РЕШЕНИЕ
гр.
София, 7.1.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито заседание на девети юли две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател: Галя Вълкова
с участието на секретаря
Ирина Василева
като разгледа
докладваното от съдията гражданско
дело № 4596 описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са главен и насрещен иск по чл. 124 ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Ищецът И.Б.Б. твърди да е собственик на УПИ XIX-995 в кв.
22 по плана на гр. София - Драгалевци с идентификатор 68134.1973.995 и площ от
1459 кв.м., находящ се в гр. София, р-н Витоша, ул. “”*******. Твърди да е придобил имота по договор, обявен
за окончателен с решение по гр.д. № 4714/1957 г. и договор за доброволна делба
от 07.05.1996 г. Наред с това сочи и да владее имота явно и непрекъсвано от 1962 г. като част от по-голям имот с
отреден планоснимачен номер 995, а впоследствие е бил ограден заедно със
съседния УПИ ХVIII-995 бивша собственост на ищеца. При изработване на
кадастралната карта на район “Витоша”, одобрена със заповед № РД-18-3 от
11.01.2011 г. като собственици на имот с идентификатор 68134.1973.995 са
вписани наследници на К.С.Т.(С.)чийто наследник е С.Б.Б., легитимирайки се като
собственик на 1/12 идеална част. Твърди се също така, че ответниците А.С.Т., Л.Р.Т., Д.Л.С. и П.Д.С. се легитимират с Нотариален акт № 139 том VII рег. № 36909
дело № 1255/2011 год. на нотариус Р.Д.и Нотариален акт № 141 том VII, рег. №
36911 дело № 1257 от 2011 г. на нотариус Р.Д.като собственици на останалите
11/12 идеални части. Ищецът оспорва да са налице предпоставките за
възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, за да възникне право на
собственост в полза на С.Б., което смята за пречка и да бъдат прехвърлени права
в полза на приобретателите А.Т., Л.Т., Д.С. и П.С..
В отговор по исковата молба ответниците А.С.Т. и Л. Р.Т.,
представлявани от адв. Д.С., П.Д.С. и Д.Л.С., представляван от адв. М.Д. оспорват
интереса на ищеца да предяви отрицателен установителен иск с довод, че не се
легитимира за собственик на процесния имот. Оспорват да е налице надлежна
индивидуализация на имота поради разминаване в площта според кадастралната
карта, договор за доброволна делба и съдебното решение от 1957 г. Оспорва се УС
на ТКЗС да има правомощия да прави заменка на земеделски земи, което правомощие
чл. 3 ЗТПС от 1946 (отм.) възлага на нарочен орган – общинска комисия и се оспорва
това правомощие да е било и делегирано, както и да е налице решение на ОС на
ТКЗС – Драгалевци за овластяване на УС на ТКЗС. Ищецът не се позовава на
проведена земеделска реституция, което ответниците намират за наложително за
имот, имал статут на земеделска земя към датата на съставяне на КНА № 167/18.12.1956
г. и съдебното решение от 17.07.1957 г. Сочи се, че С.К. е била член на ТКЗС от
11.11.1950 г., но не е притежавала земя в м. „Гладен рид“, за да извърши
заменка. Навеждат и довод, че липсващото вписване на констативния нотариален
акт според приложимия закон определя замяната за недействителна. Застъпват становище,
че поради непосочен номер на имота съгласно кадастрален план е нарушен чл. 4 от
Правилника за земеустрояването на ТКЗС. Твърдят и нарушение на чл. 14 ал. 18 т.
7 ППЗТПС, тъй като не е определено колко декара следва да се отчуждят от
семейството на С.К., нарушение на чл. 137 ППЗТПС поради невписано решение на
Общинската комисия за ТПС, нарушение на т. 2 б. „б“ в Раздел І от Окръжно на
министерство на правосъдието – липсващо удостоверяване от местния жилищен фонд
за отказ от закупуване като предпоставка да се отчуждават работни земи,
нарушение на чл. 11 ал. 5 от Примерния устав на ТКЗС поради липса на решение на
ОС на ТКЗС за продажба при отчуждаване на земи, внесени в ТКЗС. Позовават се и
на нарушение на чл. 10 ППИНМ поради липсваща индивидуализация по кадастрален
план на заменения имот и непредставена скица-копие от кадастралния план се
оспорва С.К. да е придобила право на собственост върху процесния имот, за да го
прехвърли впоследствие на ищеца. Сочи се и че предварителният договор е сключен
6 месеца преди С.К. да придобие имота с констативен нотариален акт № 167/1956 г.
и в нарушение на нормата на чл. 137
ППЗТПС от 1946 г., обуславяща разпореждане с обработваема земя да става след
като е определен размерът й съобразно ЗТПС. Застъпват и теза, че поради
описаните нарушения съдебното решение от 17.06.1957 г. е нищожно, съответно
негодно да породи прехвърлително действие за ищеца. Смятат за нищожна и делбата
с довод, че в нея не са участвали и останалите съсобственици на имота от 11,4
дка, съответно този имот не е поделен изцяло и посочения като подлежащ на
подялба имот от 6 дка. Оспорват и делбата да съдържа подписите на всички
съделители като смятат и за несъответно на изискването за форма полагане на
един подпис от пълномощник за всички представлявани в производството лица,
съответно за липсващ подпис на съделител.
