№ 3723
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110157512 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК от Р. Ж. Б. срещу „Фирма за
прогласяване за нищожно на решение № 1689 от 20.10.2015 г. постановено по т. д. №
2424/2013 по описа на СГС, ТО, VI-2 състав, като постановено извън пределите на
правораздавателната власт на съда.
В исковата молба се твърди, че решение № 1689 от 20.10.2015 г. постановено по т. д.
№ 2424/2013 по описа на СГС, ТО, VI-2 състав било постановено по реда на чл. 422 от ГПК
след проведено заповедно производство ч. гр. д. № 36219/2012 г. по описа на СРС, 66 състав.
Посочва се, че с решение № 1689 от 20.10.2015 г. постановено по т. д. № 2424/2013 по описа
на СГС, ТО, VI-2 състав били присъдени разноски по друго заповедно производство, а
именно ч. гр. д. № 36218/2012 г. по описа на СРС, 75 състав, поради което съдът бил излязъл
извън пределите на правораздавателната си власт и решението се явявало нищожно. Пред
съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност се
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор, в който счита иска за
недопустим и неоснователен. Посочва се, че решението било валидно, като никъде в
мотивите на решението не се посочвало, че се присъждали разноски по ч. гр. д. №
36218/2012 г. по описа на СРС, 75 състав. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК,
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото не се спори, че „Фирма се явява правоприемник на „Фирма
Представена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основан на документ
по чл. 417 ГПК от 02.10.2012 г., издадена по ч. гр. Д. № 36219/2012 г. по описа на СРС, 66
състав, ведно с изпълнителния лист от 02.10.2012 г., съгласно които Фирма, Фирма, Фирма,
Фирма, Фирма, Р. Ж. Б. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Фирма сумата от
206840,76 евро, ведно със законна лихва за периода от 26.7.2012 г. до изплащане на
вземането, възнаградителна лихва в размер на 4758.19 евро за периода от 15.4.2012 г. до
1
25.7.2012 г., мораторна лихва в размер на 246.80 евро за периода от 15.6.2012 г. до 25.7.2012
г., такса в размер на 775.98 евро за периода от 19.1.2012 г. до 25.7.2012 г., нотариални такси
в размер на 285 лв. и 8322.74 лв. държавна такса и 4611.37 лв. възнаграждение на
юрисконсулт.
Представена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основан на документ
по чл. 417 ГПК от 01.08.2012 г., издадена по ч. гр. Д. № 36218/2012 г. по описа на СРС, 75
състав, ведно с изпълнителния лист от 01.08.2012 г., съгласно които Фирма, Фирма, Фирма,
Фирма, Фирма, Р. Ж. Б. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Фирма сумата от и
11 157.22 лв. - разноски по делото, а именно: 7138,12 лв. - държавна такса и 4019.10 лв. -
възнаграждение на юрисконсулт.
По делото е представено решение № 259 от 29.01.2016 г., постановено по т. д. №
2101/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI- 7 състав, съгласно което е признато за установено на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Фирма, Фирма, Фирма, Фирма, Фирма, Р. Ж. Б., в
качеството им на солидарни длъжници дължат на „Фирмасумата от 175519,09 евро,
представляваща главница, сумата 5891.44 евро възнаградителна лихва, сумата 195.59 евро
наказателна лихва, сумата от 731,3 евро административни такси и сумата от 285 лева
нотариални такси, ведно със законната лихва от 26.07.2012 г. до окончателното изплащане
на сумата. С решението са осъдени Фирма, Фирма, Фирма, Фирма, Фирма, Р. Ж. Б., да
заплатят на „Фирма на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 7938.12 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски. По делото е приложено за послужване и самото т.д. №
2101/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI- 7 състав.
По делото е представено решение № 1689 от 20.10.2015 г., постановено по т. д. №
2424/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI- 2 състав, съгласно което е признато за установено по
иск, предявен на основание чл. 422 вр. с чл.415 вр. с чл.124 от ГПК, че Фирма /предишно
наименование Фирма/, Фирма, Фирма, Фирма, Фирма, Р. Ж. Б. дължат солидарно на Фирма,
суми в размер на 199102.70 евро главница, ведно със законната лихва 26.07.2012г. до
окончателното плащане и 246.80 евро мораторна лихва за периода 15.06.2012г. до
25.07.2012г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК от 02.10.2012 г., издадена по ч. гр. Д. № 36219/2012 г. по описа
на СРС, 66 състав, като са отхвърлени исковете в останалата част като погасени чрез
прихващане с насрещни вземания на Фирма на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД за сума в размер
на 4962.14 евро с левова равностойност 9705.11 лева- обезщетение за невръщане в срок на
наетото помещение по договор за наем от 20.11.2007 г. през периода от 16.03.2012 г. до
22.04.2012 г. и на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 233 ЗЗД за сумата от 17968.45 лева-
обезщетение за некачествено извършени работи и повреди в наетото помещение. С
решението са осъдени на основание чл. 78, ал.1 ГПК Фирма /предишно наименование
Фирма/, Фирма, Фирма, Фирма, Фирма, Р. Ж. Б. да платят на Фирма, сумата 12774.35 лева
разноски в исковото производство и на сумата 11968.80 лева разноски в заповедното
производство. Като по делото са представени искова молба, както и отговора на исковата
молба по т. д. № 2424/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI- 2 състав.
Представено е решение № 2104 от 06.08.2018 г., постановено п в. т. д. № 6551/2017 г.
по описа на САС, с което е потвърдено решение № 1689 от 20.10.2015 г., постановено по т.
д. № 2424/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI- 2 състав. Представено е и определение № 124 от
26.02.2020 г. по т.д. № 1045/2019 г. по описа на ВКС, съгласно което не е допуснато до
касационно обжалване въззивно решение № 2104 от 06.08.2018 г., постановено п в. т. д. №
6551/2017 г. по описа на САС.
По делото е постъпило разпореждане № 2053 от 27.10.2023 г. постановено по т. д. №
331/2023 г. по описа на САС, в което е посочено, че производството по делото е по подадена
въззивна жалба вх. № 312634 от 23.11.2022 г. от Фирма, Фирма, Фирма, Фирма, Фирма, Р. Ж.
Б. срещу решение № 260664 от 07.11.2022 г., постановено по т. д. № 2424/2013 по описа на
СГС, с което било оставено без уважение искането за поправка на очевидна фактическа
грешка в постановеното решение № 1698 от 20.10.2015 г. по същото дело, в частта, с която
са присъдени разноски по заповедното производство, като било постановено и решение по
чл. 247 ГПК. По делото е представено и самото решение № 646 от 24.10.2023 г. постановено
по т. д. № 331/2023 г. по описа на САС.
В случая видно от представените доказателства по делото оспореният съдебен акт, а
2
именно решение № 1689 от 20.10.2015 г. постановено по т. д. № 2424/2013 по описа на СГС,
ТО, VI-2 състав е влязъл в сила / с определение № 124 от 26.02.2020 г. по т.д. № 1045/2019 г.
по описа на ВКС не е допуснато до касационно обжалване потвърдителното въззивно
решение № 2104 от 06.08.2018 г., постановено п в. т. д. № 6551/2017 г. по описа на САС/.
Поради това е допустимо да бъде атакуван като нищожен с иск по чл. 270, ал. 2 ГПК.
Неоснователно се явява възражението на ответника за нищожност на производството
на основание чл. 126 от ГПК, породи наличието на друго производство т. д. № 331/2023 г.
по описа на САС. Видно от представената справка и решение от 24.10.2023 г. постановено
по т. д. № 331/2023 г. по описа на САС предмет на производството е поправка на очевидна
фактическа грешка в постановеното решение № 1698 от 20.10.2015 г. по същото дело, в
частта, с която са присъдени разноски по заповедното производство, поради което няма
идентичен предмет на двете производства и възражението се явява неоснователно.
В правната теория и съдебната практика се приема, че пороците на съдебните актове, в
зависимост от тежестта, последиците и способите за тяхното отстраняване, са две групи -
пороци, които не водят до нищожност, недопустимост или неправилност и пороци, и
пороци, които водят до нищожност, недопустимост и неправилност на съдебния акт. В
първата група влизат явната фактическа грешка, неяснотата и непълнотата на решението, за
които е характерно, че се отстраняват от съда, постановил порочния съдебен акт, без да е
необходимо да се използват способите за атакуване на нищожни, недопустими или
неправилни решения. Втората група пороци са тези, които водят до нищожност,
недопустимост или неправилност и те налагат да се отстрани порочния акт чрез обжалването
му или чрез атакуването му пред ВКС чрез извънредните средства за отмяна на влезли в
сила порочни решения, а съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от ГПК нищожността може
да се предяви от страна по делото и по исков ред безсрочно или чрез възражение.
Нищожността е най-тежкият порок на съдебния акт, който не е дефиниран в закона, но
в съдебната практика се приема, че е налице, когато съденият акт е постановен извън
правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, при неспазване на писмената форма
или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита по пътя на
тълкуването. Нищожният съдебен акт, за разлика от недопустимия, не е годен да породи
правни последици.
От съдържанието на атакуваното с иска по чл. 270, ал . 2 от ГПК съдебно решение №
1689 от 20.10.2015 г. постановено по т. д. № 2424/2013 по описа на СГС, ТО, VI-2 състав,
настоящият съдебен състав намира, че то е валидно. Не е налице порок, който да води до
неговата нищожност. Решението е постановено в рамките на правораздавателната власт на
съда, от законен състав, подписано е от съдия, има съдържанието по чл. 236 от ГПК. Волята
на съда е упражнена в границите на установената в българската правна система държавна и
светска правораздавателна власт за регулиране на гражданските и търговските
правоотношения. С оглед на това сезираният с него съд е компетентен да го разгледа и да се
произнесе по предявените искове по реда на чл. 422 ГПК във връзка с издадена заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Решението е постановено в рамките
на правораздавателната власт на съда. Софийски градски съд не е излязъл извън пределите
на правораздавателната власт на българския съд, защото страните по делото са български
юридически и физически лица.
Решението е в писмена форма, мотивите и диспозитивът му са ясни и разбираеми, като
е подписано от председателя на постановилия го съдебен състав. В тази връзка не са налице
основания то да бъде прогласено за нищожно. Нито едно от посочените от ищеца основания
за порочност на решението не води до неговата нищожност. Изтъкнатото основания за
нищожност от ищеца във връзка с присъдените разноски във заповедното производство,
касаят неприлагане или неправилно прилагане на материално правни норми. Евентуалното
неправилно произнасяне от страна на съда, може да доведе до постановяване на едно
неправилно решение, срещу което страните могат да се защитават по пътя на
инстанционния контрол, но не може да доведе по постановяването на нищожно решение.
С оглед на изложеното при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
съдът намира, че предявения иск с правно основание по чл. 270, ал. 2 от ГПК се явява
неоснователен, поради което и следва да бъдат отхвърлен.
3
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на ищеца не следва да му се присъждат разноски. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответникът има право на разноски като страната
претендира сумата от 1200 лв. с ДДС. Настоящият състав на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във
вр. с ал. 9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения намира за
неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5
ГПК, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Ж. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/, чрез адв. С. П. срещу „Фирма, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление адрес на /административен адрес/, иск с правно основание чл. 270, ал. 2
от ГПК за прогласяване за нищожно на решение № 1689 от 20.10.2015 г. постановено по т. д.
№ 2424/2013 по описа на СГС, ТО, VI-2 състав, като постановено извън пределите на
правораздавателната власт на съда.
ОСЪЖДА Р. Ж. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез
адв. С. П., да заплати на „Фирма, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
адрес на /административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 1200
лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4