Р Е Ш Е Н И Е
№ 260199/02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия в публично
заседание на четиринадесети юли двехиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
секретаря Ж.Х., като разгледа докладваното от съдия Тодор Хаджиев в. гр. д. № 115 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на И.Т.К. и Х.Г.К. против Решение № 260205/ 12.11.2020 г. по гр. д. № 3977/2019 г. на Районен съд – Хасково, с което между И.Т.К., Х.Г.К., Ж.И. Ж., И.Ж.И. и Д.Ж.С. е допусната съдебна делба на
следния техен съсобствен недвижим имот: Поземлен
имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***, с административен адрес гр.***,
с площ 300 кв.м., номер по предходен план – парцел ***, пл. № ***, квартал ***,
при граници: 77195.736.51; 77195.736.54; 77195.736.53 и 77195.736.291, както и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*** по КККР на гр.***, одобрени със заповед от 2006 г., с адрес гр.***,
който обект се намира в сграда №***, разположена в ПИ с идентификатор
77195.736.52, с предназначение – жилище, апартамент, с площ от 55 кв.м., ведно
с прилежащите части складово помещение до санитарния възел на 9. 30 кв.м.,
средно складово помещение от 7. 40 кв.м., източно складово помещение от 11. 60
кв. м., северозападно таванско помещение от 18. 20 кв.м. и югозападно таванско
помещение от 24. 50 кв.м., както и на 1/3 ид.ч. от общите части на сградата,
ниво – 1, съседни СОС – на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – ***,
при квоти: 1/3 ид. ч. за И.Т.К.; 1/3 ид. ч. в режим на СИО за И.Т.К. и Х.Г.К.;
1/3 ид. ч. общо за Ж.И. Ж., И.Ж.И. и Д.Ж.С..
В жалбата се прави оплакване
за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се поддържа, че районният съд
неправилно е определил квотите, при които следва да се допусне до делба
жилищната сграда, които следва да бъдат 1/ 6 ид. ч. за И.Т.К., 4/ 6 ид. ч. за
И.Т.К. и Х.Г.К. в СИО и по 1/ 8 ид. ч. за Ж.И. Ж., И.Ж.И. и Д.Ж.С..
В съдебно заседание
пълномощникът на жалбоподателите прави искане решението в частта, в която до
съдебна делба е допуснат поземленият имот, да се обезсили, тъй като същият не е
предмет на иска.
Въззиваемите Ж.И. Ж., И.Ж.И.
и Д.Ж.С. чрез пълномощника си оспорват жалбата.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на
инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.
И.Т.К. и Х.Г.К. са предявили против Ж.И. Ж., И.Ж.И. и Д.Ж.С. иск
за делба на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***
по КККР на гр.***, одобрени със заповед от 2006 г., с адрес гр.***, който обект
се намира в сграда № ***, разположена в ПИ с идентификатор ***, с
предназначение – жилище, апартамент, с площ от 55 кв.м., ведно с прилежащите
части складово помещение до санитарния възел на 9. 30 кв.м., средно складово
помещение от 7. 40 кв.м., източно складово помещение от 11. 60 кв. м.,
северозападно таванско помещение от 18. 20 кв.м. и югозападно таванско
помещение от 24. 50 кв.м., както и на 1/3 ид.ч. от общите части на сградата,
ниво – 1, съседни СОС – на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – ***
Решението в частта, в
която до съдебна делба е допуснат поземленият имот с идентификатор ***, е
недопустимо, тъй като същият не е предмет на иска за делба. В тази част
обжалваното решение следва да се обезсили на основание чл. 270, ал. 3 ГПК.
Основният спор между
страните е за правния статут на процесния имот – дали е бил индивидуална
собственост на общия наследодател Т.И. Д. или съпружеска имуществена общност
със съпругата му Г.И.Д.
По делото се установи,
че Т.И. Д. и Г.И.Д. са сключили граждански брак на 13.11.1947 г.
С Нотариално завещание
от 15.11.1960 г. И. Т.Д. е завещал на сина си Т.И. Д. 1/ 2 ид. ч. от дворно
място от 607 кв. м. в гр.***, за което е отреден парцел *** в кв. *** по плана
на гр. *** заедно с цялата ъглова къща от 72 кв. м., а другата 1/ 2 ид. ч. от
поземления имот е завещал на Д.И. Д.
Видно от заключението
на приетата в първоинстанционното производство съдебно – техническа експертиза
парцел *** в кв.*** по плана на гр. *** от 1957 г., предмет на завещанието от
15.11.1960 г., по плана от 1971 г. е разделен на два парцела – парцел ***, кв.***,
пл. № *** и парцел ***, кв.***, пл. № ***.
Според действащата
кадастрална карта на гр*** парцел ***, кв.***, пл. № *** е идентичен с поземлен
имот ***, а парцел ***, кв.*** , пл. № *** с поземлен имот ***.
Върху всеки един от
обособените два отделни поземлени имота е възникнала съсобственост между
двамата братя Т.И. Д. и Д.И. Д. след смъртта на баща им И. Т.Д., тъй като вещноправният
статут на новообособените имоти следва вещноправния статут на първоначалния,
който е бил съсобствен между тях. Независимо че до 1971 г. общият имот
фактически е бил разделен между двамата братя на две части, те не са могли да
придобият владените от тях реални части нито въз основа на завещанието, нито по
давност, тъй като според разпоредбата на чл.
40, ал. 2 от тогава действащия Закон за планово изграждане на населените места реално
определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват чрез
правни сделки или по давност
Не е спорно по делото,
че парцел ***, кв.***, пл. № *** по плана от 1971 г. на гр. ***, в който се намира
къщата, се е ползвал от Т.И.Д. и съпругата му Г.И.Д., а парцел ***, кв.***, пл.
№ *** – от Д.И.Д., поради което с изтичането на 10 – годишния давностен срок по
чл. 79, ал. 1 ЗС, считано от 1971 г., Т.И. Д. и Г.И.Д. са придобили в режим на
СИО притежаваната от Д.И.Д. 1/ 2 ид. ч. от имота (т. 2 от Постановление № 8/80 г. от 17.06.1981 г. на ПВС).
Не е спорно също така, че построената в парцел ***, кв.*** едноетажна
жилищна сграда на 72 кв. м. е била съборена изцяло, като на нейно място през
1977 – 1978 г. е изградена нова на три етажа. В тази насока е заключението по
назначената съдебно – техническа експертиза, според което намиращата се в
поземлен имот 77195.736.52 жилищна сграда представлява изцяло ново строителство,
както и показанията на разпитаните по делото свидетели – В.Д., С. С., П.Р.,
според които старата къща е била съборена до основи и на нейно място построили
нова.
Към момента на
завършване на новата триетажна сграда през 1978 г. парцел ***, кв.*** по плана
от 1971 г. на гр. *** все още е бил съсобствен между Т.И.Д.и брат му Д.И.Д.,
тъй като по отношение на Т.И.Д. и съпругата му Г.И.Д. 10 – годишният давностен
срок към този момент не е изтекъл. В случая т. 4 от Постановление 5 от 31.10.1972 г. на ПВС, според което построената
през време на брака сграда върху земя, индивидуална собственост на единия
съпруг, представлява съпружеска имуществена общност, не намира приложение, тъй
като поземленият имот не е индивидуална собственост на общия наследодател Т.И.Д .
Независимо от
изложеното новопостроената сграда е станала съпружеска имуществена общност, тъй
като е изградена на мястото на притежаваната от Т.И.Д. едноетажна сграда,
завещана от баща му И. Т.Д. Притежанието на
постройка в чужд или съсобствен имот е допустимо от закона правно
положение с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ЗС. Притежанието
на право на собственост върху терена и право на собственост върху сграда в него
в лицето на различни субекти, е възможно само при наличие на право на строеж. То
възниква при изрично волеизявление на собственика на земята касае само бъдеща
постройка. При условията на чл. 63, ал. 2 ЗС
правото на строеж възниква и без изрично волеизявление, след като се извърши
прехвърлянето, което изключва постройката от притежанието на земята, върху
която е изградена, което произтича от обстоятелството, че различни лица стават
собственици на терена и сградата, а това е възможно само въз основа на
съществуващо вещно право на строеж, следващо сградата от този момент (Решение № 153 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 847/2009 г., II г. о.). Съдебната
практика (Решение № 645 от 8.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1051/2008 г., I г.
о.) и правната теория („Вещното право на строеж“, Соломон Розанис, Издателска
къща „Фенея“ 2004 г., стр. 24) са категорични, че и в двата случая – в
хипотезата на чл. 63, ал. 1 и 2 ЗС, собственикът на постройката може да я
събори и да изгради на нейно място нова постройка. В случая, като се има
предвид, че се касае за изцяло нов обект на собственост, както и че
строителството е извършено по време на брака, по аргумент от приетото в т. 4 от Постановление 5 от 31.10.1972 г. на ПВС следва да се приеме, че
сградата е станала съпружеска имуществена общност, а не еднолична собственост
на общия наследодател Т.И.Д.
Договорът за учредяване на право на строеж,
обективиран в НА № *** т.***, д. № *** г., с който Т. И.Д. е учредил на
дъщерите си И.Т.К.
и С. Т. Ж. правото да построят по един
жилищен етаж върху досегашния първи етаж, е ирелевантен, тъй като в случая не е
извършено надстрояване, а строителство на изцяло нова сграда след разрушаване
на съществуващата.
Договорът за
доброволна делба от 08.05.1981 г., по силата на който Т.И.Д. е получил в дял
целият първи етаж от сградата, не е породил транслативен ефект, тъй като
съделителите И.Т.К. и С. Т. Ж. не са имали собственически права върху сградата.
Т. И.Д. е починал на 14.07.1985 г. при действието на
СК от 1985 г., в сила от 01.07.1985 г., поради което неговата 1/ 2 ид. ч. от
процесния първи етаж е наследена при равни части от съпругата Г.И.Д. и двете му
дъщери И.Т.К.
и С.Т.Ж. При това положение делът на Г.И.Д. от делбения имот е 4/ 6 ид. ч., а на
И.Т.К. и С.Т. Ж. – по 1/ 6 ид. ч.
С Договор за издръжка
и гледане от 07.09.1993 г., оформен с НА № ***, т.***, д. № ***, Г.И.Д.
прехвърлила на И.Т.К. притежаваните от нея 4/ 6 ид. ч. от процесния първи етаж,
които са придобити в режим на СИО със съпруга й Х.Г.К..
След смъртта на С.Т.Ж.
на 12.09.2016 г. притежаваната от нея 1/ 6 ид. ч. е наследена от съпруга й Ж.И.
Ж. и децата й И.Ж.И. и Д.Ж.С., които продобиват по 1/ 18 ид. ч. от процесния
първи етаж.
От изложеното се
налага извод, че ищцата И.Т.К. притежава на самостоятелно основание 1/ 6 ид. ч.
от процесният имот, 4/ 6 ид. ч. са съпружеска имуществена общност на И.Т.К. и Х.Г.К.,
а останалата 1/ 6 ид. ч. е общо притежание на Ж.И. Ж., И.Ж.И. и Д.Ж.С.. Поради
това, като е допуснал въпросният имот до съдебна делба при квоти 1/3 ид. ч. за И.Т.К.;
1/3 ид. ч. в режим на СИО за И.Т.К. и Х.Г.К.; 1/3 ид. ч. общо за Ж.И. Ж., И.Ж.И.
и Д.Ж.С., обжалваното решение следва да се отмени в частта относно определените
квоти, вместо което се постанови ново, с което квотите, при които следва да
бъде извършена делбата, бъдат 3/ 18 ид. ч. за И.Т.К., 12/ 18 ид. ч. за И.Т.К. и
Х.Г.К. в режим на СИО и по 1/ 18 ид. ч. за Ж.И. Ж., И.Ж.И. и Д.Ж.С..
С оглед изхода на
делото ответниците Ж.И. Ж., И.Ж.И. и Д.Ж.С. следва да заплатят на И.Т.К.
направените по делото разноски в размер на 50 лв. или всеки един от тях по 16.
67 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260205/ 12.11.2020 г. по гр. д. № 3977/2019 г. на Районен съд
– Хасково в частта, в която между И.Т.К., Х.Г.К., Ж.И. Ж.,
И.Ж.И. и Д.Ж.С. е допусната съдебна делба на следния недвижим имот: Поземлен
имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***, с административен адрес гр. ***, с
площ 300 кв.м., номер по предходен план – парцел първи, пл. № *** квартал ***,
при граници: 77195.736.51; 77195.736.54; 77195.736.53 и 77195.736.291.
ОТМЕНЯ Решение №
260205/ 12.11.2020 г. по гр. д. №
3977/2019 г. на Районен съд – Хасково в частта в която делбата на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. ***, одобрени със
заповед от 2006 г., с адрес гр.*** , който обект се намира в сграда № ***,
разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение – жилище, апартамент, с
площ от 55 кв.м., ведно с прилежащите части складово помещение до санитарния
възел на 9. 30 кв.м., средно складово помещение от 7. 40 кв.м., източно
складово помещение от 11. 60 кв. м., северозападно таванско помещение от 18. 20
кв.м. и югозападно таванско помещение от 24. 50 кв.м., както и на 1/3 ид.ч. от
общите части на сградата, ниво – 1, съседни СОС – на същия етаж – няма, под
обекта – няма, над обекта – ***, е допусната при следните квоти: 1/3 ид. ч. за И.Т.К.;
1/3 ид. ч. в режим на СИО за И.Т.К. и Х.Г.К.; 1/3 ид. ч. общо за Ж.И. Ж., И.Ж.И.
и Д.Ж.С.,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ квотите, при които следва да се извърши делбата на Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *** по КККР
на гр.***, одобрени със заповед от 2006 г., с адрес гр. ***, който обект се
намира в сграда №***, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение –
жилище, апартамент, с площ от 55 кв.м., ведно с прилежащите части складово
помещение до санитарния възел на 9. 30 кв.м., средно складово помещение от 7.
40 кв.м., източно складово помещение от 11. 60 кв. м., северозападно таванско
помещение от 18. 20 кв.м. и югозападно таванско помещение от 24. 50 кв.м.,
както и на 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, ниво – 1, съседни СОС – на
същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – 77195.736.52.1.2, както
следва: 3/ 18 ид. ч. за И.Т.К.; 12/ 18 ид. ч. в режим на СИО за И.Т.К.
и Х.Г.К.; по 1/ 18 ид. ч. за Ж.И. Ж.,
И.Ж.И. и Д.Ж.С..
ОСЪЖДА Ж.И. Ж., И.Ж.И. и Д.Ж.С. всеки един от тях да
заплати на И.Т.К. разноски
в размер на 16. 67 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБългария
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.