№ 9216
гр. София, 09.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110105952 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Д. П. Е. срещу Ф.М. 2018 ЕООД, с
искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 2790 лева – трудово
възнаграждение за периода от 01.09.2019 г. до 07.01.2020 г., сумата от 9615
лева – допълнително трудово възнаграждение за периода от 01.09.2019 г. до
07.01.2020 г. и сумата от 675 лева – обезщетение за неспазване на
предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със
законната лихва върху всяко от тези вземания, считано от 02.02.2023 г. до
окончателното им изплащане. Ведно с исковата молба са представени
документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени
доказателства по делото.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор на исковата
молба. Взема становище за неоснователност на исковете. Представя
документи с искане да бъдат приети като доказателства по делото. Прави
искане по чл. 193, ал. 1 ГПК, искане за разпит на свидетели, както и искане по
чл. 186 ГПК.
По направените доказателствени и други искания:
Съдът намира исковата молба за нередовна. Ищецът не е посочил на кое
конкретно основание е прекратено трудовото правоотношение. Следва тази
нередовност да бъде отстранена, за което да бъдат дадени съответните
указания. Представените с нея и с отговора документи следва да се приемат
за доказателства. Искането на ответника по чл. 193, ал. 1 ГПК е направено в
срока за това, като за уважаването му следва да се вземе и становището на
ищеца. Искането за разпит на свидетели съдът намира за недопустимо. С тях
ответникът цели да докаже момента на прекратяване на трудовия договор с
ищцата. Съгласно чл. 335, ал. 1 КТ трудовият договор се прекратява винаги
писмено, т.е. прекратяването му е сделка, за действителността на която закон
изисква писмен акт. Поради това и на основание чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК
установяването на това обстоятелство със свидетелски показания е
недопустимо дори и с изричното съгласие на ищцата per argumentum a
contrario от чл. 164, ал. 2 ГПК. Искането на ответника на основание чл. 186,
ал. 1 ГПК е частично основателно, като следва да се изискат единствено
1
исковата молба и решението по посоченото от ответника дело. С цел
процесуална икономия, съдът ще изиска служебно посочените документи.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящото определение съдът
съобщава на страните проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27
март 2023 г. от 10:45 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
УКАЗВА на ищцата в седмодневен срок от получаване на настоящото
определение да заяви на кое от изброените в Кодекса на труда основания е
прекратено трудовото правоотношение с ответника, като указва, че при
неизпълнение на това указание исковата молба ще бъде върната, а
производството по делото – прекратено по отношение на иска с правно
основание чл. 220, ал. 1 КТ.
УКАЗВА на ищцата в седмодневен срок от получаване на настоящото
определение да заяви дали ще се полза от представения документ:
Допълнително споразумение към Трудов договор № 001/03.04.2018 г. В
случай, че заяви, че ще се ползва от същия, УКАЗВА на ищцата да го
представи в оригинал до приключване на първото редовно открито съдебно
заседание по делото. УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение на тези
указания, този документ ще бъде изключен от доказателствената съвкупност
по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за разпит на
свидетели.
ти
ИЗИСКВА от Софийски районен съд, 53 състав заверен препис от
исковата молба и Решението по Гражданско дело № 71099 от 2021 г. по описа
на същия съд, с отбелязване, че Решението е влязло в сила.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по искова молба от Д. П. Е. срещу Ф.М.
2018 ЕООД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 2790
лева – трудово възнаграждение за периода от 01.09.2019 г. до 07.01.2020 г.,
сумата от 9615 лева – допълнително трудово възнаграждение за периода от
01.09.2019 г. до 07.01.2020 г. и сумата от 675 лева – обезщетение за
неспазване на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение,
ведно със законната лихва върху всяко от тези вземания, считано от
02.02.2023 г. до окончателното им изплащане. Ищцата твърди, че била
служител на ответника на основание трудов договор № 001 от 03.04.2018 г. на
длъжност “специалист спедиторска дейност” с месечно трудово
възнаграждение от 675 лева. С допълнително споразумение от 01.06.2018 г.
страните се договорили на ищцата да бъде изплащано допълнително трудово
възнаграждение в размер на 2325 лева месечно за постигнати резултати.
2
Правоотношението било прекратено на 07.01.2020 г., като за посочения по-
горе период на ищцата не било заплатено основното трудово възнаграждение,
както и допълнителното такова за постигнати резултати. Освен това при
прекратяване на трудовия договор не било заплатено обезщетение за
неспазване на предизвестието му. Ищцата счита, че тези суми се дължат и
моли съда да осъди ответника да ѝ ги изплати. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба.
Взима становище за неоснователност на исковете. Не оспорва фактите, че
ищцата е била негов служител на основание трудов договор № 001 от
03.04.2018 г. на длъжност “специалист спедиторска дейност” с месечно
трудово възнаграждение от 675 лева. Твърди, че трудовото правоотношение
било прекратено в края на месец януари 2018 г., а не както твърди ищцата –
на 07.01.2020 г., поради което въобще не дължал основното трудово
възнаграждение за процесния период. Оспорва постигането на съгласие за
допълнително трудово възнаграждение, като излага юридически съображения
в тази насока. Моли съда да отхвърли исковете, претендира разноски.
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове по реда на чл.
124, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ. Съдът
обявява за безспорни между страните фактите, че ищцата е била служител на
ответника на основание трудов договор № 001 от 03.04.2018 г. на длъжност
“специалист спедиторска дейност” с месечно трудово възнаграждение от 675
лева В тежест на ищцата е да докаже наличието на споразумение за
допълнително възнаграждение за постигнати резултати, както и
прекратяването на трудовия договор на 07.01.2020 г. на твърдяното от нея
основание. Представени са доказателства за установяване на тези факти. В
нейна тежест е също така да докаже реалното постигане на твърдените
резултати. Не са представени доказателства за установяване на този факт.
В тежест на ответника е да докаже прекратяването на трудовото
правоотношение в края на месец януари 2018 г. При установяване
дължимостта на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ в тежест на ответника е да
докаже плащане. Не са представени доказателства за установяване на тези
факти.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните. На ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3