МОТИВИ към Присъдата по НОХД № 449/ 2012г, по описа на Окръжен съд –
Плевен:
Срещу
подсъдимия И.И.М. *** е повдигнато обвинение за това че: На 06 март 2012г. в
гр. Левски обл.Плевен в жилищен дом, находящ се на ул. „******” **, при
условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително, държал високорисково
наркотично вещество- коноп (марихуана), с цел разпространени както следва:,
-
Обект 1/1 с нето тегло 0,18 грама с концентрация на активния наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол – 3,00% на стойност 1,08 лева;
-
Обект 1/2 с нето тегло 0,27 грама с концентрация на активния наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол – 3,1% на стойност 1,62 лева;
-
Обект 3 с нето тегло 12,90 грама с концентрация на активния наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол – 0,3% на стойност 77,40 лева, с общо тегло 13,35
грама на стойност 80,10 лева съгласно Приложение №2 от Постановление на
Министерски съвет №23/29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството - престъпление по чл.354а ал.2 изр.2 предпоследно т.4 във вр. с ал.1 пр.1
във вр. с чл.29 ал.1 б. „б” от НК.
Подсъдимият заявява ,че разбира обвинението, не се
признава за виновен и дава обяснения по него.
В пренията по същество между страните,
прокурорът поддържа обвинението, намира ,че то е доказано по несъмнен начин.
Предлага подсъдимият И.М. да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение,
като му бъде наложено наказание лишаване от свобода над минимума, предвиден
закона, което да бъде изтърпяно ефективно при «строг режим» в затвор.
Защитата
на подсъдимия – адвокат В.П. *** оспорва обвинението от фактическа и правна
страна. Излага подробни доводи в подкрепа на
тезата ,че няма извършено престъпление от общ характер и предлага
подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
и след като взе предвид доводите и възраженията на страните по делото, намери
за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият
И.М. е роден на ***г***. Живее в същия град във фамилна къща, заедно с баба си
и брат си. Майката на подсъдимия живее и работи в Гърция, като той и брат му,
периодично я посещават за да й помагат. Осъждан е за престъпления против
собствеността, като е изтърпял наказания с лишаване от свобода.
На 6 март
2012г около 19.00 часа свидетелят А.Я. и негов познат се намирали в заведението
„*******” в централната част на град Левски. По- късно към тях се присъединил и
свидетелят С.Г.. Тримата разговаряли, когато в заведението влязъл св. Д.Д. ,
познат на С.Г. и поискал от него да му
даде три лева и да го закара с колата си до дома на подсъдимия И.М.. Св. Г. му отказал , тъй като не бил с кола и не можел да
шофира след употреба на алкохол. Понеже
св. Д. настоявал да го закарат до подсъдимия, С.Г. помолил настоятелно св. А. Я. да закара Д. с неговата кола. Св. А. Я.
първоначално не се съгласил, но след настояване от Г. и известно колебание приел . Около 21.00 часа, откарал с лекия си
автомобил свидетелите С.Г. и Д.Д. в близост до дома на подсъдимия в гр. Левски
,на ул. „******”**, като спрял срещу
къщата. Междувременно св. Д. се обадил по мобилния си телефон на подсъдимия И.М.
и го помолил веднага да слезе долу, тъй като било важно.
Свидетелите
С.Г. и А.Я. останали в колата, а св. Д.
влязъл в двора на къщата, в която живее подсъдимия.
И.М.
излязъл от входната врата на къщата за да се
срещне със св. Д., който го чакал на двора. През това време пред дома на
подсъдимия спряла патрулна кола, в двора нахлули полицаи, които заповядали на И.М.
да легне на земята, защото е задържан, като му поставили белезници.
Полицейските
служители, съблекли и претърсили на място подсъдимия И.М. , без надлежно
съдебно разрешение, но като не открили нищо уличаващо го в престъпление,
заявили ,че ще претърсят дома му. Показали на подсъдимия две хартиени топчета,
за които го уведомили ,че са негови и са намерени у св. Д.. Подсъдимият бил
запитан също дали държи наркотици у дома си, а той признал ,че има само една не
допушена цигара марихуана , оставена на масата в хола.
При
последвалото претърсване на къщата, която подсъдимият обитава заедно с баба си
и брат си, полицейските служители открили в хола на втория етаж и иззели, не
допушена, саморъчно свита цигара , за която М. предварително ги уведомил ,че е
марихуана.
От не заключеното
избеното помещение била иззета суха тревиста маса, съдържаща клечки и
семе с тегло около 36 грама.
Възприетата от съда фактическа обстановка се установява по несъмнен начин , от доказателствата
събрани и установени по делото чрез: обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите: А.Я., С.Г., Л.Д. и А.К., от фотоалбума изготвен на досъдебното
производство(л. 24 – 29 ДП), както и от заключението на физико- химическата
експертиза, изготвена на досъдебното производство(л. 59 -64 от ДП).
