Р Е Ш Е Н И Е
№
25.04.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№16/2019г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 240,ал.1, вр.
чл.79, ал.1, чл. 92, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ЗА
ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, гр. София, ЕИК *********, чрез юрк. ***,
против Л.А.М., с която се твърди, че на
21.11.2014г., между „ВИВА КРЕДИТ” ООД- като заемодател и отв. Л.М.- като заемополучател, е
сключен договор за заем №5138691, за сумата от 500лв., при уговорена договорна
лихва от 60лв. като дължимата сума, е уговорено да бъде върната на 14 равни
двуседмични вноски, всяка от 40лв., за като падежът на първата вноска е на
05.12.2014г, а на последната- на
05.06.2015г. Твърди се, че с
подписването на договора, заемополучателя е
удостоверил получаването на сумата. Твърди се, че въз основа на договора, при забава, заемателя дължи на заемодателя, направените разходи за
провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни
съобщения, които се начисляват – по 12,50лв- на всеки 4-ти и 11-ти ден от
забавата, но не повече от 150 лв. Твърди
се, че в случая, на ответника е
начислена сумата от 150лв. Посочва се също, че
при забава от 57 дни, на 58-мия ден се начислява еднократна сума от
100лв- такса дейност на служителя, като се посочва, че на ответника е начислена
и такава такса. Посочва се също, че страните са уговорили, че в 3-дневен срок
от подписването на договора, заемополучателя се
задължава да предостави обезпечение, чрез поръчителство на физическо лице,
което да отговаря на определени условия, или чрез предоставяне на банкова гаранция, в размер на цялото задължение, за
срока на договора. Твърди се, че от
страна на заемополучателя не е предоставено никакво
обезпечение, поради което, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 359,38лв, която страните са
уговорили да бъде разсрочена на 14 равни
вноски, всяка от 25,67лв, с което, общият размер на погасителната вноска, е
сумата от 65,67лв. Твърди се също, че страните са уговорили, че при забава, заемополучателя дължи и законна лихва за забава за всеки
ден от забавата, како за периода
06.12.2014- до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, е
начислена лихва в размер на 118,46лв.
Твърди се, че от страна на заемателя няма плащане по
договора. Твърди се, че въз основа на сключения договор за заем, отв. Л. М., дължи
общо сумата от 1287,81лв., от която- сумата от 500лв—главница, сумата от
60лв.—договорна лихва, сумата от 359,38лв-неустойка, сумата от 100лв.- такса
разходи и сумата от 118,43лв- лихва за забава. Твърди се, че на 01.07.2015г, е
подписано Приложение №1 към рамков договор за прехвърляне на вземане /цесия/,
от 22.01.2013г между “ВИВА КРЕДИТ” ООД и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ЗА ВЗЕМАНИЯТА”
ООД, гр. София/ с правоприемник-„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ЗА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД/, въз
основа на което е прехвърлено вземането по процесния договор, с всички
обезпечения, привилегии и други принадлежности, вкл. и начислените лихви.
Твърди се, че отв. М. е уведомена за цесията, като се
посочва, че изпратеното до адреса, посочен в договора, писмо, се е върнало в
цялост. Моли съда да приеме, че ответникът е уведомен за станалата цесия, в
връчване на ИМ и приложенията й. Посочва се, че въз основа на заявление по чл.
410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.№ 2811/2017г на ПлРС.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника
Л.А.М., на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр.
чл.79, ал.1, чл.92 ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че дължи сумата- от 500лв.- главница, сумата от 60лв- договорна
лихва, сумата от 359,38лв.-неустойка, за периода 05.12.2014-05.06.2015г.,
сумата от 118,43лв- лихва за забава, за периода 06.12.2014-23.04.2017г, сумата
от 150лв- такса разходи за събиране на вземанията, сумата от 100лв- такса разход- дейност на служителя,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите. Претендират
се разноски.
Ответникът Л.А.М., ред., ув., в срока на чл.133 от ГПК, не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото се установява
факта на издаване на заповед за изпълнение №1899/25.04.2018г. ч. гр.д.№ 2811/2017г.
на ПлРС, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
По делото, с ИМ, от страна на
ищеца, е представен договор за заем №5138691/21.11.2014г, сключен между „Вива Кредит” ООД- като заемодател и отв.
Л.М.- като заемополучател, за сумата от 500лв., и
срок от 28 седмици; размер на двуседмичната погасителна вноска -40лв., падежите
по които да посочени в договора; ГЛП 40,30%- фиксиран и ГПР 49,27%; общ размер
на всички плащания- 560лв. В договора е посочено, че страните са уговорили, че подписването
на договора, има характер на разписка за получаване на сумата от страна на заемополучателя. Установява се също, че на основание чл.3,
ал.3 от Договора, заемополучателя, се е задължил да
предостави, в 3- дневен срок от подписването му, обезпечение в полза на
кредитора, чрез поръчителство, от физическо лице, което следва да отговоря на
определени условия, или чрез банкова гаранция. Страните са уговорили също-
чл.11 от Договора, че при неизпълнение на задължението по чл.3, ал.3, на заемополучателя се начислява неустойка размер на 359,38лв.,
която сума се разсрочва на равни части, към погасителните вноски, и в този
случай вноската е в размер на 65,67лв. Страните се уговорил също- чл. 12, ал.3
от Договора, че при забава, заемополучателя дължи
заплащане на сумата от 12,50лв. на всеки 4-ти и 11-ти ден от забавата,
съставляваща сума за разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на
писма и др., но не повече от 150лв. Съобразно ал.4, при забава с повече от 57
дни на плащането на която и да е от вноските, на 58-ия ден от забавата, на
длъжника се начислява еднократно сумата от 100лв., съставляваща такса дейност
на служител за събиране на вземането.
Съдът констатира, че представеният по делото договор за заем, е в
заверено от страната копие, и върху същият не фигурира подпис за „заемател”.
По делото, с ИМ са представени
Общите условия към договора за заем, също в заверено копие, които не са
подписани, на всяка страница от страните по договора, съобразно изискванията на
чл. 11, ал.2 от ЗПК/ Нова – ДВ, бр. 35 от
По делото, от страна на ищеца, във връзка с
разпределената доказателствена тежест и по делото и дадените от съда указания,
не са представени други доказателства, вкл. и двустранно подписан договор за
заем. Изрично в допълнителна молба по делото ищецът заявява, че вземането му
произтича от валидно облигационно отношение, възникнало от сключен договор за
заем, предмет на договора за цесия. По
делото се установява също, факта на сключването на рамков договор за цесия от
22.01.2013г, сключен между „ВИВА КРЕДИТ” ООД, като цедент
и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ООД- като цесионер,
въз основа на който, в полза на цесионера, са
прехвърлени всички ликвидни и изискуем вземания, от договори за заем, сключени
с физически лица, по Приложение №1, като моментът на подписване на
Приложението, се счита за дата на прехвърляне на вземанията. По делото, с ИМ е
представено извлечение от Приложение №1/01.07.2015г, към рамковия договор за
цесия, в което е включено и задължението на отв. М.,
по процесния договор от 21.11.2014г. Съдът приема, че в случая ответникът е
надлежно уведомена за станалата цесия, с връчване на ИМ и приложенията й.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Съдът намира, че в случая
отношенията между страните следва да се уреждат по реда на чл. 240 от ЗЗД,
доколкото ЗКИ е неотносим. Заемодателят- цедент е финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ и
по силата на цитираната разпоредба е лице, различно от кредитна институция
/банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което, може да
бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че
финансовата институция извършва банкова дейност, в областта на потребителското
кредитиране, обаче не я прави банка, поради което сключеният между страните
договор за кредит, няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ,
а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД.
От събраните по делото
доказателства, обаче, съдът намира, че не се установи по категоричен и
безспорен начин факта на сключване на валиден
договор за заем, между отв. Л.М.- в качеството й на заемател и „Вива Кредит” – в
качеството му на заемодател, и вземането
по което да е предмет на процесния договор за цесия и Приложение №1 към него. Факта
на сключването на валиден договор за цесия, и уведомяването на ответника за
това, не може да обоснове извода, доколкото по делото няма представени
доказателства за съществуването на валидно сключен заемен договор, че ищецът- цесионер, е придобил вземане против ответника, по силата на
сключената цесия. Поради това, съдът намира, че
ищецът няма качеството на кредитор спрямо ответника, на посоченото
основание- договор за заем. С оглед липсата на подпис за заемател,
върху процесния договор, неоснователно и недоказано се явява и твърдението на
ищеца, че сумата по кредита е получена
от заемателя, предвид посочената по- горе уговорка в
договора, че подписването на същия, служи като разписка за получаван на сумата
от заемополучателя.
Поради това, съдът приема, че предявеният иск за установяване дължимостта на претендираната главница, е недоказан, по
своето основание, и като такъв, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Поради неустановяване на наличие на заемно отношение, задължението по което да
е предмет на договора за цесия, не следва да бъда обсъждани клаузите на
договора, касаещи начисляването на неустойка и такси и предявените искове
следва да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани. Съдът
намира, че в случая, ищецът следва да установи, по реда на пълното и главно
доказване, качеството си на кредитор спрямо ответника, на посоченото основание
– договор за заем и договор за цесия, и
факта, че от страна на ответника няма отговор на ИМ и съответно- направени
възражения, не може да обоснове съществуването на необходимият фактически
състав на предявените искове. Поради това, искането на ищеца, за постановяване
на неприсъствено решение, следва да бъде отхвърлено като неоснователно, тъй
като не са налице основанията по чл.
239, ал.1, т2 от ГПК и искът не е вероятно основателен, с оглед на
представените с ИМ писмени доказателства.
Съдът намира също, че
по делото, от страна на ищеца не е внесена изцяло дължимата държавна такса и
същият следва да бъде осъден да заплати сумата от 97,73лв.- държавна такса по
сметка на ПлРС, както и сумата от 5лв- в случайна
служебно издаване на ИЛ.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
На основание чл. 239, ал.3 от ГПК, ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА”
ЕАД, ЕИК203670940, за постановяване на неприсъствено решение, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОТХВЪРЛЯ, предявените
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, офис-сграда Лабиринт, искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.240,ал.1, вр. чл.79, ал.1, чл. 92, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, спрямо ответника Л.А.М., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, ЧЕ ДЪЛЖИ сумата от 500лв.-
главница, сумата от 60лв- договорна лихва,за периода 05.12.2014-05.06.2015г,
сумата от 359,38лв.-неустойка, за периода 05.12.2014-05.06.2015г.,
сумата от 118,43лв- лихва за забава, за периода 06.12.2014-23.04.2017г,
сумата от 150лв- такса разходи за събиране на вземанията, сумата от 100лв-
такса разход- дейност на служителя, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 24.04.2017г.,
въз основа на Договор за заем №5138691/21.11.2014г,
за които суми има издадена заповед за
изпълнение №1899/25.04.2018г. ч. гр.д.№ 2811/2017г. на ПлРС
на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ДА ЗАПЛАТИ сумата
от 97,73лв.- държавна такса по сметка на ПлРС,
както и сумата от 5лв- в случайна служебно издаване на ИЛ.
Решението в частта, с която е оставено искането по чл. 238 от ГПК,
без уважение, има характер на определение и не подлежи на обжалване. В
останалата си част, Решението може да бъде обжалвано от страните, с въззивна жалба, пред ПлОС, в
двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: