№ 1
гр. Варна , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деница Д. Добрева
Секретар:Росица И. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Д. Добрева Гражданско дело №
20203110109692 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен от Р. А. А., ЕГН **********, действаща
със съгласието на своята майка и законен представител М. Т., и двете с постоянен адрес
гр.Варна, ж.к.“Чайка“ бл. 6, вх. Г, ет.6, ап. 72 против А. А. А., ЕГН **********, с адрес
гр.Силистра, ул. „Рила“ № 2 вх. А, ет.2, ап. 5 иск с правно основание чл. 150 СК за
изменение размера на месечната издръжка, която ответникът А. А. А. е осъден да заплаща
съгласно споразумение, одобрено с протоколно определение по гр.д. № 1923/2006г. по
описа на ВРС, 33 състав в размер на 70 лв., като същата бъде увеличена на 250 лева,
считано от датата на исковата молба - 13.08.2020г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Съгласно споразумение, одобрено с протоколно определение по гр.д. № 1923/2006г.
по описа на ВРС, 33 състав в полза на ищцата е присъдена издръжка в размер на 70 лева.
Сочи се, че след утвърждаване на горното споразумение от съда са настъпили обстоятелства,
довели до увеличаване на потребностите на ищеца. На първо място считано от фактическата
раздяла на родителите майката е тази, която полага преки и непосредствени грижи за
развитието на детето и осигурява нужните финансови средства. Поддържа се, че високите
изисквания на гимназията, в която учи-„Първа езикова гимназия“-гр.Варна предполагат
значителни средства за успешно обучение. Ищцата посещава и извънкласни занимания по
спортна акробатика и е картотекиран състезател към Българска федерация по спортна
акробатика, което налага разходи за пътувания за участие в състезания. Акцентира се, че от
определяне на първоначалния размер на издръжката е изминало значително време-повече от
14 години, през които са се променили обществените условия в страната, съответно са се
повишили разходите за издръжка.
Навежда се доходите на ответника като служител на БДЖ предполагат, че същия има
възможност да заплаща издръжка в претендирания размер. Твърди се, че той е в добро
здравословно състояние и няма алиментни задължения към трети лица.
1
Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на така предявения иск, ведно с
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
оспорва от части иска. Настоява в полза на ищцата да се присъди издръжка в минимален
размер съгл. чл. 142, ал. 2 от СК, като излага следните аргументи: Ответникът е титуляр на
задължения по няколко договора за кредит на значителна стойност. Отделно от това полага
грижи за болната си майка, която страда от множество хронични заболявания. Това налага
прием на скъпоструващи медикаменти, които се заплащат от ответника. Позовава се, че
майката на ищцата следва да поеме половината от издръжката й.
В съдебно заседание главните страните поддържат становищата си по спора.
Контролиращата страна Дирекция социално подпомагане –гр.Варна не се
представлява. В нарочно становище сочи, че интересът на детето изиксва увеличаване
размер на издръжката.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страната:
Липсва спор по делото, а и от приложеното удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане №II-94/10.02.2004г., че ответникът А. А. А. е баща на детето Р. А.
А..
Не е спорно, че с съгл. утвърдено по гр.д № 1923/2006г. по описа на ВРС, 33 състав
споразумение в полза на ищеца е присъдена издръжка в размер 70 лева месечно.
От приложената на л.9 от делото служебна бележка изх. № УД-23-571/07.08.2020г.
издадена от Първа Езикова гимназия, гр.Варна се установява, че ищцата Р. А. А. е ученичка
в десети клас в гимназията за учебната 2019/2020г.
От приложената на л.9 от делото служебна бележка от 07.08.2020г. издадена от Клуб
по спортна акробатика „Акро Старс“ гр.Варна се установява, че ищцата Р. А. А. посещава
тренировки по спортна акробатика и е официално картотекиран състезател към Българска
федерация по спорна акробатика.
От приложената на л. 31 от делото служебна бележка № 3912/28.09.2020г., издадена
от ДПНКЖИ-УДВГД Г.Оряховица се установява, че А. А. А. е в трудово правоотношение с
УДВГД Горна Оряховица за длъжността „Ръководител движение“ и за последните 12 месеца
е получил нетно трудово възнаграждение в размер общо на 11652,32 лева, или 971,02 лева
средно месечно.
Установява се, че ответникът А. А. А. има задължения към кредитни институции- по
договор за кредит с „Сосиете Женерал Експресбанк“ със срок на издължаване до 29/11/2027
г. и месечна вноска от 131,24 лева.
По делото е представен договор за потребителски кредит от 21.08.2019г., сключен с
Париба Пърсънъл Файненсес със срок на издължаване до 20.07.2020г.
От служебна бележка изх. №117/13.10.2020г., издадена от Взаимоспомагателна каса
на железничарите –гр.Варна се установява, че А. А. А. има задължения към касата в размер
на 4935 лева, което погасява на месечни вноски в размер на 200 лева.
По делото са представени доказателства – медицинска документация за
здравословното състояние и заболявания на Ремзие Хюсеинова Юмерова- майка на
2
ответника.
От постъпила от Националната агенция по приходите справка за доходите на М. Т. –
майка на ищцата се установява, че същата получава средно месечно брутно възнгараждение
в размера на 1464,92 лева за последните четиринадесет месеца.
От показанията на свидетеля Ана Йорданова, които съдът кредитира като обективно
и компетентно дадени се установява, че майката на Рената е тази, които осъществява
непосредствени грижи за нея. Рената е ученичка в 11 клас в Първа езикова гимназия. За
обучението й са необходими допълнителни средства за учебнцици по език. Тя е състезател
по акробатика и участва в състезания. По време на състезанията тя има разходи за хотелии
храна. Майка й заплаща костюмите за тренировките.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може
да бъде изменена. Т.е за уважаване на иска нужно е да бъде доказано трайно и съществено
изменение на обстоятелствата, послужили при отсъждане на първоначалния размер на
дължимата в полза на детето издръжка. Измененията следва да са свързани с нарастнали
нужди на детето и да обосновават увеличаване издръжката в искания размер, при съответни
възможности на задълженото лице да я дава или пък съответно да е основан на твърдения за
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. /т. 19 от ППВС №
5/16.11.1970г./.
Съобразно константната съдебна практика, възможността на родителя, дължащ
издръжка е обективен показател и се определя от неговите доходи, квалификация, имотно
състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи,
отчитайки, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е задължение и за
двамата родители, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като релевантно е и
кой от тях полага непосредствените грижи за детето. Освен това следва да се посочи, че
задължението на родителите за издръжка на непълнолетните деца е безусловно, т.е то не
държи сметка дали те са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
При определяне на конкретния размер на издръжката, законът държи сметка за баланс в
интересите на задължения и правоимащия за издръжка, като въвежда изискване отчитане от
една страна нуждите на детето, а от друга възможностите на родителите, които я дължат- чл.
142, ал.1 СК.
Конкретно ищцата Р. А. А. е на почти седемнадесет години и е ученичка в
гимназиален курс на образование. За времето след постановяване на съдебното определение,
с което е определена до сега дължимата от ответника издръжка са изминали повече от
четиринадесет години, през който период размерът на минималната работна заплата, оттам и
на минималния размер на издръжката съгл. чл. 142, ал. 2 от СК е нараснал неколкократно.
Въпреки съществената промяна в обществено-икономическата обстановка в страната,
бащата не е предложил доброволно да актуализира размера на издръжката, да за може
същата да отговаря поне от части на нуждите на детето. През този четиринадесетгодишен
период Рената е пораснала, започнала е да ходи вероятно на детска градина, после на
училище и вече е в гимназиален етап на образование, посещава спортни занимания и дори е
3
картотекиран състезател към федерацията по акробатика. С порастване на детето и особено
с приближаване на възраст близка до пълнолетие логично нарастват не само разходите са
храна и облекло, но и тези за транспорт, образование, социално общуване. Училището, в
което учи ищцата предполага високи образователно изисквания, а оттам и реализиране на
допълнителни разходи за езиково обучение, в който смисъл са показанията на разпитания по
делото свидетел.
Относно възможностите на двата родители да заплащат издръжка съдът съобразява,
че и двамата родители са в трудоспособна възрастта и имат относително постоянни доходи.
Майката обаче в продължение на тези четиринадесет години е полага грижи за ищцата и е
финансирала образованието и спортната дейност на Рената. Бащата е участвал с издръжката
от 70 лева, като не твърди да е предоставял допълнителни средства извън определената от
съда издръжка.Доходът от трудово възнаграждение на ответника А. А. А. от 971,02 лева /
средно месечно/ е в рамките на средния за страната, като същевременно няма данни бащата
да има алиемтнтни задължения към други низходящи. Издръжка на родител е в изпълнение
на нравствения синовен дълг на ответника, но законово задължение за издръжка спрямо
възходящия не е налице, тъй като ответникът е задължен да предоставя издръжка в
определения от чл. 140, ал.1 от СК ред, тоест първо на своите низходящи. Ето защо
доводите, че г-н Ахмедов се грижи и финансово подпомага своята майка са без знание при
преценката за възможностите му да осигурява издръжка на дъщеря си. Приложените в тази
връзка медициски документи не следва да се коментират. Аргументите, касаещи
задълженията на ответника към кредитни институции, с които обосновава влошени
финансови възможности като цяло са ирелеванти. Това е така, тъй като задължението да
заплаща издръжка е безусловно и не държи сметка за останалите обвързаности на дължащия
издръжка. Нещо повече, след като ответникът е приел, че разполага с възможност да
погасява кредити в установените по- горе размери, същият ще следва да е съобразил, че му
остават средства след погасяване на издръжката, с които да погасява облигационните си
задължения. Следва да се посочи още, че ответникът не навежда доводи за влошено
здравословно състояние и невъзможност да полага труд, в това число и допълнителен.
При определяне размера на издръжката съдът съобразява, че за дълъг период
ответника е заплащал издръжка в минимален размер. Неглижирането на родителския дълг
няма да бъде компенсирано от новопределения размер на издръжка, но по този начин
бащата би могъл да окаже малка финансова подкрепа на дъщеря си в период, в който
навлиза в самостоятелния живот на възрастен.
Съдът, като съобрази изложеното, намира, че е налице трайна и съществена промяна
в обстоятелствата, при които определен първоначалния размер на издръжката. Съответно, че
нуждите на ищцата и възможносите на родителя, който дължи издръжка предпомагат той да
заплаща сумата от 250 лева месечно. Следователно исковата претенция е основателна в
заявения размер.
Решението подлежи на предварително изпълнение, на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
На осн. чл. 78, ал.,1 от ГПК на ищеца се следва разноски за съд.удостоверения и адв.
4
възнаграждение съобразно договор за правна помощ, обективиран в пълномощно от
13.08.2020г. или сумата от 300 лева.
Ответната страна не е претендирала разноски, както и не е предствила доказателства
за извършени разходи
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ВРС държавна такса в размер на 180 лева върху сбора от платежите на увеличения
размер на издръжката за период от три години, но не по- голям от периода до навършване на
пълнолетие на осн.чл. 69, ал. 1, т.7 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ по иска на Р. А. А., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята
майка и законен представител М. Т., и двете с постоянен адрес гр.Варна, ж.к.“Чайка“ бл. 6,
вх. Г, ет.6, ап. 72 против А. А. А., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра, ул. „Рила“ № 2 вх.
А, ет.2, ап. 5 размера на определената протоколно определение по гр.д. № 1923/2006г. по
описа на ВРС, 33 състав издръжка дължима от А. А. А., ЕГН ********** в полза на детето
Р. А. А., ЕГН **********като го УВЕЛИЧАВА от 70 лева на 250 лева месечно, с падеж 5-
то число на месеца, считано от датата на исковата молба 13.08.2020г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра, ул. „Рила“ № 2 вх. А, ет.2,
ап. 5 ДА ЗАПЛАТИ на Р. А. А., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка
и законен представител М. Т., и двете с постоянен адрес гр.Варна, ж.к.“Чайка“ бл. 6, вх. Г,
ет.6, ап. 72 сумата от 300 лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл.
78,ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра, ул. „Рила“ № 2 вх. А, ет.2,
ап. 5 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен
съд сумата от 180 лева, представляваща дължима държавна такса по изменения размер на
издръжката, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително изпълнение, на основание чл. 242, ал.1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5