№ 2558
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгени Г.ев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Евгени Г.ев Гражданско дело №
20211100107147 по описа за 2021 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] А. Л. е заявил в искова молба от 04.06.2021 г., че на 11.02.2021 г. е
участвал в ПТП, предизвикано от Д. К.. От това ПТП А. Л. е получил:
- размачкване на левия долен крайник;
- счупване на подбедрицата на десния крак. Левият крак на А. Л. е бил
ампутиран над коляното с оформяне на ламбо. Десният счупен крак е бил
наместен оперативно и му е била поставена метална остеосинтеза.
[2] От уврежданията А. Л. е претърпял болки, страдания и неудобства.
Също така той е заплатил 2 980,11 лева за лечението си.
[3] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Д. К. е
1
била застрахована при ответника ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“ (БУЛСТРАД). На 01.03.2021 г. А. Л. е поискал от БУЛСТРАД да му
изплати обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от ПТП, но
БУЛСТРАД не е платил. А. Л. оценява на 380 000,00 лева неимуществените
вреди. Затова той моли съда да осъди БУЛСТРАД да му заплати:
- 300 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като част от
претърпените вреди за 380 000,00 лева плюс законната лихва от 01.03.2021 г.
до окончателното изплащане;
- 2 980,11 лева обезщетение за имуществени вреди плюс законната
лихва от 04.06.2021 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-7;
молбата за увеличение на иска и определението на съда за допускането му, л.
324 и л. 328).
2. На ответника
[4] БУЛСТРАД е подал писмен отговор. Той е заявил, че:
1. не Д. К., а А. Л. е причинил ПТП, тъй като не е пресичал на място,
разрешено за това, и е навлязъл внезапно на пътното платно, а ПТП не е било
предотвратимо от Д. К.;
2. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;
3. А. Л. е съпричинил ПТП, понеже:
- е пресичал на място, необозначено за това, и на червен сигнал на
светофарната уредба;
- е навлязъл внезапно на пътното платно без да съобрази отстоянието
до приближаващия автомобил и неговата скорост. Затова БУЛСТРАД моли
съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 50-55).
III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[5] Не се спори, че А. Л. е бил роден на ********* г. Той е бил
изключително деен; работил е като строител и е помагал на дъщерите си с
2
отглеждането на децата им; играел си е с внуците си; живеел е със
семейството на една от двете си дъщери (показанията на свидетелката Л.а, л.
215-216).
[6] На 11.02.2021 г. около 09:35 часа А. Л. е вървял по левия тротоар на
бул. „Мадрид“ с посока от центъра към гара „Подуене“. Когато той е стигнал
до кръстовището на бул. „Мадрид“ с бул. „Данаил Николаев“ е изчакал да
светне зелено за пешеходци и е започнал да пресича по пешеходната пътека.
[7] В същото време свидетелят К. е управлявал товарен автомобил
„МАН“, който е изчаквал светването на зелен за него сигнал на същото
кръстовище, като е бил в средната лента за движение на платното на бул.
„Данаил Николаев“ с посока от ул. „Искър“ към бул. „Цариградско шосе“. С
предните си гуми товарният автомобил „МАН“ е бил спрял върху
пешеходната пътека, по която е пресичал А. Л.. Затова, когато А. Л. е
достигнал този участък от пешеходната пътека, се е опитал да заобиколи
отпред товарния автомобил „МАН“.
[8] В това време за товарния автомобил „МАН“ е светнал зелен сигнал
на светофарната уредба, свидетелят К. е потеглил с автомобила, който е
ударил А. Л. и е прегазил краката му. Така А. Л. е получил:
- открито размачкване на лявата подбедрица;
- многофрагментно счупване на дясната подбедрица с охлузване;
- травматично хеморагичен шок с голяма кръвозагуба и силен болков
синдром (присъдата, л. 313-317; заключението на вещото лице д-р М., л. 146-
151). Не се спори, че към този момент ГО на Д. К. е била застрахована при
ответника БУЛСТРАД.
[9] Размачканият ляв крак е бил с раздробена фрактура на големия
пищял, който е бил оголен, както и със счупване на малкия пищял.
Размачканите тъкани в областта на раната са били механично замърсени с
пръст и чужди тела. Левият крак на А. Л. е бил студен, без периферни
пулсации и насищане с кислород на кръвта в дисталната му част, както и с
3
пълна тромбоза на феморалната артерия вляво.
[10] А. Л. е бил приет по спешност в болница, където левият му крак е
бил ампутиран от средната част на бедрото. Дясната подбедрица на А. Л. е
била оперирана, като счупването е било наместено и му е бил поставен
интермедуларен пирон. А. Л. е изпитвал много силни болки и те заедно с
обилната кръвозагуба са довели до травматичен шок, който е застрашавал
живота му.
[11] Около два месеца А. Л. не е могъл да става от леглото, което е
довело до атрофия на мускулите му. През този период той е имал нужда от
постоянната грижа на дъщерите му. Левият крак на Атанолий Л. никога няма
да може да се възстанови.
[12] За зарастването на счупванията на десния му крак, адаптацията
към протезата, възстановяването на походката и самостоятелното
придвижване са били необходими поне година - година и половина, като в този
период около осем-десет месеца са били необходими и за зарастването на
дясната подбедрица. Глезенът на дясната подбедрица на А. Л. е възстановен
много добре, но при прегледа му от вещото лице през 2022 г. А. Л. все още е
имал около 10-15 градуса ограничение в сгъването на дясната коленна става
(заключението и показанията на вещото лице д-р М., л. 146-151 и л. 208-210;
показанията на свидетелката Л.а, л. 215-217).
[13] Вследствие на увреждането и по време на възстановяването си А.
Л. е развил тревожно-депресивно състояние с прояви на потиснатост,
напрежение, тревожност, като те не са били отзвучали към момента на
прегледа му от вещото лице З. през 2022 г. Той е избягвал контакти и по-
близко емоционално общуване (заключението на вещото лице З., л. 96-99).
Увреждането на А. Л. и ампутацията на десния му крак са по-тежки от тези,
предмет на решение на САС 992-2016-1-ви с-в по гр. д. 3 633/2015 г.
(показанията на вещото лице д-р М., л. 209). За лечението си А. Л. е заплатил
2 130,11 лева (разходните документи, л. 16-21; стр. 6 от заключението на
вещото лице д-р М., л. 146-151).
4
[14] На 01.03.2021 г. А. Л. е поискал от БУЛСТРАД да му заплати
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди (претенцията, л. 28). Не
се спори, че БУЛСТРАД не го е направил.
[15] А. Л. е заплатил: 770,00 лева за вещи лица (л. 104); 110,00 лева
депозит за свидетели (л. 223). Той е бил представляван безплатно от адвокат
(л. 326). Съдът е освободил А. Л. от заплащането на държавна такса (л. 43).
БУЛСТРАД е заплатил: 225,00 лева за вещи лица (л. 70 и л. 227); 90,00 лева
депозит за свидетели (л. 71 и л. 228); 10,00 лева за съдебни удостоверения (л.
72 и л. 226). БУЛСТРАД е бил представляван от юрисконсулт.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[16] А. Л. е предявил искове по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1
от КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди
от увреждания, вследствие на ПТП.
1. По исковете по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ
[17] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователна сума,
определена в застрахователния договор, отговорността на застрахования за
имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на трети лица, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от
КЗ).
[18] Следователно предпоставките за уважаване на исковете са:
5
1. А. Л. да е участвал в застрахователно събитие, покрито от
застраховка ГО;
2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на А. Л.;
3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била
застрахована при БУЛСТРАД;
4. вследствие на уврежданията А. Л. да е претърпял неимуществени и
имуществени вреди;
5. БУЛСТРАД да не е изплатил на А. Л. обезщетение за тези вреди.
[19] Съдът установи, че:
1. на 11.02.2021 г. А. Л. е участвал в ПТП, което е било покрит риск по
застраховка ГО;
2. от ПТП А. Л. е претърпял увреждания;
3. ПТП е било причинено от Д. К. (присъдата на наказателния съд е
задължителна за настоящия съд относно установяването на това), а ГО на Д.
К. е била застрахована при БУЛСТРАД;
4. от уврежданията А. Л. е претърпял болки, страдания и неудобства и е
направил разходи за лечението си;
5. БУЛСТРАД не е заплатил на А. Л. обезщетение за неимуществените
и имуществените му вреди.
[20] Налице са предпоставките за уважаването на исковете. Затова
съдът осъжда БУЛСТРАД да заплати на А. Л. 2 130,11 лева обезщетение за
имуществени вреди, като отхвърля иска за разликата над 2 130,11 лева до
2 980,11 лева.
[21] Съдът следва да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Моментът на определяне на обезщетението е датата на
увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в
икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009
г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетенията за
неимуществени вреди към датата на ПТП – 11.02.2021 г.
6
[22] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3.
обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване
състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).
[23] При определянето на обезщетението към датата на увреждането
съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на
увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.; 1-2012-II
Т.О. по т. д. 299/2011 г.).
[24] На второ място трябва да се съобрази практиката на по-
високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно
момента на настъпване на увреждането). Въпреки че настоящият съд да не е
обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи
различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за
необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и
недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.
[25] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка
ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил:
- 700 000,00 лева до 01.01.2010 г.;
- 1 000 000,00 лева след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. (§ 27 от ПЗР на КЗ
(отм));
- 2 000 000,00 лева след 11.06.2012 г. до 01.01.2016 г. (чл. 266 от КЗ
(отм)). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., минималната
7
застрахователна сума вече е 10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).
[26] Икономическата обстановка в страната значително се е подобрила
от 2009 г., откогато е увреждането по решение на САС 992-2016-1-ви с-в по гр.
д. 3 633/2015 г., до 2019 г., откогато е решението на ВКС, което съдът цитира
по-долу в пар…., и до 11.02.2021 г., когато е бил увреден Анатаолий Л.. Това
се е отразило отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ),
която е била:
- 240,00 лева от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г.[1];
[2]
- 560,00 лева от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.;
- 650,00 лева от 01.01.2021 г.до 31.03.2022 г.[3]. Увеличението на МРЗ
от 2009 г. до 11.02.2021 г. е било 170,83 % (650,00-240/240,00х100,00), а от
2019 г. до 11.02.2021 г. е било 16,07% (650,00-560,00/560,00х100,00).
[27] Съдът установи, че към 11.02.2021 г. А. Л. е бил на 57 години. Той
е бил изключително деен; работил е като строител и е помагал на дъщерите си
с отглеждането на децата им; играел си е с внуците си; живеел е със
семейството на една от двете си дъщери.
[28] От ПТП А. Л. е получил открито размачкване на лявата
подбедрица; многофрагментно счупване на дясната подбедрица с охлузване;
травматично хеморагичен шок с голяма кръвозагуба и силен болков синдром.
Размачканият ляв крак е бил с раздробена фрактура на големия пищял, който е
бил оголен, както и със счупване на малкия пищял. Размачканите тъкани в
областта на раната са били механично замърсени с пръст и чужди тела. Левият
крак на А. Л. е бил студен, без периферни пулсации и насищане с кислород на
кръвта в дисталната му част, както и с пълна тромбоза на феморалната
артерия вляво.
[29] А. Л. е бил приет по спешност в болница, където левият му крак е
бил ампутиран от средната част на бедрото. Дясната подбедрица на А. Л. е
била оперирана, като счупването е било наместено и му е бил поставен
интермедуларен пирон. А. Л. е изпитвал много силни болки и те заедно с
обилната кръвозагуба са довели до травматичен шок, който е застрашавал
8
живота му.
[30] Около два месеца А. Л. не е могъл да става от леглото, което е
довело до атрофия на мускулите му. През този период той е имал нужда от
постоянната грижа на дъщерите му. Левият крак на Атанолий Л. никога няма
да може да се възстанови.
[31] За зарастването на счупванията на десния му крак, адаптацията
към протезата, възстановяването на походката и самостоятелното
придвижване са били необходими поне година - година и половина, като в този
период около осем-десет месеца са били необходими и за зарастването на
дясната подбедрица. Глезенът на дясната подбедрица на А. Л. е възстановен
много добре, но при прегледа му от вещото лице през 2022 г. А. Л. все още е
имал около 10-15 градуса ограничение в сгъването на дясната коленна става.
[32] Вследствие на увреждането А. Л. и по време на възстановяването
си А. Л. е развил тревожно-депресивно състояние с прояви на потиснатост,
напрежение, тревожност, като те не са били отзвучали към момента на
прегледа му от вещото лице З. през 2022 г. Той е избягвал контакти и по-
близко емоционално общуване.
[33] Увреждането на А. Л. и ампутацията на левия му крак са по-тежки
от тези, предмет на решение на САС 992-2016-1-ви с-в по гр. д. 3 633/2015 г., с
което САС е определил обезщетение от 140 000,00 лева за неимуществени
вреди на 20-годишна ищца за увреждане от 2009 г.[4]. Съдът откри и решение
на ВКС 50 001-2023-II Т. О. по т. д. 2 399/2021 г., с което ВКС е определил
обезщетение от 150 000,00 лева за близки увреждания на 84-годишна ищца,
пострадала от ПТП през 2019 г.[5].
[34] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът също така
отчита, че:
- увреждането на А. Л. и ампутацията на левия му крак са по-тежки от
9
тези, предмет на цитираното решение на САС, но близки до тези, предмет на
цитираното решение на ВКС, но А. Л. е имал и травматично хеморагичен
шок;
- увреждането на А. Л. е настъпило през 2021 г., когато МРЗ е била
значително по-висока от тази през 2009 г., откогато е увреждането по
цитираното решение на САС, и малко по-високо от тази през 2019 г., откогато
е увреждането по цитираното решение на ВКС;
- към момента на увреждането А. Л. е бил на 57 години, което
предполага търпене на неудобства от ампутацията по-дълго от 84-годишната
ищца по цитираното решение на ВКС, но по-кратко от тези, търпени от 20-
годишната ищца по цитираното решение на САС. Затова съдът приема, че
200 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени от А. Л.. Ето защо съдът осъжда БУЛСТРАД да заплати на А. Л.
200 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за
разликата над 200 000,00 лева до предявения размер от 300 000,00 лева.
[35] БУЛСТРАД е възразил, че А. Л. е съпричинил ПТП, понеже: е
пресичал на място, необозначено за това, и на червен сигнал на светофарната
уредба; е навлязъл внезапно на пътното платно без да съобрази отстоянието
до приближаващия автомобил и неговата скорост. Съдът установи, че А. Л. е
пресичал на зелен сигнал на светофарната уредба по пешеходна пътека и той е
излязъл извън пешеходната пътека, за да заобиколи автомобила „МАН“,
управляван от Д. К., който пък е бил спрял на пешеходната пътека. Съдът не
установи А. Л. да е бил навлязъл внезапно на пътното платно без да съобрази
отстоянието до приближаващия автомобил и неговата скорост. Ето защо
възражението е неоснователно.
2. По разноските
[36] А. Л. търси разноски. Той е направил такива за 885,00 лева и е бил
представляван безплатно от адвокат.
[37] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
10
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 202 130,11 лева
при предявен размер от 302 980,11 лева. Ето защо съдът осъжда БУЛСТРАД
да заплати на А. Л. 590,42 лева разноски по делото (885,00х202 130,11/302
980,11), а на адвокат Г. Й. 5 063,33 лева адвокатско възнаграждение
(302 980,11-100 000,00х0,02+3 530,00х202 130,11/302 980,11). Съдът определя
адвокатското възнаграждение по Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения в редакцията преди изменението от ноември 2022 г., защото
тя е била приложима към момента на подаването на исковата молба. Съдът
осъжда БУЛСТРАД да заплати на СГС 8 085,20 лева държавна такса на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК (202 130,11х0,04).
[38] БУЛСТРАД също търси разноски. Той е направил такива за 325,00
лева.
[39] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 100 850,00
лева при предявен размер от 302 980,11 лева. Затова съдът осъжда А. Л. да
заплати на БУЛСТРАД 108,18 лева разноски по делото (325,00х100 850,00/302
980,11) и 99,86 лева юрисконсултско възнаграждение (300,00х100 850,00/302
980,11). Ето защо съдът
[1] ПМС № 1/10.01.2009 г.
[2]ПМС № 320/20.12.2018 г.
[3] ПМС № 331/26.11.2020 г.
[4] САС е установил, че вследствие на ПТП ищцата е претърпяла увреждания на дясната подбедрица на крака си,
довели до ампутацията му. Първоначално ищцата е била в спешно отделение на болницата в Пазарджик. Тя не е
могла да се обслужва сама, не е искала да разговаря с никой, изпадала е в състояние, в което е пищяла и е дърпала
за косата майка си, която се е грижила за нея. Нагалало се е да връзват ищцата, за да ú поставят успокоителни
инжекции. Психическото състояние на ищцата се е подобрило едва след шест месеца. След изписването ú от
болница, ищцата се е разделила със съпруга си. ТЕЛК ú е определил трайно намалена работоспособност от 90%
за срок от три години. През 2013 г. ищцата е родила дъщеря от новия ú приятел. Тя все още не е била психически
устойчива, тъй като не е можела да се грижи самостоятелно за детето си поради затрудненията, които е изпитвала
при придвижването си. Само добра протеза би ú помогнала донякъде да се адаптира и да изживее психическия
стрес.
[5] ВКС е приел, че вследствие на ПТП 84-годишната ищца е получила: открито счупване на лявата подбедрица с
травматично размачкване и последвала пълна загуба на левия крак, до която се е стигнало след три
последователни ампутации; фрактура на десния крак. Ищцата е претърпяла ампутация на левия крак на ниво
11
коляно, след което са последвали още две операции, тъй като травматичното разкъсване на тъканите на лявата
подбедрица е наложило да се направят три поредни ампутации на левия крак, последната на нивото над
коляното. Счупването на дясната подбедрица също е било лекувано оперативно, като е била поставена метална
остеосинтеза, която не е била свалена. За възстановяване на десния крак са били необходими около седем-осем
месеца, като поради ампутацията на левия крак през това време ищцата е била безпомощна, не е могла да се
обслужва сама, била е на памперси. За ищцата е било невъзможно да ползва протеза предвид нейната възраст.
След получаването на уврежданията ищцата е: загубила съзнание; изпитвала е много силни болки през целия
възстановителен период; болката откъм чукана е била много силна и е продължавала и през нощта по време на
сън. Преди инцидента ищцата е била подвижна, пъргава и сама се е грижела за себе си, докато след процесното
ПТП тя непрекъснато е плачела и е била стресирана и отчаяна поради безпомощното състояние и рязката
промяна на живота .
РЕШИ:
[40] ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ да
заплати следните суми:
1. на А. В. Л.:
- 200 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 11.02.2021 г., на основание чл. 432,
ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, плюс законната лихва от 01.03.2021 г.
до окончателното изплащане. Искът е бил предявен като частичен за
300 000,00 лева от 380 000,00 лева;
- 2 130,11 лева обезщетение за имуществени вреди от пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 11.02.2021 г., на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, плюс законната лихва от
01.03.2021 г. до окончателното изплащане;
- 590,42 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
2. на адвокат Г. Й. 5 063,33 лева адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
4. на СГС 8 085,20 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК. А. Л. е със съдебен адрес – адвокат Г. Й., гр. София, бул. „*********.
ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ е с адрес в гр. София ул.
„Позитано“ 5.
[41] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1
от КЗ на А. В. Л. срещу ЗАД «БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП»:
- иска за неимуществени вреди за разликата над 200 000,00 лева до
12
300 000,00 лева;
- иска за имуществени вреди за разликата над 2 130,11 лева до 2 980,11
лева.
[42] ОСЪЖДА А. В. Л. да заплати на ЗАД «БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП» 108,18 лева разноски по делото и 99,86 лева
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[43] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
[44] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба
той следва да представи доказателство за внасянето на 4 042,60 лева държавна
такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да
внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен
документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът не
дължи държавна такса и разноски за въззивното производство.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13