№ 108
гр. Ямбол, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря В. Д. Д.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20242300500200 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. С. И. от гр.*******, подадена от
пълномощника му адв.Д., против Решение №188/09.04.2024г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. №2883/2023г. по описа на този съд, с което са отхвърлени предявените
от въззивника К. С. И. против ЕГ„Васил Карагьозов“ гр. Ямбол искове по чл.344, ал.1, т.1
КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението му, извършено със заповед №
830/29.08.2023г. и по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяването му на заеманата преди
уволнението длъжност „Учител по практическо обучение“ и същият е осъден да заплати на
ЕГ„Васил Карагьозов“ гр.Ямбол 800лв. - разноски пред първата инстанция.
Оплакването на въззивника е за неправилност на решението на първата
инстанция, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че
постановеното от районния съд решение е в нарушение на нормата на чл.328, ал.1, т.6 КТ,
установяваща две отделни безвиновни основания за прекратяване на ТПО. Твърди, че
процесната заповед за уволнение е немотивирана и от нея не става ясно какво не притежава
ищецът – необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната
работа, при положение, че учителят не е преподавал теория в направление „Туризъм“, а само
практика, включително по учебния предмет „Предприемачество“, за преподаването на който
е правоспособен учител. Въззивникът счита за неправилни изводите на районния съд за
липса на допуснато от работодателя нарушение на чл.14 от КТД, тъй като оплакване за
нарушение на тази разпоредба от КТД не е било направено и съдът се е произнесъл свръх
петитум, като не е изложил мотиви по отношение на наведеното нарушение на чл.12 ал.2 от
КТД. Намира за неправилни и изводите на съда по отношение твърденията за злоупотреба с
право по чл.8 ал.2 от КТ. По направените оплаквания са изложени подробни съображения.
Въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение на ЯРС и за постановяване
на ново решение от въззивния съд, с което да признае уволнението му за незаконно, като
отмени Заповед №830/ 29.08.2023г, издадена от директора на ЕГ„В.Карагьозов“- Ямбол като
незаконосъобразна със съответните законни последици. Заявена е и претенция за
1
присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
ЕГ„Васил Карагьозов“ гр.Ямбол, представлявана от Г.Дончева – директор, действаща чрез
адв. Д.П. от АК-******, в който е изразено становище за неоснователност на въззивната
жалба, за правилност и законосъобразност на обжалваното решение на ЯРС, като
постановено при правилно прилагане на закона, с обсъждане поотделно и в съвкупност на
всички относими към спора писмени доказателства, извеждайки законосъобразни изводи.
Изложени са аргументи в тази насока. Претенция за присъждане на сторените по делото
разноски заявява и въззиваемата страна.
В о.с.з. въззивникът се явява лично и с пълномощника адв.Д., която поддържа
въззивната жалба и моли за уважаването й, а лично въззивникът представя писмена защита,
в която излага доводите си за отмяна на уволнението и прави искане да бъде възстановен
или на длъжност „Учител по география и икономика и предприемачество“ на 6-часов
работен ден, или на длъжност „Учител по философия и предприемачество“ на 6-часов
работен ден.
Процесуалният представител на въззиваемата страна адв. Д.П. пледира за
потвърждаване на обжалваното решение и за оставяне на жалбата без уважение, с
присъждане на разноските.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
срок, от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът установи следното:
В предмета на делото са предявените от К. С. И. от гр.*******, против ЕГ„Васил
Карагьозов“ гр.Ямбол обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед
№ 830/29.08.2023г. на Директора на ответното училище и за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност „Учител практическо обучение“ в ответното
училище.
Твърденият на ищеца в исковата молба са, че е бил учител по практика в
паралелките „Екскурзоводство“ и е преподавал „Предприемачество“, като за преподавател
по специалността „Предприемачество“ е представил диплома по „Стопанско управление“.
Оспорил е уволнението си като незаконно поради това, че процесната заповед не е
мотивирана и същата не посочва какво не притежава учителят– образование или
квалификация. Ищецът е навел оплакване и за злоупотреба с право от страна на
работодателя, тъй като изискванията за професия „Екскурзовод“ са въведени с Наредба
№8/08.02.2019г., т.е. две години преди назначаването му на работа. Посочил е, че
уволнението му е в нарушение и на чл.12, ал.2 от КТД в образованието, според която
работодателите не сключват трудови договори с външни лица за длъжности, за които има
назначени учители, отговарящи на изискванията за заемане на съответните длъжности с
непълна норма преподавателска работа по съответните учебни предмети, като в случая при
доказана от ищеца професионална квалификация „Учител по философия“, в нарушение на
КТД ответникът е обявил конкурс за учител по „Философия“.
С подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на исковата молба
ответникът е оспорил исковете като неоснователни и недоказани с доводи, че ищецът не
притежава завършено висше образование по специалността „Екскурзовод“ и с оглед
приетото разрешение в ТР №4/01.02.2021г. на ОСГК на ВКС е налице основанието за
уволнение по чл.328, ал.1, т.6 от КТ, а останалите оплаквания на ищеца за отмяна на
уволнението му са неоснователни.
Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните, същата правилно
е разкрита от първоинстанционния съд и е непроменена пред въззивната инстанция, като
правно-релевантните за спора факти са следните:
На 13.09.2021г. страните са сключили трудов договор, по силата на който
работодателят ЕГ„Васил Карагьозов“ е възложил, а служителят – ищец К. И. е приел да
изпълнява в ответното училище длъжността „Учител по теория и практика“ на непълно
2
работно време – 4 часа. С допълнително споразумение към трудовия договор от 13.09.2022г.
страните са изменили заеманата от учителя длъжност, като ищецът е приел да изпълнява
длъжността „Учител практическо обучение“, а с допълнително споразумение от 19.10.2022г.
страните са постигнали съгласие длъжността да се изпълнява от ищеца на 6-часов работен
ден.
Няма спор, че като учител практическо обучение ищецът е преподавал
дисциплините „Екскурзовод“ и „Предприемачество“.
Не е спорно и е установено от представените от ищеца дипломи и свидетелства за
професионална квалификация (съдържащи се и в ЛТД на ищеца), че К.И. е със завършено
висше образование с образователно квалификационна степен „бакалавър“ по специалността
„Стопанско управление“ и професионална квалификация „Мениджър“, че е със завършено
висше образование с образователно квалификационна степен „магистър“ по специалност
„География и икономика“ и професионална квалификация „Учител по география и
икономика“, че е със завършено висше образование с образователно квалификационна
степен „магистър“ по специалност „Психология“ и призната професионална квалификация
за „Учител по философия“.
С Констативен протокол от 30.01.2023г. на експерт от РУО-Ямбол при МОН,
съставен за резултатите от извършена проверка при ответната гимназия, е установено, че
всички учебни часове по дисциплините от професията „Екскурзовод“, които се преподават
от двамата учители К.И. и Д. С., са в противоречие с Наредба №8 от 08.02.2019г. за
придобиване на квалификация по професията „Екскурзовод“, тъй като държавният
образователен стандарт определя и изискванията към обучаващите – „По учебен предмет
или модул по професионалната подготовка могат да преподават лица със завършено висше
образование по съответната специалност“, а двамата учители не отговарят на държавния
образователен стандарт.
С връчено на ищеца на 03.07.2023г. предизвестие директорът на ответната
гимназия е уведомил К.И., че трудовият му договор ще бъде прекратен считано от
01.09.2023г. на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, тъй като ищецът не отговаря на изискванията
за образование и квалификация на учителите, които обучават, подготвят и провеждат
държавния изпит на учениците в професия „Екскурзовод“, регламентирани в Наредба №8 от
08.02.2019г. В предизвестието са посочени констатациите от проверката на експерта от РУО-
Ямбол.
Със Заповед №830/29.08.2023г. на директора на ответната гимназия трудовият
договор на ищеца е прекратен на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ с мотиви, според които
„лицето не притежава необходимото образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа“.
Няма спор, че ищецът е синдикален член на СБУ. В Становище вх.
№1121/01.09.2023г. председателят на СО на СБУ при ЕГ“В.Карагьозов“ е посочил, че са
изпълнени препоръките на РУО-Ямбол и е спазена процедурата за уволнение на ищеца, като
на същия следва да бъде дадена възможност да кандидатства за друга позиция след
обявяване на конкурс.
Установено е, че за длъжността „Учител по философия“ ответното училище е
обявило конкурс, в който ищецът е участвал, но на първо място е класиран друг кандидат.
