Присъда по дело №700/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Мотиви по НОХД № 700 по описа на ПОС, за 2018г.

 

Окръжна прокуратура гр. Пловдив 

 

 

 

Окръжна прокуратура гр. ПловдивО е внесла в Пловдивски окръжен съд обвинителен акт против Я. М.П. ЕГН ********** за в това, че в периода м.септември 2011г. - 14.03.2013г. в гр.Пловдив при условията на продължавано престъпление, за пет данъчни периода, в качеството и на ****на „ЮНМ Стил“ЕООД - гр.Раковски с ЕИК №*********, упълномощена с уведомление за упълномощаване Вх.№1600И0081331/20.09.2010г., е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - данък добавена стойност общо в размер на 48 555,82лв. за „ЮНМ Стил“ ЕООД - гр.Раковски, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при водене на счетоводството на „ЮНМ Стил“ЕООД - гр.Раковски е съставила документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупките към СД по ЗДДС на „ЮНМ Стил“ЕООД съгласно чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.З от ППЗДДС, в които е отразила данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, като е потвърдила неистина в подадени по електронен път с универсален електронен подпис cep.№4E8282408A9E36AF, издаден на нейно име, декларации, съгласно чл. 125 ал. 1 и ал.7 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС и е приспаднала неследващ се данъчен кредит, а именно:

- През м.септември 20 И г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „ЮНМ Стил“ЕООД - гр.Раковски, в който е отразила неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 10 455,82лв., както следва: №**********/01.09.2011г. на стойност 10815,58лв. и ДДС 2163,12лв., **********/12.09.2011г. на стойност 10623,11лв. и ДДС 2124,62лв., **********/17.09.2011г. на стойност 10106,34лв. и ДДС 2021,27лв., **********/21.09.2011г. на стойност 10516,67лв. и ДДС 2103,33лв. и **********/30.09.2011 г. на стойност 10217,40лв. и ДДС 2043,48лв. с доставчик „Берру“ЕООД, а на 14.10.2011г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 10 455,82 лева като в СД по ЗДДС с вх.№16001817595/14.10.2011г. за данъчен период 01.09.2011г. - 30.09.2011г., подадена по електронен път пред ТД - Пловдив на НАП е потвърдила неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 10455,82 лева в раздел „Б“ от декларацията при действително установен 0 лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 104,56 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 10560,38 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 10455,82лв.

-     През м.октомври 2012г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „ЮНМ Стил“ЕООД - гр.Раковски, в който е отразила неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 5460лв., както следва: №34/27.10.2012г. на стойност 13600лв. и ДДС 2720лв. и 35/31.10.2012г. на стойност 13700лв. и ДДС 2740лв. с доставчик „Еге Падди Агро“ООД, а на 14.11.2012г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 5460 лева като в СД по ЗДДС с вх.№16002067682/14.11.2012г. за данъчен период 01.10.2012г. - 31.10.2012г., подадена по електронен път пред ТД - Пловдив на НАП е потвърдила неистина относно размера на получените доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 5460 лева в раздел „Б“ от декларацията при действително установен 0 лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 45,60 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 5505,60 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 5460лв.

-     През м.декември 2012г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „ЮНМ Стил“ЕООД - гр.Раковски, в който е отразила неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 3660лв., както следва: №314/21.12.2012г. на стойност 12300лв. и ДДС 2460лв. и 315/31.12.2012г. на стойност 6000лв. и ДДС 1200лв. с доставчик „Имеджик“ООД, а на 14.01.2013г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 3660 лева като в СД по ЗДДС с вх.№16002108980/14.01.2013г. за данъчен период 01.12.2012г. - 31.12.2012г., подадена по електронен път пред ТД - Пловдив на НАП е потвърдила неистина относно размера на получените доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 3660 лева в раздел „Б“ от декларацията при действително установен 0 лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 26,04 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 3686,04 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 3660лв.

-  През м.януари 2013г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „ЮНМ Стил“ЕООД - гр.Раковски, в който е отразила неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 20100лв., както следва: №6449/25.01.2013г. на стойност 53500лв. и ДДС 10700лв. и 6450/28.01.2013г. на стойност 53000лв. и ДДС 10600лв. с доставчик „Ваис транс“ЕООД и ДКИ 315/01.01.2013г. на стойност -6000лв. и ДДС -1200лв. с доставчик „Имеджик“ООД, а на 14.02.2013г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 20100 лева като в СД по ЗДДС с вх.№16002129520/14.02.2013г. за данъчен период 01.01.2013г. - 31.01.2013г., подадена по електронен път пред ТД - Пловдив на НАП е потвърдила неистина относно размера на получените доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 20100 лева в раздел „Б“ от декларацията при действително установен 0 лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за възстановяване в размер на 3176,44 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 16923,56 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 20100лв.

През м.февруари 2013г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „ЮНМ Стил“ЕООД - гр.Раковски, в който е отразила неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 8880лв., както следва: №6453/01.02.2013г. на стойност 10000лв. и ДДС 2000лв., 6476/13.02.2013г. на стойност 11000лв. и ДДС 2200лв., 6477/15.02.2013г. на стойност 12000лв. и ДДС 2400лв., 6478/18.02.2013г. на стойност 11400лв. и ДДС 2280лв. с доставчик „Ваис транс“ЕООД, а на 14.03.2013г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 8880 лева като в СД по ЗДДС с вх.№16002150018/14.03.2013г. за данъчен период 01.02.2013г. - 28.02.2013г., подадена по електронен път пред ТД - Пловдив на НАП е потвърдила неистина относно размера на получените доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 8880 лева в раздел „Б“ от декларацията при действително установен 0 лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 33,40 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 8913,40 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 8880лв., престъпление по чл. 255, ал.3 вр. ал.1 т.2 предл.1 т.6 пр.1 и т.7 вр.чл.26 ал.1 от НК. 

 

Съдебното разглеждане на делото бе проведено при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на допуснато съкратено съдебно следствие подсъдимата призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи  да не се събират доказателства за тези факти.

По реда на чл. 372, ал. 4 от НПК съдът прие, че самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с определение от 15.05.2018 г. обяви, че ще ползва това самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

 

 

 

 

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр. Пловдив поддържа повдигнатото обвинение. Счита го за доказано от самопризнанието на подс.П. и от събраните на досъдебното производство доказателства. Акцентира върху реда, по който се е развило производството, като предлага при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК на подсъдимата да бъде наложено наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което да не се изтърпи ефективно.

 

 

 

 

Защитата в лицето на адв. П. не оспорва, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Подробно и задълбочено се анализират смекчаващите отговорността обстоятелства, които се приемат като достатъчни да обосноват определяне на  наказанието лишаване от свобода,  което да се отложи на основание чл.66 от НК с подходящ изпитателен срок, в каквато насока е заключителната реч на защитника.

Подсъдимата поддържа тезата на адвоката си и моли съда да не я лишава реално от свобода.

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

I. „ЮНМ Стил” ЕООД било регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 07.09.2010 г. с адрес на управление гр. Раковски, ул. „Витоша“ № 3. Едноличен собственик на капитала на дружеството бил Ю. С. Г. , вписан и за управител на същото.

По ДОПК /Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ дружеството било регистрирано в ТД - НАП /Териториална дирекция на Национална агенция за приходите/ - Пловдив през месец септември 2010 г. По ЗДДС /Закона за данък върху добавената стойност/ било регистрирано на 17.09.2010 г.

Основен предмет на дружеството бил търговия с петролни продукти и техни деривати - горива и масла.

Намеренията на св. Ю. Г. били да търгува с горива, купувани от „Инса ойл“ ООД, където преди това работел. Св. Г.  познавал подс. Я.П. именно от предишната си работа в „Инса ойл“ ООД, която по това време била ****на „***“ ЕООД - дружество, което купувало горива от „Инса ойл“ ООД. Подс. Я.П. предложила на св. Ю. Г. да води счетоводството на дружеството му на приятелски начала без заплащане, а последният приел.

         Така св. Ю. Г. възложил счетоводното обслужване на „ЮНМ Стил“ ЕООД на подс. Я.М.П., която притежавала специални знания в областта на счетоводното законодателство и имала счетоводна кантора в гр. Пловдив. Освен да води счетоводството на „ЮНМ Стил“ ЕООД св. Ю. Г. упълномощил подс. Я.П. *** справки- декларации по ЗДДС, ведно с дневници за покупки и продажби. За целта подписал уведомление за упълномощаване вх. № 1600И0081331/20.09.2010 г., подадено в ТД на НАП Пловдив. Въз основа на това уведомление подс. Я.П. започнала да подава изготвяните от нея СД по ЗДДС, ведно с дневниците за покупки и продажби на „ЮНМ Стил“ ЕООД /също изготвяни от нея/ в ТД на НАП Пловдив ежемесечно.

Със Заповед за възлагане на ревизия № 1301477/26.03.2013 г. на „ЮНМ Стил“ ЕООД била извършена ревизия по ЗДДС с обхват по ЗДДС за периода 17.09.2010 г. - 28.02.2013 г. Заповедта била връчена на електронния адрес на обв. Я.П.. Ревизията приключила с издаването на Ревизионен доклад № 1301477/18.07.2013 г., връчен по реда на чл. 32 от ДОПК. На 09.09.2013 г. бил издаден Ревизионен акт № *********/09.09.2013 г., отново връчен по реда на чл. 32 от ДОПК на 11.10.2013 г. С Ревизионния акт били определени данъчни задължения в размер на 54 892.70 лв. - главница и лихви. /т. 6, л. 1 и сл./ Ревизионният акт не бил обжалван по административен и съдебен ред и влязъл в сила на 25.10.2013 г. /т. 4, л. 12 и сл./

 Тъй като „ЮНМ Стил“ ЕООД било регистрирано по ЗДДС лице, подс. Я.П. редовно и в срок изготвяла справки-декларации /СД/ по ЗДДС за дружеството, ведно с дневниците за покупки и продажби, в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба, като по силата на упълномощаването подавала същите в ТД на НАП Пловдив.

Съгласно чл. 125 от ЗДДС - за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157.

Според чл. 116, ал.1 от ППЗДДС - регистриранато лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка - декларация по чл. 125, ал.1 от закона по образец.

Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл. 113, ал.1 от ППЗДДС - регистрираните лица по този закон водят задължително регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или този правилник.

Въз основа на правата, произтичащи от упълномощаването й от св. Ю. Г. , подс. Я.П. формирала окончателните задължения на „ЮНМ Стил“ ЕООД с подаване на справки-декларации по ЗДДС, основани на аналитични регистри - дневници за покупки и продажби. Съдържанието на дневниците за покупки, в които подс. Я.П. включвала фактури, описващи нереални доставки към „ЮНМ Стил“ ЕООД, било предопределяно само от нея с включването им в тях.

Освен счетоводното обслужване на „ЮНМ Стил“ ЕООД, подс. Я.П. обслужвала още дружествата „Берру“ ЕООД, „Еге Падди Агро“ ООД, „Имеджик“ ООД и „Ваис транс“ ЕООД. В офиса държала празни кочани от данъчни фактури, печати и касови апарати на счетоводно обслужваните от нея дружества. Подс. Я.П. водела оперативното счетоводство на посочените дружества, както и на „ЮНМ Стил“ ЕООД. Наред с това притежавала електронен подпис и подавала от името на регистрираните по ЗДДС лица справки-декларации, ведно с дневници за покупки и продажби, съгласно изискванията на ЗДДС.

Подс. П. като ****на „ЮНМ Стил“ ЕООД, което се явявало регистрирано по ЗДДС лице, е следвало да води счетоводството на търговеца съгласно изискванията на Закона за счетоводството - „ чл. 3. (1) Текущото счетоводно отчитане се организира по реда на този закон и се извършва по способа на двустранното счетоводно записване. (2) Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред.(З) Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон.

чл. 4. (1) Счетоводният документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър.

(2)  Първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция.

(3)  Вторичният документ е носител на преобразувана (обобщена ши диференцирана) информация, получена от първичните счетоводни документи.

(4)  Регистърът е носител на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи.

(5)  Счетоводен документ по ал. 1 може да е електронен документ, който съдържа информацията, изисквана по този закон, издаден и получен в какъвто и да е електронен формат при спазване на изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис. “

За инкриминирания период м. септември 2011 г. - 14.03.2013 г. подсъдимата решила да се снабди от неустановени по делото лица с фактури с издател „ЮНМ Стил“ ЕООД, без знанието и съгласието на св. Ю. Г. , за извършени продажби от името на това дружество. За целта се снабдила с такива фактури с предмет „стоки“ с издател „ЮНМ Стил“ ЕООД и получатели дружествата „Монстрой - 2005“ ЕООД, „Рего - 9“ ЕООД, „Базилика“ ЕООД, „Демекс“ ЕООД, Автокранове“ ООД, „Верт транс“ ЕООД и „Ренесанс - 2006“ ООД. С това целила да намали данъчните резултати на тези дружества за данъчните периоди, през които били издадени съответните фактури.

Счетоводното обслужване на дружествата „Монстрой - 2005“ ЕООД, „Рего - 9“ ЕООД, „Базилика“ ЕООД, „Демекс“ ЕООД, Автокранове“ ООД, „Верт транс“ ЕООД и „Ренесанс - 2006“ ООД било водено от счетоводна кантора „СИМ“ ООД гр. Пловдив, с управител св. С. Т. А.

Подс.Я.П. предавала така издадените фактури за продажби от името на „ЮНМ Стил“ ЕООД към цитираните по-горе дружества като получатели, чрез неустановено по делото лице, на св. С. А. , за да ги отрази в дневниците за покупки на същите дружества, макар същите фактури да не документирали реални доставки.

Св. С. А.  отразявал счетоводно така получените фактури в справките-декларации и дневниците за покупки на цитираните дружества.

Така описаните фактури за продажби с издател „ЮНМ Стил“ ЕООД подс. Я.П. отразявала в дневника за продажби на дружеството.

В същото време в рамките на инкриминирания период м. септември 2011 г. - 14.03.2013 г. подс. Я.П. съставяла фактури от името на „ЮНМ Стил“ ЕООД с получатели счетоводно обслужваните от нея ЕТ „***“ и „***“ ЕООД. Наред с това отразявала в дневника за продажби на „ЮНМ Стил“ ЕООД фактури към дружества и еднолични търговци, чието счетоводно обслужване било поверено на нея, а именно фактури с получатели цитираните по-горе ЕТ „***“ и „***“ ЕООД, както и фактури с получател „Колорит“ ООД. Целта й била да намали данъчните резултати на посочените търговци за инкриминираните периоди от време.

Същевременно, за да не натоварва „ЮНМ Стил“ ЕООД с начисления ДДС по включените от нея фактури в дневниците за продажби и за да намали данъчните резултати на това дружество, подс. Я.П. включвала в дневниците за покупки на „ЮНМ Стил“ ЕООД за инкриминираните данъчни периоди фактури от името на обслужвани от нея дружества, а именно „Берру“ ЕООД, „Еге Падди Агро“ ООД, „Имеджик“ ООД и „Ваис транс“ ЕООД, без да е налице доставка на стоки от тези дружества към „ЮНМ Стил“ ЕООД.

Някои от отразените в дневниците за покупки на „ЮНМ Стил“ ЕООД фактури за доставки от посочените издатели подс. Я.П. сама изготвяла и след това отразявала счетоводно по описания начин.

Това било водено систематично, с цел привидно да се увеличи данъчният кредит, който да превиши начисления данък, като разликата да представлява - данък за възстановяване, съгласно нормата на чл. 88, ал.З от ЗДДС или данък за внасяне, но в много по-малък размер, с цел да не натовари с начисления ДДС от включените в дневниците за продажби от нея данъчни фактури от името на „ЮНМ Стил“ ЕООД към посочените по-горе дружества - получатели по фактури, по които нямало реална доставка.

Данъчните фактури с посочен издател „ЮНМ Стил“ ЕООД отразявала в дневниците за продажби на „ЮНМ Стил“ ЕООД с ясното съзнание, че начисленият данък е дължим от регистрираното лице към фиска, съгласно изискванията на чл. 85 от ЗДДС, според който „данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка в данъчен документ по чл. 112.“. Част от тези фактури предавала чрез неустановено по делото лице на св. С. А.  за осчетоводяване от неговата счетоводна кантора, която обслужвала фирмите, посочени като получатели по фактурите, с цел да намали данъчните им резултати в подаваните справки-декларации.

Подс. Я.П. държала в офиса си кочани от данъчни фактури, печати и фискални устройства на обслужваните от нея дружества „Берру“ ЕООД, „Еге Падци Агро“ ООД, „Имеджик“ ООД и „Ваис транс“ ЕООД. Посочените дружества не са имали търговски отношения с „ЮНМ Стил“ ЕООД и не са издавали фактури за продажби към това дружество, нито са упълномощавали обв. Я.П. да издава такива от тяхно име или да получава, респ. осчетоводява изготвени от нея или предадени от други лица изготвени фактури с издатели „Берру“ ЕООД, „Еге Падди Агро“ ООД, „Имеджик“ ООД и „Ваис транс“ ЕООД и получател „ЮНМ Стил“ ЕООД.

Съгласно нормата на чл. 88 от ЗДДС „ал.1. Резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен периодал.2 Когото начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода - данък за внасяне., ал.З Когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода - данък за възстановяване., ал.4 Регистрираното лице само определя резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за възстановяване от републиканския бюджет. “

Подсъдимата П. била наясно, че регистрираното лице „ЮНМ Стил” ЕООД само определя резултата за всеки данъчен период и че с така включените „безстокови” фактури с получател „ЮНМ Стил“ ЕООД за инкриминираните данъчни периоди ще постигне желания резултат.

Това било водено систематично, с цел привидно да се увеличи размерът на внесения ДДС по доставките към дружеството и така завишената сума да се извади от начисления ДДС по продажбите, под формата на приспадане на данъчен кредит.

Подс. Я.П. била наясно също, че за да се приспадне пълен данъчен кредит, необходимо условие съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС е да е получена от регистрираното лице стоката или услугата по облагаема доставка. Независимо от това, /както бе описано по-горе/ с цел да намали данъчните резултати за инкриминираните данъчни периоди на „ЮНМ Стил“ ЕООД, обработвала счетоводно и включвала в дневниците за покупки „фиктивните фактури“, за които знаела, че не отразяват получени доставки и като резултат ги отразявала в СД по ЗДДС, които подавала по електронен път в ТД на НАП Пловдив.

 Вследствие на горното през инкриминирания период месец септември 2011 г. - 14.03.2013 г. подс. Я.П. се снабдявала от неустановени по делото лица и места с данъчни фактури от името на „ЮНМ Стил“ ЕООД, които включвала в дневника му за продажби с цел да намали данъчните резултати на други дружества и правни субекти, обслужвани от счетоводната кантора на св. С. Т. А.

В същото време през инкриминирания период месец септември 2011 г. - 14.03.2013 г. подс. Я.П. отразявала в дневника продажби на същото дружество и фактури към дружества и еднолични търговци, чието счетоводно обслужване било поверено на нея, а именно ЕТ „***“, „***“ ЕООД и „Колорит“ ООД. В тази връзка съставяла фактури за продажби от името на „ЮНМ Стил“ ЕООД към ЕТ „***“ и „***“ ЕООД през част от инкриминираните периоди.

Знаейки, че данъкът, начислен от името на „ЮНМ Стил“ ЕООД, е дължим съгласно изискванията на чл. 85 от ЗДДС и за да не стане достояние извършеното от нея на св. Ю. Г. , през инкриминирания период месец септември 2011 г. - 14.03.2013 г. включвала данъчни фактури от името на обслужвани от нея дружества в дневниците за покупки на „ЮНМ Стил“ ЕООД с цел да намали данъчните резултати на това дружество.

Някои от отразените в дневниците за покупки на „ЮНМ Стил“ ЕООД фактури за доставки от посочените издатели в рамките на инкриминирания период месец септември 2011 г. - 14.03.2013 г. подс. Я.П. сама изготвяла и след това отразявала счетоводно по описания начин.

Подс. Я.П., познавайки установената в страната система на данъчното право и утвърдения със Закона за счетоводството тип счетоводно отчитане, както и това, че съгласно разпоредбите на ЗДДС данъчните задължения се установяват по принцип въз основа на декларираните от самите данъчно задължени лица данъчни задължения, удостоверени в представените от тях по закон отчетни счетоводни регистри и изискуеми по закон декларации, съставила дневници за покупки, дневници за продажби и справки-декларации, както следва:

1.   Данъчен период м. септември 2011г.

За данъчен период месец септември 2011 г. подс. Я.П. съставила фактури от името на „ЮНМ Стил“ ЕООД като продавач с получател счетоводно обслужвания от нея ЕТ „***“ /неприобщени по делото/, както следва: фактура № 34/01.09.2011 г. с предмет стоки, данъчна основа 10923.74 лв. и начислен ДДС 2184.75 лв., фактура № 35/12.09.2011 г. с предмет стоки, данъчна основа 10 729.34 лв. и начислен ДДС 2145.87 лв., фактура № 36/17.09.2011 г. с предмет стоки, данъчна основа 10 207.40 лв. и начислен ДДС 2041.48 лв., фактура № 37/21.09.2011 г. с предмет стоки, данъчна основа 10 621.84 лв. и начислен ДДС 2124.37 лв. и фактура № 38/30.09.2011 г. с предмет стоки, данъчна основа 10 319.57 и начислен ДДС 2063.91 лв. Така съставените фактури включила в дневника за продажби на „ЮНМ Стил“ ЕООД, без знанието и съгласието на св. Ю. Г. , който не е имал търговски взаимоотношения с ЕТ „***“. С включените фактури подс. Я.П. задължила „ЮНМ Стил“ ЕООД към фиска с начисления ДДС в размер на 10 560.38 лв., знаейки, че данъкът е изискуем от всяко лице, което посочи данъка в данъчен документ по чл. 112 от ЗДДС /чл. 85 от ЗДДС и чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г., относно общата система на данък върху добавената стойност/.

За да минимизира данъчния резултат и за да не стане достояние стореното от нея пред св. Ю. Г. , подс. Я.П. съставила фактури /неприобщени по делото/, които включила в дневника за покупки на „ЮНМ Стил“ ЕООД с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 10 455,82лв., както следва: №**********/01.09.2011г. на стойност 10815,58лв. и ДДС 2163,12лв., **********/12.09.2011г. на стойност 10623,11лв. и ДДС 2124,62лв, **********/17.09.2011г. на стойност 10106,34лв. и ДДС 2021,27лв, **********/21.09.2011 г. на стойност 10516,67лв. и ДДС 2103,33лв. и **********/30.09.2011г. на стойност 10217,40лв. и ДДС 2043,48лв. с посочен доставчик „Берру“ЕООД, представлявано от св. Р. И. М. /т. 1, л. 28, т. 1, л. 18/, без знанието и съгласието на св. Ю. Г. , знаейки, че св. Г.  чрез „ЮНМ Стил“ ЕООД никога не е имал търговски отношения с това дружество и не е получавал декларираните стоки.

Тъй като счетоводното отчитане й е било поверено от св. Р.М. , тя без негово знание и съгласие включила в дневника за продажби на „Берру“ ЕООД за месец септември 2011 г. цитираните данъчни фактури с посочените стойности, макар да не е била упълномощавана да издава тези фактури, да сключва сделки от името на двете дружества и да включва тези фактури в дневника за продажби на „Берру“ ЕООД /т. 1, л. 28, т. 1, л. 18/.

На 14.10.2011г. подс. Я.П. подала от името на „ЮНМ Стил“ ЕООД в ТД на НАП Пловдив по електронен път СД по ЗДДС с вх.№16001817595/14.10.2011г. за данъчен период 01.09.2011г. - 30.09.2011г, в която декларирала в раздел „А“ начислен ДДС в размер на 10 560.38 лв, формиран от включените от нея фактури от името на „ЮНМ Стил“ ЕООД към ЕТ „***“. В раздел „Б“ от декларацията декларирала ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 10455,82 лева, формиран от данъчните фактури с издател „Берру“ ЕООД, при действително установен ДДС с право на пълен данъчен кредит 0 лв. В раздел „В“ от декларацията декларирала данъчен резултат ДДС за внасяне в размер на 104,56 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 10560,38 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 10455,82лв.

Подс. Я.П. била наясно, че „ЮНМ Стил“ ЕООД като задължено лице за декларираната стойност в раздел „А“ от справката-декларация относно начисления ДДС по продажбите го дължи безусловно и не може да го оспори, че не го дължи, освен при допусната счетоводна грешка, го декларирала в конкретния случай, за да подпомогне ЕТ „***“ да приспадне неследващ се данъчен кредит. И тъй като задълженото лице не може да оспорва възникналото данъчно задължение по действащия ЗДДС, предприела чрез осчетоводяването на данъчните фактури от „Берру“ ЕООД, които не отразявали реални стопански операции, да установи в отчетния регистър за покупките и в справката- декларация правото на приспадане на данъчен кредит с цел да намали данъчния резултат, с което потвърдила неистина в раздели „Б“ и „В“ от подадената декларация.

С това подс. Я.П. избегнала установяването и плащането на данъчни задължения за „ЮНМ Стил” ЕООД в големи размери за данъчен период месец септември 2011 г. -10 455.82 лева.

Съгласно заключението на вещото лице, изготвило ССЕ, дължимият ДДС за внасяне е в размер на 10 560.38 лв., декларираният ДДС за внасяне е 104.56 лв. Разликата между декларирания и установения ДДС за внасяне е в размер на 10 455.82 лв.

2.    Данъчен период м. октомври 2012г.

През месец октомври 2012 г. подс. Я.П. се снабдила по неустановен по делото начин и от неустановени лица с данъчни фактури с издател „ЮНМ Стил“ ЕООД и получател „Автокранове“ ООД, както следва: фактура № **********/26.10.2012 г. с получател „Автокранове“ ООД, предмет стоки, данъчна основа 8 300.00 лв. и начислен ДДС 1 660.00 лв. и фактура № **********/31.10.2012 г. с получател „Автокранове“ ООД, предмет стоки, данъчна основа 11 728.00 лв. и начислен ДДС 2 345.60 лв. /неприобщени по делото, т. 1, л. 130/ Така посочените фактури предала за осчетоводяване чрез неустановено по делото лице за отразяване в дневника за покупки на „Автокранове“ ООД в счетоводна кантора „СИМ“ ООД, управлявана от св. С. А. .

Цитираните фактури подс. Я.П. включила в дневника за продажби на „ЮНМ Стил“ ЕООД, без знанието и съгласието на св. Ю. Г. , тъй като между „ЮНМ Стил“ ЕООД и посоченото като получател дружество „Автокранове“ ООД не е имало търговски отношения.

Наред с това подс. Я.П. включила в дневника за продажби на „ЮНМ Стил“ ЕООД, без знанието и съгласието на св. Ю. Г. , фактура № **********/31.10.2012 г. с получател „Колорит“ ООД /неприобщена по делото/, предмет стоки, данъчна основа 7 500.00 лв. и начислен ДДС 1 500.00 лв., тъй като между „ЮНМ Стил“ ЕООД и посоченото като получател дружество не е имало търговски отношения.

С включените фактури /общо/ подс. Я.П. задължила „ЮНМ Стил“ ЕООД към фиска с начисления ДДС в размер на 5 505.60 лв., знаейки, че данъкът е изискуем от всяко лице, което посочи данъка в данъчен документ по чл. 112 от ЗДДС /чл. 85 от ЗДДС и чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от

28.11.2006     г., относно общата система на данък върху добавената стойност/.

За да минимизира данъчния резултат и за да не стане достояние стореното от нея пред св. Ю. Г. , подс. Я.П. включила в дневника за покупки на „ЮНМ Стил“ ЕООД фактури /неприобщени по делото/ с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 5460лв., както следва: №34/27.10.2012г. на стойност 13600лв. и ДДС 2720лв. и 35/31.10.2012г. на стойност 13700лв. и ДДС 2740лв. с посочен доставчик „Еге Падди Агро“ООД, представлявано от Н. К. К.  /т. 1, л. 41/, без знанието и съгласието на св. Ю. Г. , знаейки, че св. Г.  чрез „ЮНМ Стил“ ЕООД никога не е имал търговски отношения с това дружество и не е получавал декларираните стоки.

Тъй като счетоводното отчитане й е било поверено от управителя на „Еге Падди Агро“ ООД Н. К. К. , тя без негово знание и съгласие включила в дневника за продажби на „Еге Падди Агро“ ООД за месец октомври 2012 г. цитираните данъчни фактури с посочените стойности, макар да не е била упълномощавана да сключва сделки от името на двете дружества и да включва тези фактури в дневника за продажби на „Еге Падди Агро“ ООД /т. 1, л. 41/.

На 14.11.2012г. подс. Я.П. подала от името на „ЮНМ Стил“ ЕООД в ТД на НАП Пловдив по електронен път СД по ЗДДС с вх.№ 16002067682/14.11.2012г. за данъчен период 01.10.2012г. - 31.10.2012г., в която декларирала в раздел „А“ начислен ДДС в размер на 5 505.60 лв., формиран от включените от нея фактури от името на „ЮНМ Стил“ ЕООД към „Автокранове“ ООД и „Колорит“ ООД. В раздел „Б“ от декларацията декларирала ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 460 лева, формиран от данъчните фактури с издател „Еге Падди Агро“ ООД, при действително установен ДДС с право на пълен данъчен кредит 0 лв. В раздел „В“ от декларацията декларирала данъчен резултат ДДС за внасяне в размер на 45.60 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 5 505,60 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 5 460 лв.

Подс. Я.П. била наясно, че „ЮНМ Стил“ ЕООД като задължено лице за декларираната стойност в раздел „А“ от справката-декларация относно начисления ДДС по продажбите го дължи безусловно и не може да го оспори, че не го дължи, освен при допусната счетоводна грешка, го декларирала в конкретния случай, за да подпомогне „Автокранове“ ООД и „Колорит“ ООД да приспаднат неследващ се данъчен кредит. И тъй като задълженото лице не може да оспорва възникналото данъчно задължение по действащия ЗДДС, предприела чрез осчетоводяването на данъчните фактури от „Еге Падди Агро“ ООД, които не отразявали реални стопански операции, да установи в отчетния регистър за покупките и в справката-декларация правото на приспадане на данъчен кредит с цел да намали данъчния резултат, с което потвърдила неистина в раздели „Б“ и „В“ от подадената декларация.

С това подс. Я.П. избегнала установяването и плащането на данъчни задължения за „ЮНМ Стил” ЕООД в големи размери за данъчен период месец октомври 2012 г. - 5 460 лева.

Съгласно заключението на вещото лице, изготвило ССЕ, дължимият ДДС за внасяне е в размер на 5 505.60 лв., декларираният ДДС за внасяне е 45.60 лв. Разликата между декларирания и установения ДДС за внасяне е в размер на 5 460.00 лв.

3.    Данъчен период м. декември 2012г.

През месец декември 2012 г. подс. Я.П. се снабдила по неустановен по делото начин и от неустановени лица с данъчни фактури с издател „ЮНМ Стил“ ЕООД и получатели, както следва: фактура № **********/27.12.2012 г. с получател „Демекс“ ЕООД /неприобщена по делото, т. 1, л. 130/, предмет стоки, данъчна основа 4 100.00 лв. и начислен ДДС 820.00 лв., фактура № **********/27.12.2012 г. с получател „Автокранове“ ООД /неприобщена по делото, т. 1, л. 130/, предмет стоки, данъчна основа 2 512.00 лв. и начислен ДДС 502.40 лв., фактура № **********/28.12.2012 г. с получател „Демекс“ ЕООД /неприобщена по делото, т. 1, л. 130/, предмет стоки, данъчна основа 1 600.00 лв.

и начислен ДДС 320.00 лв., фактуф № **********/28.12.2012 г. с получател „Монстрой 2005“ ЕООД, предмет стбки, данъчна основа 7 520.00 лв. и начислен ДДС 1 504.00 лв., фактура № 000^000046/28.12.2012 г. с получател „Рего-9“ ЕООД /неприобщена по делото, т. 1, л. 130/, предмет стоки, данъчна основа 2 548.20 лв. и начислен ДДС 509.64 лв. и фактура № **********/29.12.2012 г. с получател „Демекс“ ЕООД /неприобщена по делото, т. 1, л. 130/, предмет стоки, данъчна основа 150.00 лв. и начислен ДДС 30.00 лв.

Така посочените фактури предала за осчетоводяване чрез неустановено по делото лице за отразяване в дневниците за покупки на посочените дружества в счетоводна кантора „СИМ“ ООД, управлявана от св. С. А. .

Цитираните фактури подс. Я.П. включила в дневника за продажби на „ЮНМ Стил“ ЕООД, без знанието и съгласието на св. Ю. Г. , тъй като между „ЮНМ Стил“ ЕООД и посочените като получатели търговци не е имало търговски отношения.

С включените фактури подс. Я.П. задължила „ЮНМ Стил“ ЕООД към фиска с начисления ДДС в размер на 3 686.04 лв., знаейки, че данъкът е изискуем от всяко лице, което посочи данъка в данъчен документ по чл. 112 от ЗДДС /чл. 85 от ЗДДС и чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от

28.11.2006     г., относно общата система на данък върху добавената стойност/.

За да минимизира данъчния резултат и за да не стане достояние стореното от нея пред св. Ю. Г. , подс. Я.П. съставила фактура № 314 с посочена дата 21.12.2013г. на стойност 12300лв. и ДДС 2460лв. /т. 2, л. 128, т. 2, л. 122 и сл./ с посочен доставчик „Имеджик“ ООД, като за „Съставил“ положила своя подпис, макар да била посочила името на собственика Т. А. .

Наред с това и със същата цел включила в дневника за покупки на „ЮНМ Стил“ ЕООД фактури с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 3660лв., както следва: цитираната по-горе фактура №314, но вече с посочена дата 21.12.2012г., на стойност 12300лв. и ДДС 2460лв. /т. 2, л. 128, т. 2, л. 122 и сл./, както и фактура № 315/31,12.2012г. на стойност 6000лв. и ДДС 1200лв. /неприобщена по делото/ с посочен доставчик „Имеджик“ ООД, представлявано от пълномощника св. А. А. К. /т. 1, л. 35, т. 1, л. 39, т. 2, л. 103 и л. 104/, без знанието и съгласието на св. Ю. Г. , знаейки, че св. Г.  чрез „ЮНМ Стил“ ЕООД никога не е имал търговски отношения с това дружество и не е получавал декларираните стоки.

Тъй като счетоводното отчитане й е било поверено от пълномощника на „Имеджик“ ООД св. А. А. К., тя без негово знание и съгласие включила в дневника за продажби на „Имеджик“ ООД за месец декември 2012 г. цитираните данъчни фактури с посочените стойности, макар да не е била упълномощавана да издава фактури, да сключва сделки от името на двете дружества и да включва тези фактури в дневника за продажби на „Имеджик“ ООД/т. 1, л. 35, т. 1, л. 39, т. 2, л. 103 и л. 104/.

На 14.01.2013г. подс. Я.П. подала от името на „ЮНМ Стил“ ЕООД в ТД на НАП Пловдив по електронен път СД по ЗДДС с вх.№16002108980/14.01.2013г. за данъчен период 01.12.2012г. - 31.12.2012г., в която декларирала в раздел „А“ начислен ДДС в размер на 3686.04 лв., формиран от включените от нея фактури от името на „ЮНМ Стил“ ЕООД към „Демекс“ ЕООД, „Автокранове“ ООД, „Монстрой 2005“ ЕООД и „Рего-9“ ЕООД.

В раздел „Б“ от декларацията декларирала ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 3660 лева, формиран от данъчните фактури с издател „Имеджик“ ООД, при действително установен ДДС с право на пълен данъчен кредит 0 лв. В раздел „В“ от декларацията декларирала данъчен резултат ДДС за внасяне в размер на 26.04 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 3686,04 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 3660лв.

Подс. Я.П. била наясно, че „ЮНМ Стил“ ЕООД като задължено лице за декларираната стойност в раздел „А“ от справката-декларация относно начисления ДДС по продажбите го дължи безусловно и не може да го оспори, че не го дължи, освен при допусната счетоводна грешка, го декларирала в конкретния случай, за да подпомогне „Демекс“ ЕООД, „Автокранове“ ООД, „Монстрой 2005“ ЕООД и „Рего-9“ ЕООД да приспаднат неследващ се данъчен кредит. И тъй като задълженото лице не може да оспорва възникналото данъчно задължение по действащия ЗДДС, предприела чрез осчетоводяването на данъчните фактури от „Имеджик“ ООД, които не отразявали реални стопански операции, да установи в отчетния регистър за покупките и в справката- декларация правото на приспадане на данъчен кредит с цел да намали данъчния резултат, с което потвърдила неистина в раздели „Б“ и „В“ от подадената декларация.

С това подс. Я.П. избегнала установяването и плащането на данъчни задължения за „ЮНМ Стил” ЕООД в големи размери за данъчен период месец декември 2012 г. - 3 660 лева.

Съгласно заключението на вещото лице, изготвило ССЕ, дължимият ДДС за внасяне е в размер на 3 686.04 лв., декларираният ДДС за внасяне е 26.04 лв. Разликата между декларирания и установения ДДС за внасяне е в размер на 3 660.00 лв.

4.    Данъчен период м. януари 2013г.

През месец януари 2013 г. подс. Я.П. се снабдила по неустановен по делото начин и от неустановени лица с данъчни фактури с издател „ЮНМ Стил“ ЕООД и получатели, както следва:

фактура № **********/29.01.2013 г. с получател „Ренесанс-2006“ ООД, предмет стоки, данъчна основа 11 000.00 лв. и начислен ДДС 2 200.00 лв.,

фактура № **********/31.01.2013 г. с получател „Базилика“ ЕООД, предмет стоки, данъчна основа 10 066.00 лв. и начислен ДДС 2 013.20 лв.,

фактура № **********/31.01.2013 г. с получател „Верт транс“ ЕООД /неприобщена по делото, т. 1, л. 130/, предмет стоки, данъчна основа 4 102.80 лв. и начислен ДДС 820.56 лв.,

фактура № **********/31.01.2013 г. с получател „Автокранове“ ООД /неприобщена по делото, т. 1, л. 130/, предмет стоки, данъчна основа 5 520.00 лв. и начислен ДДС 1 104.00 лв., фактура № **********/31.01.2013 г. с получател „Ренесанс-2006“ ООД, предмет стоки, данъчна основа 9 027.00 лв. и начислен ДДС 1 805.40 лв.,

фактура № **********/25.01.2013 г. с получател „Монстрой 2005“ ЕООД, предмет стоки, данъчна основа 9 870.00 лв. и начислен ДДС 1 974.00 лв.,

фактура № **********/28.01.2013 г. с получател „Монстрой 2005“ ЕООД, предмет стоки, данъчна основа 10 796.00 лв. и начислен ДДС 2 159.20 лв.,

фактура № **********/31.01.2013 г. с получател „Монстрой 2005“ ЕООД, предмет стоки, данъчна основа 4 336.00 лв. и начислен ДДС 867.20 лв.

Така посочените фактури предала за осчетоводяване чрез неустановено по делото лице за отразяване в дневниците за покупки на посочените дружества в счетоводна кантора „СИМ“ ООД, управлявана от св. С. А. .

През същия данъчен период подс. Я.П. съставила фактури от името на „ЮНМ Стил“ ЕООД като продавач с получател счетоводно обслужвания от нея „***“ ЕООД /неприобщени по делото, т. 1, л. 28, т. 1, л. 18, т. 1, л. 79/, както следва:

фактура № **********/30.01.2013 г. с получател „***“ ЕООД /неприобщена по делото/, предмет стоки, данъчна основа 10 000.00 лв. и начислен ДДС 2 000.00 лв. и

фактура № **********/31.01.2013 г. с получател „***“ ЕООД /неприобщена по делото/, предмет стоки, данъчна основа 9 900.00 лв. и начислен ДДС 1 980.00 лв.

Цитираните по-горе фактури /общо/ подс. Я.П. включила в дневника за продажби на „ЮНМ Стил“ ЕООД, без знанието и съгласието на св. Ю. Г. , тъй като между „ЮНМ Стил“ ЕООД и посочените като получатели търговци не е имало търговски отношения.

С включените фактури подс. Я.П. задължила „ЮНМ Стил“ ЕООД към фиска с начисления ДДС в размер на 16 923.56 лв., знаейки, че данъкът е изискуем от всяко лице, което посочи данъка в данъчен документ по чл. 112 от ЗДДС /чл. 85 от ЗДДС и чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от

28.11.2006     г., относно общата система на данък върху добавената стойност/.

За да минимизира данъчния резултат и за да не стане достояние стореното от нея пред св. Ю. Г. , подс. Я.П. включила в дневника за покупки на „ЮНМ Стил“ ЕООД фактури с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 20 100.00 лв., както следва: №6449/25.01.2013г. на стойност 53500лв. и ДДС 10700лв. и 6450/28.01.2013г. на стойност 53000лв. и ДДС 10600лв. с посочен доставчик „Ваис транс“ЕООД, представлявано от управителя св. И. В. В. , както и ДКИ /данъчно кредитно известие/ 315/01.01.2013г. на стойност -6000лв. и ДДС -1200лв. с доставчик „Имеджик“ООД, представлявано от пълномощника св. А. А. К., без знанието и съгласието на св. Ю. Г. , знаейки, че св. Г.  чрез „ЮНМ Стил“ ЕООД никога не е имал търговски отношения с тези дружества и не е получавал декларираните стоки.

Тъй като счетоводното отчитане й е било поверено от управителя на „Ваис транс“ ЕООД св. И. В. В. , тя без негово знание и съгласие включила в дневника за продажби на „Ваис транс“ЕООД за месец януари 2013 г. цитираните данъчни фактури с посочените стойности, макар да не е била упълномощавана да сключва сделки от името на двете дружества и да включва тези фактури в дневника за продажби на „Ваис транс“ ЕООД /т. 1, л. 33/.

Наред с това, тъй като счетоводното отчитане й е било поверено от пълномощника на „Имеджик“ ООД св. А. А. К. , тя без негово знание и съгласие включила в дневника за продажби на „Имеджик“ ООД за месец януари 2013 г. ДКИ 315/01.01.2013г. на стойност -6000лв. и ДДС - 1200лв., макар да не е била упълномощавана да го включва в дневника за продажби на „Имеджик“ ООД. /т. 1, л. 35, т. 1, л. 39, т. 2, л. 103 и л. 104/.

На 14.02.2013г. подс. Я.П. подала от името на „ЮНМ Стил“ ЕООД в ТД на НАП Пловдив по електронен път СД по ЗДДС с вх.№ №16002129520/14.02.2013г. за данъчен период 01.01.2013г. - 31.01.2013г., в която декларирала в раздел „А“ начислен ДДС в размер на 16 923.56 лв., формиран от включените от нея фактури от името на „ЮНМ Стил“ ЕООД към „Ренесанс- 2006“ ООД, „Базилика“ ЕООД, „Верт транс“ ЕООД, „Автокранове“ ООД, „Монстрой 2005“ ЕООД и „***“ ЕООД.

В раздел „Б“ от декларацията декларирала ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 20 100 лева, формиран от данъчните фактури с издател „Ваис транс“ ЕООД и ДКИ № 315/01.01.2013 г. с издател „Имеджик“ ООД, при действително установен ДДС с право на пълен данъчен кредит 0 лв. В раздел „В“ от декларацията декларирала данъчен резултат ДДС за възстановяване в размер на 3176,44 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 16923,56 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 20100лв.

Подс. Я.П. била наясно, че „ЮНМ Стил“ ЕООД като задължено лице за декларираната стойност в раздел „А“ от справката-декларация относно начисления ДДС по продажбите го дължи безусловно и не може да го оспори, че не го дължи, освен при допусната счетоводна грешка, го декларирала в конкретния случай, за да подпомогне „Ренесанс-2006“ ООД, „Базилика“ ЕООД, „Верт транс“ ЕООД, „Автокранове“ ООД, „Монстрой 2005“ ЕООД и „***“ ЕООД да приспаднат неследващ се данъчен кредит. И тъй като задълженото лице не може да оспорва възникналото данъчно задължение по действащия ЗДДС, предприела чрез осчетоводяването на данъчните фактури от „Ваис транс“ ЕООД /приспадайки стойността на данъчното кредитно известие с посочен издател „Имеджик“ ООД/, които не отразявали реални стопански операции, да установи в отчетния регистър за покупките и в справката-декларация правото на приспадане на данъчен кредит с цел да намали данъчния резултат, с което потвърдила неистина в раздели „Б“ и „В“ от подадената декларация.

С това подс. Я.П. избегнала установяването и плащането на данъчни задължения за „ЮНМ Стил” ЕООД в особено големи размери за данъчен период месец януари 2013 г. - 20 100 лева.

Съгласно заключението на вещото лице, изготвило ССЕ, дължимият ДДС за внасяне е в размер на 16 923.56 лв., декларираният ДДС за възстановяване е 3 176.44 лв. Разликата мевду декларирания ДДС за възстановяване и установения ДДС за внасяне е в размер на 20 100.00 лв.

5.    Данъчен период м. февруари 2013г.

През месец февруари 2013 г. подс. Я.П. се снабдила по неустановен по делото начин и от неустановени лица с данъчни фактури с издател „ЮНМ Стил“ ЕООД и получатели, както следва:

фактура № **********/25.02.2013 г. с получател „Монстрой 2005“ ЕООД /т. 1, л. 156/, предмет стоки, данъчна основа 7 520.00 лв. и начислен ДДС 1 504.00 лв.,

фактура № **********/28.02.2013 г. с получател „Монстрой 2005“ ЕООД /неприобщена по делото/, предмет стоки, данъчна основа 5 025.00 лв. и начислен ДДС 1 005.00 лв.

Така посочените фактури предала за осчетоводяване чрез неустановено по делото лице за отразяване в дневника за покупки на посоченото дружество в счетоводна кантора „СИМ“ ООД, управлявана от св. С. А. .

През същия данъчен период подс. Я.П. съставила фактура № **********/28.02.2013 г. от името на „ЮНМ Стил“ ЕООД като продавач с получател счетоводно обслужвания от нея „***“ ЕООД /неприобщена по делото, т. 1, л. 28, т. 1, л, 18/, с предмет стоки, данъчна основа 10 000.00 лв. и начислен ДДС 2 000.00 лв.

Цитираните по-горе фактури /общо/ подс. Я.П. включила в дневника за продажби на „ЮНМ Стил“ ЕООД, без знанието и съгласието на св. Ю. Г. , тъй като между „ЮНМ Стил“ ЕООД и посочените като получатели търговци не е имало търговски отношения.

Наред с описаните по-горе фактури, подс. Я.П. включила в дневника да продажби на „ЮНМ Стил“ ЕООД и следните фактури с посочени получатели счетоводно обслужвани от нея дружества, без знанието и съгласието на св. Ю. Г. , тъй като между „ЮНМ Стил“ ЕООД и посочените като получатели търговци не е имало търговски отношения, а именно:

фактура № **********/25.02.2013 г. с получател „Колорит“ ЕООД /неприобщена по делото/, предмет стоки, данъчна основа 8 114.40 лв. и начислен ДДС 1 622.88 лв.

фактура № **********/28.02.2013 г. с получател „Колорит“ ЕООД /неприобщена по делото/, предмет стоки, данъчна основа 11 907.60 лв. и начислен ДДС 2 381.52 лв. и

фактура № **********/28.02.2013 г. с получател „Еге Падди Агро“ ООД /неприобщена по делото/, предмет услуга, данъчна основа 2 000.00 лв. и начислен ДДС 400.00 лв.

С включените фактури подс. Я.П. задължила „ЮНМ Стил“ ЕООД към фиска с начисления ДДС в размер на 8 913.40 лв., знаейки, че данъкът е изискуем от всяко лице, което посочи данъка в данъчен документ по чл. 112 от ЗДДС /чл. 85 от ЗДДС и чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от

28.11.2006     г., относно общата система на данък върху добавената стойност/.

За да минимизира данъчния резултат и за да не стане достояние стореното от нея пред св. Ю. Г. , подс. Я.П. включила в дневника за покупки на „ЮНМ Стил“ ЕООД фактури с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 8880лв., както следва: №6453/01.02.2013г. на стойност 10000лв, и ДДС 2000лв., 6476/13.02.201 Зг. на стойност 11000лв. и ДДС 2200лв., 6477/15.02.2013г. на стойност 12000лв. и ДДС 2400лв., 6478/18.02.2013г. на стойност 11400лв. и ДДС 2280лв. с доставчик „Ваис транс“ ЕООД, представлявано от управителя И. В. В. , без знанието и съгласието на св. Ю. Г. , знаейки, че св. Г.  чрез „ЮНМ Стил“ ЕООД никога не е имал търговски отношения с това дружество и не е получавал декларираните стоки.

Тъй като счетоводното отчитане й е било поверено от управителя на „Ваис транс“ ЕООД св. И. В. В. , тя без негово знание и съгласие включила в дневника за продажби на „Ваис транс“ЕООД за месец февруари 2013 г. цитираните данъчни фактури с посочените стойности, макар да не е била упълномощавана да сключва сделки от името на двете дружества и да включва тези фактури в дневника за продажби на „Ваис транс“ ЕООД /т. 1, л. 33/.

На 14.03.2013г. подс. Я.П. подала от името на „ЮНМ Стил“ ЕООД в ТД на НАП Пловдив по електронен път СД по ЗДДС с вх.№ 16002150018/14.03.201 Зг. за данъчен период 01.02.2013г. - 28.02.2013г., в която декларирала в раздел „А“ начислен ДДС в размер на 8 913.40 лв., формиран от включените от нея фактури от името на „ЮНМ Стил“ ЕООД към „Монстрой 2005“ ЕООД, „***“ ЕООД, „Колорит“ ЕООД и „Еге Падди Агро“ ООД.

В раздел „Б“ от декларацията декларирала ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 8880 лева, формиран от данъчните фактури с издател „Ваис транс“ ЕООД, при действително установен ДДС с право на пълен данъчен кредит 0 лв. В раздел „В“ от декларацията декларирала данъчен резултат Д ДС за внасяне в размер на 33,40 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 8913,40 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 8880лв.

Подс. Я.П. била наясно, че „ЮНМ Стил“ ЕООД като задължено лице за декларираната стойност в раздел „А“ от справката-декларация относно начисления ДДС по продажбите го дължи безусловно и не може да го оспори, че не го дължи, освен при допусната счетоводна грешка, го декларирала в конкретния случай, за да подпомогне „Монстрой 2005“ ЕООД, „***“ ЕООД, „Колорит“ ЕООД и„Еге Падди Агро“ ООД да приспаднат неследващ се данъчен кредит. И тъй като задълженото лице не може да оспорва възникналото данъчно задължение по действащия ЗДДС, предприела чрез осчетоводяването на данъчните фактури от „Ваис транс“ ЕООД, които не отразявали реални стопански операции, да установи в отчетния регистър за покупките и в справката- декларация правото на приспадане на данъчен кредит с цел да намали данъчния резултат, с което потвърдила неистина в раздели „Б“ и „В“ от подадената декларация.

С това подс. Я.П. избегнала установяването и плащането на данъчни задължения за „ЮНМ Стил” ЕООД в големи размери за данъчен период месец февруари 2013 г. - 8 880 лева.