За да отговори на въпросите по чл. 301,ал.1,т.1 и 2 от НПК,
съдът обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност.
От анализа на доказателствата,
съдът намира ,че по делото е безспорно установено единствено
обстоятелството, че на 6 март 2012г., подсъдимият И.М. държал в дома си и пушил цигара съдържаща марихуана с ТНС 2.7 %,
за което обаче на подсъдимия не е
повдигнато обвинение.
Спорни по делото са следните
обстоятелства:
-държал ли на
6 март 2012г подсъдимият в дома си в гр. Левски, без разрешително и с цел разпространение, наркотично вещество
коноп(марихуана) съдържащо се в две хартиени топчета: едното
с нето тегло 0.18гр.( осемнадесета милиграма) и със съдържание на активно действащото
вещество тетрахидроканабинол(ТНС) 3.00:, а
другото с нето тегло 0.27гр.(двадесет и седем милиграма) ,със съдържание на
ТНС 3.1 % с цел разпространение;
- държал ли е
подсъдимият на 6 март 2012г в дома си в
гр. Левски, без разрешително и с цел разпространение, наркотично вещество
коноп( марихуана) с нетно тегло 12.90
грама(дванадесет грама и деветдесет милиграма) ,със съдържание на активния
компонент ТНС 0.3 % , с цел
разпространение
Съдът намира, че обвинението не е
доказало по несъмнен начин, със средствата и по реда на НПК, обстоятелството,
че двете хартиени топчета, съдържащи марихуана – обекти 1/1 и 1/2, предмет на обвинението, на 06.03.2012г
са били във фактическата власт на подсъдимия, тъй като употребеното от закона
понятие „държи” означава именно това.
Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия,
тъй като те не са опровергани по категоричен начин от други доказателства по
делото и намират опора в останалите доказателства, установени чрез показанията
на свидетелите: А.Я., Л.Д. и А.К., от фотоалбума както и от заключението на
физикохимичната експертиза, изготвена на досъдебното производство.
Последователно, без колебание и противоречия подсъдимият обяснява, че къщата на ул. ****** ** в гр.
Левски обитава заедно с брат си и своята баба, като брат му често посещава
майка им, работеща в Гърция. Твърди, че вечерта на 06 март 2012г, по телефона
му се е обадил св. Д.Д. и настоял да излезе навън за да говорят за нещо важно,
без да уточни какво. Когато излязъл от къщата навън, за да се срещнат, в двора
нахлули полицаи, които му заповядали да легне на земята, заявили, че е задържан
и му сложили белезници. След това там на място го разсъблекли и претърсили.
След като нищо не открили у него, му показали две хартиени топчета, за които
заявили,че са от него и са открити у св. Д..
Поискали да им каже държи ли наркотици у дома си, а подсъдимият отговорил
,че има само една не допушена цигара с марихуана, която е в хола на масата.
Подс. М. категорично отрича да е държал и продавал марихуана на
св. Д., както и че откритата суха растителна маса със семена, открита в избеното помещение не е негова и той не знае
кой я е оставил там. Признава единствено това ,че е пушил цигара марихуана,
която оставил на масата в хола.
Обясненията на подсъдимия не са опровергани от обвинението, а
напротив, намират потвърждение в останалите доказателства по делото:
От показанията на св. А.Я. се установява, че на 6 март
2012 около 19.00 часа той се намирал в кафене в централната част на гр. Левски
със свой приятел. По –късно на неговата маса седнал и св. С.Г.. След известно
време, при тях пристигнало непознато за Я. момче, което започнало да си говори
със С., двамата разговаряла и звънели по телефона. Св. С. помолил А. да откара св. Д. до някакъв
адрес. Тъй като С. бил настоятелен, обяснил, че е пил и не трябва да шофира,
св. А. Я. се съгласил.
С личния си
автомобил А. откарал С.Г. и Д.Д. до къщата на подсъдимия ,като спрял на отсрещната
страна на улицата. Д. слязъл от колата и
влязъл в двора на къщата. След известно време минала патрулна кола, видял
полицай с прожектор да бяга към къщата на подсъдимия, поради което запалил
двигателя и бързо напуснал мястото.
От показанията
на св. А. Я. е видно , че той, както и
св. С.Г. нямат лични възприятия, дали подсъдимият и св. Д. са се срещнали, нито
какво по- късно се е случило, тъй като се уплашил от внезапната поява на
полицейските служители и разбрал от С., че искат да вземат „треви и някакви
работи”.
Съдът
кредитира с доверие показанията на св. А.Я., тъй като те не съдържат вътрешни
противоречия, не са опровергани от доказателствата по делото и не са в
противоречие с тях.
Съдът изключва от
доказателствения материал по делото, като негодни доказателствени средства:
протокол за личен обиск на И.М. от 6 март 2012г на л. 16-18 досъдебното
производство; протокол за обиск на Д.Д. от 6 март 2012г на л. 9 – 11 от
досъдебното производство; протокол за претърсване и изземване от 6 март 2012г
на л. 20 -23 от досъдебното производство.
Видно от
съдържанието на горепосочените протоколи, отразените в тях процесуално –
следствени действия – личен обиск на св. Д.Д., личен обиск на И.М. и претърсване
и изземване в дома на подсъдимия ,не
са извършени по реда предвиден в НПК, а при допуснати груби нарушения на
императивните процесуални норми – чл. 161 и чл. 164 от НПК.
ПРОТОКОЛЪТ ЗА
ПРЕТЪРСВАНЕ И ИЗЗЕМВАНЕ с дата 6 март 2012г на л. 20-23 ДП , не представлява годно доказателствено
средство, тъй като отразеното в него процесуално действие не е извършено по
предвидения в НПК ред.
В нарушение разпоредбите на чл. 161,
ал. 1 и ал.2 от НПК,
претърсването в дома на подсъдимия на 6 март 2012г е извършено без
да има предварително разрешение
от съдия в съответен първоинстанционен съд , както и без да има валидно
последващо одобрение от съдия.
Поставеният върху първата страница на протокола за
изземване, параф със съдържание „ Одобрявам
! Ст. М. – съдия в РС Левски 07.03.2012 – 13.55 ч”, не
представлява надлежно одобряване на
извършеното процесуално действие по смисъла на чл. 161,ал.2 от НПК, тъй
като липсва валиден съдебен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 32,ал.2 от НПК, съдията- докладчик и председателят на
състава се произнасят с разпореждане
– самостоятелен съдебен акт, чието съдържание трябва да отговаря на
императивните разпоредби на чл. 34 от НПК. От материалите на досъдебното
производство е видно, че няма мотивирано разпореждане за одобряване на това
процесуално действие от съдия в съответния първоинстанционен съд.
Съдът не е формален узаконител на действия, извършени от полицията
и разследващите органи и не е допустимо да поставя парафи върху техните актове
и протоколи. Съдът задължително се произнася ,като постановява съответния по
вид съдебен акт, от изчерпателно
изброените в разпоредбата на чл. 32,ал.2 от НПК. Съдебният акт трябва да е
мотивиран и да притежават задължителните реквизити , изчерпателно посочени в
чл.34 НПК.
В случая липсва надлежно съставено на основание чл. 161,ал.2 от НПК разпореждане
на съдия от Районния съд – Левски, от което да е видно кога, къде и от кого е
съставен този акт и какви са законовите основания и съображенията на съдията за
издаването му.
Обсъжданият протокол за претърсване и изземване няма основание
да бъде приет от съда като протокол за доброволно предаване.От обясненията на
подсъдимия е видно ,че той не е допуснал полицейските служители доброволно в
дома си за да извършат претърсване,тъй като междувременно е бил задържан и с
белезници извън сградата на дома си.
По същите съображения,
съдът изключва от доказателствения материал по делото и протокола за личен
обиск на св. Д.Д. от 6 март 2012г на л.
9 – 11 от досъдебното производство,както и протокола за личен обиск на И.М..
Видно от материалите
на досъдебното производство, както и от
съдържанието на протокола за личен обиск на св. Д., това процесуално действие е извършено при съществено нарушение на
процесуалните правила ,предвидени в чл. 164, ал.1 и 3 от НПК.
Разследващият
орган не е имал предварително писмено
разрешение за личен обиск на Д.Д. от съдия в съответния първоинстанционен
съд. Няма и надлежно изготвен съдебен
акт, за одобрение на това действие, а само параф върху протокола със
съдържание „ Одобрявам! Ст. М. – съдия в РС Левски 07.03.2012 – 14.05 ч” .
Нещо повече: не са налице законовите основания,
допускащи извършване на личен обиск без
предварителното разрешение на съдия, посочени в разпоредбата на чл. 164,ал.1 ,т.
1 и т.2 от НПК.
В
случая св. Д. нито е бил обект на законно задържане, постановено с валиден акт, произхождащ от компетентен орган, нито
обискът е извършен в хипотезата на чл. 164,ал.1,т.2 от НПК, тъй като св. Д. не
е присъствал при претърсване в дома на
подсъдимия. Извън тези ограничително изброени хипотези, законът не допуска
изключения. Действията на полицията изразяващи се спиране на граждани и
обискирането им без надлежно съдебно разрешение и без валиден писмен акт за
задържане, е в нарушение правото на лична неприкосновеност , представлява
противозаконно действие, което не
подлежи на съдебно одобрение.
Следва да се отбележи, че дори да бе изготвено надлежно съдебно разпореждане
за одобрение на личния обиск, извършен по отношение на св. Д. и на И.М., то пак
не може да легитимира това процесуално действие, тъй като, както вече се посочи
не са били налице законовите предпоставки по чл. 164,ал.2 от НПК, при които е
допустим личен обиск без предварително разрешение от съдия.
Законодателят
не е предвидил наличието на предварителна информация или предположението, че
някой държи в себе си забранени вещества и предмети като законно основание за
извършване на личен обиск навсякъде и по всяко време, без предварително съдебно
разрешение.
По същите,
изложени по- горе съображения, съдът изключва от доказателствените материали по
делото и протоколът за личен обиск на И.М. на л. 16-18 от ДП.
Посочените по- горе
доказателствените средства- протоколи за личен обиск, претърсване и
изземване са негодни да установят относими към предмета на доказване факти, тъй
като, не само не са изготвени по реда
предвиден в НПК, но и при допуснати съществени нарушения на процесуалните норми
регламентиращи законовите основания и реда за използване на посочените
доказателствени способи.
Поради негодността на протоколите за претърсване и изземване и
за личен обиск на подсъдимия и на св. Д., съдът разпита като свидетели Л.Д. и А.К.,
които са вписани като поемни лица в изключените от съда доказателствени
средства.
От показанията
на свидетелите Л.Д. и А.К., се установява ,че вечерта на 6 март 2012г те са
били поканени от полицейски служители да участват като поемни лица при
извършването на претърсване и изземване в дома на подсъдимия, както и на личен
обиск , извършен на Д.Д. и на И.М..
От показанията на св. Л. Д.(л. 66 с.сл.) се установява ,че
когато е поканен за поемно лице на обиск, „двете момчета вече са били
арестувани”. Присъствал на извършеното претърсване в къщата, обитавана от
подсъдимия. Около два – три часа полицейските служители са „тършували в къщата на подсъдимия” .
Претърсили помещенията , находящи се на първия етаж, обитавани от бабата на
подсъдимия , но там не открили нищо. На втория етаж, обитаван от подсъдимия и
брат му, в една от стаите намерили частично изпушена цигара, за която го
осведомили ,че е марихуана. После от
отключено помещение в мазата ,намерили някаква листна маса в скъсан плик,
набутан в кашон. Плика претеглили с електронна везна, но не видял да правят
полеви тест пък и не разбира от такива неща.
Свидетелят няма спомен да е присъствал на личен обиск извършен
на св. Д.Д. и няма лични възприятия, дали у него са открити и иззети някакви
вещи, включително и хартиени топчета
съдържащи листна маса.
От показанията на св. А.К. се установява ,че на 6 март 2012г
вечерта по здрач, един полицай от родното му село го помолил да присъства на
оглед. Навън пред вратата на задния вход за къщата, видял подсъдимия И., чиито
баща познавал лично. Присъствал на претърсване в къщата на И.. Полицейските служители
изчакали идването на разследващия полицай , след което започнали претърсване на
всички жилищни помещения, включително и това обитавано от бабата на подсъдимия,
на таванското помещение и на мазето.
Св. А К. не си
спомня дали нещо са иззели от помещенията обитавани от подсъдимия. Дава
показания, че на масичка в хола имало банкноти от по пет лева и филтри.
Полицаите търсили на тавана , но нищо не открили. След това слезли в мазата и
там намерили плик с мухлясали листа, които претеглили с електронна везна. За тези листа, подсъдимият заявил ,че тези
неща не са негови, а сигурно на брат му.
При претърсването на
селскостопанската постройка също не открили нищо.
Св. А. К. дава показания че някой му е показал едно хартиено топче
свито, но нито знае какво е съдържанието му, нито има възприятия от къде е
иззето. Заявява , че подписите за поемно лице върху протоколите за личен обиск на
Д.Д. и върху протокола за претърсване под № 2 са положени от него.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Л. Д. и А. К.,
тъй като няма данни да са заинтересувани от изхода на делото, а показанията им
не си противоречат взаимно.
Единствен св. Д.Д., дава показания, че две топчета от хартия съдържащи марихуана,
предмет на обвинението е купил за пет
лева от подсъдимия, като при направения
му личен обиск са открити у него и иззети.
Съдът не дава
вяра на показанията на св. Д. Д., тъй като са изолирани, не намират безспорно
потвърждение в останалите доказателства по делото, като дори са в противоречие
с тях. На лице е основателно съмнение
относно тяхната достоверност, за която обвинението не представя убедителни
доказателства, установени по предвидения в НПК ред.
По делото няма
доказателства, от които да се установи по несъмнен начин, че двете хартиени
топчета, съдържащи коноп са били докосвани и държани от подсъдимия. Не е извършена
одорологична или друга трасологична експертиза, резултатите от която да свърже
физически посочените обекти с подсъдимия И.М..
От разпита на свидетелите А.К. и Л.Р., вписани като поемни лица
при извършените претърсване и изземване, както и при личния обиск на подсъдимия
и на св. Д. се установява ,че никой от тях всъщност не е присъствал на обиск
извършен на Д. на 6 март 2012г, нито е видял от къде и по какъв начин са се
появили двете хартиени топчета , съдържащи суха тревиста маса, предмет на
обвинението.
Св. Д. твърди, че след като подсъдимият излязъл от къщата, той
му дал пет лева, И. отишъл някъде в двора и след малко се върнал с две топчета,
съдържащи марихуана, макар, че той му поискал само едно. В това време полицаите
го арестували и му иззели топчетата.
Св. Д.Д. има интерес
да твърди, че въпросните топчета марихуана, които според обвинението са открити
и иззети от него е купил от подсъдимия, тъй като с по този начин, той от обвиняем у когото са намерени забранени
наркотични вещества, се превръща в свидетел
по обвинение срещу И.М..
По делото няма доказателства, от които да се установи, че у
подсъдимия са намерени въпросните пет лева, дадени му от св. Д.. Св. К. твърди,
че на холната маса видял петолевки и филтри, но от фотоалбума на л. 25- 29 ДП е
видно ,че няма документирано откриване и изземване на такива банкноти, нито пък
са иззети и приложени като веществени доказателства по делото.
От показанията на поемните лица, разпитани като свидетели, се
установи, че още същата вечер, е претърсвана стопанската постройка в двора, но
нищо не е открито и иззето. Тези показания на незаинтересован свидетел
опровергават твърденията на св. Д., че подсъдимият ходил някъде в двора и се
върнал с двете хартиени топчета, съдържащи марихуана. С други думи: по делото няма доказателства, от които да се
установи, че някъде в двора, извън къщата ,подсъдимият е държал марихуаната, която св. Д. твърди ,че
е купил от него.
На досъдебното производство е назначена физикохимическа
експертиза. Видно от заключението, изготвено
от н в. л. С.С.(л 60-63 от ДП) се установява, че предмет на изследване са били
цигарата иззета от хола на подсъдимия, която не е предмет на обвинението,
сухата растителна маса иззета от избеното помещение, както и съдържанието на
две хартиени топчета, съдържащи суха тревиста маса, за които обвинението твърди
,че са намерени у св. Д.Д..
От
заключението на вещото лице е видно, че всички представени за изследване обекти
са идентифицирани като коноп(марихуана),с различно съдържание на активния
компонент „тетрахидроканабинол”(ТНС), а част от тях и по морфологичен състав
както следва:
Обект 2 -недопушената цигара иззета от дома на подсъдимия
съдържа 35 милиграма суха растителна
маса, със съдържание на
активно вещество ТНС - 2.7 %
Обект 1/1- хартиено топче съдържа 18 милиграма суха тревиста маса , със
съдържание на активно вещество ТНС .
3% ;
Обект 1/2- хартиено топче съдържа 27 милиграма суха тревиста маса , със
съдържание на активно вещество ТНС .
3.1 % ;
Обект 3 – 13.70 грама суха тревиста маса( от която са отделени семената) ,
със съдържание на активен компонент ТНС 0.3
%.
Съдът приема заключението на вещото лице като изчерпателно,
компетентно и безпристрастно, тъй като се основава на доказателствата по делото.
Изводите са резултат направени изследвания и анализ на морфологичния и химичен
състав на изследваните обекти, лично от вещото лице и при спазване
императивните изисквания на Наредбата за извършване на експертно изследване на
наркотични вещества ДВ бр-.63/2000г.
От
заключението на физикохимичната експертиза се установява че въпросните топчета,
съдържащи марихуана – обекти 1/1 и 1/ 2, които св. Д. твърди, че купил от
подсъдимия съдържат активно вещество
ТНС в границите на 3.00 %– 3.1%. От
същото заключение обаче се установява, че
цигарата, която подсъдимият е пушил, със съдържание на активния компонент ТНС
2,7%. Тоест , активният компонент
ТНС в цигарата, за която няма спор ,че е пушил подсъдимия, съществено се различава по процентното си
съдържание от ТНС, съдържащо се в марихуаната от двете хартиени топчета. Следователно цигарата на подсъдимия и конопът
от топчетата произхождат от различни източници.
Още по- съществена е разликата между
марихуаната в двете топчета и растителната маса „обект 3”, открита в избеното
помещение . На първо място,
растителната маса намерена в мазето се различава по морфологичния си състав, от
растителната маса в топчетата и в цигарата на подсъдимия, тъй като съдържа
повече от 50 % семена и е негодна за употреба в това състояние.
На следващо
място, съдържанието на активния компонент ТНС в обекти 1/1 и 1/ 2- марихуаната
в хартиените топчета ТНС 3% и 3.1% е десет пъти повече от процентното
съдържание ТНС в растителната маса иззета от мазето -„Обект 3” , което съгласно
експертизата е само 0.3 %.
Така установените факти водят до единствено възможния извод, че
марихуаната в хартиените топчета няма нищо общо с намерената в избеното
помещение на къщата, нито пък с цигарата пушена от подсъдимия.
Съдът намира ,че свидетелските показания на Д.Д. са ненадеждно
доказателствено средство, тъй като цялото поведение на свидетеля дава основание за сериозни съмнения, че той по-
скоро е участник в предварително организирана постановка, целяща да уличи подсъдимия в пласиране на наркотични вещества.
Съмнения буди поведението на св. Д., преди той да отиде до дома
на подсъдимия. От показанията на св. А.Я., се установява ,че св. Д. се е
присъединил към него и С.Г. без да е предварително канен, като настоявал С. да
го откара до дома на подсъдимия. С. му отказал
защото е пил, но започнал да настоява А.
да го закара и той в последна сметка се съгласил, като двамата със С. останали
в колата.
В случая няма
логично обяснение, по каква причина св. Д.
държал да бъде откаран с кола до дома на подсъдимия, за да си купи „трева”,както
сам твърди, при положение, че къщата е
била съвсем наблизо – около 700
метра , а при този род сделки никой не би желал присъствието
на свидетели, освен разбира се полицейските служители участвали в акцията.
На следващо място: непосредствената поява на полицейска кола и
служители, точно в момента, когато И.М. излязъл от къщата по молба на св. Д.,
поражда у съда сериозно съмнение, че св. Д. по един или друг начин е бил
склонен да участва в предварително устроен на подсъдимия капан, поради което е
заинтересован, а показанията му не могат да бъдат възприети като достоверни.
Ако са имали предварителни данни, че подсъдимият от доста време
се занимава с продажба на марихуана, каквито доводи излага прокурора в
обвинителната си реч, нищо не е пречело на съответните полицейски органи да се
снабдят предварително с разрешение от съдия за личен обиск, за претърсване и
изземване , както и да се снабдят с необходимите доказателства установяващи
такава дейност, чрез използването на специални разузнавателни средства,чрез
способите на проследяване и подслушване. По делото обаче няма приложени ВДС, изготвени в резултат на законно използвани СРС.
По делото е разпитан като свидетел и С.Г.,
който дава показания ,че св. Д. го намерил в заведението ,където бил заедно с А.
и му е поискал да му даде 2-3 лева , както да го закара до дома на подсъдимия.
Той му дал три лева, но помолил А. да го закара, защото е пил алкохол.
Установява ,както и св. А., че когато Д. влязъл в двора на подсъдимия,
пристигнали полицаите при което те си тръгнали веднага и той не е видял какво се е случило.
На основание чл.281,ал.1,т.1 от НПК,
съдът констатира противоречия и прочете по реда на чл. НПК показанията му
,дадени пред съдия на досъдебното производство. Св. Г. заяви ,че верни са
показанията му дадени пред този съд, като се отказва от показанията, дадени на
досъдебното производство.
Св. Г. бе поставен в очна ставка със св. Д.Д.(л. 27 с.сл.), като
без да се колебае оспори твърденията на Д. ,че имали уговорка да си купят
трева. Категорично заяви, че в заведението при него дошъл Д. да му иска пари,
без да му казва за какво са.
Съдът не кредитира с доверие, показанията, дадени от св. Ст. Г.
на досъдебното производство пред съдия от РС гр. Левски. От една страна,
съдържащите се в тях твърдения не намират опора в останалите доказателства по
делото. Нещо повече, в тези показания св. Г. твърди ,че за първи път отива до
къщата на подсъдимия, но същевременно много пъти си бил купувал трева от него.
След това заявява, че тревата си поръчвал по телефона, но не е в състояние да
посочи нито мобилния номер, на който е звънял, нито собствения си номер, от
който твърди, че се е обаждал. В добавка заявява, че и телефона от който търсел
подсъдимия бил изгубен. Знаел,че и други
си купували от И., но не може да посочи имената им или други конкретни,
подлежащи на проверка факти.
Освен всичко, по време на съдебното следствие съдът доби лични
впечатления, че върху св. С.Г. вероятно
е оказан натиск от представителя на обвинението.
При разпита му
в открито съдебно заседание на 14.09.2012г св. Г. заяви ,че се отказва от показанията си на
досъдебното производство, дадени пред съдия. В следващото съдебно заседание на
17.10.2012г, без да е направил съответно искане за повторен разпит на свидетел,
представителят на обвинението заяви, че св. С.Г. искал да даде нови
показания , тъй като” съгласно чл. 292 НК, лице което е дало лъжливи
свидетелски показания, има възможност да ги оттегли по всяко време.” Подобно
поведение на прокурора е основание за съмнение, че той е осъществил недопустим лични
контакти със свидетеля Г. след приключване разпита му на 14.09.2012г и е
убеден, че в резултат на тези контакти, той ще се откаже от показанията си дадени пред този съд.
Съдът намира ,че по делото не е безспорно установено от
фактическа страна, подсъдимият да е
държал „обект 3” – наркотично вещество коноп(марихуана) с
нетно тегло 12.90 гр. с концентрация на
активно действащ компонент ТНС 0.3 %.
От обясненията
на подсъдимия, както и от показанията на свидетелите Л.Д. и А.К. се установява,
че на 06.03.2012г. в не заключеното избеното помещение на къщата, в която подсъдимият живее, заедно с брат си и
баба си ,е открита и иззета суха растителна маса с тегло около 39 гр.,състояща
се от сухи листа и семена. Св. К. дава
показания, че мазето не е било заключено, а подсъдимият заявил, че „това не е
негово”, както и че листната маса е била мухлясала.
Обвинението не е опровергало
възраженията на подсъдимия и на защитата.
Св. Л. А. също
дава показания, че при откриването на листната маса от мазето, то не е било заключено и до него има свободен достъп
от всички етажи, като на първия етаж живее бабата на подсъдимия.
Видно от
заключението на вещото лице, изготвило физикохимическата експертиза, преди да
подложи на изследване този обект 3, вещото лице е отделило семената, които не
са обект на изследване, останала листна маса 12.90 гр. При направеното
изследване ,вещото лице дава заключение,че изследвания обект 3- останалата суха
листна маса с нето тегло 12.90 гр., представлява коноп, с процентно съдържание
на ТНС 0.3 %.
От така
установените факти не дават основание да се направи единствено възможен и безспорен извод,
че растителната маса, съдържаща семена и листа от коноп – Обект 3, с н.тегло
12.90 гр. и съдържание на ТНС 0.3 % е държана от подсъдимия. Открита е в
общо избено помещение ,което не е било заключено и до което имат достъп всички
обитатели на къщата и неограничен брой от техни познати, близки и приятели,
които ги посещават.
От данните по
делото безспорно се установява ,че на първия етаж живее бабата на подсъдимия, а
втория жилищен етаж се обитава от него и брат му, който от време на време ходел
в Гърция пи майка им. Очевидно, е че всички
обитатели и техните приятели и гости очевидно имат достъп до избеното помещение, което не се заключва ,като
не може да се установи кой точно е оставил тази растителна маса в мазето и
упражнява фактическа власт върху нея.
Несъстоятелни
са доводите на прокурора,че обвинението в тази част било доказано от справката
на ОД на МВР, от която е видно, че към 6 март 2012г, братът на подсъдимия се е
намирал извън страната.
По делото се събраха
доказателства, ,че братът на подсъдимия често пътува до Гърция, където работи
майка им, а от справката на която се позовава представителя на обвинението е
видно ,че той е напуснал страната само десетина дни преди 6 март 2012, което не
изключва вероятността откритата в общото мазе растителна маса , съдържаща
семена и листа от коноп да е оставена от него или от други лица, които са
посещавали общия им дом.
Както вече бе
посочено, същественото различие в морфологичния състав и в процентното
съдържание на активно действащият компонент ТНС в цигарата – ТНС 2.7%, която
подсъдимия е пушил и това в растителната маса намерена в избеното помещение-
ТНС 0.3%, изключва възможността
марихуаната съдържаща се в цигарата на подсъдимия да е от растителната маса, намерена в общото мазе.
Ето защо съдът приема ,че по делото не е доказано подсъдимият да е „държал” ,
тоест да е упражнявал фактическа власт върху растителната маса, намираща се в общото избено
помещение.
Неоснователни
са доводите на прокурора, че обвинението се доказва от служебна справка,
изготвена от мл. р-ч И. С. *** от 27 март 2012, на л. 68 – 70 от ДП, тъй като
от нея се установява ,че на 6 март 2012г
в 19.59 е регистрирано телефонно обаждане на телефонната карта ползвана от
подсъдимия.
Подсъдимият не
оспорва това ,че на посочената дата вечерта, св. Д. му се е обадил по телефона
и го помолил за среща ,без да казва причината. В служебната справка е отразено
кои мобилни номера , по кое време са се свързвали с мобилните телефони ,
намерени в дома на подсъдимия. Тази
справка ,обаче нито установява съдържанието на проведените разговори, нито
представлява годно доказателствено средство, с което да се установи мобилният
трафик от телефоните ползвани от
подсъдимия.
Съгласно разпоредбите на чл. 172 -277 от НПК съдържанието
на телефонните разговори между конкретни адресати, може да бъде установено само
по реда на НПК, чрез законно използване на специални разузнавателни средства,
посредством оперативния способ по чл. 6 от Закона за специалните разузнавателни
средства. По това дело не са приложени веществени доказателствени средства,
изготвени чрез използване на СРС.
По изложените
съображения, съдът не обсъжда съдържанието на служебната справка, тъй като тя
не допринася за изясняването на относими към предмета на доказване
обстоятелства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
На основание така установените фактически обстоятелства, съдът намира, че по
делото не е доказано по несъмнен начин, от ОБЕКТИВНА СТРАНА, подсъдимият И.М. ***,
в жилищен дом на ул. „******” **, да е
осъществил съставомерно деяние по чл. 354а от НК.
За да е налице
съставомерно деяние по чл.354а,ал.1и ал.2
от НК, в тежест на обвинението е да докаже по несъмнен начин, наличието
на следните кумулативно дадени обективни
признаци:
-Деецът да
държи, тоест да има фактическа власт
върху наркотични вещества посочени в Приложение № 1 към чл. 3,ал.2 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите;
-Деецът да
няма надлежно издадено разрешително за
държане на високорискови наркотични вещества;
Субективно: деянието да е извършено с
пряк умисъл и наличието на специална цел – високорисковите
наркотични вещества , намиращите във фактическата власт на дееца, да са предназначени за разпространение.
По обвинението
в частта му ,че подсъдимият И.М. без надлежно разрешение на 6 март 2012г в дома
си в гр. Левски, с цел разпространение е държал високорисково наркотично
вещество коноп : -обект 1/1 с нето тегло
0.18гр. с концентрация на ТНС 3 % на
стойност 1.08 лв. и
-обект
½ с нето тегло 0.27 гр. със съдържание на ТНС 3.1% ,на стойност 1.62 лв. , по
делото не се събраха убедителни доказателства, че посочените наркотични
вещества изобщо са се намирали във фактическата власт на подсъдимия. Същите не са открити или
иззети нито лично от него, нито от обитавани от него помещения в дома му на ул.
„****** „ ** гр. Левски.
От друга
страна, съдът намира, че в случая държането на психотропно растение „коноп” с
пренебрежимо малко, общо нето тегло 0.47 гр.( четиридесет и седем милиграма) и
съдържание на ТНС 3 – 3.1%, на обща
стойност 2.70 лв. не може да бъде възприето като обществено опасно деяние, по
смисъла на чл. 9,ал.1 от НК, поради това не е съставомерно по чл. 354а от НК.
По обвинението в частта му ,че
подсъдимият И.М. без надлежно
разрешение на 6 март 2012г в дома си в гр. Левски, с цел разпространение е
държал високорисково наркотично вещество
коноп – „обект 3”
с нето тегло 12.90 грама
и концентрация на ТНС 0.3 % на стойност 77.40 лева, обвинението също не е доказало по несъмнен начин
наличието на обективните елементи от
фактическия състав на престъплението по чл. 354а от НК.
Морфологичният
състав на растителната маса иззета от мазето съдържа над 50% семе и във вида, в
който е намерена е негодна за употреба като психотропно растение.
Същата растителната маса, съдържаща сухи листа
и семена е открита и иззета от общо, незаключено избено помещение, в къща
обитавана освен от подсъдимия, но и от неговите баба и от брат му. Няма никакви
доказателства, кога и от кого е оставена въпросната листна маса , нито в чия фактическа власт се намирал, посочения
предмет на обвинението към 6 март 2012г.
След като по
делото не е доказано, че подсъдимият е осъществил обективните елементи от фактическия състав на престъпление по чл. 354а
от НК, то съдът няма основание да обсъжда дали са налице субективната страна .
От
изложеното е видно, че обвинението срещу
подсъдимият И.И.М., за извършено престъплението
по чл. 354а, ал.2, изр. 2, предложение последно, във вр. с ал.1, пр.1 вр. чл.
29,ал.1 б.”Б” от НК не е доказано, поради което той следва да бъде признат за
невинен и оправдан.
При този изход
на делото, всички деловодни разноски, направени на досъдебното и съдебно производство
следва да останат за сметка на държавата.
Веществените
доказателства по делото, представляващи коноп – предмет на обвинението, които
са предадени на Централно митническо управление с протокол от 18.май 2012г
следва да бъдат унищожени след приключване на наказателното производство, тъй
като притежаването им е забранено от Закона за контрол върху наркотичните
вещества …..”
В случая няма
място за приложение разпоредбата на чл. 53 от НК, защото няма извършено
престъпление и съответно не може да се говори за „предмет” или „средство” за
извършване на престъплението, подлежащи на отнемане в полза на държавата.
По отношение
на веществените доказателства – пет броя мобилни телефони със СИМ карти, същите
следва да бъдат върнати на лицата , от които са иззети, тъй като нито са
предмет, нито средство за извършване на престъпление, по което подсъдимият да е
признат за виновен и осъден.
По изложените
съображения ,съдът постанови присъдата си.
Председател: