Решение по дело №2313/2018 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е 

                        №          от 21.12.2018г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесет и седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря * Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2313/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И.Н.И., в която се излагат твърдения, че като наследник по закон на ****, с решение  *********, по реда на ЗСПЗЗ му е възстановено правото на собственост спрямо нива от *********. Изтъква се, че 19.12.1997г. той се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост спрямо имота и е започнал спокойно и необезпокоявано да упражнява фактическа власт спрямо него. Ищецът твърди, че на 20.02.2012г. е сключил договор за аренда по отношение на земеделската земя за период от седем стопански години като до стопанската 2016/2017 година е получавал уговореното арендно плащане. Навежда доводи, че за стопанската 2017/2018 година арендаторът е отказал да му заплати дължимото арендно плащане тъй като не е собственик на имота, в резултат на което ищецът е установил наличието на договор от 13.05.2008г., обективиран в нотариален акт за дарение ***********., по силата на който безвъзмездно го е прехвърлил на ответника. Ищецът твърди, че не е страна по прехвърлителната сделка тъй като не я е сключвал като алтернативно излага доводи, че договорът за дарение е сключен при липса на основание, тъй като не е познавал ответника и не е имал намерение да му дари имота. С оглед гореизложеното, се отправят искания до съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен процесния договор за дарение като е сключен при липса на съгласие и на основание както и да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесния имот. Налице е и претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Изтъква, че с ищеца е сключил валиден договор от 13.05.2008г., съгласно който последният безвъзмездно му е прехвърлил правото на собственост спрямо процесния имот. Оспорва твърденията за недействителност на сделката, тъй като ищецът е присъствал при сключването й, а дарственото му намерение е обективирано в съдържанието на договора. С оглед гореизложеното се отправят искания за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, по чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД и по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 77 от ЗС.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

По делото не се оспорва, че ищецът е наследник по закон на ****. С *, на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, на наследниците ******* е възстановено правото на собственост спрямо земеделски земи, намиращи се в землището на *, сред които и *********. На 19.12.1997г. ищецът се снабдил с констативен нотариален акт за собственост по отношение на възстановените земи. На 13.05.2008г. той сключил с ищеца, действащ чрез пълномощника си *, договор за дарение, обективиран *******, с който безвъзмездно му прехвърлил правото на собственост спрямо процесния имот. От заключението на допуснатата съдебно – графическа експертиза се установява, че ищецът е подписал договора в качеството си на дарител. Със знанието на ответника, на 20.02.2012г. ищецът сключил с ***** договор за аренда на земеделска земя, съгласно който му предоставил ползването на имота за периода от 01.10.2012г. до 30.09.2019г. като за периода от стопанската 2012/2013г. до стопанската 2016/2017г. получил дължимите арендни плащания.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

От конститутивното действие на решението на Поземлената комисия, с което по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на *е възстановено правото на собственост спрямо процесния имот, се достига до извода, че основанието на което ищецът е започнал да упражнява фактическа власт спрямо него се основава на наследствено правоприемство. Правото на собственост спрямо имота, обаче е напуснало патримониума на ищеца със сключването на процесния договор за дарение от 13.05.2008г. Възраженията на ищеца за нищожност на сделката се явяват неоснователни. Същият е подписал договора за дарение в качеството си на дарител, което свидетелства за наличието на воля от негова страна безвъзмездно да се разпореди с имота си в полза на ответника. При това положение сделката не е сключена при липса на съгласие, поради което предявеният иск за нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Основанието на един договор е пряката и непосредствена цел, която се преследва със сключването му. При дарението тази цел е дарителят да прехвърли определено право или вещ на надарения без да иска от последния насрещна престация. Мотивът за извършване на дарението като проява на щедрост, изпълнение на нравствен дълг, прикрИ.ето на друга сделка или други обстоятелства, няма връзка с правното основание на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, а представлява конкретна цел, която се преследва със сключването му. За това ако мотивът е свързан с прикр*ето на друга сделка ще доведе до нищожност на дарението като привиден договор, а ако противоречи на закона или добрите нрави ще доведе до нищожност на дарението на основание чл. 226, ал. 3 от ЗЗД, но не и до нищожност поради липса на основание. В разглеждания случай ищецът не е оборил презумпцията по чл. 26, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД. От събраните по делото гласни доказателства по реда на чл. 176 от ГПК не се установява, че страните по делото не са се познавали преди сключването на договора като дарственото намерение на ищеца е обективирано в изявлението му пред нотариуса при съставянето на нотариалния акт от 13.05.2008г. Причината, поради която ответникът не се е противопоставил на ищеца да получава доходи от имота за периода от стопанската 2012/2013г. до стопанската 2016/2017г. както бе посочено по-горе няма връзка с основанието на сделката, а само с мотивите за извършването й, които са ирелевантни за разглеждания правен спор. При това положение сделката не е сключена при липса на основание, поради което предявеният иск за нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Процесният договор за дарение от 13.05.2008г. е сключен в изискуемата за това форма по чл. 18 от ЗЗД и е породил транслативния си ефект по смисъла на чл. 225, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1 от ЗЗД. С оглед на това ищецът е престанал да бъде собственик на процесния имот, поради което предявеният установителен иск за собственост се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски се явява неоснователна като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК той следва да заплати на ответника сумата от 500 лв., представляващи направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

Отхвърля като неоснователни предявените от И.Н.И. с ЕГН: ********** ***., срещу И.С.И. с ЕГН: ********** ***, искове по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и по чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, относно прогласяване за нищожен поради липса на съгласие и поради липса на основание на договор от 13.05.2008г., ********, за дарение на ********. 

Отхвърля като неоснователен предявения от И.Н.И. с ЕГН: ********** ***., срещу И.С.И. с ЕГН: ********** ***, иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 77 от ЗС относно приемане за установено по отношение на И.С.И. с ЕГН: **********, че И.Н.И. с ЕГН: ********** ***. в качеството си на наследник по закон на ****, е придобил правото на собственост спрямо ********. 

Осъжда * Н.И. с ЕГН: ********** ***., да заплати на И.С.И. с ЕГН: ********** ***, сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляващи направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: