№ 560
гр. София, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Богданка Н. Гешева
в присъствието на прокурора В. Р. Ат.
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100601608 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С решение от 27.09.2021 г., постановено по НОХД № 9642/2018 г. по описа на СРС,
НО, 136 състав, съдът е признал подсъдимия Ц. М. Д. за виновен в това, че на 19.03.2018 г.,
около 12:50 часа в град София, на бул. „Околовръстен път“ и на бул. „Цар Борис IІІ“ е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като деянието е извършено при управление на моторно
превозно средство-товарен автомобил „Ивеко”, модел”170Е23”, с рег. № *******,
управляван от Ц. М. Д., с който същият спрял на кръстовището, на червен сигнал на
светофара, в непосредствена близост до дясната страна на лек автомобил, марка
„Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № ******* управляван от Р.А.А. така, че задните, десни
врати на автомобила на А. да не могат да бъдат отворени от шофьорското място на товарен
автомобил, с рег. № ******* се обърнал към Р.А.А. с думите „мангал мръсен” и му казал
„главата ще ти отрежа”, след което слязъл от автомобила си и нанесъл на Р.А.А. два удара с
длани /шамари/ по лицето- явяващо се престъпление по чл.325, ал.3, във вр.с ал.1 от НК,
поради което и на основание чл. 325, ал.3, във вр.с ал.1 от НК, вр. чл.78а, ал.1 от НК го е
освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание
„глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин / лева.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият Ц. М. Д. е осъден да заплати в полза
на държавата по сметка на СРС направените по делото разноски в съдебна фаза, в размер на
320 /триста и двадесет/лева, както и 5 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Срещу решението, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба от
защитника на подс. Д. - адв. М. М., в която се излагат аргументи за неправилност на
1
постановения съдебен акт. Сочи се, че съдът е игнорирал част от събраните по делото
доказателства, които налагат извод за осъществяване на деянието при условията на
неизбежна отбрана. Предлага се въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да
постанови ново, с което обв. Ц. М. Д. да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан в
извършването на престъплението, за което е осъден.
В разпоредително заседание на 03.05.2022 г. въззивният съдебен състав по реда на чл.
327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други доказателства.
В хода на производството пред въззивния съд, защитникът на подсъдимия Д. в
лицето на адв. М. поддържа изложените в жалбата доводи. Сочи, че показанията на
свидетелите- родители на пострадалия са необективни, както и че тези лица не са се
намирали на местопроизшествието, поради което не са възприели инкриминираното деяние.
Изтъква, че единственият независим свидетел по делото се явява св. Д., от показанията на
който се установява, че инициатор на конфликтната ситуация е пострадалия А.. Твърди, че
агресията е била еднопосочна и изхождаща именно от пострадалия, който е бил издърпан на
страни от присъстващите в близост лица, с призив да остави подсъдимия. Сочи, че
първоинстанционният съд не е обърнал внимание на обстоятелството, че паркирането на
автомобила на А. до камиона на подсъдимия по начина съобщен от последния и неговите
родители не би позволило на подсъдимия да слезе от превозното средство. Не е даден
отговор и на наведените от защитата възражения относно достоверността на кредитираните
свидетелски показания, респ. не са изложени убедителни мотиви относно некредитирането
на обясненията на подсъдимото лице и показанията на св. Д.. Счита, че са налице условията
на института на неизбежната отбрана, поради което пледира за отмяна на обжалваното
решение и оправдаване на подсъдимия Д. по повдигнатото му обвинение, за което е
предаден на съд. Сочи също така, че при инкриминирания инцидент, подсъдимият е
получил лека телесна повреда, поради което намира, че ако въззивният съд приеме, че е
реализиран състав на престъпление, то същото следва да бъде подведено под нормата на чл.
130 НК, с приложение на института на реторсията и отново подсъдимият следва да бъде
оправдан. Алтернативно, пледира за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд.
Представителят на Софийската градска прокуратура намира депозираната жалба
срещу първоинстанционната присъда за неоснователна и като такава моли съда да я остави
без уважение и да потвърди решението на СРС, като правилно и законосъобразно. Споделя
изцяло съображенията и анализа на доказателствения материал на първостепенния съд,
които са му дали основание да приеме, че подсъдимият действително е извършил
престъплението, за което е признат за виновен.
Подсъдимият Д. в лична защита и в предоставената му последната дума заявява, че
поддържа становището на защитата си. Изразява съжаление за случилото се. Същевременно,
твърди, че не се чувства виновен. Моли да бъде оправдан.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314
НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, намери за установено
следното:
За да постанови решението си СРС е провел съдебно следствие по реда на гл.28
от НПК, в рамките на което е приел по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК доказателствата и
доказателствените средства, събрани на ДП, като едновременно с това е събрал и
допълнителни гласни и писмени доказателства в хода на проведеното съдебно следствие,
които е посочил подробно в мотивите към решението си.
2
Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано на
основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като са
положени необходимите ус****** за изясняване на обективната истина по делото. Въз
основа на тях първата инстанция е установила следната фактическа обстановка, която се
споделя изцяло и от въззивния съд:
Подсъдимият Ц. М. Д. е роден на ******* г. в град Враца, българин, български
гражданин, неосъждан, със средно образование , неженен (живеещ на семейни начала),
работи като „шофьор” на леки и тежкотоварни автомобили в строителна фирма „К.-С.“
ЕООД, с посочен адрес: село Казичене, ул. „****** *******. По отношение на Д. не са
постъпвали жалби в РУ-СДВР, липсват данни за употреба от негова страна на алкохол,
наркотици и упойващи вещества, не е известен на полицейските органи като нарушител на
обществения ред.
На 19.03.2018 г., Р.А.А. управлявал лекия си автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Голф”, с рег. № С ******* , в който на предна дясна седалка седяла майка му - Е.В. А.а, а
на задна дясна седалка – баща му А.Г. А., като пътували от с. Бистрица към квартал
„Суходол“. Около обяд автомобилът се движел по булевард „Околовръстен път“ и преди
кръстовището с булевард „Братя Бъкстон“, бил засечен от товарен автомобил „Ивеко”,
модел „170Е23”, с рег. № ******* , управляван от Ц. М. Д.. Р. А. реагирал на случващото се
чрез подаване на звуков сигнал /изсвирил с клаксона на колата си/ и продължил към
булевард „Цар Борис III“. Когато около 12:50 часа стигнал до кръстовището с „Цар Борис
III“, Р. А. се намирал в средната пътна лента и забелязал как вдясно и много – близко до
неговата кола спира същият товарен автомобил „Ивеко”, модел „170Е23”, с рег. № *******
През отворения отдясно преден прозорец на колата, Р. А. и майка му – Е. А.а чули как по
адрес на А. откъм товарния автомобил били изкрещени думите: „мангал мръсен” и „главата
ще ти отрежа”, като думата „мангал” била възприета и от седналия на задната седалка А. А..
Свидетелите Е. и А. А.и възприели, че тези думи били изречени от шофьора на спрелия
отдясно товарен автомобил. Р. А. слязъл от лекия автомобил, марка „Фолксваген”, модел
„Голф”, с цел да потърси обяснение от шофьора на товарния автомобил за изречените обиди.
Същевременно и водачът на товарен автомобил „Ивеко”, модел „170Е23”, с рег. № *******
- Ц. М. Д. слязъл от шофьорското място, пресрещнал Р. А. и му нанесъл два удара с ръка
/шамари/ в областта на лицето. Вследствие на ударите, А. се опрял в капака на колата, която
била спряла, зад неговата. Намесили се двама шофьори /неустановени по делото лица/,
които посъветвали Р. А. да се прибере в автомобила си и избутали Ц.Д. към товарния
автомобил. Светофарът светнал в зелено и двамата водачи потеглили, но скоро Р. А. отбил,
спрял колата и подал сигнал за случилото се на телефон за спешни повиквания 112. По
време на инцидента, в товарния автомобил се намирал и колега на Ц.Д. – свидетеля М.С. Д..
В деня на случилото се – следобед на 19.03.2018г., пострадалият Р. А. бил прегледан
от лекар – съдебен медик и видно от заключението по изготвената съдебно-медицинска
експертиза били установени следните травматични увреждания: дълбоко, линейно
охлузване 1 см по хода на долния орбитален ръб, вдясно, в средата; лентовидно охлузване
0,2/3 см, косо разположено отпред назад и леко отгоре надолу в горно външната част на
дясната буза; две охлузвания/драскотини/ с неправилни форми по хода на долния орбитален
ръб вляво; малко, петнисто, червеникаво кръвонасядане в предния край на лявата буза,
непосредствено до гънката към горната устна. Тези травматични увреждания поотделно и
заедно реализират критериите на медико-биологичния признак болка или страдание по
смисъла на чл.130, ал.2 НК и заздравяват без последици, до 1-2 седмици след инцидента.
Получаването на травмите може да се обясни по време и начин със съобщеното от
пострадалия пред съдебния лекар, а именно с нанесени му два удара с длани /шамари/ по
лицето, в деня на прегледа. Охлузванията могат да се обяснят с действие на нокти на
пръстите или пръстен на ръцете, както и с въздействие върху подлежаща костна
3
изпъкналост за травмираните места в областта на долен, орбитален ръб.
Видно от заключение по изготвена в хода на съдебното производство съдебно-
медицинска експертиза, по отношение на подсъдимия Ц.Д., същият бил прегледан на
23.03.2018г. т.е. четири дни след инцидента и били констатирани следните травми:
контузия, с набелязано уплътнение и избледняващо кръвонасядане на ограничена площ,
вляво на брадичката; малки, повърхностни охлузвания, с репаративни промени, групирани в
областта на дясната предмишница, воларно. Тези травматични увреждания поотделно и
заедно са с характер да реализират критериите на медико-биологичния признак болка или
страдание по смисъла на чл.130, ал.2 НК. Контузията с кръвонасядане на брадичката се
дължи на директно действие, с малка травмираща сила по механизъм на удар с или върху
твърд тъп предмет, с ограничена контактуваща повърхност. Охлузванията по дясна
предраменница са причинени от допирателно действие на тъпоръбести предмети. Според
вещото лице, получаването на травмите може да се обясни по време и начин описани от Д.,
а именно при инцидента от 19.03.2018г., след лек удар с ръка в брадата и от стискане за
дясната му ръка - от нокти на стискаща ръка и/или неравности /груба дреха/ между две
контактуващи повърхности.
Видно от съдържащия се в досъдебното производство протокол за разпознаване на
лице, по категоричен начин Р. А. е разпознал подсъдимия Ц.Д. и го е посочил като лицето,
което на 19.03.2018г. е отправило към него обидни реплики и му нанесло удари с шамари по
лицето.
Правилно контролираният съд е приел, че фактологията описана от него и възприета
от настоящата инстанция се подкрепя от доказателствената съвкупност по
делото: показанията на свидетелите Р.А.А., А.Г. А., Е.В. А.а и М.С. Д. (съдържащи се и в
ДП № 230ЗМК-863/2018г.по описа на 06 РУ-СДВР), дадени в хода на предварителното
производство, както и по време на съдебното следствие, съдебно-медицинско удостоверение
на Р. А. - л.13 и съдебно-медицинско удостоверение на Ц.Д. - л.41, заключения по
извършени в съдебна фаза съдебно-медицински експертизи, протокол за разпознаване на
лица – л.25-26 и фотоалбум, протокол за предупреждение - л.6, справка за съдимост и
характеристични данни на Ц.Д..
Въззивният съд констатира, че в съдебни заседания по време на
първоинстанционното производство, съдът от първата инстанция неправилно е чел на
основание чл. 281 от НПК показанията на свидетели, разпитани на досъдебното
производство. Посоченото действие е безпредметно, тъй като в случая производството е по
реда на гл. XXVIII от НПК и съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 2 от НПК в това
производство съдът може непосредствено да ползва показанията на свидетелите, разпитани
на досъдебното производство, без да е необходимо да ги приобщава по реда на чл. 281 от
НПК. Същевременно няма пречка при разпит на свидетел в съдебно заседание, който е бил
разпитван на досъдебното производство, показанията му от досъдебното производство да
бъдат прочетени с оглед припомняне на казаното от свидетеля и за да му се даде възможност
да вземе отношение по повод евентуално констатирани противоречия или непълноти, но
това прочитане няма правен характер на прочитане на основание чл. 281 от НПК и не следва
да се третира като приобщаване към доказателствената маса на доказателства, събрани на
досъдебното производство. Независимо от изтъкнатото, районният съд е събрал всички
обективно възможни доказателства, поради което не може да бъде упрекнат, че не е
действал в съответствие с принципа на служебното начало.
Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно основните факти
са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства
не са допуснати логически грешки, с изключение на коментираните по-горе. Съдът до
известна степен е анализирал доказателствените източници, като е обосновал, макар и
4
лаконично, съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е
кредитирал други. Липсва, обаче, превратно тълкуване на доказателствени материали.
Основен източник на преки доказателства за правнорелевантните факти са
показанията на св. Р. А., не само поради качеството му на очевидец на деянието, но и на
потърпевшо лице. Въззивният съд отчита обстоятелството, че като адресат на отправените
от страна на подсъдимия реплики и осъществените от него действия, засегнали неговата
телесна неприкосновеност, св. А. би могъл да има известна заинтересованост от изхода на
наказателното производство. Въпреки това настоящият състав намира показанията му за
добросъвестно дадени и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, в частност с
показанията на свидетелите А. А. и Е. А.а, протокола от извършеното процесуално-
следствено действие по разпознаване на лице, и заключението на изготвената по делото
СМЕ. От заявеното от св. Р. А. се установяват, както деня и мястото на инцидента, така и
причината за появата на конфликта между него и подсъдимия, а също и ескалирането на
същия от вербален във физически. В съдържателен план показанията на св. А. съдържат
данни относно предхождащите деянието действия, осъществени от страна на подсъдимия по
засичане на автомобила на св. А., в резултат на погрешното му престрояване в пътната
лента на предходното кръстовище, подаването на звуков сигнал с клаксона от страна на А.,
в отговор на отнетото му предимство при тази пътна ситуация. Показанията на св. А. са
източник на преки и първични доказателства за реакцията на подсъдимия и последвалите
действия от негова страна – спирането на товарния автомобил до този на пострадалия, по
начин непозволяващ отварянето на вратите от дясната му страна, изречените от подсъдимия
по адрес на свидетеля обиди и вербални закани, както и действията на подсъдимия /два
удара с длан/, с които последният е засегнал физическата му неприкосновеност, като е
проявил и незачитане на обществените норми на поведение. Следва да се отбележи, че св. А.
е разпитван два пъти - един път на досъдебното производство и веднъж пред
първоинстанционния съд, пред който е потвърдил депозираните на досъдебното
производство показания. В тази връзка, прави впечатление, че в нито един момент от
разпита си, извършен в хода на съдебното следствие, св. А. не надгражда или по друг начин
трансформира показанията си, отнесени към тези дадени пред орган на досъдебното
производство, а казаното от него носи белезите на последователен и устойчив разказ
независимо от фазата, на която е извършен. Изнесената от свидетеля информация досежно
проявената спрямо него физическа агресия от страна на подсъдимия, вкл. нейното естество
и интензитет намират доказателствена опора в приложеното съдебномедицинско
удостоверение № 98.03.2018 г., издадено на името на св. Р. А., в деня на инцидента, според
което свидетелят е получил охлузвания по лицето двустранно и кръвонасядане на лявата
буза, които биха могли да се получат по описания от него начин, а именно вследствие на
нанесени му удари от подсъдимия с отворена длан /шамар/. Позитивен извод в посока на
това, че нараняванията са получени по начин, съобщен от св. А. следва и от друг, използван
правилно от първия съд способ за събиране и проверка на доказателства – съдебно-
медицинска експертиза П-222/19 г., вещото лице по която посочва не само характера на
уврежданията, но и дава позитивен извод, че те са получени по начин и време, твърдени от
свидетеля. Въззивният съд намира, че добросъвестността на св. А. се установява и от факта
на постъпила жалба в 06 РУ-СДВР още на датата на случая, както и на подаден сигнал на
спешния тел. 112. При наличието на подобна активност по сигнализиране на контролните
органи, очевидно св. А. не е имал ни най-малки опасения, че може да бъде опроверган. От
друга страна по делото не са установени, каквито и да е било основания, поради които самия
св. А. да е имал мотив и повод да навреди умишлено и злонамерено на подсъдимия, давайки
показания в подкрепа на обвинителната теза, доколкото той не се е познавал с него отнапред
и не е бил в никакви отношения с него. Ето защо и няма как да се приеме, че св. А. е
съчинил случката с цел да навреди на подсъдимия. Очевидно е при това положение, че
единствената причина той да даде тези показания, е че подсъдимият действително е
5
осъществил инкриминираните действия на инкриминираното място и в инкриминираното
време.
Достоверността на показанията на пострадалия свидетел се очертава и от
обстоятелството, че същите кореспондират в съществената си част с показанията на
неговите родители- свидетелите Е. А.а и А. А., станали очевидци на част от конфликтната
ситуация. Същите, макар и невъзприели конкретно нанесените удари от страна на
подсъдимия по отношение на пострадалия, излагат в синхрон с последния събитията преди
това, а също и последствията от инкриминираното деяние. Последните подробно и
логически издържано пресъздават стеклите се обстоятелства, потвърждават съвместното си
присъствие на инкриминираната дата и място, като в еднаква последователност представят в
показанията си и отделните действия, извършени от подсъдимия – от засичането на
автомобила им от този на подсъдимия, спирането на последния в непосредствена близост до
дясната страна на техния автомобил, в резултат на което вратите му били запречени, както и
отправянето на обиди и закани по адрес на потърпевшия – „мангал мръсен“, „главата ще ти
отрежа“. Правилно проверяваният съд при доказателствения анализ е отбелязал, че
непълнотата на показанията на свидетелите /относно точните реплики на подсъдими,
адресирани към св. А./, разпитани в хода на съдебното следствие, е резултат от изминалия
продължителен период от инкриминираната дата. В действителност те са разпитвани на
25.04.2019 г. - приблизително година след инкриминираното деяние. Съвсем оправдано е
избледняването на спомените им, в резултат на което са налице и незначителни
противоречия с дадените показания на досъдебното производство. Съдебното следствие
пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава 28 и доказателствата от
досъдебната фаза на основание чл. 378, ал. 2 от НПК могат да бъдат използвани при
постановяване на решението. Свидетелските показания са снети в период по-близък до
инкриминираното деяние, поради което същите дават по-ясна и точна информация. Те са
закрепени в протоколи за разпит. При изготвянето на последните са спазени редът и
правилата на процесуалния закон, подписани са от разпитваните лица, поради което те са
годни писмени доказателствени средства за отразените факти. Следователно
законосъобразно контролираният съд се е позовал именно на показанията, дадени в хода на
досъдебното производство. Показанията на свидетелите Е. и А. А.и относно развоя на
събитието, след като синът им слязъл от автомобила, имат производен характер. В
показанията си двамата свидетели дават сведения за споделеното им от страна на
пострадалия непосредствено след конфликта – за упражнено над него физическо насилие от
страна на подсъдимия, както и че са установили видими белези от физическо насилие по
лицето на Р. А. /бузите му били червени/. Именно в тази насока показанията им служат като
контролно доказателство за достоверността на показанията на самия пострадал - за това
дали той е последователен, когато съобщава информация в тази насока. По-голямо значение
на показанията на св. Е. А.а и св. А. А., което да се очаква от техните показания да бъде
изяснено детайлното извършване на действията от подсъдимия и пострадалия, е обективно
неоправдано, защото те не са възприели непосредствено тези подробности от разглежданото
събитие, за да могат да изградят устойчив спомен по отношение на тях. Въпреки пряката си
роднинска връзка с Р. А., съдът не намира причина да се съмнява в обективността и
достоверността на изнесената от тях информация, доколкото същата е съответна, както на
заявеното от св. А., така и на наличните писмените доказателства и експертно заключение
от изготвената съдебно- медицинска експертиза. Не може да бъде споделено изразеното
съмнение относно присъствието на свидетелите на мястото на извършване на
инкриминираното деяние, доколкото същото не намира опора в събраните по делото
доказателства. От една страна, свидетелите подробно и логически издържано пресъздават
стеклите се обстоятелства, като не се откриват противоречия в наведеното от тях, а от друга
- присъствието им на конкретното място се установява не само посредством показанията на
св. Р. А., но и посредством показанията на св. Д., който в показанията си е изнесъл данни за
6
присъствието на лице от женски пол в автомобила на потърпевшия. Липсата на данни в
неговите показания за присъствието и на друго лице в автомобила на пострадалия, е
разбираема предвид обстоятелството, че св. А. А. е седял на задната седалка в автомобила,
поради което логично не е бил възприет от св. Д. от мястото, на което същият се е намирал
/на предната пасажерска седалка в товарния автомобил/. Предвид посоченото, тези гласни
доказателствени средства са годни доказателствени източници, като отразените от тях факти
са верни - а именно, че на инкриминирания ден, място и час Р. А. е бил жертва на проявена
агресия от страна на подсъдимия, какъвто извод е направил и контролираният съд.
Въззивната инстанция се солидаризира с изведеното в проверявания акт, че
безспорната доказателствена обезпеченост на обвинителната теза не се разколебава от
показанията на св. Митко Д., според които подсъдимият не се е отличил с агресивно
поведение спрямо св. А., както и че не подсъдимият, а А. е предизвикал конфликтната
ситуация, предвид тяхната изолираност от целокупния доказателствен материал.
Твърденията на този свидетел, в тази им част се опровергават от показанията на свидетелите
Р. А., Е. А.а и А. А., от които се установява, че именно подсъдимият е инициирал
конфликта, като е демонстрирал агресивно поведение спрямо първия, предприемайки и
действия по физическа саморазправа. Отделно, при обсъждане на показанията на св. Д. не
следва да се неглижира обстоятелството, че същият е колега на подсъдимия и на
инкриминираната дата и място двамата са пътували заедно по работа. Последното е индиция
за възможната недобросъвестност на свидетеля и склонност към изопачаване на
доказателственорелевантните обстоятелства, респективно неправдивост на показанията.
Въпреки че се касае само за индиция, то при съвкупната преценка и липсата на каквото и да
било съответствие на казаното от този свидетел с доказателствената маса по делото, горното
е достатъчно, показанията на последния да не бъдат ценени от съда при изясняване на
фактическата обстановка по делото.
По отношение на констатираните при подсъдимия Д. телесни увреждания, въззивният
съд се солидаризира с извода на първата инстанция за липса на категорични и безспорни
доказателства, установяващи по несъмнен начин, че нараняванията на подсъдимия са били
получени при инкриминирания инцидент. В този смисъл наличието на СМУ № Ж-15/2018 г.
издадено на името на подсъдимия, удостоверява единствено, че на въпросната дата
/23.03.2018 г./ - четири дни след инцидента, при подс. Д. са били налице описаните в
документа увреждания. Самото СМУ обаче не установява с категоричност начина и времето
на получаването им. Последно впрочем се отнася и до заключението на назначената и
приета СМЕ, доколкото с нея се възпроизвеждат данни от СМУ. Съгласно същото
травматичните увреждания при Д. единствено не противоречат да са получени по описания
от него начин, което обаче не установява с категоричност, че това се е случило именно при
процесния инцидент. Ето защо, с оглед разкриването на обективната истина и при
провеждане на всестранно и пълно изследване на доказателствената съвкупност, СМУ № Ж-
15/2018 г. и заключението по СМЕ следва да бъдат преценени предвид съпоставката им с
останалия доказателствен материал, който обаче и според настоящия съд не обуславя извод,
че констатираните при подсъдимия телесни повреди са получени при процесния инцидент,
доколкото никой от свидетелите, в това число и св. Д. не излага данни за каквито и да било
следи от наранявания по подсъдимия. Последният пък от своя страна не е потърсил
медицинска помощ веднага след процесния инцидент, не е предприел действия в своя
защита - сигнализиране на органите на МВР, а е отишъл да бъде освидетелстван във връзка
с нанасяне на удари от страна на св. А., четири дни след процесния инцидент, като е сторил
това едва след като е бил призован да даде обяснения по повод жалбата на последния,
поради което не може да се приеме за безспорно установен начинът, по който същият е
получил описаните в СМУ телесни повреди /доколкото е обективно възможно
нараняванията да са били получени и по друг начин, който изключва участието на А. в
7
причинноследствения процес/.
Не на последно място, достоверността на показанията на св. Р. А. се потвърждава и
от писмените доказателствени средства, а именно от протокола за разпознаване на лица,
обективиращ проведеното действие по разследването, в хода на което св. А. не само е
посочил подс. Д. като автор на деянието, за което е предаден на съд, но е отразил и
конкретните му действия на инкриминираната дата. Следва да се посочи, че по време на
проведеното разпознаване са присъствали поемни лица, които са подписали съставения
протокол без нито една забележка относно провеждането на това действие по разследването,
включително и такива, свързани с фрапантни разлики във външния вид
на разпознаваните лица или заявеното от св. А., което е било обективирано в процесуалния
документ. Ето защо съдът прие, че проведеното разпознаване е извършено законосъобразно,
а протоколът за това процесуалноследствено действие е годно доказателствено средство по
смисъла на НПК и удостоверява, отразените в него факти и обстоятелства.
Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на
фактическата обстановка по делото са и приобщените писмени доказателства. При
служебната им проверка, съдът не откри да са допуснати съществени процесуални
нарушения при събирането на същите, които да обосновават изключването им от
доказателствения материал по делото. Освен това, те съответстват на кредитираните
свидетелски показания и на експертното заключение и служат за тяхна утвърждаваща
доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите досежно стеклите се
събития.
Констатация за необремененото съдебното минало на подсъдимия Д. към датата на
деянието, първият съд вярно е направил въз основа на приложените и приети по делото като
писмени доказателства справки за съдимост.
В заключение, въззивният съд намира възраженията на защитата срещу анализа
направен от първостепенния съд на събраните по делото доказателства за напълно
неоснователни.
След така направения анализ на доказателствата и въз основа на установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд е
направил правилни правни изводи досежно съставомерността на инкриминираното деяние,
като го е подвел напълно законосъобразно под състава на престъплението по чл. 325, ал. 3,
вр. с ал. 1 от НК.
От обективна страна, подсъдимият Ц. М. Д., на 19.03.2018 г., около 12:50 часа в гр.
София, на бул. „Околовръстен път“ и бул. „Цар Борис III“ е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като деянието е извършено при управление на моторно превозно средство –
товарен автомобил „Ивеко“. Модел „170Е23“, с рег. № ******* КХ, управляван от Д., с
който същият спрял на кръстовището, на червен сигнал на светофара, в непосредствена
близост до дясната страна на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № С
*******, управляван от Р.А.А. така, че задните, десни врати на автомобила на А. да не могат
да бъдат отворени от шофьорското място на товарен автомобил, с рег. № ******* КХ се
обърнал към Р.А.А. с думите „мангал мръсен“ и му казал „главата ще ти отрежа“, след което
слязъл от автомобила си и нанесъл на Р.А.А. два удара с длани /шамари/ по лицето. Така
посочените действия безспорно покриват всички признаци на вмененото му престъпление
от обективна страна. Действията му безспорно са непристойни и нарушават съществено и
при това грубо обществения ред, изразяват явно неуважение към личността на св. А. и към
обществото като цяло. Поведението на подс. Д. не е било провокирано по никакъв начин от
св. А.. Не се установява св. А., който е сигнализирал с клаксона на автомобила си, да е
8
обидил или засегнал по друг начин подсъдимия Д.. Подаването на звуков сигнал от страна
на св. А., при опита на подсъдимия да се престрои в неговата пътна лента, не може да бъде
прието като наличие на лично основание за реализиране на това деяние. Подсъдимият е
извършил няколко отделни действия, всяко едно от тях в разрез с установения ред и норми
за нормално общуване в обществото, като отделните му действия се наслагват и очертават
едно цялостно изключително непристойно поведение. Извършени са на оживена пътна
артерия, в светлата част на денонощието и в присъствието на други участници в
движението, които обстоятелства определят публичния характер на обективираните от
подсъдимия действия, които се явяват и несъвместими с нормалните разбирания за
поведение и взаимоотношения между членовете на обществото. Всичко това показва, че с
действията си подсъдимият е целял не само да „накаже“ пострадалия за поведението му на
пътя, причинявайки му телесни увреждания, но и да изяви себе си, да покаже на пострадалия
и на преминаващите по Околовръстен път, че той, за разлика от А., може да погази
установения ред, както и всичко, което се изпречи на пътя му, да покаже, че може да върши
каквото си поиска без да има кой да го накаже и независимо от това какво поведение му
повелява закона. Цялостното му поведение и действия са били провокативни и
демонстративни, насочени към изявяване по недвусмислен начин усещането му за
безнаказаност. Демонстрирал е чрез действията си, че не зачита както неприкосновеността
на отделната личност, така и установените норми и правила за поведение в обществото,
скандализирайки пострадалия и неговите спътници и демонстрирайки пред преминаващите
по пътя наглото си, безцеремонно и грубо поведение, с което явно е изявил усещането си за
безнаказаност. Именно и поради това неговото поведение, което не е било провокирано по
какъвто и да е било начин от лични отношения между него и св. А., се отличава като
изключително непристойно, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно
неуважение не само към св. А., но и към всички останали членове на обществото.
От субективна страна подс. Д. е осъществил престъплението с пряк умисъл, като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и пряко е целял този резултат. Подсъдимият е съзнавал
всички обективни признаци на престъплението. Той е знаел, че действията му са грубо
нарушаващи обществения ред, както и, че ги извършва на публично място, каквото
безспорно е столичен бул. „Околовръстен път“, като с тези действия е целял да демонстрира
неуважението си към обществото и неговите членове.
Налице е и квалифициращият признак „при управление на МПС“, доколкото при
извършване на деянието, както подс. Д., така и св. А. са изчаквали смяна на забранителен с
разрешителен сигнал на светофарната уредба, и са били участници в движението.
Подсъдимият към момента на извършване на инкриминираното деяние е действал като
водач на МПС, а субект на престъплението по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, може да бъде
всяко лице, което притежава качеството водач на МПС и като такъв извърши проява,
покриваща признаците на хулиганство по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК.
Както бе изяснено, въззивният съд намери за недоказано по делото наличие на
реализирано нападение срещу подсъдимото лице, чрез започнало увреждане на личността и
законните му права, или създадена обективна реална и непосредствена опасност за тяхното
засягане, поради което неприложим в случая се явява институтът на „неизбежната отбрана“,
като подробни съображения в тази насока въззивният съд изложи при обсъждане на
доказателствата по делото.
В заключение и въззивният съд, както и първостепенният такъв, счита, че от
обективна и субективна страна поведението на подсъдимия изцяло покрива признаците на
престъплението по чл. 325, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.
При правилна преценка на събрания доказателствен материал и на установената
9
фактическа обстановка, респ. при направени изцяло верни правни изводи, първостепенният
съд е приел, че са налице всички предпоставки на закона за освобождавана на подсъдимия
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от
НК.
Изводи, които са изцяло съобразени с материалния закон, доколкото подсъдимият не
е осъждан или освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава Двадесет и осма
от НПК; предвиденият размер на наказанието за извършеното умишлено престъпление, за
което е бил признат за виновен, е лишаване от свобода до три години и лишаване от
правоуправление на МПС, и от престъплението не са настъпили съставомерни имуществени
вреди, които да подлежат на възстановяване. Освен това инкриминираното деяние не попада
в изключенията, изрично предвидени в чл. 78а, ал. 7 НК - да е причинена тежка телесна
повреда или смърт, деецът да е бил в пияно състояние - съставомерен признак, при
множество престъпления. Не се констатира и хипотезата престъплението да е извършено
спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му. Съобразявайки тези
обстоятелства, районният съд правилно е разгледал делото в диференцираната процедура по
глава ХХVІІІ от НПК и е освободил дееца от наказателна отговорност.
Справедливо и съответно на обществената опасност на деянието и механизмът на
извършването му, конкретните проявни форми и тяхната интензивност, е и определеното
му наказание - глоба в размер на 1500 лв. Настоящият съдебен състав намира, че налагането
на глоба в размер по - близо до минималния, отколкото до средния, предвиден в закона
размер, съответства на посочените по-горе обстоятелства, а така също би изиграла роля на
възпиращ фактор при бъдещо поведение на подсъдимия в инкриминираната по настоящото
дело насока.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият правилно е
осъден да заплати направените по делото разноски, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК
сумата от 5, 00 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист.
В заключение, съдът прави извод за правилност, мотивираност и законосъобразност
на атакуваното решение, което от своя страна обуславя цялостното му потвърждаване, както
и оставянето на въззивната жалба без уважение, като неоснователна.
При служебната проверка въззивният съд не констатира основания за изменение на
първоинстанционното решение, както и да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIІ въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.09.2021 г. по НOХД № 9642/2018 г. по описа на
СРС, НО, 136-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11