Р Е
Ш Е Н И Е
№………./……...04.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Румяна
Дучева
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно търговско дело № 144 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, срещу решение № 325/20.11.2018 г., постановено по
гр.дело № 257/2018 г. по описа на РС – Провадия, в частта, с която е уважен
иска на ЕТ „НЕДЖИ-95 – Н.Н.“ с ЕИК - *********, седалище и адрес - с. Медовец,
срещу жалбоподателя с правно основание чл. 390, ал.2 вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е
необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закони. Според жалбоподателя съдът е направил
незаконосъобразен извод за неприложимост на Методиката и Наредбата при
определяне на размера на застрахователното обезщетение при непредставени
фактури за извършен ремонт и фактически при липса на извършен такъв. След като
е приел, че е налице тотална щета съдът е следвало да приспадне стойността на
запазените част, което не е сторено.
Същевременно регистрацията на МПС не е прекратена, поради което следва
да се приложи обезщетяване по експертна оценка. Инвокира оплакване за
несъобразяване с приетите по делото доказателства довело до вътрешни противоречия в решението
на съда. Излага подробна аргументация. Моли за отмяна на обжалвания съдебен
акт, отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна
е подала писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба по изложени съображения и цитирана съдебна практика. Моли за
потвърждаване на атакуваното съдебното решение и присъждане на разноски.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният
представител на въззиваемата страна поддържа становище за неоснователност на
жалбата. Въззивникът е представил писмено становище, с което поддържа
изложените в жалбата доводи като акцентира на необходимостта от приспадане на
стойността на запазените части, ако съдът приеме, че е налице тотална щета.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Решението на ВРС е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт
и компетентност. Решението е постановено при наличие на всички предвидени от
закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск, поради което е допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата
молба и отправеното до съда искане, предявеният осъдителен иск е правилно
квалифициран.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
иск с правно основание чл. чл. 432, ал.1, вр. чл. 499, ал. 2 от КЗ.
Ищецът претендира ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 6000 лв. представляваща доплащане до пълният
размер на причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
плащане, както и сторените разноски. Претенцията произтича от причинени щети на
лек автомобил „***” с peг. № ***, собственост на ищеца, вследствие на
пътнотранспортно произшествие настъпило на 20.04.2017 г., вина за което носи
водачът на другия участвал в произшествието лек автомобил, който е имал сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, обективиран в полица № BG/08/117000710121 на ответника. Ответникът
заплатил на ищеца на две части застрахователно обезщетение в общ размер на
8 249.74 лева, но ищецът не бил съгласен с даденото му обезщетение, тъй
като била налице тотална щета, а пазарната стойност на автомобила била около 16
000 лева.
Ответникът е подал отговор, в който
оспорва иска по основание и размер. Твърди, че обезщетението било правилно
определено по експертна оценка на вредите, съобразена с Методиката за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите, приета с Наредба №24, във връзка с
прилагане на Наредба №49 за задължително застраховане към дата на ПТП предвид
датата на първоначална регистрация - 19.04.2010 г. и датата на събитието –
20.04.2017 г., процесното МПС било на 7 години. Поискал е събиране на
доказателства за установяване на стойността на запазените части.
Страните не спорят относно механизма
на ПТП и отговорността на ответното дружество за обезщетяване на вредите, причинени
от виновното поведение на водача причинил катастрофата управлявайки л.а. марка
„***" peг. № *** със сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективиран в полица №
BG/08/117000710121 при ответното дружество. Не се спори и по вида на
имуществените увреди по процесния автомобил, както били констатирани от застрахователя
в Опис - заключение за вреди на МПС.
По спорните между страните въпроси
относно стойността на необходимия ремонт за възстановяване на увреденото имущество
и за пазарната стойност на автомобила към момента на настъпване на вредите, ВРС
е изслушал и приел заключение на вещо лице по допусната САТЕ, от която се
установява, че стойността на ремонта за пълно възстановяване на увреденото МПС
по средни пазарни цени на части, материали и труд възлиза на 15 214,12
лв., а пазарната стойност на увреденото МПС към датата на увреждането е
15 822 лева.
При горната фактическа установеност
съставът на РС – Провадия е приел, че действително се касае за тотална щета по
смисъла на чл. 309, ал.2 КЗ, тъй като разходите за ремонт надвишават 70% от
пазарната стойност на автомобила, и като е взел предвид действителната стойност
на автомобила, определена от вещото лице в размер на 15 822 лева, както и
изплатените от застрахователя суми общо в размер на 8 249,74 лева, е
уважил иска изцяло.
За да се произнесе по оплакванията на
въззивника, въведени с въззивната жалба в предмета на въззивното производство
(чл. 269 от ГПК), съдът взе предвид следното:
Съгласно чл. 493, ал.1 от КЗ застрахователят
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" отговаря за
вредите, причинени на чуждо имущество, като обезщетението не можи да надвишава
действителната стойност на причинената вреда (чл. 499, ал.2 от КЗ).
Обезщетенията за вреди на моторни
превозни средства се определят в съответствие с приета от Комисията за финансов
надзор Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди (чл. 499, ал. 2,
изр. 2-ро от КЗ). Приложима в конкретния случай (§ 29 от ПЗР на КЗ, във вр. с §
3, ал.3 от ПЗР на Наредба № 49 от 16.10.2014 г. на КФН) е Наредба №
24/08.03.2012 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса
за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства (отм.), чл. 15, ал.4 от която
препраща към приложения № 1 – 6.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС,
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите (Приложение № 1 към чл. 15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.2012
г.), същата се прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд и урежда и
взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди, и
застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 3, ал.1, т.1 от
Методиката).
Изрично в чл. 4 на Методиката е
предвидено, че същата се прилага като минимална долна граница в случаите,
когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на
МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по
експертна оценка.
Посочени норми, съпоставени с
установеното от закона правило, че обезщетението по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" обхваща действителната стойност на
причинената вреда (чл. 386, ал.2 от КЗ), чийто размер е ограничен до
застрахователната сума по договора (чл. 386, ал.1 от КЗ), налагат извода, че
Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за
застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Методиката
представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите,
когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени
фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно заложените в
Методиката правила. При съдебно предявена претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие като ползва заключение на вещо лице. При това, при
неговото кредитиране съдът не е обвързан да проверява дали дадената от вещото
лице действителна стойност на увреденото имущество не надвишава минималните
размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2012 г.
Въз основа на изложеното съдът цени
като неоснователно твърдението на ответното дружество – въззивник, че при
определяне на обезщетението по чл. 432, ал.1 от КЗ прилагането на Методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
– Приложение № 1 към чл. 15, ал.4 от Наредба № 24/ 08.03.2012 г. (отм.), е
задължително, съответно, че дължимото обезщетение в настоящия случай следва да
се определи в размер на изплатената от застрахователя сума. Ако пострадалия не
получи цялата стойност на пазарната цена за труда и материалите, то не би могъл
да извърши ремонта. Затова и в практиката е възприето разрешението, че при спор
относно обезщетение за разходи, които ще бъдат извършени в бъдеще следва да
бъде предпочетена стойността, която е най-близка до пазарните условия за
извършване на ремонта (Решение № 37/23.04.2009 на ВКС по т.д. № 667/2008, І
т.о.; Решение № 79/02.07.2009 на ВКС по т.д. № 156/2009, І т.о.; Решение №
165/24.10.2013 на ВКС по т.д. № 469/2012 ІІ т.о., Решение № 115/09.07.2009 на
ВКС по т.д. № 627/2008, ІІ т.о.).
Дължимото обезщетение следва да се
определи по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. В тази връзка по делото е изслушана техническа
експертиза, според заключението на която стойността на ремонта за пълно
възстановяване на увреденото МПС, по средни пазарни цени на части, материали и
труд с ДДС възлиза на 15 214.12 лева. Пазарната стойност на увреденото МПС
към датата на увреждането е 15 822,00 лева.
Посочената от вещото лице стойност за
възстановяване на увредения при процесното ПТП автомобил, надвишава 70 на сто
от действителната му стойност. При това положение следва да се приеме, че е
налице "тотална щета" така, както същата е дефинирана в чл. 390, ал.2
от КЗ. С оглед на това застрахователят дължи обезщетение до размера на
пазарната стойност на автомобила към момента на настъпване на ПТП, а именно 15 822,00
лева. От така дължимото обезщетение застрахователят е заплатил сума в размер на
8 249.74 лева, като е останал задължен за разликата в размер на 7 572,26
лева. Търсеното от ищеца обезщетение е в общ размер на 6 000,00 лева и с
оглед приетото по-горе претенцията му би била основателна.
Въззивният съд намира за основателно възражението
на въззивника, че застрахователното обезщетение следва да се определи след като
се приспадне стойността на запазените части. Същото имплицитно се съдържа в
искането, направено с отговора на исковата молба, за поставяне на задача на
вещото лице за определяне на тяхната стойност. При плащане на застрахователно
обезщетение при наличието на "тотална щета" по смисъла на чл. 390,
ал.2 от КЗ застрахователят може да иска намаляване на обезщетението със
стойността на запазените части от автомобила, които са годни за употреба. Целта
на приспадане на запазените части от размера на застрахователното обезщетение е
да се избегне неоснователното обогатяване на увреденото лице и отговорността на
застрахователя да бъде ограничена до размера на действителните вреди. В
конкретния случай, от заключението на СТЕ, се установява, че стойността на
запазените части от автомобила е в диапазона 1 800,00 – 2 300,00
лева. С оглед на обстоятелството, че вредите са причинени преди всичко в
предната част на автомобила като не са засегнати двигателя, част от купето с
вратите, задния мост с гуми и седалки, съдът приема за обективна сумата 2 300,00
лева, след приспадането на която застрахователят остава задължен за сумата
5 272,26 лева. За разликата до претендираните 6 000,00 лева искът се
явява неоснователен и следва да се отхвърли.
В тази част решението на
първоинстанционния съд е неправилно и следва да се отмени.
И двете страни претендират разноски
съобразно доказателства за извършването им и представени списъци по чл. 80 от ГПК. При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от иска, които възлизат на 1265 лева пред
първата (от общо претендирани 1440 лева) и 615 лева пред въззивната инстанция
(от общо претендирани 700 лева) или общо 1880 лева за двете инстанции.
Ответникът, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК също има право на разноски,
представляващи заплатен депозит от 100 лева за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лева за всяка съдебна инстанция, които изчислени
съразмерно на отхвърлената част от иска са общо в размер на 121,00 лева. След
извършена съдебна компенсация в полза на ищеца ще се присъди сумата от 1759,00
лева общо за двете съдебни инстанции.
Въз основа на изложените мотиви и на
основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 325/20.11.2018
г., постановено по гр.дело № 257/2018
г. по описа на РС – Провадия в частта, с
която „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК - *********,
седалище и адрес на управление - Гр.София - 1504, р-н „Оборище“, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 68, е осъдено да заплати на ЕТ „НЕДЖИ-95 – Н.Н.“ с ЕИК - *********,
седалище и адрес - с. Медовец, община Дългопол, разликата над 5 272,26
лева до претендираната сума от 6000 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца лек автомобил „***”, с
peг. № *** настъпили в резултат на претърпяно на 20.04.2017г., ПТП на път
III-208 на 29 км. в посока гр.Айтос, причинено по вина на водача на лек
автомобил „***" peг. № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност
при ответното дружество, на основание чл. 390, ал.2 вр.
чл. 432, ал. 1 от КЗ, както и в частта за РАЗНОСКИТЕ,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на ЕТ
„НЕДЖИ-95 – Н.Н.“ с ЕИК *********, седалище и адрес: с. Медовец, община Дългопол, за осъждане на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК - *********, седалище и адрес на
управление - Гр.София - 1504, р-н „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ №
68, да заплати на ищеца разликата над 5 272,26 лева до
претендираната сума от 6000 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на
ищеца лек автомобил „***”, с peг. № *** настъпили в резултат на претърпяно на
20.04.2017г., ПТП на път III-208 на 29 км. в посока гр.Айтос, причинено по вина
на водача на лек автомобил „***" peг. № ***, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, на основание чл. 390, ал.2 вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
325/20.11.2018 г., постановено по гр.дело № 257/2018 г. по описа на РС –
Провадия в останалата част.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК - *********, седалище и адрес на управление
- Гр.София - 1504, р-н „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, е
осъдено да заплати на ЕТ „НЕДЖИ-95 – Н.Н.“
с ЕИК *********, седалище и адрес: с. Медовец, община Дългопол, сумата от 1759,00 лева, представляваща
сторени разноски пред първата и пред въззивната инстанции, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.