№ 699
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509558 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20091487/12.04.2021 г. по гр.д. № 44416/2019 г. по описа на СРС,
24 състав С.О. е осъдена да заплати на С. В.Д. на основание чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите сумата от 1000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди от увреждане, настъпило на 20.04.2019 т. в разултат на ниско поставен пътен
знак на левия тротоар на ул. „Овчо поле“ в посока бул. „Сливница“ и след като се
пресече ул. „Пиротска“ в гр. София, ведно със законната лихва от 20.04.2019 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 122,90 лева – обезщетение за причинени
имуществени вреди – пропуснати ползи за периода от 22.04.2019 г. до 05.05.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до предявения размер
от 2000 лева. С.О. е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати и сумата от
423,16 лева – разноски, съобразно уважената част от исковата претенция, а С. В.Д. е
осъден да заплати на ответника сумата от 72 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението, в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата
от 1000 лева до предявения размер от 2000 лева – неимуществени вреди, е постъпила
въззивна жалба вх. № 25078591/07.05.2021 г., подадена от С. В.Д.. Изложени са
съображения за неправилност на постановеното решение в обжалваната част.
Въззивника – ищец в първоинстанционното производство поддържа, че съдът при
1
определяне на обезщетението е обсъждал единствено събраните гласни доказателства,
но не и представения с исковата молба амбулаторен лист за преглед от лекар. Видно от
този документ било, че ищецът е претърпял и посттравматично стресово разстройство,
чийто последствия усещал повече от месец и половина. Нарушил се съня му,
възпроизвеждал ситуацията с чувство за малоценност и прогресираща социална
изолация с редукция на комуникации и удоволствени преживявания. Поддържа, че
продължил да преживява ситуацията и често се връщал към нея. Станал повод за
подигравки. След инцидента възникнали прякори като „белязания“, Хари Потър и
„Разбивач на пътни знаци“. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и
предявеният иск да бъде уважен в пълен размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
25114025/07.07.2021 г., подаден от въззиваемия С.О., с който поддържа, че въззивната
жалба е неоснователна. Изводите на първоинстанционния съд били правилни и
размерът на обезщетението за неимуществени вреди е справедлив като са съобразени
събраните по дело доказателства. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
С Определение №20132753/07.06.2021 г. решението е изменено в частта за
разноските, като С.О. е осъдена да заплати още 151,84 лева – разноски и е оставено без
уважение искането относно изменение на присъденото в полза на ответника
юрисконслутско възнаграждение.
Против определението, в частта, с която е оставено без уважение искането за
изменение на решението в частта за разноските относно присъдното в полза на
ответника юрисконуслтско възнаграждение, е постъпила частна жалба вх. №
25112481/02.07.2021 г., подадена от С. В.Д.. Жалбоподателят поддържа, че в
обжалваното определение не бил посочен размерът на определеното от съда
юрисконсултско възнаграждение и не ставало ясно как точно е определено в размер на
72 лева. Поддържа, че с оглед разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ следва възнаграждението да бъде в размер на 25 лева.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 44416/2019 г. по описа на СРС, 24 състав е
образувано по искова молба, подадена от С. В.Д., с която е предявен иск с правно
основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите против
С.О.. Ищецът твърди, че на 20.04.2019 г. около 17.30 часа в гр. София вървял по левия
тротоар на ул. „Овчо поле“ в посока бул. „Сливница“ заедно със свои приятели, като
при пресичане на ул. „Пиротска“ велосипедист минал близо до Д. и той се обърнал в
посоката на движение на велосипедиста. При движението си обърнат към
2
велосипедиста ищецът почувствал силен удар в лявата част на главата си като този
удар бил причинен от пътен знак Г5, който бил поставен на височина около 160 см. –
значително по – ниска от нормално установената съгласно Наредба № 18/2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци. Поддържа, че задължение за поддръжка на
пътни знаци е на С.О., като това задължение не било изпълнено. Твърди, че в резултат
на удара било причинено увреждане на здравето, изразяващо се в разкъсно – контузна
рана в лявата област на главата с обилно кървене в дълбочина, кожа, подкожие, до
черепната кост, като претърпял и хирургична интервенция – зашиване с 6 шева.
Твърди, че претърпял силни болки в главата в продължение на две седмици,
световъртеж, както и страдания, изразяващи се в смущения на съня, повръщане след
хранене, невъзможност да си измие лицето и битови неудобства от наличието на
превръзка на гравата. Твърди, че получил и постравматично стресово разстройство,
чийто последствия усещал месец и половина след случая, което било установено и от
лекар – психиатър. Не бил в състояние да изпълнява и трудовите си задължения като
оператор контактен център в КМСГ ЕООД, поради което ползвал и отпуск поради
временна неработоспособност. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
2000 лева- обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 122,90 лева –
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането
– 20.04.2019 г. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който С.О.
оспорва предявения иск, като заявява, че оспорва фактическите твърдения, изложени в
исковата молба. Поддържа, че злополуката не е настъпила по описания в исковата
молба начин. Твърди, че С.О. е предприела необходимото за правилното поставяне на
пътния знак. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между събитието и
уврежданията, твърдяни от ищеца. При условията на евентуалност поддържа, че
размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишен. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие
са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П. В.П.. В показанията си
свидетелят установява, че познава С.Д. от 11 години. На 20.04.2019 г. били заедно,
когато на ул. „Пиротска“ и ул. „Овчо поле“ двама колоездачи минавали и двамата със
С. се огледали. С. бил обърнал глава настани и се ударил в пътен знак. Знакът бил
поставен на 170 см. от земята. Свидетелят заявява, че е минавал и друг път покрай
мястото на инцидента и пътния знак все още не бил преместен. След удара в знака, С.
получил рана на главата, започнал да кърви обилно и отишли в Пирогов, но преди това
се опитали да спрат кръвотечението с подръчни материали. След случилото се, той
имал здравословни оплаквания. Боляло го, имал няколко шева. Освен това се наложила
да отиде и на друг вид доктори. Трябвало да отиде на психолог, тъй като вследствие на
самата рана имало подигравки от компанията и от хората по улицата, които го гледаха.
3
Притеснявал се. Имало подмятания като „Белязания“, „Хари Потър“. Белегът бил доста
видим и към момента. Приятелката му го упреквала, че не е внимавал.
Във връзка с установяване на размера на неимуществените вреди са събрани
гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Н. Д.а Д.а – майка на ищеца. В
показанията си свидетелката установява, че синът й получил нараняване в областта на
главата при удар в пътен знак. В Пирогов му поставили шевове без упойка. Около
седмица след случилото се му се виело свят. Нощно време имал болки, бълнувал и
изпитвал силни болки при ежедневна смяна на превръзката. Не приемал
болкоуспокояващи, тъй като четял за изпити и болките продължили около 20 дни. При
сваляне на конците отново се увеличили. Един от шевовете се отворил и това
допринесло допълнително за претърпените болки. С. не споделял с нея за
психологически стрес, но забелязала, че приятелите му му викали „Белязания“, „Хари
Потър“, „Разбивач на пътни знаци“.
По делото е приет и Амбулаторен лист № 78/07.06.2019 г., издаден от д-р
М.Т.Т., от който се установява, че С. В.Д. е посетил лекар – специалист по психиатрия,
като съобщава, че в резултат на травма месец преди прегледа развил постравматично
разстройство, сънят му се нарушил и постоянно възпроизвеждал ситуацията с чувство
за малоценност и прогресираща изолация с редукция на комуникации и удоволствени
преживявания. Оценката на психиатъра е, че пациентът е психично-тревожен
ориентиран със съзнание за състояние, провокирано от психотравма, с
емоционалнодистинни колебания, с инсомния спад и редукция на комуникации,
интерпретира психотравмената ситуация. Предписано е медикаментозно лечение.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е
неоснователна.
Предмет на първоинстанционното производство е иск с правно основание чл. 49
във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно разпоредбата на
чл. 49 от Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Предвидената от закона отговорност е особен вид
безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия и тя
има гаранционно-обезпечителен характер. Основателността на предявения иск е
4
поставена в зависимост от това по делото да се установят общите предпоставки за
ангажиране на деликтната отговорност на определено лице, както и възлагане на
работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази
работа.
Задължението за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане
възниква, когато е налице виновно противоправно действие или бездействие на
определено лице, от което са причинени вреди на ищеца, както и причинната връзка
между тях. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване противоправното деяние на служители на ответника, вредите, както и
причинната връзка между тях. В тежест на ответника е било да установи, че е възложил
на свои служители изпълнението на вменените от закона дейности, свързани с
поддръжка на общинските пътища с изправна пътна маркировка и сигнализация от
съответния клас път, както и че тези лица са изпълнили задълженията си.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 20.04.2019 г. ищецът
С.Д. е получил увреждания при удар в знак, поставен на височина от около 1,70 метра
в гр. София, на ул. „Овчо поле“ и ул. „Пиротска“. Първоинстанционно решение е
влязло в сила относно фактите, свързани с настъпване на събитието, както и относно
отговорността на ответника С.О., поради което и предмет на въззивното производство
са фактите, свързани с определяне на справедливо обезщетение за причинените
неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размера на неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на този размер следва да се вземат
предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на
вредните последици. По делото се установява, че в резултат на удара с пътен знак,
ищецът е получил травматични увреждания – разкъсно – контузна рана на главата,
която е наложила и хирургична намеса и били поставени 6 шева. От приетите по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че след случилото се ищецът е
имал притеснения от получения белег, както и от смущения в съня. Настоящият
съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е определил дължимото
обезщетение, като е съобразил всички правнорелевантни факти. По делото липсват
доказателства, които при условията на пълно и главно доказване установяват, че са
налице трайни увреждания, както и че оплакванията на ищеца са продължили повече
от две седмици. Не се установява и интензивността на претърпяните болки и
страдания. Психологическото отражение на травматичното увреждане, за което
съобщават разпитаните по делото свидетели, както и представени писмени
доказателства – амбулаторен лист, не обосновават увеличаване на размера на
обезщетението на неимуществените вреди.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
5
тези на Софийски районен съд, 24 състав, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
Частна жалба вх. № 25112481/02.07.2021 г. е подадена в срок и в определената от
закона форма срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по
искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските. Молбата за изменение на решението в частта за разноските е
подадена в законоустановения срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица и
еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт, което не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В
разпоредбата на чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ е посочено, че
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360
лева. В конкретния случай първоинстанционният съд е определил възнаграждение,
което е под минимума, предвиден в приложимата наредба с оглед отхвърлената част от
иска.
Предвид на изложеното, частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Съгласно чл. 78, ал. 3 във връзка с чл. 8 от ГПК въззивникът следва да бъде
осъден за заплати на въззиваемия сумата от 50 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение във въззивната инстанция.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20091487/12.04.2021 г. по гр.д. № 44416/2019 г.
по описа на СРС, 24 състав в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 25112481/02.07.2021 г.,
подадена от С. В.Д. против Определение 20132753/07.06.2021 г. по гр.д. № 44416/2019
г. по описа на СРС, 24 състав в частта, с която е оставено без уважение искане за
изменение на Решение № 20091487/12.04.2021 г. в частта за разноските.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК С. В.Д., ЕГН-
**********, гр. София, ж.к. ******* да заплати на С.О., гр. София, ул. „*******
сумата от 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за въззивната
6
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7