Ответниците извличат своето право на собственост от придобити
по дарение и продажба права върху процесния имот, прехвърлени им от
наследниците на К.С.Т.(С.)легитимиращи се с решение № 985/93 на ПК-Витоша,
легитимиращо наследниците на К.С.Т.(С.) за собственици с утвърдено от ТР № 1 по
гр.д. № 11/1997 г. конститутивно действие на решението. Сочи се, че към момента
на постановяване на решението не е имало процедурно задължение за
административния орган да издава скица от кадастралния план, а имотът е
индивидуализиран с посочените в решението съседи и площ. Смятат за
непротивопоставима им и нормата на чл. 18з ал. 3 ППЗСПЗЗ, въведена след
постановяване на решението. Твърди се, че със заповед № РД-18-3/11.01.2011 г.
на изп.д-р на АГКК за одобряване на кадастралната карта и регистър на
територията на СО, р-н Драгалевци за собственик на процесния имот е вписана К.С.С.
при идентифицирани граници на имота в производството по създаване на ККР, означени
от праводателите на ответниците по чл.
38 ал. 1 т. 2 ЗКИР. Навежда се довод, че при отразеното в нотариален акт №
139/22.11.2011 г. предаване на владението на ответниците на същата дата е смутено
твърдяното от ищеца владение. Застъпена
е и теза, че досежно предаденото владение нотариалният акт се ползва с
доказателствена сила и въз основа на нещо за ищеца Д.С. е издаден изпълнителен
лист за въвод във владение за 2/12 ид.ч.
Ответниците А.С.Т.
и Л. Р.Т., представлявани от адв. Д.С. и П.Д.С., Д.Л.С., представлявани от адв.
М.Д., предявяват насрещен отрицателен установителен иск при твърдение, че
притежават съответно А.Т. 1/12 идеална част, а заедно с Л.Т. и 7/12 идеални
части от процесния имот, Д.С. – 1/12 идеална част, а заедно с П.С. и 2/12
идеални части от имот с идентификатор 68134.1973.995. Твърди се, че констативен
нотариален акт № 167/18.12.1956 г. е издаден в нарушение на чл. 472 вр. чл. 470 ГПК (отм.) с довод, че нотариалният акт се позовава на решение на некомпетентен
орган както и се оспорва да са налице предпоставките за извършване на заменка.
Оспорва се С.С.К.да е притежавала земеделски земи в м. “Гладен рид” както и да
е придобила такива чрез заменка, на каквато сочи протокол № 14/20.05.1954 г. на
УС на ТКЗС - с. Драгалевци, с който са заменени земеделски земи с недвижими
имоти на ТКЗС, в които е включена и нивата от 11,4 дка в м. “Гладен рид”.
Навежда се довод, че цитираният протокол не може да прехвърли валидно права,
тъй като съгласно чл. 3 ЗТПС от 1946 г. (отм.) и чл. 131 ал. 3 и 4 от ППЗТПС
заменките на земеделски земи се правят от комисия с председател - околийския
агроном и членове: кмета на общината, трима земеделски стопани, посочени от ОФ
и одобрени на общоселско събрание. Твърди се и протокол № 14/20.05.1954 г. да е
издаден при действието на Закона за ТПС и да не се установява С.К. да е била
член-кооператор на ТКЗС и земите й да са
влизали в блокове на ТКЗС като се твръди масовизацията на ТКЗС - Драгалевци да
е ставала около 1958 г. Евентуално се застъпва и теза, че предвид земеделския
характер на придобития имот по съдебното решение, предпоставка за придобиване
на собственост е проведена земеделска реституция в полза на ищеца, каквато не е
провеждана.
В отговор се оспорва допустимостта на предявения обратен
иск с довод, че ищците не притежават право на собственост, съответно не твърдят
да притежават изцяло собствеността. По същество се позовава на обстоятелствата,
обосноваващи предявения от него иск. Твърдят, че решение № 985/1993 г. е
постановено от нелегитимен състав и не индивидуализира визирания в него имот,
нито позволява да бъде отнесен към процесния. Навежда се довод, че процедурата
по възстановяване на правата не е довършена и като причина за това се сочи
констатирана от административния орган невъзможност да идентифицира посочения в
решението имот, а и липсващо описание на изходния материал, позволяващ
възстановяване на старите му граници. Оспорва се ищците по насрещния иск да са
във владение на процесния имот, както и такова да са осъществявали техните
праводатели. Твърди се, че С.К. е излязла от ТКЗС, обуславящо хипотезата на чл.
11 ал. 6 от Примерния устав и замяна на притежаваната земя в краищата на
кооперативните блокове, който извод се обосновава с факта, че и околните имоти
са дадени по замяна. Оспорва имотът да е включван в блок на ТКЗС. При условията
на евентуалност се твърди имотът да е придобит по давност като се твърди да е
владян изключително от И.Б. след договора за доброволна делба.
В съдебно заседание процесуалните представители на ищеца
– адв. Б. и адв. К. поддържат иска като излагат съображенията си в писмени
бележки. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатските възнаграждения с оглед притежаваните идеални части от отделните
ответници. Процесуалният представител на ответника Д.С. – адв. Д., оспорва
предявения иск с довод, че ищецът не се легитимира за собственик на процесния
имот с идентификатор 68134.1973.995 като правоприемник на С.К., чиито права
смята за недоказани. Оспорва правото на собственост да е придобито и по давност
предвид обстоятелството, че ищецът живее
в Германия от 1956 г., съответно от 2000 г. Твърди, че на 05.04.2012 г. въз
основа на издадения изпълнителен лист е осъществен въвод във владение за 2/12
ид.ч. от имота. Претендира разноски като е представен и списък. Процесуалният
представител на ответницата П.С. – адв. С., оспорва предявения иск като по
изложените в отговора съображения. Застъпва
теза, че при действието на чл. 29 ЗСГ за периода от 1973 г. до 1991 г. предпоставка
за придобиване на собственост по давност е лично осъществено владение, каквото не
се установява. Ищецът не оспорва нотариалните актове, с които ответниците се
легитимират за собственици, като смята решението на поземлената комисия от 1993
г. за стабилен административен акт, пораждащ
и правни последици. Претендира разноски, представен е списък и прави възражение
за прекомерност на разноските на ищцовата страна. Процесуалният представител на
ответниците Л.Т. и А.Т. – адв. П., оспорва иска. Смята за недоказани границите
на имота от 11,4 дка, посочен в нотариален акт 167 от 1956 г. като намира за
опорочена и замяната в нейна полза по съображенията, изложени в отговора.
Застъпва теза, че до 1993 г. не е текла давност, каквато е и невъзможна при
имот с неясни граници. Твърди и че от 2011 г. те владеят процесния имот,
идентифициран със свидетелски показания като принадлежал и на К.С..
Ответницата С.Б. се явява лично. Не изразява становище по
съществото на спора.
Съдът, след като обсъди основанията, изложени в исковата
и допълнителната искова молба, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
С протокол от 09.05.1951 г. по гр..д. № 531 по описа за
1950 г. на заместник соф. околийски съдия (л. 163-164) е одобрена спогодба,
съгласно която К.С.Т., по мъж М.С., получава в дял имоти в землището на с.
Драгалевци сред които и НИВА в местността „ГЛАДЕН РИД“ от 1,9 дка при граници: н-те
на М. М.от три страни Т.С.М.и наследниците на К.Т.М..
С.Б. е внучка на К.С.Т..
С нотариален акт за собственост по заменка № 167 том ХХIХ
дело № 5675/1956 год. От 18.12.1956 г. вх. рег. № 11972/18.12.1956 парт. том
216 стр. 226 С.С.К.е призната за собственик на нива в местността „Гладен рид“
от 11 декара и 4 ара при съседи: Н.И.Ц., Е.Б.Ф.и М.В.. Отразено е, че за
съставяне на нотариалния акт е представен препис от протокол № 14 от 20 май
1954 г. на управителния съвет на ТКЗС – с. Драгалевци (л. 113 от делото).
По делото не се спори, а и от представения заверен препис
се установява, че с влязло в сила Решение от 17.07.1957 г. по гр.д. № 4714 по
описа за 1957 година е обявен за окончателен предварителен договор, с който С.С.К.е
продала на Б.Б.Б., действащ лично и като законен представител на И., Е.и А.Б.Б.част
от нива, находяща се в землището на село Драгалевци, Софийско, местността
“Гладен рид”, цялата от 11,3 дка при съседи: от изток: Д.Г.П.и П.М.Д., от север
Н.И.Ц., М.В. и Е.Б.Ф., от юг С.Б., Б.А.Х., Т.Д.и С.С.Ч., от запад -
наследниците на К.Т.М.съответно на А.Б.- 1 декар и 5 ара, при граници, от юг А.
Г.и И.Б.Б., от запад - Е.Б., от север - Н.Ц.и от изток - П.Д.; на Е.Б.Б.- 1
декар и 5 ара при граници: от юг И.Б. и Б.Б., от запад наследниците на К.М., от
север - М.В. и Е.Ф.и от изток - А.Б.; на И.Б.Б. - 1 декар и 5 ара при граници:
от юг - Б.Х.и Т.Д., от запад - С.Ч.и Б.Б.; от север - Е.Б. и А.Б. и от изток - А.
Г.и на Б.Б.Б. - 1 декар и 5 ара при граници от юг - Стоян Чалъков, от запад -
наследниците на К.М., от север - Е.Б. и от изток - И.Б..
С решение № 985 от 23.02.1993 г. на поземлената комисия в
гр. София, община Витоша, област Софийска е постановено, че възстановява правото
на собственост на наследниците на К.С.С. във възстановими стари реални граници
на НИВА от 1 декар и 900 кв.м., находящи се в регулация на гр. (с.) Драгалевци,
местност “Гладен рид” при съседи: наследници Б.М., Т.Сп. М., Т.Сп. М., н-ци К.Т.М..
Посочено е правото на собственост да е установено с протокол от делба №
531/1950 г., дял II т. 3.
С договор за доброволна делба с нотариална заверка на
подписите, извършена на 07.05.1996 г. е изразено съгласие, че ищецът придобива:
ПАРЦЕЛ XVII-995 с площ от 925 кв.м. в квартал 22 по плана
на в.з. “Симеоново-Драгалевци”, София при съседи: от три страни улици, парцел
ХVIII-995,
ПАРЦЕЛ XVIII-995 с площ от 1280 кв.м. в квартал 22 по
плана на в.з. “Симеоново-Драгалевци”, София при съседи: от две страни улица,
парцел XIX-995 и парцел ХVII-995;
ПАРЦЕЛ XIX-995 с площ от 1445 кв.м. по плана на в.з. “Симеоново-Драгалевци”,
София при съседи: улица, парцел ХVIII-995, парцел ХХ-СНС, топик и дворно място.
