Р Е Ш Е Н И Е
№ 260082
гр.Варна ;19.08.2020год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ състав в публично
заседание на двадесет и
девет юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА Х.
при секретаря Г.ДАМЯНОВА като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17133 по описа за 2019 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Производството по делото
е образувано по повод предявен от ищеца М.Г.Г., ЕГН: **********,***,
действащ чрез пълномощника си адв.Д.В.Х.,*** със служебен адрес: *** срещу
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи
със седалище и адрес на управление: *** осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР , след допуснато изменение на исковата
претенция , на основание чл.214 от ГПК,
както следва:
за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 1631.44
лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 234 часа за периода от
22.10.2016 год. до 22.10.2019 год., ведно със законната лихва върху
сумата , считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.10.2019год.
до окончателното изплащане на
задължението.
Присъдените в полза на
ищеца сума да се приведат по
банкова сметка ***, IB AN
BG12UNCR75271045531211, BIC *** М.Г.Г..
Моли да му бъдат присъдени всички направени по делото разноски, вкл.
адвокатски хонорар.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът работи като младши
инспектор- старши полицай в Група „ГКПП" в ГПУ- Варна към Регионална
дирекция „Гранична полиция" Бургас при Главна дирекция „Гранична
полиция"- МВР. Той е служител на Главна дирекция „Гранична полиция"
от месец октомври 2000 година. Съгласно Закона за Министерство на вътрешните
работи (ЗМВР) е със статут на държавен служител.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица, регламентирано в чл.187, ал.1 от ЗМВР, като съгласно ал.З на същата
правна норма работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни- подневно, а на работещите на 8, 12 или 24 часови смени- сумирано за
тримесечен период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира съгласно чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа. ЗМВР изрично разграничава заплащането за
извънреден труд и за нощен труд в чл. 178 и чл. 179.
По силата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР допълнителни възнаграждения за
извънреден труд се изплащат към основното месечно възнаграждение на държавните
служители. Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение.
Допълнителните възнаграждения за извънреден труд са правно уредени и в
Закона за държавния служител (ЗДСл). Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗДСл брутната
заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения, като ал.7
на горепосочената правна норма конкретизира кои са допълнителните
възнаграждения - допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното време, установени за подневно отчитане на
работното време.
Правната норма на чл.140, ал.2 от Кодекса на труда КТ) е тази, която
дава определение за „нощен труд" и това е този труд, който се полага от
22:00 часа до 06:00 часа, като съгласно ал.1 нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Коефициентът, съгласно който следва часовете нощен труд да се приравняват
на часовете дневен такъв, се определя като нормалната продължителност на
дневния труд от 8 часа се раздели на нормалната продължителност на нощния труд
от 7 часа и е равен на 1.143.
За времето от 22.10.2016г. до 22.10.2019г. ищецът е положил общо 1610 часа
нощен труд, както следва:
1. 22.10.2016г. –
31.10.2016г. – 16 часа
2. 01.11.2016г. –
30.11.2016г. – 48 часа
3. 01.12.2016г. –
31.12.2016г. – 42 часа
4. 01.01.2017г. –
31.01.2017г. – 22 часа
5. 01.02.2017г. –
28.02.2017г. – 56 часа
6. 01.03.2017г. – 31.03.2017г.
– 64 часа
7. 01.04.2017г. –
30.04.2017г. – 56 часа
8. 01.05.2017г. –
31.05.2017г. – 32 часа
9. 01.06.2017г. –
30.06.2017г. – 32 часа
10. 01.07.2017г. –
31.07.2017г. – 48 часа
11. 01.08.2017г. –
31.08.2017г. – 40 часа
12. 01.09.2017г. – 30.09.2017г.
– 48 часа
13. 01.10.2017г. –
31.10.2017г. – 32 часа
14. 01.11.2017г. –
30.11.2017г. – 64 часа
15. 01.12.2017г. –
31.12.2017г. – 48 часа
16. 01.01.2018г. –
31.01.2018г. – 18 часа
17. 01.02.2018г. –
28.02.2018г. – 54 часа
18. 01.03.2018г. – 31.03.2018г.
– 48 часа
19. 01.04.2018г. –
30.04.2018г. – 48 часа
20. 01.05.2018г. –
31.05.2018г. – 48 часа
21. 01.06.2018г. -
30.06.2018г. - 48 часа
22. 01.07.2018г. -
31.07.2018г. - 40 часа
23. 01.08.2018г. -
31.08.2018г. - 56 часа
24. 01.09.2018г. - 30.09.2018г.
- 40 часа
25. 01.10.2018г.
-31.10.2018г. - 64 часа
26. 01.11.2018г.-
30.11.2018г.- 50 часа
27. 01.12.2018г. -
31.12.2018г. - 62 часа
28. 01.01.2019г. -
31.01.2019г. -24 часа
29. 01.02.2019г. -
28.02.2019г. - 56 часа
30. 01.03.2019г. - 31.03.2019г.
- 48часа
31. 01.04.2019г. -
30.04.2019г. - 26 часа
32. 01.05.2019г. -
31.05.2019г. - 54 часа
33. 01.06.2019г. -
30.06.2019г. - 40 часа
34. 01.07.2019г. -
31.07.2019г. - 32 часа
35. 01.08.2019г. -
31.08.2019г. - 48 часа
36. 01.09.2019г. - 30.09.2019г.
- 40 часа
37. 01.10.2019г. -
22.10.2019г. - 18 часа
Нощният труд на ищеца преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1840
часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 230
часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване
на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6
от ЗМВР средно всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 6,00 лева и
задължението на ответника към ищеца за целия процесен период възлиза на 1380
лева /хиляда триста и осемдесет лева/.
Ищецът следва да бъде компенсиран за положения от него извънреден труд в
повече от нормативно установеното. При липса на уредба в специалния закон ЗМВР
следва да намери приложения общия закон. В случая общият закон се явява и ЗДСл,
и КТ, който е общ за всички случаи на предоставяне на работна сила. Това, че
законодателят не е предвидил как следва да се компенсират отработените часове в
повече в специалния ЗМВР, не означава, че този извънреден труд не подлежи на
възмездяване. Действали са последователно Наредба № 81213-592 от 25.05.2015г. и
Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016г. издавани от Министъра на вътрешните
работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерство на вътрешните работи. До обнародването на Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г. на 02.06.2015г. е действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.
Текстовете начл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични и гласят, че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през жшгга между 22:00 и 6:00 часа.
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. е била действаща до нейната отмяна с
Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г.
Както в Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., така и в Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г. липсва изрична норма за преобразуването на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143. Разделите „Отчитане и документиране на
работното време, на времето на разположение, както и на положен труд извън
редовното работно време, между 22:00 и 06:00ч. и на официални празници" и
„Компенсиране на положения труд извън установеното работно време" в приложимите
горепосочени наредби не регламентират начина на определяне и размера на
допълнителните възнаграждения за полагане на извънреден труд през нощта от
22:00 до 06:00 часа, а регламентират само начина на отчитане на този труд.
Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, каквато изрична забрана би била и противоконституционна, а представлява
една празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерство на вътрешните работи. При наличие на непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
Кодекса на труда и по-специално Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Съгласно ЗМВР на държавните служители се изплащат и
други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския
съвет, като тези, които полагат труд за времето между 22:00 и 6:00 часа, се
ползват и със специална закрила по КТ.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника.
Счита за недоказан и оспорва изцяло предявения иск срещу ГДГП, както по
основание, така и по размер.
Намира, че е неоснователна претенцията за осъждане на ГДГП-МВР да
заплати на ищеца сумата от 1380 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, в размер на 230 часа за периода
22.10.2016 г.-22.10.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд от 22:00ч.-06:00ч. с коефициент 1.143, ведно със законната лихва,
считано от дата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
За процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на
сменен режим, съгласно месечни графици, като отработеното време се е
изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване чрез прихващане
на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния
период е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му
е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.3 от ЗМВР, като
извънреден труд.
При изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за
компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по
специалния Закон за МВР.
На основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
С Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. (обн. ДВ, бр. 69 от 2014 г., изм.
и доп., бр. 15 от 2015 г., отменена с § 4. от ДР на наредба
№8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) министърът на вътрешните
работи е регламентирал реда, касаещ спорния въпрос за периода от 19.08.2014 г.
до 02.08.2016 г. Съгласно чл.31,ал.2 от Наредба №8121з-407 от 2014 г. при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира
с общия брой отработени часове за отчетния период.
