Решение по дело №1278/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1281
Дата: 1 юли 2022 г. (в сила от 1 юли 2022 г.)
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20227180701278
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1281

гр. Пловдив, 01 юли 2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

НИКОЛАЙ  СТОЯНОВ

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на прокурор СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа КАНД № 1278/2022година по описа на съда, докладвано от съдия Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Пловдив,чрез процесуален представител по пълномощие юрисконсулт Б. , против Решение № 39/05.04.2022 г., постановено по АНД № 510/2021 г. по описа на Районен съд -Карлово, III наказателен състав, с което е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 4245832 издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Г.К.К., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание “глоба” в размер в размер на 50 лева на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП .

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че са допуснати съществени нарушения на процедурата по установяване на нарушението, като основание за отмяна електронния фиш, като незаконосъобразен. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърден като законосъобразен електронен фиш серия К № 4245832 на ОДМВР гр. Пловдив. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. 

Ответникът по касационната жалба – Г.К.К. оспорва жалбата. Моли да се потвърди обжалваното решение.

Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна, като моли решението на районния съд да се остави в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.  

Производството пред районен съд- Карлово се е развило по жалба на – Г.К.К. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № № 4245832 на ОДМВР Пловдив, с който на Г.К.К. е наложено административно наказание “глоба” в размер в размер на 50 лева на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 08.12.2020 г. в 11.23 часа,  в гр. Баня, път II-64 км. 10+600 м., посока на движение север-юг, при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч е установено извършване на нарушение при управление на МПС „Хонда ХР В“, с рег.№ РВ *** РМ , с установена скорост на движение от 63км/ч, при превишена стойност на скоростта 13 км/ч, като извършеното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № „ТFR1 – М”, № 612, при отчетен километров толеранс – 3км.

По делото са представени като доказателства Електронен фиш със снимков материал, снимков материал  от видеоклип с посочени координати, справка от ИС на КАТ за собственик на МПС, Протокол №4-33-20/08,06,2020 г. за проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1М“, Протокол рег.№281р-48/04,01,2020 г. за използвано на 08.12.20г. одобрен тип средство за измерване на скорост със снимков материал.

С обжалваното решение Карловският районен съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 39, ал. 4 ЗАНН, поради това редът за санкциониране следва да е с фиш/но не електронен такъв/, а при отказ /т.е. липса на съгласие/ е следвало да се състави АУАН, респ. издаде НП.  

Това според РС- Карлово обуславя извод за отмяна на обжалвания електронния фиш.

Решението на районния съд е неправилно и постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Според разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава ЕФ.

В нормата на чл.39, ал.2 от ЗАНН няма посочен необжалваем минимум.

Разпоредбата на чл.39, ал.2 от ЗАНН урежда ред за налагането на глоби на местонарушението при маловажни случаи, когато нарушението е установено в присъствието на контролен орган. Предвидена е възможност за налагане на глоба от 10 до 50 лв. с фиш, който не е ЕФ, и която глоба, независимо от определения размер в диапазона от 10 до 50 лв., е необжалваема, но само в случай, че нарушителят е съгласен да заплати глобата. Съответно, за да настъпи необжалваемост е необходимо да липсва спор и да се постигне съгласие между нарушител и контролен орган, независимо от размера на определената глоба, в хипотезата на маловажен случай. Но пък “необжалваем минимум“ в смисъл на невъзможност по принцип да се оспорва определен размер на глоба не се съдържа в нормата. А точно това значи изразът “необжалваем минимум“.

От друга страна, необжалваемостта, по смисъла на чл.39, ал.2 от ЗАНН, след като бъде постигната, води до приключване на административнонаказателното производство, тъй като с издаването на фиш се постига ефектът на влязло в сила наказателно постановление. Моментът на настъпване на необжалваемост в процедурата по чл.39, ал.2 от ЗАНН изключва възможността за последващо издаване на какъвто и да е акт за установеното вече и санкционирано с фиш нарушение. В този смисъл разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН е “нонсенс“, защото понятие “необжалваем“ в ал.2, към която препраща тази алинея, няма.

Трудно може да се разбере смисълът на нормата на чл.39, ал.4 от ЗАНН и по-точно какво се има предвид под “необжалваем минимум“ – глобите от 10лв. или до 50лв. и защо да са необжалваем минимум, след като всъщност никъде никой не изключва възможността да се оспорва и този размер административно наказание, а само е предвиден допълнителен облекчен ред за налагането им.

Отговор дава действащата към момента на приемане на разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗАНН, според която не подлежат на обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с които е наложена глоба в размер до 10 лева включително, постановено е в полза на държавата отнемане на вещи на стойност до 10 лева включително или е присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност, освен ако в специален закон е предвидено друго. Ето защо и предвид семантичното тълкуване на думата “необжалваем“- нещо, което не подлежи на обжалване, очевидно става въпрос за необжалваем минимум на глоба в размер на 10 лв. При наличието на тази разпоредба, едно систематично и историческо тълкуване на ЗАНН предпоставя извод, че с разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН е въведено ограничение за издаване на ЕФ за глоби в размер до 10 лв.

В исторически план, към момента на приемане на разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН (Закон за изменение и допълнение на ЗДвП (ЗИДЗДвП), обнародван ДВ, бр.10 от 01.02.2011г.), освен че е действала разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗАНН, са приети и разпоредбата на чл.189, ал.4 и ал.13 (досегашна ал.5) от ЗДвП, като според ал.13 не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително. Нормата на чл.189, ал.13 от ЗДвП е обявена за противоконституционна с Решение №1 на Конституционния съд (КС) на Република България (РБ) от 01.03.2021г. (ДВ, бр.20 от 09.03.2012г.), но пък съдейки по нейното съдържание, се налага извод, че “необжалваем минимум“ според законодателя всъщност са глобите с размер до 50 лв., до какъвто размер могат да се санкционират маловажните нарушения по реда на чл.39, ал.2 от ЗАНН с фиш. Това обаче не означава, че поради разписаното в чл.39, ал.4 от ЗАНН с електронен фиш не могат да се налагат глоби до 50 лв., най-малкото, защото и според приетата едновременно с тази норма противоконституционна разпоредба на чл.189, ал.13 от ЗДвП не се изключва тази възможност, а напротив, изрично се споменава и издаването на електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв., респективно законодателят не е изключвал никога тази възможност. Впрочем, с разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗАНН, действаща към онзи момент, не се изключва възможността за издаване на електронни фишове под 50 лв., включително и за глоби в размер на 10 лв.

Така, независимо, че чл.189, ал.4 от ЗДвП, който въвежда института на ЕФ едновременно с приемането на чл.39, ал.4 от ЗАНН, приемането в същото време и едновременно с това и на чл.189, ал.13 от ЗДвП изключва възможността разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН да се тълкува в смисъл, че издаването на ЕФ не е предвидено за нарушения, за които глобата е до 50 лв.

Обратното не може да се заключи и при прочита на чл.85а от ЗАНН, според който, доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл.39, ал.4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП. Впрочем, тази разпоредба също е приета със ЗИДЗДвП (ДВ, бр.10 от 01.02.2011г.) или едновременно с разглежданите по-горе разпоредби и също трябва да се тълкува едновременно с тях. На практика чл.85а от ЗАНН е ненужна, защото с нея се препраща към специален закон при липсата на правила в общия закон, което е така и по правило, съгласно Закона за нормативните актове (ЗНА). А и налична е обратната разпоредба в ЗДвП. Според чл.189, ал.14 (предишна ал.6) от ЗДвП, за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на ЗАНН. Във всеки случай няма как ЗАНН в частите си относно електронните фишове да се счита за специален закон спрямо ЗДвП, а в останалите си части да е общ закон по отношение на ЗДвП.

Това, че чл.39, ал.2, във връзка с ал.4, от ЗАНН не въвежда ограничение в размера на глобите, налагани с електронен фиш следва и от обстоятелството, че разпоредбата на ал.2 включва хипотезите на маловажен случай без да препраща към друга норма и друг закон, поради което очевидно се имат предвид маловажните случаи по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като в ЗДвП има самостоятелно легално определение за “маловажно нарушение“ (§6, т.32 от ДР на ЗДвП).

Единственото императивно въведено ограничение за санкциониране на нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), с електронен фиш е в случаите, когато за нарушението е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки (чл.189, ал.4 ЗДвП).

В контекста на последното, становището, че с електронен фиш не може да се налагат глоби до 50 лв. води като резултат провеждането на производството по издаване на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателно постановление (НП) за нарушения, наказуеми с глоба в размер до 50 лв., т.е. по-леки нарушения, на фона на предвидения изрично такъв ред в ЗДвП по отношение на по-тежко наказуемите, с предвидени наказания лишаване от право да се управлява МПС. Нелогично и противно на правната логика е по-усложненият ред да се прилага за по-леките нарушения, след като изрично този ред е предвиден за по-тежките.

Ето защо съдът намира, че възраженията на жалбоподателя са неоснователни, като не се споделя съдебната практика в обратния смисъл.

 

С оглед на изложеното решението на РС-Карлово следва да бъде отменено, оспореният ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 4245832, издаден от ОД на МВР Пловдив, се явява правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден. 

 

Основателно, при този изход на спора, е направеното от процесуалния представител на ответника, в приложеното по делото писмено становище, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата и въззивната инстанции, което следва да бъде определено в размер на общо 160 лв.

 Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Пловдивският административен съд,

 

 

                                           Р   Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 39/05.04.2022 г., постановено по АНД № 510/2021 г. по описа на Карловския районен съд, вместо което постановява:  

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 4245832, издаден от ОД на МВР-Пловдив.

ОСЪЖДА Г.К.К., ЕГН **********,*** да заплати на ОДМВР-Пловдив сумата от 160/сто и шестдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                      ЧЛЕНОВЕ :