С договор във форма на нотариален акт № 139 том VII рег.
№ 36909 дело № 1255/2011 год. на нотариус Р.Д.е изразено съгласие, че М.М.С.(дъщеря
на К.С.С.) дарява на А.С.Т. и на Д.Л.С. по 1/12 идеална част от процесния имот,
идентифициран чрез придадения му идентификатор 68134.1973.995.
С договор, сключен във форма на нотариален акт № 141 том
VII, рег. № 36911 дело № 1257 от 2011 г. на нотариус Р.Д., е изразено съгласие,
че П.М.Д.(дъщеря на К.С.), Е.Б.Т., М.Б.С., Й.В.Б., М. Й.М.и М.Й.Б.(внуци на К.С.),
А.Б.М.– правнук на К.С., С.М.Й.(С.Й.М.според
представеното удостоверение за наследници, съпруга на Б.М.- внук на К.С.,
наследил я по заместване на починалата през 1988 г. своя майка), Д.В.В.и Я.В.В.(праправнуци на К.С.) продават
на ответника А.С.Т. по време на брака му с ответницата Л.Т. 7/12 идеални части,
а на ответника Д.Л.С. по време на брака му с ответницата П.С. – 2/12 идеални
части от процесния имот.
В удостоверяване правото на собственост в нотариалните
производства са представени решение № 985 от 23.02.1993 г. на поземлената
комисия в гр. София, община Витоша, протокол от съдебна делба от 04.10.1950 г.
по гр.д. № 531/1950 г. на Софийски околийски съд за допускане на делба и делбен
протокол от 09.05.1951 г. за извършване на делбата. От представения по делото протокол от 09.05.1951
г. се установява, че в дял на К.С. са
възложени земеделски имоти сред които и нива в землището на с. Драгалевци,
Соф., местн. „ГЛАДЕН РИД“ от 1,9 дка при граници: н-ци на Б.М. М., от две
страни Т.С.М.и н-ци на К.Т.М..
Съгласно чл. 179 ГПК доказателствената сила на официалния
документ е ограничена до констатациите на овластено от закона лице и съответно
неговите изявления. Изявлението за предаване на владението не се включва в този
обхват, поради което нотариалният акт не се ползва с материална доказателствена
сила за това обстоятелство.
От заключението на вещото лице С.Б. се установява, че
процесният имот с идентификатор 68134.1973.995 е нанесен в кадастралната карта
с границите на УПИ ХIХ-995 по действащия регулационен план на „В.З.
Симеоново-Драгалевци II част“, одобрен със заповед № РД 50-09-84/16.05.1990 г. Имотът
е част от имот пл. № 995, за който в рамките на процедура по възражение срещу
обявения проектоплан са отредени три парцела – XVII, XVIII и XIX от кв. 22 по
проекто-плана на името на А., Е.и И. Б.Б..
Процесният имот 68134.1973.995
попада с 1391 кв.м. в имот пл. № 106 и с
68 кв.м. в имот пл. № 1940 от кадастрални листове 719 и 736 по кадастрален
план, изработен преди 1956 г., а в разписен списък № 17-12-06/1960 г. имот пл.
№ 106 е записан на С.А.К.с указание за документ за собственост „Протокол № 14
от 20.05.1954 г. на ком. ТПС и служебна бележка от ТКЗС“, а за имот 1940 са
записани наследници на К.Т.М.въз основа на протокол за замяна от 22.04.1949 г.
за 1780 кв.м. в м. „Габеро“. Имотът на С.К. позволява идентифициране с последващо
образувани и отразени в кадастралните карти имоти с указани собственици.
Вещото лице отбелязва, че процесният имот не е отразен в
картата на възстановена собственост (КВС) на землището на с. Драгалевци, тъй
като попада в урегулирана територия, включена в общ имот с № 100, описан в
регистъра към КВС като територии, заети от населени места, съществуваща
собственост преди ЗСПЗЗ. Вещото лице не е установило наличие на помощен или
друг комбиниран план за територията в регулация, каквато процедура предполага
определяне на границите чрез анкетиране, осъществявано на база въздушното
заснемане от 40-те и 50-те години на миналия век, позволяващо възстановяване на
стари реални граници според начина на трайно ползване или обработване,
включително и чрез различни културни видове. В рамките на анкетирането бившите
собственици посочват имотите си на снимката, а идентификацията се основава на събраната
информация. За изследваната местност е налице аерофотоснимка от 1940 г.,
отразяваща имоти с различна форма и конфигурация спрямо имотите след
направените замени, отразени в кадастрални листове 719 и 736 от стария
кадастрален план и разписните книги към него. Вещото лице приема, че при
липсата на графичен еквивалент на имота, описан в решение № 985/23.02.1993 г.,
не е възможно еднозначното определяне на разположението му в пространството,
съответно геометричната му форма, дължините на страните и ъглите между тях.
Съдът кредитира заключението на вещото лице С.Б. като
обосновано включително и чрез приложените към заключението източници на
обсъжданите в заключението данни, извлечени от кадастралните планове и
придружаващите ги разписни листи.
За установяване на твърдението на ищеца да е собственик
на процесния имот евентуално на основание придобивна давност по делото са
събрани и гласни доказателства.
Свидетелката Г.сочи, че познава имота като принадлежал на
Б.Б. – баща на ищеца, който той разделил между трите си деца. Трите имота не
били разделяни с ограда, а от сестрите на ищеца свидетелката разбрала, че му
прехвърлили своите части от имотите. След делба през 1996 г. ищецът положил
основата на една по-стабилна ограда – излят бетонен пояс и метални колове, тъй
като преди това всички огради, които семейство Б.правели „се разтурваха или се
крадяха“. Ищецът започнал работа в Германия през 1986 г., но всяка година си
идвал и свидетелката със съпруга й всяка година през периода пролет-лято ходили
на имота, а съпругът й помагал на ищеца да чисти мястото. Ищецът продал един от
имотите през 2004 година, в което била построена къща и собственикът си
построил ограда. Останалите две места били оградени с обща ограда. През 2020 г.
свидетелката видяла отделено и средното място, в което се строяло. От ищеца
разбрала, че е продал и него. Останало оградено крайното ляво място, гледано с
лице откъм шосето с посока Драгалевци. Винаги когато са посещавали имота той
бил обрасъл и не е виждала никой друг да го стопанисва.
Свидетелят Б. сочи да е собственик на съседен имот
(посочен под № 346 според регулационния план на м. „В.з. Симеоново – Драгалевци
II част“ онагледен както на л. 23 по делото, така и на скица № 1 към
заключението на вещото лице Б.. Свидетелят се запознал с ищеца по повод
предприето от него строителство на ограда на имот от 3 декара с бетонна ограда
– 50 см., колци и мрежа. През 2011 г. свидетелят уведомил ищеца, че била
открадната част от оградата откъм улицата. Ищецът споделял със свидетеля кога ще
се коси като говорили за ток и вода като виждал ищеца през лятото. Свидетелят
има преки наблюдения до 2018 г., когато заминал в чужбина и се върнал през
месец октомври 2020 г. Не е виждал никой друг да влиза в имота и да извършва
някакви действия.
Съдът не кредитира показанията на свид. Й.като относими
към процесния имот. Ответникът Т. основават предаване на владението с изявление
на праводателите по придобивни сделки от 2011 г. докато свидетелят свързва
наблюденията си за имот, използван от „С.“, брат му и баща им през периода 1993
г. – 2000 г. Показанията са и непоследователни.
Свидетелят сочи да е закарал колове с мрежа и тел, за да бъде оградено
мястото откъм София, за да не влизат животни, но заявява със сигурност ограда
да е поставена след 1993 г. без да споделя за непосредствени наблюдения върху
процеса на поставянето й. Показанията на свид. Й., че имотът „от долната
страна откъм гр. София“ е ограден само с мрежа с тел противоречат на
посочения от свид. Б. повод за запознанството му с ищеца – предприето
строителство на „бетонен бордюр и ограда“ по изграден тупик, осигуряващ достъп
до собствения му имот.
Свидетелят В.определя имота като принадлежал на К., която
знае като баба на С., на която е помагал да коси сено в началото на 70-те
години. Връзката с процесния имот обаче свидетелят прави с минаване покрай него
през 2000 г. и проявен интерес от Т.- брат на ответника Т., без свидетелят да
има непосредствени наблюдения за осъществявани върху имота действия. Показанията и на този свидетел противоречат
на твърдяния от ответниците Т.момент на установяване на владението – след
сключения договор през 2011 г.
Съдът кредитира показанията на свид. Г.и Б., които са
резултат на непосредствени впечатления през значителен период от време.
Свидетелката свързва началото на работата по оградата с прехвърлени на ищеца
права с достоверна дата. Описаният от свид. Б. повод за запознанството му с
ищеца – несъобразена промяна в имотните граници съответства и на онагледената
промяна след проектирания тупик, осигуряващ достъп до парцел XXI-346 според
копие-извадка от РП (л. 290). При тези обстоятелства съдът приема за доказано,
че строежът на оградата с бетонов постамент е започнал през 1996 г.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
Предмет на разглеждане е отрицателен установителен иск. С
Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК по тълкувателно дело № 8/2012 г.
е утвърден правният интерес с това процесуално средства за защита да бъде
отстоявано самостоятелно право върху недвижим имот. Очертани са и
предпоставките, от които произтича този интерес – ищецът се позовава на
фактическо състояние или претендира възможност да придобие права при отричане
правото на собственост на ответника. В случая ищецът твърди да е придобил право
на собственост върху спорния имот по силата на обявен за окончателен
предварителен договор, евентуално – на основание изтекла придобивна давност.
Влязлото в сила съдебно решение и според действалия към датата на
постановяването му закон е обвързващо за страните, но и задължително за всички други съдилища в Републиката (чл.
220 ал. 1 ГПК – отм.). Това ще рече,
че никой друг съд, освен изрично овластените по реда на контрола по съществото
на спора, не може да възприеме различно от обявеното решение по спора. И според
действалия към 17.07.1957 г. процесуален закон съдът, разглеждащ иск по чл. 19
ал. 3 ЗЗД (на какъвто ищецът основава придобити права включително и от неговите
праводатели), е ангажиран да проверява
дали са налице предпоставките за прехвърляне собствеността по нотариален ред,
включително дали отчуждителят е собственик на имота (чл. 298 ал. 1 ГПК – отм.). Това определя преценката на
обстоятелствата, относими към заменката, от която произтича легитимацията на
праводателката С.К. като предмет на съдебно установяване. Въпросът остава извън
обхвата на облигационното отношение, произтичащо от съдържанието на
предварителния договор и по изследването му се приравнява на вмененото
задължение на нотариус, администриращ охранителното производство по издаване на
нотариален акт, обуславящ и нарочен ред за опровергаване на достигнатия извод за
собственост – чл. 431 ал. 2 ГПК (отм.). Както е посочено и в Тълкувателно
решение № 8/2012 г. преценката за правата на ищеца е ограничена до обосноваване
на правния му интерес. Легитимацията на ищеца като правоимащ за конкретен имот
в рамките на съдебно производство при разпространената и от закона задължителна
сила на съдебното решение за всеки друг съд обосновава правния интерес на ищеца
да търси защита на признатото му от съд право чрез последващо създаден титул за
собственост. По аргумент от чл. 431 ал. 2 ГПК (отм.) формираният извод за
принадлежащо право на собственост губи значение само ако и доколкото с влязло в
сила решение е опровергано. С оглед абсолютния характер на правото на
собственост доказването, че то принадлежи на ответниците обуславя
неоснователност на иска и по същество осигурява защита при неоснователно
оспорвано право. Фокусирането върху правото на собственост на ищеца по
отрицателен установителен иск като процесуално средство за защита изключва възможността да бъде отстоявано изрично
утвърденото като подлежащо на защита с този иск фактическо положение. Затова и
оспореното право на собственост на ищеца не е достатъчно, за да постави под
въпрос легитимацията му да търси защита на утвърденото му право чрез отричане
на последващо признатото право на собственост за ответниците. Защита техен
интерес е отричане на неоснователното оспорване, която защита ответниците ще
получат единствено при разглеждане на спора по същество и отхвърляне на иска.
Понеже правото на иск е гарантирана от закона възможност, то и спорът относно
съществуването й не следва да препятства разглеждане по същество на спора. Ето
защо и при положение, че правото на собственост на ищеца не е предмет на
установяване със сила на пресъдено нещо, настоящият състав приема възможността
за вероятност правото на собственост да произтича от представените доказателства
като достатъчна, за да обоснове процесуална легитимация при отрицателен
установителен иск за собственост.
В случая ищецът основава легитимацията си да търси защита
на признато му по съдебен ред право и на сключени договори с лица, чиито права
също така произтичат от контролирано от съд правоприемство. Тези твърдения са
подкрепени с надлежни доказателства. В рамките на процеса относно процеса,
касаещ въпроса за правния интерес разрешения от съд въпрос, че праводателят на
ищеца е бил собственик не подлежи на преразглеждане.
Правото на собственост върху недвижим имот предполага
еднозначното му обособяване. Само очертан по видим за всички начин имот
обезпечава както извличането на облаги от него чрез изключителното право да
бъде определен начина за това, така и съответстващото на това право
задължението за всички останали да се въздържат от действия, засягащи това му
право. Средство за обособяването на имота са неговите граници. Те подлежат на
определяне било от материализирани на място съоръжения, препятстващи свободен
достъп до имота, било от възприето и от собственика ограничение, произтичащо от
идентифицирани права върху съседни му имоти. При тези съображения съдът споделя
като обоснован достигнатия и от вещото лице Б. извод, че процесният имот може
да бъде еднозначно идентифициран с описания в съдебното решение и последващите
го договори посредством проследяване на указаните собственици на съседните
имоти.
Дори хипотетично да се приеме, че на общо основание и в
рамките на процеса относно процеса подлежи на установяване материалното право
на собственост, на което ищецът се позовава в случая, освен транслативно
придобивно основание той се позовава и на осъществено владение повече от 10
години преди датата на предявяване на иска, което съдът намира за доказано
пълно и главно. Твърдения в тази насока са заявени още в исковата молба. Неоснователно
е възражението на процесуалните представители на ответниците за недопустимо
въвеждане на ново придобивно основание в хода на производството. Изявлението
оповестява изрично изводима от исковата молба връзка и възражения ответниците
заявяват в отговора на исковата молба. Освен това, понеже правото на
собственост на ищеца не е елемент от основанието на иска – то е ограничено до
отричане правото на собственост у ответниците, ограничението на чл. 214 ал. 1 ГПК е неприложимо. Както е посочено и в ТР 8/2012 г. за правния интерес съдът
следи служебно и отчита обстоятелства, включително настъпили в хода на
производството. Понеже правният интерес ангажира съда да разгледа спора по
същество следва да бъдат зачетени обосноваващите го факти и обстоятелства
включително когато са се проявили в рамките на процеса относно процеса. Законът
не предвижда краен срок за преценка наличието на правен интерес, а аналогия от
чл. 214 ал. 1 ГПК не може да бъде извлечена. Ето защо правен интерес за ищеца
може да бъде обоснован и с оглед данните за осъществявано владение върху имота.
Твърдението на ответниците, че те са въведени във
владение не бе доказано. Като фактическо състояние владението предполага
осъществена фактическа власт и то по начин, изключващ тази възможност за
останалите. Показанията на свид. Г.позволяват еднозначен извод, че ищецът е
имал достъп до заградената част и до 1995 г., а припокриващите се показания и с
дадените от свидетеля Б. сочат на предприети под контрола на ищеца действия за
последващо ограждане. Данните за събаряна ограда включително и след изграждането
й през 1995-96 г. сочат на смущавано владение, което обаче е факт, относим
единствено в спор с действителния собственик. Ето защо този факт сам по себе си
не изключва легитимацията на ищеца да постави под въпрос правата на
ответниците, а изследването му се припокрива със спора по същество.
Следователно, налице са достатъчно доказателства, легитимиращи ищеца като
заинтересован да оспори правото на собственост на ответниците.
Дори да се приеме, че ответниците са въведени във
владение въз основа на изпълнителен лист, който не сочи ищеца като задължен да
им го предаде по силата на акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо,
именно отрицателният установителен иск е процесуалното средство за защита на твърдяното
в случая фактическо състояние от страна на ищеца. Единствено в рамките на спора
по същество ответниците могат да утвърдят своето право в случай, че то се
оспорва неоснователно, ангажирайки както ищеца, така и всяко учреждение и
съответно друг съд да ги зачете за собственици, игнорирайки претенциите на
ищеца.
При тези съображения съдът приема първоначалния иск за
надлежно предявен. Не съществува обаче интерес за предявения от ответниците
насрещен отрицателен установителен иск. Само разгледания по същество спор
осигурява прекратяването му. Поради тази причина и предпоставките за
упражняването му не могат да обосноват правен интерес за развитие на съдебен
спор. Както е посочено изрично и в ТР 8//12 г. отрицателният установителен иск
е призван да сложи край на правен спор. Правото на собственост на ищеца,
потърсил защита при утвърден от задължителната съдебна практика интерес, е
въпрос, относим към предпоставките за достъп до съд и не е в състояние да сложи
край на висящия спор. Процесуалният закон допуска разширяване предмета на
делото чрез въвеждане в спора на нов предмет доколкото касае материално
правоотношение от значение за изхода на спора (чл. 212 ГПК). Понеже при
отрицателен установителен иск правото на собственост на ищеца обуславя една от
възможните предпоставки за съществуване на правен интерес от търсената защита, оспорването
му чрез насрещен иск не сочи на защита
на зачетен от правния ред интерес за ответниците. Тъй като правото на ищците не
зависи от отсъствието на право на собственост в патримониума на ответника, а от
наличието на факти и обстоятелства, от които законът извлича право на
собственост у ответниците, търсената защита се свежда до очаквано противопоставяне
на разглеждането по същество на първоначалния иск. Подобен интерес обаче
противоречи на очертаната вече цел да бъде дадена защита на чрез прекратяване
на очертания в исковата молба спор, чийто предмет обезпечава и възможност
ответниците да преодолеят неоснователно противопоставено им оспорване.
Освен това, както изрично е посочено и в тълкувателното
решение предпоставка за оспорване на чуждо право е наличие било на отстоявано
фактическо състояние, било на доказано до степен на вероятност съществуване на
право на собственост или възможност да бъде придобито такова. Това обаче в
случая не се установява.
Понеже ответниците се позовават на
права, придобити върху процесния имот след титула за собственост, на който се
позовава ищецът, по първоначалния иск, очертаната степен на вероятност,
обуславяща правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск,
предполага опровергаване процесуалната легитимация на ищеца и по същество се
припокриват с нуждата да докажат своето право на собственост, което единствено
е в състояние да игнорира и позоваването от негова страна на давностно
владение.
Ответниците по първоначалния иск и ищци по
насрещния основават правата си на сключени транслативни сделки, но с трети на
спора лица. С оглед правилото, че никой не може да прехвърли права, които не
притежава легитимацията на ответниците и ищци по насрещния иск налага
изследване правата и на техните праводатели. Както бе посочено вече правото на
собственост предполага обособен обект – в случая недвижим имот. Върховният
касационен съд е утвърдил еднозначно разбирането, че именно тази необходимост
обуславя конститутивния характер на административния акт, приключващ
реституционната процедура (срв. Тълкувателно решение № 1/1997г. на ВС, ОСГК по
гр.д. № 11/97 г. Правото на собственост върху обобществени земи е засегнато
поради наложените от обобществяването заличаване на границите на отделните
поземлени имоти. Затова и предпоставка за възстановяване на правото на
собственост е определянето по предписан от закона ред реалните граници на
възстановените имоти. Съгласно чл. 10а ал. 1 ЗСПЗЗ в редакцията му с ДВ бр.
28/1992 г., действала и към датата на постановяване решението на поземлената
комисия, от което по силата на правоприемството черпят права и ответниците, възстановяването на собствеността става в реалните граници там, където те
съществуват или е възможно да бъдат установени. Ищците по насрещния иск се позовават на права, изводими от притежавани
такива преди обобществяване на земята с довод да са били възстановени. Този
резултат предполага легитимиращия реституираните собственици акт да позволява еднозначно
идентифициране местонахождението на имота. По делото не се твърди, а и от
съдържанието на решението на поземлената комисия не следва да са идентифицирани
съществуващи на терена стари реални граници. Както бе посочено вече средство за
определяне местонахождението е и открояването му чрез указание за собствениците
на съседните имоти – чуждото право определя неговата граница. Доколкото обаче правото
на собственост върху недвижим имот налага определянето му на място, наложително
е идентифициране и местоположението и на съседните му имоти, индивидуализирани
чрез известния техен собственик. Указаните съседи в решението обаче
възпроизвеждат посочените и в съдебната спогодба съседи. Това също не би било
проблем, ако съществува възможност за идентифициране местоположението им чрез
указания и в заключението на вещото лице източник – кадастрален план и
придружаващия го разписен лист. Това обаче в случая е невъзможно. Установената
промяна в текста на кадастралния лист за отразените в него собственици за
обособения имот 106 открива възможност за установяване на предходното съдържание
на текста, чрез събиране на други доказателства. Освен, че други доказателства
в тази насока не са събрани, вещото лице установява, че нанесеният имот 106 в
плана от 1955 г. е с площ от 7056 кв.м.
Налице е съвпадение в имената само на един съсед – н-ци на К.М.(скица №
5 – л. 294), докато за идентификация на имота са необходими поне три установени
граници при обективно съществуваща възможност чрез площта да бъде
идентифицирана и четвъртата. При тези съображения съдът възприема достигнатия
извод и от вещото лице, че данните в решението на поземлената комисия от 1993
г. не позволяват идентификация на имота. Идентификацията при изповядване на
нотариалните сделки може да бъде извлечена от описаните към нотариалните актове
документи и в частност цитираната скица от кадастъра. Както изрично е посочено
в ТР № 1/97 г. конститутивното действие на решението на поземлената комисия
произтича от утвърдената с него възможност за индивидуализация на имота. Този
административен орган е единствено компетентен да идентифицира имота, а съдът
споделя достигнатия и от вещото лице извод, че при липса на графично отразени
граници на имот преди момента на обобществяването му, възможността за
идентификация на имота определя като единствена алтернатива съставена карта на
възстановената собственост и то отново от органа на поземлена собственост.
Именно с оглед конститутивното действие на решението никой друг не е
компетентен да определя границите. Вещото лице не установява да е била
проведена процедура по идентифициране на имотите чрез анкетиране на бившите
собственици, съответно техните наследници и определяне при тези условия на
онагледените от аерофотоснимките видими граници, било то и дължащи се на
различния начин на ползване или обработване.
Именно защото решението на поземлената комисия създава обекта на правото
чрез определяне реалните граници на възстановените земи процедурата по
създаване или попълване на кадастралната карта е негоден идентификационен
способ. Затова и безпредметно остава обсъждането на обстоятелствата, обосновали
идентифициране на описания в решението от 1993 г. имот с процесния с придаден
му идентификатор 68134.1973.995.
При тези съображения ищците по насрещния иск не се легитимират като
притежатели на право на собственост върху процесния имот, подлежащо на
изследване по силата на първоначалния иск, а следователно не се явяват и
легитимирани да търсят защита чрез отрицателен установителен иск.
По
разноските.
Предвид
установения изход от спора право на разноски има ищцовата страна, като
сторените разноски са в общ размер 4900 лв., в това число адвокатско
възнаграждение, депозит за вещо лице и държавна такса.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от
И.Б.Б., ЕГН ********** отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124 ГПК, че ответниците А.С. С., ЕГН **********, Л.Р.Т.,
ЕГН **********, Д.Л.С., ЕГН **********, П.Д.С., ЕГН ********** и
С.Б.Б., ЕГН ********** не са собственици на поземлен имот с
идентификатор 68134.1973.995 по КККРНИ, одобрен със заповед РД 18-3-11.01.2001 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с площ 1459 кв. м., находящ се в гр. София, р-н Витоша, ул. *******,
при съседи: имоти с идентификатори №№ 68134.1973.881, 68134.1980.2,
68134.1973.24, 68134.1973.162 и 68134.1973.1255, идентичен с УПИ ХІХ-995 по
регулационния план на гр. София, Драгалевци.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК насрещна
искова молба вх. № 81249/11.06.2018 г. на А.С.Т., Л. Р.Т., П.Д.С. и Д.Л.С. за
признаване за установено по отношение на ответника по насрещния иск И.Б.Б., че
не е собственик на гореиндивидуализирания недвижим имот с идентификатор 68134.1973.995
по КККРНИ, одобрен със заповед РД
18-3-11.01.2001 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 1459 кв. м.,
находящ се в гр. София, р-н Витоша, ул. *******, при съседи: имоти с
идентификатори №№ 68134.1973.881, 68134.1980.2, 68134.1973.24, 68134.1973.162 и
68134.1973.1255 и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 4596/2018 г.
на СГС в частта по насрещния отрицателен установителен иск.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.С. С., ЕГН **********, Л.Р.Т., ЕГН **********, Д.Л.С., ЕГН **********,
П.Д.С., ЕГН ********** и С.Б.Б., ЕГН ********** да заплатят на И.Б.Б.,
ЕГН ********** сумата от 4900 лв. – държавна такса и разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, а в прекратителната има характер на
определение и може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението пред Софийски апелативен съд.
Съдия: