
на присъдата и постановяване на нова с която подс. М. да бъде признат за
невиновен и оправдан по предявеното му обвинение. Алтернативно - изразява
2
становище за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на ВПРС. Подс. М. поддържа казаното от неговия защитник и
иска да бъде оправдан.
В рамките на своите правомощия във въззивното производство ШОС
установи следното:
Подс. Т. Г. М. през 2018 г. бил едноличен собственик и управител на „
Таита България“ ЕООД гр. Шумен, чиято основна дейност била
осъществяване на транспортни и спедиторски услуги. При осъществяване на
дейността си дружеството използвало собствен транспорт – л. а. Фолксваген
Кади с рег. № Н ****** АН.
През 2018 г. св. Д. А. М. бил собственик и управител на „*******“
ЕООД с. И. обл. Шумен, което дружество било регистрирано като земеделски
производител. Дружеството имало собствена база, състоящата се от сгради и
площадка, находящи се в началото на с. И., която била оградена и имала
телена врата за затваряне. Имало монтирани камери за видеонаблюдение.
През втората половина на м. април 2018 г. „*******“ ЕООД следвало да
засее слънчоглед в обработваните от него земеделски земи. За целта на
02.05.2018 г. св. Д. А. М. закупил от името на „*******“ ЕООД 21 торби -
семена слънчоглед Х4428 на стойност 7245 лв. от „Мегафрут“ ООД гр.
София. Същите не били третирани с препарати за растителна защита. На
04.05.2018 г. св. М. закупил за сметка на „*******“ ЕООД препарати за
растителна защита и торове - „Байнер супер“, „Доминик“, Тайгър“, „Оазис“ и
„Протиферт“.
На 24.04.2018 г. св. М. обработил 7 чувала слънчогледово семе с
препарат „Оазис“, след което върнал слънчогледовите семена в чувалите и ги
оставил на площадката в базата, под навес, за да съхнат до другия ден, когато
щял да засява семената. В този период препарата за растителна защита „Оазис
5ЕК“ бледожълт на цвят не бил разрешен за третиране на семена за посев.
На 25.04.2018 г. подс. М. пътувал към с. И. със служебния автомобил
Фолксваген Кади, за да предаде на клиент празни чували. Тъй като не бил
сигурен къде се намира клиента, подс. М. влязъл в базата на „*******“ ЕООД,
през отворената врата. Спрял автомобила и излязъл от него. След това
обикалял из базата, за да търси хора, които да попита за клиента си. Като не
видял хора, подс. М. се качил в автомобила и напуснал базата. Намерил
3
клиента си и след като предал пратката тръгнал за гр. Шумен. Минавайки
покрай базата на „*******“ ЕООД подсъдимия видял оставените 7 чувала със
слънчогледово семе и решил да вземе от тях, за да ги даде на дядо си за храна
на отглеждани от последния прасета. Влязъл с автомобила в базата и
натоварил 6 бр. чували със слънчогледово семе. След това се прибрал в гр.
Шумен и разтоварил чувалите в базата на фирмата си. Тогава забелязал, че
слънчогледа в чувалите имал силна миризма и бил оцветен.
Същия ден – 25.04.2018 г. св. М. отишъл в базата на дружеството за да
вземе седемте чувала със слънчогледово семе и да го сее. В базата намерил
само един от оставените чували. Тогава той прегледал записите на
монтираните в базата охранителни камери и установил, че неизвестен мъж с
неизвестен автомобил влизал същия ден в двора на базата и обикалял, след
това се качил в автомобила си и заминал. Малко по късо същия мъж със
същия автомобил влязъл в базата и натоварил в автомобила 6 чувала от
приготвеното за посяване слънчогледово семе и си заминал. Св. М.
сигнализирал органите на МВР и предоставил запис от охранителните камери
на които било заснето отнемането на 6 чувала със слънчоглед. Св. А.Г. –
служител на Полицейски участък Върбица към РУ МВР В. Преслав прегледал
предоставения от св. М. видеозапис. Провел оперативно издирвателни
мероприятия и установил, че подс. М. е лицето отнело шестте чувала със
слънчоглед от базата на „*******“ ЕООД с. И.. Пред св. Г. подс. М. признал,
че той е взел шестте чувала със слънчоглед от базата на „*******“ ЕООД.
След това завел св. Г. в базата на „Таита Българишя“ ЕООД и показал
отнетите чували със слънчоглед, след което доброволно предал същите на св.
Г..
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на св. М.,
Г. и Петрова. От показанията на св. М. се установява закупуването и
третирането на слънчогледовото семе и негово оставяне в базата. От неговите
показания и тези на св. Г. се установяват обстоятелствата относно отнемането
на 6 бр. чували със слънчогледово семе. От показанията на св. А. П. се
установява, че слънчогледовите семена закупени он св. М. не са били
третирани с препарати за растителна защита. Тези показания са
безпротиворечиви и взаимно се допълват. Тази фактическа обстановка не се
оспорва и от подсъдимия и неговия защитник. Ето защо въззивната инстанция
кредитира тези показания.
4
Фактическата обстановка се установява и от писмените доказателства –
фактура за закупуване на слънчогледово семе, фактура за закупуване на
препарати за растителна защита и торове, сертификат
ШОС кредитира и обясненията на подсъдимия в частите им относно
първото му посещение в базата на „*******“ ЕООД, второто такова и
вземането на 6 бр. чували със слънчоглед, което той възприел като
слънчогледови отсевки, както и основанието да вземе същите за храна на
прасета на свой близък, както и за основанието да не ползва същите, а също и
доброволното им предаване на органите на МВР.
От заключението на аргоикономическата експертиза се установява, че
стойността на отнетия слънчоглед е 1 700 лв.
От заключението на допълнителната агроикономическа експертиза се
установява, че препарата „Оазис 5ЕК е инсектицид и е разрешен за употреба
от БАБХ. Същия намира приложение за борба с листогризещи и смучещи
насекоми. Той няма регистрация и не е разрешен за третиране на семена за
посев при земеделски култури.
При така установената фактическа обстановка ШОС приема, че от
обективна и субективна страна подс. М. е осъществил състава на
престъплението по чл. 197 т. 3 във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 4 от НК.
От обективна страна – подс. М. е отнел 6 бр. чували със слънчогледово
семе, което е хибридно и е предназначено за посев. Същото е на стойност
1 700 лв. В последствие след като е разкрит от органите на МВР същия
доброволно е предал отнетите чували със слънчогледово семе.
От субективна страна – подс. М. е съзнавал, че отнема чужда движима
вещ от владението на другиго без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои. Отнел е вещите – 6 бр. слънчогледово семе,
което той субективно е възприел като слънчогледови отсевки.
Въззивната инстанция се приема доводите на защитата, че не е доказана
субективната страна на престъплението, тъй като се касае за грешка. Налице е
грешка по смисъла на чл. 14 от НК когато е налице незнание относно
фактически признак на престъплението и това обстоятелство е доказано. От
приетата за установена фактическа обстановка се установява, че подс. М. е
знаел, че чувалите са чужда собственост, тъй като същите са се намирали в
5
двора на „Диас“ ЕООД. Още повече, че това е базата на това дружество е
било известно на подсъдимия още преди 25.04.2018 г., както и той самия
заявява, че познава собственика на дружеството стопанисващо тази база. От
друга страна подсъдимия заявява, че е възприел, че в чувалите може да има
отпадък или отсевки. Но дори и да е отпадък, то този отпадък е нечия
собственост и след като подсъдимия познава както базата, така и нейния
ползвател, то той е съзнавал, че този отпадък е чужда собственост. Същото
важи и за алтернативното твърдение на подсъдимия, че чувалите съдържат
отсевки. Още повече, че на подсъдимия е известно, че базата е оградена с
ограда, че има някаква врата, че има камери за видеонаблюдение. В случая
дали подсъдимият е възприел съдържанието на чувалите като отпадък или
като отсевки не води до липса на субективна страна на престъплението. Той
отнема вещите за да ги ползва – да ги предадена свой близък, който от своя
страна да ги използва за храна на животни. Ирелевантно е в случая
обстоятелството, че едва след като установил своя фактическа власт върху
вещите, подсъдимия е установил, че тези вещи /семена/ са негодни за целта за
която ги е отнел /да ги предаде на своя близък за храна на животни/.
Съда не приема и довода, че след като семената са третирани с
неразрешен за това препарат, то съобразно разпоредбите на ЗЗР същите
подлежат на износ /продажба/ или унищожаване, от което и извода, че
същите са без стойност, поради което е налице негоден предмет на
престъпление, а от там и деянието е несъставомерно. Безспорно е, че
съобразно разпоредбата на чл. 123 ал. 1 от ЗЗР в настоящия случай следва или
третираните от св. М. слънчогледови семена да се изнесат, т. е. да се продадат
в друга държава, в която е разрешено ползването на този препарат или да
бъдат унищожени. Но от тази разпоредба на закона не следва категоричен
извод, че третираните с този препарат семена са негодни за употреба и
следователно те нямат стойност. Щом законодателя е предвидил възможност
въпросните семена да се изнесат, то следва, че същите са годни, а от тук и
извод, че имат стойност. А в случая стойността на инкриминираните семена е
установено от извършената агроикономическа експертиза и тя е 1 700 лв. В
подкрепа на извода, че тези семена са годни е и обстоятелството твърдяно от
в. л. М. К. Й., че инсектицидите обикновено имат персистентност /т. е. срок в
който действат/ или по друг начин казано – имат карантинен срок в рамките
на 7-8 дни. В този период според вещото лице, ако семена третирани с този
6
препарат бъдат погълнати от птици, то те ще умрат. Това означава, че след
изтичане на този период третираните семена престават да бъдат вредни. В
случая, ноторно известно е /справка на търговците на „Оазис 5 ЕК“/, че
карантинния период на този препарат е 14 дни. Ето защо въззивната
инстанция не приема този довод на защитата. По делото не са събрани
доказателства и не е установено, че св. М. е използвал препарата „Диафуран“,
поради което тази версия не следва да се обсъжда в светлината на доводите на
защитата.
Предвид изложеното ШОС приема за правилни и законосъобразни
изводите на районния съд, поради което присъдата е правилна и
законосъобразна и при постановяването и не са допуснати процесуални
нарушения водещи до отмяна на същата и връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане. Поради това атакуваната в
настоящото производство присъда следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260005/27.06.2022 г. постановена
по НОХД № 375/2018 г.по описа на ВПРС.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340 ал. 2 от НПК на страните да се изпрати писмено
съобщение, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7