Със заявление от 21.08.2023г. ищецът е поискал от директора на ответното училище да му
бъдат възложени часовете по „Философия“ и заедно с часовете по „Предприемачество“, за
които е правоспособен да преподава, да продължи да работи в училището, като липсват
данни искането на ищеца да е уважено.
При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение ЯРС е
отхвърлил ищцовите претенции като неоснователни. За да приеме, че уволнението на ищеца
е законосъобразно, районният съд е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на учителя К.И.а е мотивирана, тъй като за уволнение по чл.328, ал.1,т.6 КТ
следва да е посочено, че е налице промяна в изискванията за образование и/или
професионална квалификация, като други мотиви не са необходими. Съдът е приел, че
ищецът не отговаря на изискванията на т.5 от Приложението към чл.2 от Наредба
№8/08.02.2019г. към обучаващите по професията „екскурзовод“, които изисквания са „По
3
учебен предмет или модул от професионалната подготовка да преподават лица със
завършено висше образование по съответната специалност“, тъй като ищецът е придобил
висше образование по „Психология“ и квалификация „Учител по философия“. С оглед тези
данни и при съобразяване на разясненията, дадени с ТР №4/01.02.2021г. на ОСГК на ВКС,
ЯРС е формирал извод, че е налице основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ за прекратяване
трудовия договор с ищеца, тъй като при сключването му служителят не е отговарял на
въведените с нормативен акт изисквания за образование или професионална квалификация
за изпълняваната работа. Съдът е формирал изводи, че работодателят не е извършил
злоупотреба с право, тъй като не той е въвел изискванията за длъжността на ищеца, а същите
са били определени в нормативен акт, като е счел, че не е налице и нарушение на чл.12 от
КТД, след като от синдикалната организация на СБУ в ответното училище е дадено
становище, че са спазени процедурите по съкращение на учителя-ищеца.
Решението на ЯРС е валидно, допустимо и правилно.
По предявения конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, ЯОС приема следното:
Твърденията на ищеца за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на
предявения иск, поддържани и във въззивната жалба, в чиито рамки е ограничена търсената
съдебна защита, са свързани с това, че процесната заповед не е мотивирана, че при
уволнението на ищеца работодателят е осъществил злоупотреба с право, както и че
работодателят е извършил нарушение на чл.12, ал.2 от КТД.
Оплакванията на ищеца са неоснователни.
Съгласно чл.328, ал. 1, т.6 КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор,
като отправи писмено предизвестие в сроковете по чл. 326, ал.2 КТ, когато работникът или
служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа, т.е. две са фактическите основания за уволнение – липса на
образование и липса на квалификация. По въпроса как следва да бъде мотивирана
заповедта по чл.328, ал.1, т.6 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, за да е
законосъобразна заповедта, е налице практика на ВКС, която настоящият състав на
въззивната инстанция споделя – Решение №346/23.07.2010г. по гр.д. № 468/2009г. на IV г. о.
на ВКС, Решение №46/04.07.2011г. по гр. д. № 16/2010 г. на IV г. о. на ВКС, Решение № 109
от 10.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4189/2017 г., III г. о. и др., според която мотивите на
заповедта за уволнение могат да се изчерпят само с цитиране на съответната правна норма
или само с възпроизвеждане на текста на съответния фактически състав, като заповедта е
мотивирана дори да е налице посочване само на правното основание за уволнението с
цифровото му изражение – чл.328,ал.1,т.6 КТ, а работодателят е този, който следва да докаже
поне една от двете хипотези на правната норма, за да се приеме, че уволнението е извършено
законосъобразно. Според ВКС важно е от съдържанието на заповедта да следва несъмнения
извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото
правоотношение и е въпрос на правна квалификация коя е приложимата правна норма,
включително в хипотезата на чл. 328, ал.1, т.6 КТ - дали се касае за липса на образование
или липса на професионална квалификация за изпълняваната работа. Изложението на
фактите може да е и в друг документ, към който препраща заповедта за уволнение, който е
станал достояние на работника или служителя. Законодателят (в чл.195 КТ) изисква
мотивирана писмена заповед само при налагане на дисциплинарно наказание. В останалите
случаи, от ангажираните от работодателя пред съда доказателства, следва да е ясно, че
работникът или служителят е могъл да разбере кои са фактите в обективната
действителност, поради които трудовото му правоотношение е прекратено и съответно
съдът да може да извърши проверка дали са се осъществили, като ги подведе под съответна
правна норма и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно.
С оглед тези разяснения въззивният съд приема, че в случая с връченото на ищеца
предизвестие за прекратяване на трудовия му договор, в което е налице препращане към
изискванията на Наредба №8/08.02.2019г. за придобиване на квалификация по професията
„Екскурзовод“, както и препращане към констатациите на РУО на МОН, а също и с
посоченото в уволнителната заповед основание за прекратяване на трудовия му договор, на
ищеца е изяснено, че според работодателя са налице и двете основания по чл.328, ал.1, т.6
4
КТ – че учителят не притежава нормативно необходимото образование и квалификация за
изпълняваната работа.
Въззивната инстанция намира, че по делото работодателят е установил едно от
използваните основания за уволнението на ищеца – липсата на образование. Съдебната
практика константно приема, че изискванията за образование и квалификация за заемане на
определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен
нормативен акт или в длъжностната характеристика. Когато изискванията са предвидени в
закон или друг нормативен акт, работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в
длъжностната характеристика. С оглед особеностите на конкретната работа и нуждите на
предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование и
квалификация за заемане на определена длъжност от нормативно установените. Такова
изменение е възможно след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в
длъжностната характеристика, стига те да не противоречат на нормативно установените.
Това правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен
контрол (в този смисъл Решение № 60276/6.01.2022 г. по гр. д. № 4103/2020 г. на ВКС, IV г.
о.).
На следващо място, според задължителните за съдилищата разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. дело № 4/2017 г., ОСГК на ВКС, не е
налице основание за уволнение по чл. 328, ал.1, т.6 КТ в случаите, когато несъответствието
с изискванията за образование и професионална квалификация които са въведени от
работодателя, е съществувало при сключването на трудовия договор, тъй като няма да е
налице нововъзникнал юридически факт, а такъв, който се е осъществил преди сключването
на договора и преди началото на неговото изпълнение. Затова работодателят, приемайки на
работа работник или служител, който не притежава определените от самия него изисквания
за образование и квалификация, не може да прекрати трудовия договор на основание чл.
328, ал.1, т.6 КТ, тъй като ще е налице „злоупотреба с право“ при упражняване на
потестативното право на уволнение, а уволнението ще е незаконно поради липсата на
основание в хипотезата на чл. 328, ал.1, т.6 КТ. Когато обаче изискванията за образование
или професионална квалификация са били нормативно установени, а работодателят
констатира, че работникът или служителят не ги притежава, но констатацията е след
възникване на трудовото правоотношение, работодателят може да се позове на чл. 328, ал. 1,
т. 6 КТ, тъй като упражнява правомощия в съответствие с изискванията на закона.
Такъв е именно разглежданият случай. Изискването за образование на учител,
който преподава предмет „Екскурзовод“ в професионална паралелка „Екскурзовод“, е
нормативно установено. Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал.5 ЗПУО учителска или
възпитателска длъжност се заема от лица с висше образование по специалност от
професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и
професионалните направления, и професионална квалификация „учител“. Аналогична е и
нормата на чл.3, ал.1 от действащата към датата на възникване на ТПО между страните
разпоредба на чл.3, ал.1 от Наредба № 15/22.07.2019г. за статута и професионалното
развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, според която
длъжностите на педагогическите специалисти се заемат от лица, придобили висше
образование в съответното на длъжността професионално направление съгласно
Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и
професионална квалификация, необходима за изпълнението на съответната длъжност. С
Постановление №125 на МС от 24.06.2002г., прието на основание чл. 9, ал. 3, т. 4 от Закона
за висшето образование, е утвърден Класификатора на областите на висше образование и
професионалните направления, съгласно който „туризмът“ е професионално направление в
областите на висшето образование - „социални, стопански и правни науки“. Съгласно т.5 от
Приложение към чл.2 на Наредба № 8 от 8.02.2019г. на МОН за придобиване на
квалификация по професията „Екскурзовод“ от професионално направление „Пътувания,
туризъм и свободно време“ ( приета на основание чл.22, ал.6, вр. с чл.2, т.6 от ЗПУВ),
изискване към обучаващите по учебен предмет или модул от професионалната подготовка е,
да преподават лица със завършено висше образование по съответната специалност. Ищецът
има необходимата съгласно ЗПУВ професионална квалификация „учител“, но не притежава
висше образование по специалността „туризъм“, за да преподава и обучава по предмет от
5
професията „Екскурзовод“. Независимо, че ищецът е със завършено висше образование по
специалност „Стопанско управление“, с висше образование по специалност „География и
икономика“ и с висше образование по специалност „Психология“, тези три висши
образования не отговарят на нормативното изискване за образование по специалност от
професионалното направление „Туризъм“, по което е обучението по професията
„Екскурзовод“.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че ищецът не
отговаря на нормативното изискване за придобито от учителя висше образование по
специалност в професионалното направление „Туризъм“, по което е преподавал
дисциплината „Екскурзовод“, поради което е налице приложеното от работодателя
основание за прекратяване на трудовия му договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – липса на
необходимото образование и уволнението на К.И. на това основание се явява
законосъобразно. Искът по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ за признаването му за незаконно и неговата
отмяна е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че заповедта за прекратяване на
трудовото му правоотношение е незаконосъобразна, поради наличието на злоупотреба с
право. За да се приеме злоупотреба с право от страна на работодателя, е необходимо да се
установи от доказателствата по делото, че изискването за образование към заемащия
длъжността е въведено единствено с цел прекратяване на трудовото правоотношение с
учителя К.И.. С оглед презумпцията на чл.8 КТ за добросъвестност, тежестта от оборването
на тази презумпция се носи изцяло от страната, която се позовава на злоупотреба с право, в
случая – ищецът по делото. Както се посочи, по делото е изяснено, че изискването за висше
образование по специалност от професионалното направление „Туризъм“, по което ищецът е
преподавал дисциплината „Екскурзовод“, е нормативно установено, при което не може да се
приеме, че работодателят е този, който с цел прекратяване трудовото правоотношение с
ищеца е въвел изискването за висше образование по специалност от направлението. Наред с
това по делото е установено, че липсата на необходимото у ищеца образование съгласно
държавния образователен стандарт за преподаване на предмет по професия „Екскурзовод“ е
установена от РУО на МОН, а не от работодателя-ответника. Или не е налице основание да
се приеме, че е налице злоупотреба с право по смисъла на чл. 8 КТ при прекратяване на
правоотношението с ищеца.
Не е извършено от ответника и нарушение на чл.12, ал.2 от отрасловия КТД.
Нормата урежда правилото, че работодателите не сключват трудови договори с външни лица
за длъжности, за които има назначени учители, отговарящи на изискванията за заемане на
съответните длъжности с непълна норма преподавателска работа по съответните учебни
предмети. Или за прилагане на това правило от КТД, следва учителят да отговаря на
изискванията за длъжността и да заема именно тази длъжност, на която той е с непълна
преподавателска норма. В случая ищецът отговаря на изискванията за заемане на
длъжността „Учител по философия“, но същият не е бил назначен и не е заемал тази
длъжност, а друга длъжност - длъжността „Учител практическо обучение“. Като е обявил
конкурс за длъжността „Учител по философия“ и е прекратил ТПО с ищеца за заеманата от
него длъжност, ответникът не е допуснал нарушение на КТД, което да е основание за отмяна
на заповедта за уволнение на ищеца като незаконосъобразна.
С оглед отхвърляне на главния иск, следва като неоснователен да се отхвърли и
обусловеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата пред
уволнението длъжност.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение на основание
чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК - да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора пред въззивната инстанция, право на разноските за тази
инстанция има въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но разноски не следва да
се присъдят, тъй като въззиваемото училище не е представило доказателства за сторени
разноски в производството пред ЯОС. Съгласно разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС в
6
ТР №6/08.11.2013г. по т.д.№6/2012г., само, когато е доказано извършването на разноски в
производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. В договора за правна
помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е
задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път.
Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.
Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора
за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер
на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение. По делото не е представен договор за правна защита и
съдействие с договорено възнаграждение за процесуалното представителство от адв.П. пред
ЯОС, а само списък на разноските, при което разноски не се присъждат.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №188/09.04.2024г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. №2883/2023г. по описа на този съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБългария в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7