Съгласно заключението на вещото лице, изготвило ССЕ, дължимият ДДС за внасяне е в размер на 8 913.40 лв., декларираният ДДС за внасяне е 33.40 лв. Разликата между декларирания и установения ДДС за внасяне е в размер на 8 880.00 лв.

Съгласно заключението на вещото лице, изготвило ССЕ /т. 1, л. 218 и сл./, осчетоводяването в дружеството на:

ф. № **********/01.09.2011 г., ф. №**********/12.09.2011 г., ф. № **********/17.09.2011      г., ф. №           **********/21.09.2011 г. и ф. №

**********/30.09.2011 г. с издател „БЕРРУ“ ЕООД

ф. № 34/27.10.2012 г. и ф. № 35/31.10.2012 г. с издател „ЕГЕ ПАДДИ АГРО“ ООД;

ф. № 314/21.12.2012 г. и ф. № 315/31.12.2012 г. и ДКИ № 315/01.01.2013 г. с издател „ИМЕДЖИК“ ООД и

ф. № 6449/25.01.2013 г., ф. № 6450/28.01.2013 г., ф. № 6453/01.02.2013 г, ф. № 6476/13.02.2013 г, ф. № 6477/15.02.2013 г. и ф. № 6478/18.02.2013 г. с издател „ВАИС ТРАНС⁴⁴ ЕООД, е допринесло до неправомерното приспадане на данъчен кредит по същите в справките - декларации по ЗДДС за съответните периоди, както и до определяне и деклариране на по-нисък ДДС за внасяне към бюджета.

Вещото лице е посочило, че осчетоводяването на ДКИ № 315/01.01.2013 г. с издател „ИМЕДЖИК⁴⁴ ООД води до корекция на приспаднатия данъчен кредит по фактура № 315/31.12.2012 г. в предходен период /м.12.2012 г./, т.е. корекцията е в увеличение на определения деклариран Д ДС за внасяне към бюджета.

Вещото лице е установило разлика между декларирания и осчетоводен от „ЮНМ Стил⁴⁴ ЕООД в справките-декларации по ЗДДС за съответните периоди данък върху доставките и данъчен кредит и установения в резултат на разследването, в размери и периоди, както следва:

 

Заключението на ССЕ е обсъдено подробно за всеки от инкриминираните данъчни периоди.

От заключението на изготвената Графическа експертиза, документирана с Протокол № 442/02.08.2016 г. /т. 1, л. 235 и сл./, се установява, че подписът в уведомление за упълномощаване с № 1600И0081331/20.09.10 г. от името на „ЮНМ Стил“ ЕООД до НАП - Пловдив, е изпълнен от Ю. С. Г. .

Тъй като подписът в уведомление за упълномощаване с вх. № 1600И0117426/12.08.11, от името на „ЮНМ Стил“ ЕООД до НАП - Пловдив, се различава по съдържание от така представените сравнителни образци от подписите на Ю. С. Г.  и Я.М.П., при сравнителното им изследване не са установени достатъчно идентификационни признаци за оформяне на обосновано заключение и не може да се отговори дали е изпълнен или не от тези две лица.

Отпечатъкът от печат в уведомление за упълномощаване с № 1600И0081331/20.09.10 г. от името на „ЮНМ Стил“ ЕООД до НАП - Пловдив, е идентичен с отпечатъците от печата на „ЮНМ Стил“ ЕООД, представени с протокол от 21.04.16 г.

Отпечатъкът от печат в уведомление за упълномощаване с № 1600И0117426/12.08.11 от името на „ЮНМ Стил“ ЕООД до НАП - Пловдив, не е идентичен с отпечатъците от печата на „ЮНМ Стил“ ЕООД, представени с протокол от 21.04.16 г.

От заключението на изготвената Графическа експертиза, документирана с Протокол № 473/24.07.2017 г. /т. 2, л. 122 и сл./, се установява, че подписите за „Получател“, положени от името на Ю. Г. , във фактури № 336/30.04.13 г. и № 314/21.12.13 г. на ООД „Имеджик“ Пловдив, не са изпълнени от Ю. С. Г. .

Подписите за „Съставил“, положени от името на Т. А. , в двете фактури, описани по-горе, са изпълнени от Я.М.П..

 

 

 

 

 

 

Приетата за несъмнена фактическа обстановка съдът изведе от самопризнанието на подсъдимата по чл. 371, т. 2 от НПК и от подкрепящите го по съдържание и насоченост показания на свидетелите М. Г., Д. И. , Р. М. , И. В. , А. Н. , А. К. , С. К., Ю. Г. , С. А. , Л. Д, Е. Х., М. Л., А. Д., Н. Т. и Ц. К., РА, РД, ведно с приложения, СД, дневници за покупки, дневници за продажби, справка съдимост, характеристична справка, заключение на ССЧЕ, заключение на графически експертизи.

 

 

 

 

След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което е изразил становище по съответствие на самопризнанието на подсъдимата с доказателствата и доказателствените средства от досъдебното производство, съдът не следва да извършва доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт. Това следва от същностната характеристика на съкратеното следствие и допустимото при него изключение на принципите за непосредственост и устност. Тъй като съдът по този начин вече е решил въпроса за липсата на съмнение относно годността, надеждността и достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства, той прие за установени и залегналите в обвинителния акт констатации за фактите и ги постави в основата на своите изводи, без да ги обсъжда заедно и поотделно, както би сторил в случай че делото се разглежда по общия ред.

Доказателственият анализ във връзка с част от описаната фактология по делото в случая е улеснен от обстоятелството, че събраните доказателствени материали, са непротиворечиви и взаимно допълващи се. Това е така, тъй като съдът напълно кредитира показанията на посочените по-горе свидетели,  които се подкрепят изцяло от останалите писмени доказателства и които са напълно безпристрастни, непротиворечиви и последователни, както и събрани по при условията и реда, предвиден в НПК. За своите изводи съдът напълно се довери на експертните заключения, необорени от страните. 

 

 

 

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

              

 

 

 

Подсъдимата П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 255, ал.3 вр. ал.1 т.2 предл.1 т.6 пр.1 и т.7 вр.чл.26 ал.1 от НК. 

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА на в периода м.септември 2011г. - 14.03.2013г. в гр.Пловдив при условията на продължавано престъпление, за пет данъчни периода, в качеството и на ****на „ЮНМ Стил“ЕООД - гр.Раковски с ЕИК №*********, упълномощена с уведомление за упълномощаване Вх.№1600И0081331/20.09.2010г., е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - данък добавена стойност общо в размер на 48 555,82лв. за „ЮНМ Стил“ ЕООД - гр.Раковски, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при водене на счетоводството на „ЮНМ Стил“ЕООД - гр.Раковски е съставила документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупките към СД по ЗДДС на „ЮНМ Стил“ЕООД съгласно чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.З от ППЗДДС, в които е отразила данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, като е потвърдила неистина в подадени по електронен път с универсален електронен подпис cep.№4E8282408A9E36AF, издаден на нейно име, декларации, съгласно чл. 125 ал. 1 и ал.7 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС и е приспаднала неследващ се данъчен кредит, а именно:

- През м.септември 20 И г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „ЮНМ Стил“ЕООД - гр.Раковски, в който е отразила неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 10 455,82лв., както следва: №**********/01.09.2011г. на стойност 10815,58лв. и ДДС 2163,12лв., **********/12.09.2011г. на стойност 10623,11лв. и ДДС 2124,62лв., **********/17.09.2011г. на стойност 10106,34лв. и ДДС 2021,27лв., **********/21.09.2011г. на стойност 10516,67лв. и ДДС 2103,33лв. и **********/30.09.2011 г. на стойност 10217,40лв. и ДДС 2043,48лв. с доставчик „Берру“ЕООД, а на 14.10.2011г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 10 455,82 лева като в СД по ЗДДС с вх.№16001817595/14.10.2011г. за данъчен период 01.09.2011г. - 30.09.2011г., подадена по електронен път пред ТД - Пловдив на НАП е потвърдила неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 10455,82 лева в раздел „Б“ от декларацията при действително установен 0 лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 104,56 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 10560,38 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 10455,82лв.

-     През м.октомври 2012г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „ЮНМ Стил“ЕООД - гр.Раковски, в който е отразила неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 5460лв., както следва: №34/27.10.2012г. на стойност 13600лв. и ДДС 2720лв. и 35/31.10.2012г. на стойност 13700лв. и ДДС 2740лв. с доставчик „Еге Падди Агро“ООД, а на 14.11.2012г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 5460 лева като в СД по ЗДДС с вх.№16002067682/14.11.2012г. за данъчен период 01.10.2012г. - 31.10.2012г., подадена по електронен път пред ТД - Пловдив на НАП е потвърдила неистина относно размера на получените доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 5460 лева в раздел „Б“ от декларацията при действително установен 0 лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 45,60 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 5505,60 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 5460лв.

-     През м.декември 2012г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „ЮНМ Стил“ЕООД - гр.Раковски, в който е отразила неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 3660лв., както следва: №314/21.12.2012г. на стойност 12300лв. и ДДС 2460лв. и 315/31.12.2012г. на стойност 6000лв. и ДДС 1200лв. с доставчик „Имеджик“ООД, а на 14.01.2013г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 3660 лева като в СД по ЗДДС с вх.№16002108980/14.01.2013г. за данъчен период 01.12.2012г. - 31.12.2012г., подадена по електронен път пред ТД - Пловдив на НАП е потвърдила неистина относно размера на получените доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 3660 лева в раздел „Б“ от декларацията при действително установен 0 лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 26,04 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 3686,04 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 3660лв.

-  През м.януари 2013г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „ЮНМ Стил“ЕООД - гр.Раковски, в който е отразила неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 20100лв., както следва: №6449/25.01.2013г. на стойност 53500лв. и ДДС 10700лв. и 6450/28.01.2013г. на стойност 53000лв. и ДДС 10600лв. с доставчик „Ваис транс“ЕООД и ДКИ 315/01.01.2013г. на стойност -6000лв. и ДДС -1200лв. с доставчик „Имеджик“ООД, а на 14.02.2013г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 20100 лева като в СД по ЗДДС с вх.№16002129520/14.02.2013г. за данъчен период 01.01.2013г. - 31.01.2013г., подадена по електронен път пред ТД - Пловдив на НАП е потвърдила неистина относно размера на получените доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 20100 лева в раздел „Б“ от декларацията при действително установен 0 лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за възстановяване в размер на 3176,44 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 16923,56 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 20100лв.

През м.февруари 2013г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „ЮНМ Стил“ЕООД - гр.Раковски, в който е отразила неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит общо в размер на 8880лв., както следва: №6453/01.02.2013г. на стойност 10000лв. и ДДС 2000лв., 6476/13.02.2013г. на стойност 11000лв. и ДДС 2200лв., 6477/15.02.2013г. на стойност 12000лв. и ДДС 2400лв., 6478/18.02.2013г. на стойност 11400лв. и ДДС 2280лв. с доставчик „Ваис транс“ЕООД, а на 14.03.2013г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 8880 лева като в СД по ЗДДС с вх.№16002150018/14.03.2013г. за данъчен период 01.02.2013г. - 28.02.2013г., подадена по електронен път пред ТД - Пловдив на НАП е потвърдила неистина относно размера на получените доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 8880 лева в раздел „Б“ от декларацията при действително установен 0 лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 33,40 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 8913,40 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 8880лв.

Самото изпълнително деяние на престъплението по чл. 255 от НК подс. П. е осъществила в следните форми - потвърдила неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на закон - ЗДДС, пред ТД - НАП- Пловдив; при водене на счетоводството съставила документи с невярно съдържание - отчетни регистри /дневници за покупки/, приспаднала неследващ се данъчен кредит. По отношение на понятието „счетоводни документи“ съществуват две легални определения, посочени в глава първа, раздел втори на ЗСч. Понятието „невярно съдържание“ е изведено по тълкувателен път от Постановление на ВС № 3 от 1982г., според което „невярно съдържание има, когато изявените обстоятелства, отразени в документа, не отговарят на обективната истина“. По-конкретно от обективна страна подсъдимата на електронен носител - СД по ЗДДС е декларирала информация /данни/, съдържаща неверни обстоятелства, и факти, които не отговарят на обективната действителност. Във вторичните документи - регистрите /дневници за покупки/ на търговеца, които се водят по ЗДДС, е отразила невярна информация, изразяваща се в описване на данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице такива по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, поради което и счетоводната отчетност, която е водила за търговеца, е също с невярно съдържание поради неспазване на изискванията - принципите за водене на счетоводството на дружеството по чл.4 от ЗСч. Размерът на укритите данъчни задължения от страна на подс.П. за „ЮНМ Стил“ ЕООД дава основание за по-тежката квалификация на деянието, по чл. 255, ал.З от НК, тъй като същите са в особено големи размери.

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА Подсъдимата е осъществила престъплението при пряк умисал – като прекият умисъл от страна на подс. П. е обективиран в действията й, а именно: същата е посочила в подадените месечни справки декларации по ЗДДС за „ЮНМ Стил“ ЕООД намалени данъчни задължения, като действителното, истинско положение е друго и съзнателно, чрез невярното документиране и чрез приспадането на данъчен кредит, е избягнала установяването и плащането на данъчни задължения за „ЮНМ Стил“ ЕООД. По този начин, чрез действията на осъществяващата дейност като ****в дружеството, „ЮНМ Стил“ ЕООД е ползвало неправомерно преференция за данъчен кредит и е избягвало установяването и плащането на данъчни задължения, като укритите данъчни задължения са в особено големи размери, по смисъла на чл. 93 т.14 от НК.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/12.03.2016 г. на ВКС по т.д. № 4/2015 г., субект на престъплението по чл.255 от НК може да бъде както физическото лице, представляващо по закон данъчното задълженото лице - търговско дружество/едноличен търговец, вписано в това му качество в Търговския регистър, така и всяко друго физическо лице - пълномощник по силата на пълномощно по ЗЗД и ТЗ, търговски представител, ****или друго лице.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По вида и размера на наложените наказания:

 

 

 

 

За да определи адекватното наказание за извършеното от подс. П. престъпление, съдът съобрази на първо място предвиденото за извършеното от нея престъпление наказание, а именно - лишаване от свобода за срок от три до осем  години, както и конфискация. Освен това беше отчетена и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, която задължава съда при провеждането на съдебното следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК да наложи наказание при условията на чл. 58а от НК.

На следващо място съдът следваше внимателно да отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Според съдебният състав  

 

 

 

смекчаващи отговорността на подсъдиматаобстоятелства са:  чистото й съдебно минало и изразеното искрено съжаление за стореното,  трудовата й ангажираност, фактът, че отглежда две деца,  налице са и изключително добри характеристични данни.

Признанието й в настоящия казус също следва да бъде ценено като такова, съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с ТР № 1/06.04.2009 г. по т.д. 1/2008 г. на ОСНК, с оглед на обстоятелството, че с него значително  е спомогнато за разкриване на обективната истина по делото.

Отегчаващи обстоятелства съдът не установи.

И така -  

 

 

 

съдът намери, че наличните смекчаващи обстоятелства  са многобройни, като предвиденото в закона най-леко наказание е несъразмерно тежко. Ето защо, при преценката извършена по реда на чл. 58а, ал. 4 НК, съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 55 НК и наказанието на подсъдимата следва да се определи по реда на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, като на основание чл. 55  ал. 3 НК не се наложи и по-лекото кумулативно предвидено наказание за това престъпление – конфискация.

 

 

 

 

Въз основа на горното, съдът определи на подс. П. наказание ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

 

 

 

 

Като прецени, че за постигане целите на наказанието не се налага подс. П. да изтърпи ефективно наложеното й наказание лишаване от свобода, съдът на осн. чл. 66, ал. 1 НК отложи изпълнението му с изпитателен срок от ПЕТ години. За това свое решение, съдебният състав взе предвид обсъдените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, които безспорно сочат, че индивидуалната превенция може да бъде постигната и без изолиране на П. от обществото, а що се отнася до генералната такава, тя се реализира не само и не толкова с високи по размер наказания, а преди всичко със своевременното и адекватно санкциониране на извършителите на престъпления.

Наличните смекчаващи обстоятелства, техният брой, относителна тежест и значение обуславят извод относно възможността за успешно постигане на целите по чл. 36 НК с приложение на института на условното осъждане по отношение на П.. Принудителното изолиране на подсъдимата от обществото и семейството й не е необходимо и обществено оправдано, като с нищо не би допринесло за поправянето й. С определянето на максимален изпитателен срок от пет години ще бъде постигнат необходимият баланс между поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изтърпяване на наложеното наказание. 

             С оглед изхода на делото, съдът постанови веществените доказателсва - фактура № 314 с посочена дата 21.12.2013г. и фактура № 336/30.04.2013 г. /т. 2, л. 128 и л. 127/, да се върнат след влизане в сила на присъдата на управителя на „Имеджик“ ООД.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата Я.М.П. бе осъдена да заплати по  сметка на Окръжен съд – Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт направените разноски по делото в размер на  503,37 /петстотин и три лева и тридесет и седем стотинки/ лева.

 

 

 

 

 

Причини за извършване на престъплението – ниска правна култура.

           Мотивиран от горните съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

С оглед изхода н аделото, съдът