За останалата част от процесния период, редът е регламентиран с Наредба
№8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. и доп. ДВ.
бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ.
бр.67 от 14 Август 2018г.)
Предвид посочената нормативна база, която изчерпателно урежда
основанието и редът на изплащане на възнагражденията за нощен труд на
държавните служители в МВР, приложното поле на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на
труда (съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата) се прилага единствено и само за
работници и служители по трудово правоотношение (чл. 2, ал. 2), какъвто ищецът
не е бил през процесния период.
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не следва
да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния
период е действала друга нормативна уредба, в която липсва изрична норма,
допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен
коефициент. Налице и специална нормативна уредба по отношение отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може да намерят приложение
разпоредбите на НСОРЗ. Неоснователно е твърдението на ищеца, че е налице
празнота, която следва да се попълни от нормативната база на Кодекса на труда.
Напротив налице е изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на
извънредния труд и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен
период. Чл.31, ал.З от Наредба 81213-776/2016 г. регламентира „при отчитане на
броя часове време на разположение, труд между 22,00 и 06,00 ч. и на официални
празници, както и на положен труд извън редовното работно време, в протоколите
за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число. ".
НСОРЗ е неприложима за служителите на МВР, тъй като не са налице
кумулативно наличие на четирите предпоставки за прилагането й: 1) по дневно
отчитане на РВ; 2) работа на смени; 3) продължителност на нощното работно
време, по-малка от продължителността на дневното; 4) трудово възнаграждение,
заработено по трудови норми. Третата и четвърта предпоставка не са налице. В
чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време да с една и съща
продължителност от 8 часа. Не е налице работа по трудови норми за определяне
размера на трудовото възнаграждение по чл.247 и 250 от КТ. Неговият размер е
много нисък и не отговаря на тежестта и отговорността на изпълняваната държавна
служба и на конституционното право на определяне на трудовото възнаграждение по
чл.48, ал.5 от Конституцията „според извършената работа", който се прилага
и за държавните служители в МВР. Неговото правно основание не е в чл.8 и 9 от
НСОРЗ, а в чл. 187 и чл. 179 от ЗМВР.
За да се твърди, че е налице положен извънреден труд, който не е
заплатен от ответника, следва ищецът действително да е работил извън
установеното за него работно време по график, а всеки положен от него час труд
своевременно му е заплащан ежемесечно, което се вижда от платежните бележки.
Ищецът не е полагал нощен труд извън рамките на установеното за него работно
време. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1,143 е
установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително
възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране и заплащане на извънреден труд.
В МВР е разрешено полагане на 8 нощен труд, за разлика от другите служители, на
които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води до неприложимост
на посочения коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8 ч.
дневен труд към 7 ч. нощен труд. Ако се извърши заместване по посоченото
съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен
труд, при което се получава коефициент 1. В такъв случай, ответната ГДГП е
изпълнила задължението си и е изплатила изцяло и своевременно положения от
ищеца нощен труд.
Счита също така, че не е доказано, че претендираните суми за всеки
отчетен тримесечен период представляват за ищеца извънреден труд, т.е. са
часове, надвишаващи тримесечната норма, която е следвало да отработи.
Самото преобразуване на нощния труд с коефициент към дневен не кумулира
автоматично извънреден труд, подлежащ на компенсиране.
Нощният труд (между 22:00 ч. и 06:00 ч.) не е извънреден труд.
Извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън
установеното за него работно време. Превръщането на нощните часове в дневни е
установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд, а не за заплащане на
извънреден труд.
Съгласно ЗМВР редът за разпределяне на работното време, за неговото
отчитане и за компенсиране работата на държавните служители извън редовното
работно време се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи. Според
същата тази наредба работните смени се организират в седмичен и месечен график,
изготвен от началника на съответната структура или от служител определен със
заповед на ръководителя на съответната структура по ЗМВР. В Наредбата подробно
е уреден редът за отчитане и заплащане на положения извънреден труд - същият се
отчита почасово с протокол образец, който се изготвя от съответния ръководител
на звено и се утвърждава от ръководителя на структурата по ЗМВР. Протоколът за
полагане на извънреден труд се вписва в специална книга, като в зависимост от
вида на компенсацията на извънредния труд, екземпляр от протокола се изпраща на
съответното финансово звено или в звено „Човешки ресурси".
При така описаната нормативна уредба във връзка с полагане, отчитане и
компенсиране на положения извънреден труд от държавните служители в системата
на МВР, доколкото в претенцията си ищецът изрично е посочил, че претендира
заплащане за извънреден труд за време, попадащо в рамките на 12,24 часовите му
работни смени, счита, че искът му е неоснователен.
С оглед гореизложеното моли съда да отхвърли предявения от ищеца иск
като неоснователен и недоказан, както и да му
присъди направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В случай, че съдът приеме исковата молба за основателна, моли
направените от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК да бъдат редуцирани до минимално определения
размер, посочен в Наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, тъй като
делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между страните е съществувало служебно правоотношение в процесния
период, по което ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност; че в
процесния период ищецът е работил на смени, като същото се потвърждава от
заключението на вещото лице и представените от страните писмени доказателства.
Спорно между
страните е какъв е размерът на дължимите от ответника възнаграждения за положен
извънреден труд, както и дали тези възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца,
както се поддържа с отговора на исковата молба.
За
изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани специални знания
посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.
От
заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира изцяло, като обективно, обосновано и базирано на обследване и
изчисления не само на база материалите по делото, но и на справка със съхранявани
при ответника протоколи и графици за положения извънреден труд в предприятието
му през исковия период, се установява, че за исковия период са били положени от
ищеца реално общо 1658 часа нощен труд. Който, ако съобразно чл.9, ал.2 от
НСОРЗ, бъде преизчислен с коефициент 1.143, възлиза общо на общо 1850 часа за
периода. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от
още 234 часа, заплащането на който, ако се приеме от съда за правно дължим,
следва да е в размер на 1631.44 лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:
Ищецът е предявил иск за
заплащане на възнаграждение за положен от него извънреден труд.
Съгласно чл.176 ЗМВР
„Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“.
Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.
Според нормата на чл.187,
ал.9 ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.
В процесния период приложима към спора касаещ нощния труд полаган от
служителите в МВР е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издадена от министъра
на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според чл.3, ал.3
от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба № 8121з-779
/обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение №
16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ липсва
изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите
от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г. Наредба № 8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014
г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и
противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща
служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.),
като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания
нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен. При действието на посочената
норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от
министъра на вътрешните работи, в която изрично е предвидено преизчислението на
часовете положен нощен труд.
По изложените съображения
исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана
по своето основание. При липсата на специална уредба за служителите в МВР
основание за преизчисляване на часовете
положен нощен труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. По отношение на претендирания размер, то
същият следва да се приеме за доказан, тъй като съответства на изчисленията
направени от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която се
кредитира от съда.
Досежно разноските:
С оглед изхода на спора, отправеното искане, представените
доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 325лева за
платено адвокатско възнаграждение. Така присъденото адв.възнаграждение с оглед
размера на уважения иск е под минимума, установен в Наредбата за минималните
адв.възнаграждение, която е действаща към датата на подписване на договора за
правна помощ и съдействие.Пред на изложеното възражението на ответника за
прекомерност на адв.възнаграждение се явява неоснователно.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски, като предвид основателността на иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС разноски за държавна такса от 65,26 лева и 200,00 лева депозит за
вещо лице, или общо разноски в размер от 265,26лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи със
седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Г., ЕГН: **********,***,
действащ чрез пълномощника си адв.Д.В.Х.,*** със служебен адрес: ***,
сумата от 1631.44 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 234 часа за периода от 22.10.2016 год. до 22.10.2019 год., ведно със
законната лихва върху сумата , считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 22.10.2019год. до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи със седалище и
адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Г., ЕГН: **********,***, действащ
чрез пълномощника си адв.Д.В.Х.,*** със служебен адрес: ***, сумата от 325 лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Присъдените
в полза на ищеца сума да се приведат по банкова сметка ***, IB AN ***, BIC *** М.Г.Г..
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи със седалище и
адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Варненски районен съд сумата от 265,26
лв., представляваща дължима държавна такса за производството по делото
и депозит за вещо лице, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
решението на страните , ведно със съобщението за постановяването му, на
основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: