Р Е Ш Е Н И Е
№ 174
21.04.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина
Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №721 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.220, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по
жалба на СД „Балути – БВ – Балутеви и с-ие”, със седалище и адрес на управление
гр.Д., ул.„Б.” ***, представлявано от управителя Б. Д. Б., срещу Решение към MRN 18BG002002Н0009760/17.01.2018
г., с Рег.№32-226625/04.08.2020 г., на Директора на Териториална дирекция
Северна морска към Агенция „Митници“.
Жалбоподателят счита, че оспореното
решение било прието в нарушение на закона и необосновано. Твърди, че за да постанови
решението си, митническият орган приел, че за въпросните стоки: №1 (одеяла 1600
бр.), №2 (плажна чанта 600 бр., сак 1000 бр.), №15 (сенник 600 бр.) и №18 (комплект
ръкохватка – 4000 комплекта, комплект ръкохватка х 3 броя – 3000 комплекта),
декларираната митническа стойност при извършения внос е силно занижена, и
определил нови митнически стойности с установени за досъбиране задължения, но
този извод бил необоснован и не бил подкрепен с надлежни доказателства. На
първо място, митническият орган обосновавал решението си с това, че в
представената търговска фактура липсвала информация относно условията и
сроковете за разплащане по сделката, не бил представен търговски договор,
ценова листа или друга кореспонденция, предшестваща издаването на фактура, и
това водело до съмнения, че декларираната стойност е цялата платена от
жалбоподателя към доставчика сума.
Оспорващият твърди, че въведените от
самия административен орган изисквания за документите, придружаващи една
международна търговска сделка, били напълно пожелателни и изобщо не влияели на
реалността на договора. Отсъствието им не означавало липса на договор. По
българското право продажбата била неформален, консенсуален договор, и тази му
характеристика следвало да бъде в основата на преценката има ли изпълнен между
страните договор или не. Отказът да се приеме, че съществуват доказателства за
реално изпълнен договор за покупко-продажба бил първия довод за необоснованост
на обжалваното решение. Твърди се, че били представени пет броя фактури, по
които на 03.01.2018 г. било извършено общо плащане от 50 000 щ.д. към
доставчика от Китай. Обстоятелството, че процесните стоки били част от една
обща доставка от един и същ търговски партньор, и това несъмнено влияело на
цената им, не било отчетено от митническите органи. Нямало и съпоставка дали
декларираната стойност по така представените фактури била съответна на
платената сума, а без такава съпоставка всяко съмнение върху реалността на
декларираната стойност било напълно неоснователно. Изложеният в решението довод
– да се отхвърля декларираната от жалбоподателя митническа стойност, но без да
се оспорва автентичността на представените документи по вноса, бил непонятен за
жалбоподателя, според който не съществувала възможност да се декларира стойност
на стоката, която не съответства на фактурата.
Оспорващият моли съдът да приеме, че
митническият орган необосновано отказал да признае наличието на реално изпълнен
договор за международна покупко-продажба, доказателствата за чието
осъществяване били безспорни, а това водело до достоверност на декларираната
митническа стойност, задълженията съобразно която били платени, и липсвало
основание да се доначисляват допълнителни. Митническата стойност на стоките представлявала
договорната им стойност, съгласно чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013 г., от което правило административният
орган без основание се бил отклонил.
В жалбата се твърди, че при извършената
допълнителна митническа проверка първоначално съмненията за реалността на
декларираната стойност на внасяните стоки били изведени от т.нар.„справедливи
цени“, извлечени от база на данни на „Евростат“. Според жалбоподателя обаче,
същите служели единствено за целите на статистиката и от тях не можело да се
правят изводи за нуждите на митническия контрол. В цитираните европейски
регламенти по уреждане на митническата дейност в съюза, подобни „справедливи
цени“ никъде не се споменавали. Допълнително потвърждение било и
обстоятелството, че самите митнически органи при определяне на новата
коригирана митническа стойност не ги използвали, а прилагали метод от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от 2015 г., което още веднъж подчертавало вътрешна
противоречивост на мотивите към решението.
Твърди се, че използваният метод за
определяне на декларираната стойност по цени на „сходни стоки“, очертан в чл.74,
§2, б.„б“ от Регламент (ЕС) №952/2013 г., след като е прието, че договорната
стойност е нереална, не бил приложен точно. Посочени били единствено цифрови
стойности от база данни на митницата. Не било посочено дали се касае за
единичен или постоянен внос, което обстоятелство било от съществено значение
във външната търговия, не били посочени цените, на които са декларирани
сходните стоки, а единствено митническа декларация от 16.10.2017 г. по
отношение на стока №1 (одеяла), митническа декларация от 01.09.2017 г. за стока №2
(плажна чанта, сак),
митническа декларация от 10.07.2017 г. за стока №15 (сенник) и митническа декларация от 03.10.2017 г. за стока
№18 (комплект ръкохватки, комплект ръкохватки х 3 броя). Дори не било посочено наименованието на „сходните“
стоки, нито кой е вносителят и откъде се извършва вносът. При липса на достъп
до тази база данни било невъзможно да се установят от жалбоподателя
декларираните стойности и другите условия на доставка, с което било нарушено
правото му на защита, а това било основание за незаконосъобразност на
обжалваното решение. Освен това, преценено като административен акт, в
съдържанието на оспореното решение липсвало пълно описание на фактическите
обстоятелства, при които било извършено твърдяното нарушение, което също било
белег за незаконосъобразност.
Претендира се обжалваното Решение да
бъде отменено изцяло.
Ответникът, Директор на Териториална
дирекция (ТД) Северна морска
към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител по делото и в писмени
бележки изразява подробно становище за неоснователност на жалбата, и претендира
същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като
прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 17.01.2018 г. дружеството
жалбоподател СД „Балути – БВ – Балутеви и с-ие”, гр.Д., чрез представител,
декларира с Митническа декларация MRN 18BG002002Н0009760 (л.43-46) под режим „допускане за свободно обращение“ стоки – 18 броя,
507 броя колети, с държава на изпращане/износ – К. и държава на получаване – Б.,
на обща фактурна стойност 10063,20 USD (валутен курс 1.65119), с
изпращач/износител ЙИЛУ БИЯНГ ИМПОРТ ЕНД ЕНСПОРТ Китай и получател „Балути – БВ
– Балутеви и с-ие”.
Сред стоките, под №1 са декларирани „одеала
– 1600 бр.“ с Тарифен код 63019090, държава на произход Китай, бруто тегло
1531,000 кг., нето тегло 1463,500 кг.;
под №2 – „плажна чанта – 600 бр., сак – 1000
бр.“, с Тарифен код 42022210, държава на произход Китай, бруто тегло 581,200
кг., нето тегло 557,200 кг.;
под №15 – „сенник – 600 бр.“, с Тарифен код
63061900, държава на произход Китай, бруто тегло 48,500 кг., нето тегло 41,000
кг. и
под №18 – „к-кт ръкохватка – 4000 к-кта,
к-кт ръкохватка х 3 бр. – 3000 к-кта“ с Тарифен код 63029390, държава на
произход Китай, бруто тегло 313,300 кг., нето тегло 293,800 кг.
Към митническата декларация вносителят
прилага: Фактура №YWJM2011711-016-2 от 02.12.2017 г. и опаковъчен лист към нея,
коносамент №NYKSNB6EL1427600 от 09.12.2017 г., фактури за терминални разходи,
за морско навло, за транспортни услуги, за митнически услуги, за такси и
нареждане за експедиция.
До „Балути – БВ – Балутеви и с-ие”, гр.Д.,
е изпратено писмо изх.№32-48736/13.02.2020 г. (л.40-41) на Началник МП Варна
Запад, ТД Северна морска, с което дружеството се уведомява, че за нуждите на
допълнителната проверка на горепосочената митническа декларация, съгласно
чл.188 „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) №952/2013) и чл.140, параграф
1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015
година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Съюза, поради съмнения относно декларираната стойност на
стоката/ите, следва в 10-дневен срок от връчване на писмото да представи
подробно изброени документи и информация, в подкрепа на декларираната
митническа стойност. Съгласно Известие за доставяне (л.42) писмото е получено на 17.02.2020 г.
Началникът на МП „Варна запад“ при ТД
Северна морска е изпратил до Началника на Отдел „Митническа дейност“ ТД Северна
морска, Служебна бележка Рег.индекс 32-70281/04.03.2020 г. (л.39), с която го
уведомява, че с писмо изх.№32-48736/13.02.2020 г. до дружеството вносител,
митническите органи са посочили 10-дневен срок да предостави допълнителни документи,
в подкрепа на декларираната митническа стойност, като в определения от
митническите органи срок дружеството вносител е предоставило изисканите
документи с писмо №32-59516/24.02.2020 г. Във връзка с това се моли за
компетентно становище относно декларираната митническа стойност.
С писмо Рег.№32-137757/15.05.2020 г.
(л.34-38) на Директора на ТД Северна морска, управителят на „Балути – БВ –
Балутеви и с-ие”, гр.Д., е уведомен за мотивите, на които ще се основава
решение на митническия орган относно митническа декларация с MRN 18BG002002Н0009760/17.01.2018
г. – МП Пристанище Варна Запад. В писмото е посочено, че са налице
обстоятелства, които обосновават основателно съмнение относно реалността на
декларираната митническа стойност по цитираната митническа декларация, поради
което не следва да бъдат приложени разпоредбите на чл.70 от Регламент (ЕС)
№952/2013. Посочено е още, че декларираната цена на част от стоките по
процесната декларация, а именно на стоки №1; №2; №15 и №18, е по-ниска от справедливата
цена, валидна за тях в ЕС (оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени
от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната
търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава-членка на
местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни
години), и поради това, че не са представени допълнителни документи, доказващи
реално платената цена на внасяните стоки, на база извършения сравнителен анализ,
съмненията относно декларираната митническа стойност остават. Като основание за
определяне на нова митническа стойност на стоките е посочена разпоредбата на
чл.140, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията,
според която митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не
може да се определи по реда на чл.70, параграф 1 от Кодекса, ако съмненията им
не отпаднат. Разяснено е, че на основание чл.74, параграф 1 от МКС се прилагат
последователно букви от „а“ до „г“ от параграф 2 на същия член, докато се
стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките. Посочено е, че се отхвърля като неприложим метода за
идентичност на стоките. Отбелязано е също, че за прилагане метода на сходни
стоки се изследва договорната стойност на стоки, изнесени в приблизително същия
момент. Отбелязано е, че след направения анализ в националната база данни за
оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или
приблизително същия момент на сходни стоки, са намерени резултати за декларирани
и приети митнически стойности от други вносители, които не са необичайно ниски
и следва да бъдат:
База за определяне на митническата
стойност на стока №1 – МД с MRN 17BG001007Н0047560/06.10.2017 г. – 3,98
лв./брой.
База за определяне на митническата
стойност на стока №2 – МД с MRN 17BG005704H0031242/01.09.2017 г. – 3.77
лв./брой.
База за определяне на митническата
стойност на стока №15 – МД с MRN 17BG002002Н0084920/10.07.2017г. – 0.20
лв./брой.
База за определяне на митническата
стойност на стока №18 – МД с MRN 17BG002002Н0123834/03.10.2017г. – 0.33
лв./брой.
Метод за определяне на митническата
стойност на стоки №1, 2, 15, 18 – чл.74, пар.2, б) от МКС.
Посочено е, че определената към момента
нова митническа стойност по MRN 18BG002002Н0009760/17.01.2018 г. за стока №1 е
в размер на 6368 лв., за стока №2 е в размер на 6032 лв., за стока №15 е в
размер на 120 лв., за стока №18 е в размер на 2310 лв.
В писмото е посочено, че на основание
чл.101 от Регламент (ЕС) №952/2013 и чл.54, ал.1 от Закона за ДДС,
административният орган счита, че за декларираната стока по митническа
декларация с MRN 18BG002002Н0009760/17.01.2018 г. възниква задължение за
допълнително заплащане на държавни вземания, в размер на 1215,06 лв. (вносно
мито) и 2463,85 лв. (ДДС), или общо 3678,91 лв.
С писмото управителят на дружеството се
уведомява, съгласно чл.26, ал.1 от АПК, за започване на административното
производство, като му се предоставя възможност за изразяване на становище по
посочените мотиви в тридесетдневен срок от получаване на уведомлението.
Видно от приложеното Известие за
доставяне (л.34), писмото е получено от адресата си на 20.05.2020 г.
От дружеството е представено писмено
Становище (л.32-33), заведено в ТУ Северна морска, ТД Северна морска, с рег.№32-160749/08.06.2020
г., в което се излагат съображения, че следва да се извърши нова преценка на
обстоятелствата, от които се изхожда за определяне на коригирана митническа
стойност на част от внасяните стоки по фактура №YWJM2011711-016-2 от 02.12.2017
г., да се приеме, че декларираната стойност е реална, съобразно нея дължимите
вносно мито и ДДС са платени, и да не се издава решение за допълнително
заплащане.
С Решение към MRN 18BG002002Н0009760/17.01.2018
г., с Рег.№32-226625 от 04.08.2020 г., издадено от Директор на Териториална
дирекция Северна морска в Агенция
„Митници“, на основание чл.84, ал.1, т.1 от Закон за митниците, във връзка с
чл.74, пар.2, буква б) от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл.140 и чл.141 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
вр. чл.5, т.39 и чл.29 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл.77, пар.1, вр.
чл.85, пар.1, вр. чл.101, пар.1, вр. чл.102 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. с
чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС, вр. чл.59 от АПК, се отказва приемане на
митническата стойност на декларираните стоки №1, №2, №15 и №18 в митническа
декларация (МД) с MRN 18BG002002Н0009760 от 17.01.2018 г. и се определя митническа
стойност на тези стоки, както следва: за стока №1 в размер на 6368,00 лв. (1600
броя х 3,98 лв.), за стока №2 в размер на 6032,00 лв. (1600 броя х 3,77 лв.),
за стока №15 в размер на 120,00 лв. (600 броя х 0,20 лв.) и за стока №18 в
размер на 2310 лв. (700 комплекта х 0,33 лв.). Разпоредено е да се коригира
митническата декларация в отделни нейни части, да се вземе под отчет начисления
с решението размер на държавните вземания, като е посочено, че общо начислените
и взети под отчет с ВПО №98317.01.2018 г. суми са: мито (А00) 1163,88 лв., ДДС
(В00) 4144,08 лв., които са заплатени. Установени за досъбиране са: мито (А00) 1215,06
лв., ДДС (В00) 2463,85 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните
вземания на основание чл.59, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.114, пар.1 и пар.2 от
Регламент (ЕС) №952/2013. На основание чл.77, пар.2 от Регламент (ЕС) №952/2013
за дата на възникване на митническото задължение се определя 17.01.2018 г. На
основание чл.83, ал.1 от ЗДДС и чл.77, §3 от Регламент (ЕС) №952/2013 за
длъжник се определя „Балути – БВ – Балутеви и с-ие” СД, гр.Д..
В мотивите на решението е посочено, че в
процеса на последваща проверка на основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ на
декларираната митническата стойност по посочената митническа декларация, е
възникнало основателно съмнение, че декларираната стойност представлява цялата
платена или подлежаща на плащане сума. Посочено е, че след разглеждане на
допълнително представените с писмо peг.№32-59516/24.02.2020 г. документи и
информация е установено, че търговската фактура, представена към митническата
декларация, е издадена на 02.12.2017 г. и е за сумата от 10063.20 USD. Видно от
приложения банков SWIFT на 05.01.2018 г. са заплатени 50 000 USD по няколко
фактури, сред които и фактурата по процесната митническа декларация. В
представената търговска фактура липсвала информация относно условията и
сроковете за разплащане по сделката, поради което можело да се счете, че
някаква част от платената по няколко фактури сума от 50 000 USD е авансово
плащане, а не окончателно платената цена. Заявено е, че митническите органи
нямат информация за стойностите на всички фактури, включени в плащането, и
поради непредставянето на търговски договор, ценова листа или друга
кореспонденция, предшестващи издаване на фактурата, съмненията относно
точността на декларираната митническа стойност остават.
Заявено е, че след извършен сравнителен
анализ на база наличната информация в митническата информационна система,
митническите органи установяват, че за стоки със същия код по ТАРИК като стоки
с №1, №2, №15 и №18 по МД с MRN 18BG002002Н0009760 от 17.01.2018 г., са
декларирани по-високи стойности, които съществено се различават от
декларираната в конкретния случай стойност.
Предвид това, че митническата стойност
на внесените стоки за килограм нетно тегло е основана на изключително ниска
фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки,
както и изводите от представените документи в подкрепа на декларираната
митническа стойност, остава съмнението относно точния размер на митническата
стойност на стоки №1, №2, №15 и №18.
Във връзка с това е прието, че без да
бъде оспорвана автентичността на предоставените документи, следва да се
определи нова митническа стойност по един от вторичните методи по чл.74,
параграф 2 от Регламент (ЕС) №952/2013.
Заявено е, че при изследване на метода,
регламентиран в чл.74, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) №952/2013 е достигнат
извод, че не може да се определи митническа стойност въз основа на идентични
стоки, тъй като описанието на стоките в кл. 6/8 на митническите декларации за
допускане за свободно обращение, регистрирани в приблизително същия период, е
недостатъчно. Същото не включва качество на изделията, изчерпателно описание на
артикулите, състава на материала и т.н., което от своя страна не позволява прилагането
на този метод. За да се може да се приложи същият, трябва безспорно да бъде
установено, че стоки с приети договорни стойности са еднакви с внасяните стоки
във всяко отношение: технически характеристики, качество, авторитет, доверие и
известност на стоките, произведени в същата държава, в която са произведени и
декларираните стоки, допуснати за свободно обращение в същия момент или по
същото време. В случая не била открита достатъчно изчерпателна информация за
тези показатели, като такава не била открита и при допълнителното проучване и
анализ.
След направения анализ в митническата
информационна система MIS3A за оформени митнически декларации за допускане на
свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки с №1,
№2, №15 и №18 по цитираната митническа декларация, били намерени резултати за
декларирани и приети митнически стойности от други вносители. Същите били
декларирани и приети в съответствие с чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013 и на
основание чл.74, пар.2, б) от Регламент (ЕС) №952/2013 следвало да бъдат база
за определяне на нови митнически стойности на стоки №1, №2, №15 и №18 по процесната
МД с MRN 18BG002002Н0009760 от 17.01.2018 г. Съвкупно от гореизложеното,
митническата стойност на горецитираните стоки по процесната митническа
декларация, следвало да бъде:
Стока №10 кл.31 „ОДЕЯЛА – 1600 броя“;
код по ТАРИК **********
– декларирана митническа стойност 1,73
лв./брой или 1,66 лв./кг;
– нова митническа стойност – 3,98 лв./бр.
– база за определяне МД с MRN 17BG001007Н0047560
от 06.10.2017 г.;
Стока №2 кл.31 „ПЛАЖНА ЧАНТА – 600 броя,
САК – 1000 броя“, код по ТАРИК **********
– декларирана митническа стойност 0,15
лв. за 1 брой или 1,55 лв./кг;
– нова митническа стойност – 3,77 лв./бр.
– база за определяне МД с MRN 17BG005704H0031242
от 01.09.2017 г.;
Стока №15 кл.31 „СЕННИК – 600 броя“, код
по ТАРИК **********
– декларирана митническа стойност 0,14
лв. за 1 брой или 1,98 лв./кг;
– нова митническа стойност – 0,20 лв./бр.
– база за определяне МД с MRN 17BG002002Н0084920
от 10.07.2017 г.;
Стока №18 кл.31 „КОМПЛЕКТ РЪКОХВАТКА – 4000
комплекта; КОМПЛЕКТ РЪКОХВАТКА х 3 БРОЯ – 3000 комплекта“, код по ТАРИК **********
– декларирана митническа стойност 0,08
лв. за 1 комплект или 2,02 лв./кг;
– нова митническа стойност – 0,33 лв./комплект
– база за определяне МД с MRN
17BG002002Н0123834 от 03.10.2017 г.
Предвид горното определената към момента
нова митническа стойност по МД с MRN 18BG002002Н0009760 от 17.01.2018 г. за
стока №1 е в размер на 6368,00 лв., за стока №2 е в размер на 6032,00 лв., за
стока №15 е в размер на 120,00 лв. и за стока №18 в размер на 2310,00 лв., на
основание чл.74, пар.2, б) от Регламент (ЕС) №952/2013.
Решението е изпратено на дружеството с
придружително писмо рег.№32-227017/05.08.2020 г. (л.22) и видно от приложеното Известие за
доставяне (л.23) е получено на
06.08.2020 г.
Жалбата срещу решението е депозирана на
13.08.2020 г.
По искане на оспорващия по делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изготвено от вещо лице Л.Й..
В констативно-съобразителната част от
заключението вещото лице е посочило, че като
причина за неприемането на декларираната митническа стойност според обжалвания
акт, митническите органи се „съмняват основателно, че декларираната стойност
представлява цялата платена или подлежаща на плащане сума по реда на чл.70 от
Регламент (ЕС) №952/2013 …“,
но не са констатирани измами или други митнически нарушения, поради което
ползването на данни от THESEUS за целите за определяне на митническата стойност
не би било приемливо. В „забележка“ 4 е изложено, че в описанието на базата
данни THESEUS като цели, приложение и предназначение, освен за целите за борба
с измамата, не се намерило друго конкретно приложение и/или препоръка за
използването на тази информация за сравняване на митническа стойност и
определянето им като „справедливи“. Вещото лице отбелязва, че данните за тази
база данни се предоставят от страните членки и следователно те (цените) са отражение на
различните пазарни условия и равнища на стандарт в отделните страни – членки на
ЕС, като следва да се има предвид, че България е с най-нисък стандарт на живот
спрямо всички страни – членки и при сравнения на икономически показатели, цени
и пазари, това следва да се отчита, а не механично да се преписват и сравняват
статистически данни.
В заключението е посочено също, че за
определяне на нова митническа стойност на процесните стоки, декларирани на
17.01.2018 г., след анализ на „сходни“ стоки, митническите органи са използвали
данни от информационната система МИС3А за приети митнически декларации. В
табличен вид вещото лице е изброило процесните стоки №1, №2, №15 и №18 с
техните кодове по ТАРИК, като срещу всяка е посочило вида, количеството и
цената на стока, използвана за сравнение, със съответния номер на митническата
декларация. Видно е от таблицата, че сравнените стоки са: „Одеяла“ 1600 броя със
„Зимно одеяло с ръкави“ 210 броя; „Плажна чанта“ 600 броя „Сак“ 1000 броя с
„Дамски чанти от пластмасови листове“ 5 172 бр.; „Сенник“ 600 броя със
„Сенник – синтетика“ 1620 броя и „Комплект ръкохватка“ 4000 комплекта,
„Комплект ръкохватка х 3 броя“ 3000 комплекта – с „Ръкохватки от текстил по 2
бр. – 2700 пак, престилка 480 к-та с кърпа 450 к-та“. Сравнението на данните в
таблицата показва, че относно процесната стока №15, намерената „сходна“ стока е
с друг тарифен код. По отношение на стока №18 „Комплект ръкохватка“ тарифното
класиране не е прецизно, а намерената „сходна“ стока обхваща няколко артикула.
В експертизата се прави заключение, че общата
фактурна стойност на декларираните за внос стоки по митническа декларация с MRN
18BG002002Н0009760 от 17.01.2018 г., е 10 063,20 USD
и съответства на стойността на стоките по фактура №YWJM2011711-016-2
от 02.12.2017 г. Налице е документ за извършено плащане „Суифт за банков
трансфер“, издаден от Обединена Българска банка с падеж на 05.01.2018 г. за
сумата 50 000.00 USD от СД „Балути – БВ – Балутеви и с-ие” към ЙИЛУ БИАНГ
ИМПОРТ ЕНД ЕНСПОРТ, посочени са пет броя фактури, сред които и процесната, като
суифтът показва извършено плащане на сума в размер на 50 000.00 USD от СД
„Балути – БВ – Балутеви и с-ие” към ЙИЛУ БИАНГ ИМПОРТ ЕНД ЕНСПОРТ, в която сума
е включена и процесната фактура.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена при спазване
на 14-дневния срок за обжалване от датата, на която решението е получено от
дружеството жалбоподател, и е депозирана от надлежна страна, адресат на акта,
за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК,
счита жалбата за основателна.
Обжалваният акт е издаден от Директора
на Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“, който притежава
качеството „митнически орган“ по смисъла на чл.5, т.1 от Регламент (ЕС) №952/2013
на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митнически кодекс на Съюза (по-нататък Регламент
(ЕС) №952/2013). Към датата на издаване на обжалваното Решение – 04.08.2020 г.,
същият спада към митническата администрация на Р.България, която отговаря за
прилагането на митническото законодателство, както и има качеството на орган,
оправомощен съгласно националното законодателство да прилага определени
митнически законодателни разпоредби. В чл.19, ал.1 от ЗМ (редакция изм.ДВ, бр.98
от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) изрично е предвидено, че решенията по
прилагане на митническото законодателство се издават от директора на Агенция
„Митници“ или от директорите на териториални дирекции, а според ал.7 на същия
член, решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на
териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата,
изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго.
С оспореното решение се извършва промяна
на обстоятелства в ЕАД във връзка с последваща проверка, от което възникват
задължения за дружеството жалбоподател и се определя размера на възникнало
данъчно задължение. Тъй като съгласно чл.56
от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл.16 се извършва от
митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда,
определен за митническото задължение, то актът и в двете му части е издаден от
материално и териториално компетентен административен орган.
Решението е валидно издадено по
прилагане на митническите разпоредби, поражда правни последици за адресата си и
представлява административен акт, който на основание чл.220, ал.1 от ЗМ подлежи
на обжалване по реда на АПК.
Актът е обективиран в писмена форма и в
него са посочени фактически и правни основания за издаването му.
Процедурите по определяне на митническа стойност на стоки, внасяни на територията на ЕС,
намират регламентация и в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на
подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013
на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (по-нататък Регламент за прилагане).
Съгласно чл.70, параграф 1 и 2 от Регламент (ЕС) №952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е
договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост (в съответствие с чл.71 и чл.72
от същия Регламент). Митническата стойност следва да отразява
реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи
на стоката, които имат икономическа стойност – Решение от 16 ноември 2006 г.,
Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т.20.
Съгласно чл.74, параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013, когато митническата стойност не може да се определи
съгласно чл.70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от „а“ до „г“ от параграф 2,
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. Съгласно чл.74, параграф 3 от Регламент (ЕС)
№952/2013, когато митническата стойност не може да се определи
съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото
споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.
Предвидените критерии се прилагат последователно и само когато
митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено
правило, следва да се приложи следващото такова, при спазване установената от регламента поредност.
Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по
чл.70, параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013, те могат да поискат от
декларатора да предостави допълнителна информация – съгласно чл.140, параграф 1
от Регламента за прилагане, а ако съмненията им не отпаднат и след предоставяне
на тази допълнителна информация, съгласно чл.140, параграф 2 от Регламента за
прилагане, митническите органи могат да решат, че стойността на
стоките не може се определи по реда на чл.70, параграф 1 от Кодекса. В този
случай следва се приложат вторичните методи за определяне на митническата
стойност по чл.74 от Регламент (ЕС) №952/2013, като в тежест на митническите органи е, при условията на
приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и
разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността
на процесните стоки.
Съгласно чл.141, параграф 1 от Регламента за прилагане, при определяне
на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74, параграф 2, буква
от „а“ до „г“ на Регламент (ЕС)
№952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които
са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества
като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище
или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за
да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или
количествата. Съгласно параграф 2 на чл.141 от Регламента за прилагане, прави се корекция, за да се вземат предвид
значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните
идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете
транспорт.
Съгласно чл.141, параграф 3 от Регламента за прилагане, когато се
установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за
определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската
от тези стойности. Според параграф 5 на чл.141
от Регламента за прилагане, договорна стойност за стоки, произведени от различно
лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна
стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е
произвело стоките, чиято стойност се определя.
„Идентични стоки“, съгласно чл.1, параграф 2, т.4 от Регламента за
прилагане, означава – в рамките на определянето на митническата
стойност – стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко
отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията
им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго
отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични.
Съгласно чл.1, параграф 2, т.14 от Регламента за прилагане, „сходни стоки“ означава – в рамките на определянето на
митническата стойност – стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви
във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали,
което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на
търговска марка.
При прилагането на методите за определяне на митническа стойност
митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да
установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена
или фиктивна такава – аргумент
от чл.15, параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013. На това принципно положение е основана и процедурата по чл.140, параграф 1 от Регламента за прилагане, като се има
предвид, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална,
съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са
надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е
пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от
Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, EU:C:2008:128, т.52.
Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл.140
от Регламента за прилагане, и впоследствие на решението за
корекция, произтича от общото правило на чл.22, параграф 7 от Регламент (ЕС) №952/2013, изискващо митническите
органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това
зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на
Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен
орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение
от 18 декември 20018 г.,
Sopropé, C-349/07, EU:C:2008:746, т.36. Доколкото производството по
чл.140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на
съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем
правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за
обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е
изискана обосновка на договорната стойност.
В тежест на митническия орган е да обоснове определената по чл.141, параграф 1 от Регламента за изпълнение, вр. с чл.70 и 74 от Регламент (ЕС) №952/2013 стойност на внасяните стоки.
Съгласно чл.22, параграф 6 и 7 от Регламент (ЕС) №952/2013, митническите органи са длъжни преди да вземат решение, което би било
неблагоприятно за заявителя, да му съобщят
мотивите, на които ще се основа решението, съответно са длъжни да мотивират
всяко решение, което е неблагоприятно за него. Съответно в процедурата по чл.140, вр. чл.141 от Регламента за прилагане, лицата,
адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва
да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин становището си
относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе
своето решение. За целта адресатът
следва да е надлежно уведомен за обстоятелствата, на
които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено
съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното
решение – Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела
C-29/13 и C-30/13, EU:C:2014:140, т.49.
При регламентиране на общата процедура във връзка с правото на
изслушване, в чл.8, параграф 1, буква „а“ от Регламента за прилагане изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в
член 22, параграф 6, първа алинея от Регламент (ЕС) №952/2013, се посочват:
документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват
като основание за своето решение.
В случая с писмо Рег.№32-137754/15.05.2020 г. до управителя на дружеството жалбоподател
административният орган е изложил доводите си, въз основа на които се
основават съмненията на митническата администрация в достоверността на
декларираната митническа стойност, предвид което формално е спазил процедурния
ред. Изложените от органа мотиви обаче са общи и не съдържат конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които да се стигне до извод за наличие
на необходимите предпоставки за определяне на нова митническа стойност. В
мотивите си органът сочи единствено по номера митнически декларации, послужили
като база за определяне на новата митническа стойност, но не излага каквито и
да било факти, касаещи вносителя, вида стока и условията на
продажбите по тях. Няма извършен анализ относно сроковете и начинът на плащане,
количествата, търговската марка и качеството на стоките. В цитираното писмо е
посочено само, че след направен анализ на митническата стойност на стока №1, №2, №15 и №18 от процесната
митническа декларация се установява, че декларираната договорна стойност е
необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата
стойност при вноса на сходни стоки. Липсва обаче посочена каквато и да била
конкретна информация, въз основа на която адресатът да може да получи представа
имат ли въпросните стоки действително характеристиките на сходни такива.
В тази връзка съдът намира, че в хода на административното производство
е било нарушено правото на защита на дружеството жалбоподател, което, макар да
е уведомено с цитираното писмо от 15.05.2020 г. за започването на административното производство,
не е било информирано за данните по използваните други митнически декларации за
свободно обръщение на сходни стоки, и по този начин е било лишено от
възможността да изрази становище по тях.
Настоящата съдебна инстанция намира също така оспореният акт за издаден
при липса на изложени конкретни фактически основания. Последното води до
неспазване изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и съответно представлява
самостоятелно основание за неговата отмяна, доколкото не позволява да се
осъществи адекватен контрол върху правилното приложение на материалния закон.
От друга страна, в приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза изрично се
установява, че плащането на декларираните в митническа декларация MRN 18BG002002Н0009760/17.01.2018
г. стоки е извършено. Вещото лице е установило, че общата фактурна стойност на
декларираните за внос стоки по митническата декларация е 10 063,20 USD, която съответства
на стойността на стоките по фактура №YWJM2011711-016-2 от 02.12.2017 г., както
и че е налице документ за извършено плащане – „Суифт за банков трансфер“,
издаден от Обединена Българска банка с падеж на 05.01.2018 г., който показва
извършено плащане на сума в размер на 50 000.00 USD от СД „Балути – БВ –
Балутеви и с-ие” към ЙИЛУ БИАНГ ИМПОРТ ЕНД ЕНСПОРТ, в която сума е включена и
процесната фактура. Въз основа на това заключение, което съдът кредитира
изцяло, следва да се приеме, че административният орган немотивирано е
пристъпил към определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на
член 74 от Регламент (ЕС) №952/2013, вместо на базата на договорната им
стойност, при което обжалваното Решение е в нарушение на материалния закон.
От страна на митническите органи не е обосновано и приложението на чл.140, вр. чл.141 от Регламента
за прилагане, вр. чл.74, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013. В
случая липсват данни тези органи да са извършили необходимия анализ и надлежно
да са мотивирали необходимостта от корекция на митническата стойност, съответно
да са обосновали приложената от тях такава. В оспореното решение, при прилагане
на чл.74, параграф 2, буква
„б“
административният орган се позовава на четири митнически декларации за извършен внос на сходни стоки, въз основа на
които е увеличена митническата стойност на процесните стоки, без обаче да са
налице каквито и да било данни за извършен пълен анализ за сходство на стоките
по тези митнически декларации.
В случая, освен посочване на номерата на използваните митнически декларации, липсва посочване на каквито и да
било други данни, и по-конкретно на изискуемите данни за търговското равнище,
за произхода на стоката, транспортните разходи, застраховките, както и кой е
производителят, датата на сключените договори за продажба на тези стоки, датата
и стойността на фактурите, за да може, от една страна, оспорващият адекватно да
организира защитата си, и от друга, съдът да прецени дали стоките по използваните декларации
действително отговарят на дефиницията за „сходни стоки“ и дали са приложени правилно разпоредбите, касаещи
определяне на митническата стойност съобразно принципа за сходни стоки. Липсата
на данни и доказателства за тези обстоятелства, както и на мотиви за направените
от събраните доказателства анализи и изводи на административния орган, води до
необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение.
Предвид липсата на какъвто и да било анализ в обжалваното решение на
стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл.74, параграф 2,
буква
„б“ от Регламент
(ЕС) №952/2013, следва извод за липсата на изложени от органа относими мотиви
за издаването на процесния акт. Последното представлява съществено нарушение на
изискванията за форма и самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта,
тъй като, както вече бе посочено, препятства възможността да се извърши
преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на
митническата стойност на процесните стоки.
Върховният административен съд в свое Решение №9228/18.06.2019 г. по адм.дело №3456/2019 г. посочва, че в
тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между
внесените стоки със „сходни“ стоки. Съдът
квалифицира като незаконосъобразен административен акт решение, в което липсва
анализ на характеристиките и определящите реквизити от съставните материали на
стоките и при отсъствие на доказателства за възможното изпълнение с тях на
същите функции, изпълнявани от внесените стоки, нито за взаимозаменяемостта им
в търговската дейност.
По изложените съображения, оспореното Решение
се явява незаконосъобразно по смисъла на чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Като немотивирано,
постановено при липса на материалноправните предпоставки за издаването му и при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същото следва
да бъде отменено.
Предвид изхода на спора, на основание
чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите
и действително извършени разноски за производството, платими от ответника. Направени
са разноски от 50 лева – внесена държавна
такса, 600 лв. – внесен депозит за изготвяне на експертиза и 400 лева –
заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 10.08.2020 г., което по своевременно направеното възражение на
ответника съдът не намира за прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, събрания обем доказателствен материал и
осъщественото процесуално представителство.
Водим от изложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение към MRN 18BG002002Н0009760/17.01.2018
г., с Рег.№32-226625/04.08.2020 г., на Директора на Териториална дирекция
Северна морска към Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на
СД „Балути
– БВ – Балутеви и с-ие”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д.,
ул.„Б.” ***, направените по делото разноски в размер на 1050 (хиляда и петдесет)
лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: