Р Е Ш Е Н И Е
№ 1526
Гр. П., 04.11.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на трети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 05564/2018
г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Водоснабдяване и канализация“
ООД срещу Г.Б.С. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 540,28
лв., представляваща стойност на главница за доставена питейна вода, отведени и
пречистени канални води за периода от 27.03.2014 г. до 23.06.2017 г. до
водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***, с абонатен № ***и сумата от 64,40 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 07.06.2014 г. до
10.07.2017 г.
Ищецът твърди, че между него и ответницата, в
качеството ѝ на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги,
съществува облигационно правоотношение във връзка с доставка на питейна вода и
отвеждане на канални води, възникнало въз основа на закона и регулирано от
публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват ответницата без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот,
находящ се в гр. П., „***, с абонатен № ***, е водоснабден. Посочва, че
ответницата се явява задължено лице за заплащане стойността на консумираната питейна
вода и на отведените канални такива от момента на присъединяването му към ВиК
системата и откриването на партида с абонатен номер. Поддържа се, че през
процесния период ищецът е изпълнил задълженията си като е доставил до имота
водоснабдителни и канализационни услуги, възлизащи на сумата от 540,28 лв.
Изяснява се, че от своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след
фактурирането на сумата, обуславя начисляването и на законна лихва за забава. С
тези съображения се отправя искане за уважаване на предявените искови
претенции. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК особеният
представител на ответницата – мл. адв. Л.С. оспорва
предявените искове по основание и размер с твърдението, че през исковия период
между страните не е съществувало твърдяното от ищеца облигационно
правоотношение, тъй като ответницата не е била собственик, нито ползвател на
водоснабдения имот. Не са налице доказателства, от които да се установи, че
претендираните и начислени от ищеца суми съответстват на действително
доставена, отведена и пречистена вода. Счита вземанията за недължими и като
изцяло погасени по давност, намирайки за приложим към притезанията тригодишния
давностен срок по чл.
111, б. „в“ ЗЗД, предвид характера им на периодични плащания.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД и по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им.
1). По иска
с правно основание чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД:
В тежест на
ищеца е, при условията на пълно и главно доказване, да установи възникването и
съществуването между него и ответницата на облигационно отношение през процесния период с предмет доставка на
водоснабдителни и канализационни услуги – като установи, че ответницата е била
собственик или носител на вещно право на ползване на процесния водоснабден
недвижим имот, което отношение е регулирано от надлежно оповестени Общи
условия, както и, че е изпълнил задължението си и през исковия период реално е
доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и нейната
стойност, респ. на компонентите, включени в нея.
При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е
погасила претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата
на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и канализационни
услуги са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата
получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях)
лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал.
2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно,
при придобиване на правото на собственост/ползване върху водоснабден имот по
силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят
на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на 2, ал. 1 от
процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П.,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. /приети в заверен препис като
доказателство по делото/, за които не се спори, че са влезли в законна сила.
Изясни се,
че с отговора на исковата молба ответната страна оспорва исковете по основание
с твърдението за липсата на облигационно правоотношение между страните през
разглеждания период, което обуславя проверката на съда относно наличието на
тази първа и основна материалноправана предпоставка за възникване на процесните
вземания.
Събраните по
делото писмени доказателства сочат, че с договор за продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № ***г. по описа на нотариус И.И.третите за
процеса лица М.П.Т. и Н.К.Т., като продавачи, са продали на С.П.С., като
купувач, недвижим имот – апартамент ***, находящ се в гр. П., кв. „***
С Декларация
с вх. № 107468/25.03.1998 г. по чл. 14 ЗМДТ лицето С.П.С. е декларирало пред
Община П. правото на собственост върху процесния недвижим имот с адрес: гр. П.,
ул. „*** с посочено придобивно основание – покупка по нотариален акт № ***г. В
декларацията е отразено, че имотът е съсобствен между декларатора и лицето Г.Б.С.
– настоящата ответница, при квоти по ½ идеална част.
От така
събраните доказателства и следващите от тях фактически изводи, с оглед липсата
на твърдения и данни за последващо прехвърляне на собствеността върху имота,
съдът приема, че през исковия период – за времето от 27.03.2014 г. до
23.06.2017 г. ответницата Г.С. е прителажавала ½ идеална част от
собствеността върху процесния имот, а с това и качеството потребител на
водоснабдителните и канализационни услуги до имота.
Следователно,
между „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П., в качеството му на доставчик
и ответницата е възникнало облигационно правоотношение по доставка на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за исковия имот и същата носи
отговорност за заплащане на ½ част от дължимата стойност.
Този извод
не се разколебава от данните, съдържащи се в приетото по делото заключение по
съдебно – икономическата експертиза, сочещи, че за една част от процесния
период титуляр на партидата е бил другият съсобственик – лицето С.С., доколкото
в случая се касае за водоснабден имот, придобит в режим на съсобственост, при
което обстоятелството на името на кой от съсобствениците е открита партидата не
влияе върху отговорността и на двамата за заплащане стойността на доставените
услуги според обема на притежаваните права върху имота.
Наличието на
облигационно правоотношение между страните през процесния период обуслява
проверката на съда относно реалната доставка на ВиК услугите от ищцовото
дружество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. водоснабдителните и
канализационните услуги се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Според ал. 2 на
законовия текст за сгради – етажна собственост, или за водопроводно отклонение
с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз
основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното
отклонение за определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва,
като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат
индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в присъствието
на представител на потребителите. Отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват
чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен
в случаите на отчитане по електронен път – ал. 4.
За
установяване факта на изпълнение на задълженията си по процесното
правоотношение чрез изпълнение на ВиК услугите, по делото е изслушано и прието заключението
на съдебно – икономическата експертиза.
От изводите
на вещото лице се установява, че през процесния период в имота са монтирани два
броя водомера, като за част от периода – от 27.03.2014 г. до 30.08.2014 г.
показанията на двата са фактурирани в една обща фактура, а за периода от
30.08.2014 г. до 30.09.2014 г. – според
показанията на двата водомера поотделно. За останалата част от периода до
23.06.2017 г. питейната вода е отчетена по норматив съгласно Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги от ищеца, на базата на един брой обитател. Изяснява
се, че за исковия период доставените количества питейна вода и количества
отведени и пречистени отпадни водиза абонатен № *** са в размер от 284 куб. м.,
отчетени по реда на чл. 25, ал. 10 от процесните ОУ, възлизащи на стойност от 540,28
лв. Експертизата установява, че няма данни за извършени плащания от абоната на
дължимата сума/част от нея. За периода от 07.06.2014 г. до 10.07.2017 г. размерът на обезщетението за забава,
равняващо се на законната лихва за забава възлиза на сумата от 64,40 лв. Съдът
кредитира заключението като компетентно и обосновано, изготвено въз основа на
извършена проверка в документите и карнета на инкасатора на района, както и в
счетоводството на ищеца относно извършвани плащания, останало неоспорено от
страните по делото.
Предвид
изложеното, съдът намира за установено, че през процесния период до водоснабдения
имот с адрес: гр. П., ул. „***, с абонатен № ***са доставени водоснабдителни и
канализационни услуги на обща стойност от 540,28 лв. Според обема на правата си
в съсобствеността ответницата Г.С. е задължена за заплащане на ½ част от
сумата или за вземане в размер от 270,14 лв. За разликата от 270,14 лв. искът
за главница следва да бъде отхвърлен поради отсъствието на права на ответницата
върху целия процесен имот.
С отговора
на исковата молба ответната страна въвежда правопогасяващо възражение с
твърдение за недължимост на вземанията поради погасяането им по давност. Съдът
намира това възражение за частично основателно, предвид следните съображения:
При
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
В настоящия
случай, вземането, представляващо главница за доставени водоснабдителни и
канализационни услуги има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е
приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните за
съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът
намира, че тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането,
представляващо законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера
му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на
всички акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на
главницата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга
форма на съдебно претендиране на вземането.
При
съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирана
процесната искова молба – 10.08.2018 г., което действие води до прекъсване на давността
за процесните вземания на основание чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че погасена по
давност е само част от вземането за главница, а именно в размер на сумата от 82,12
лв. от дължимата от ответницата от 270,14 лв. / ½ част от общото
задължение за периода/, определена от съда на основание чл. 162 ГПК и при
съобразяване с данните за помесечно начислените суми, съдържащи се в приетото
по делото експертно заключение, дължима за периода от 27.03.2014 г. до
09.08.2015 г. /три години преди датата на депозиране на исковата молба/.
Останалата
част от вземането в размер на сумата от 188,02 лв. за периода от 10.08.2015 г.
до 23.06.2017 г. остава непокрита от тригодишния давностен срок, а с това и
дължима от ответницата.
Предвид
всичко изложено, предявеният иск с правно основание чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД
се явява основателен за сумата от 188,02 лв., представляваща стойност на
главница за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за
периода от 10.08.2015 г. до 23.06.2017 г. и в тази част следва да бъде уважен.
За разликата над този размер до пълния предявен от 540,28 лв. или за сумата от
352,26 лв. искът е неоснователен – за сумата от 270,14 лв. главница за периода
от 27.03.2014 г. до 23.06.2017 г. /останалата ½ част от общото
задължение/ поради липсата на права на ответницата върху целия водоснабден
имот, съотв. за 82,12 лв. главница за периода от 27.03.2014 г. до 09.08.2015
г.– поради погасяване на вземането по давност, и следва да бъде отхвърлен.
2). По иска
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на
ищеца е да докаже възникването на главно задължение, изпадането на ответницата
в забава и размера на обезщетението за забава.
При
установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже, че е
погасила дълга на падежа.
Съгласно
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия потребителите следва
да заплащат дължимите суми за ползваните от тях водоснабдителни и
канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на фактурирането им. В
настоящия случай считано от 07.06.2014 г. /първата фактура е с дата 07.05.2014
г./ ответницата е изпаднала в забава по отношение на останалата част от
вземането по тази фактура, без да е необходима нарочна покана.
Съгласно
заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза размерът на
лихвата за забава върху общата неплатена главница от 540,28 лв. за периода от 07.06.2014
г. до 10.07.2017 г. възлиза на сумата от 64,40 лв. От нея ответницата Г.С.
поначало дължи ½ част или сумата от 32,20 лв., с оглед притежаваните
права върху ½ идеална част от собствеността върху имота.
С оглед погасяването
по давност на вземането за главница за периода от 27.03.2014 г. до 09.08.2015 г. и на
основание чл. 119 ЗЗД съдът намира, че погасено по давност е и акцесорното
вземане за лихва в размер на сумата от 19,70 лв., дължима върху тази главница
/чийто размер съдът определи по реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване на
данните, отразени в приетото по делото експертно заключение/.
Останалата
част от вземането в размер на сумата от 12,50 лв. остава непокрита от
тригодишния давностен срок, а с това и дължима от ответницата.
Предвид
всичко изложено, предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен за сумата от 12,50 лв., представляваща лихва за забава на месечните
плащания за периода от 02.10.2015 г. до 10.07.2017 г. върху главницата за
периода от 10.08.2015 г. до 23.06.2017
г. и в тази част следва да бъде уважен. За разликата над този размер до пълния
предявен от 64,40 лв. или за сумата от 51,90 лв. искът е неоснователен – за
сумата от 32,20 лв. лихва за периода от 07.06.2014 г. до 10.07.2017 г. /останалата ½ част от общото задължение/ поради
липсата на права на ответницата върху целия водоснабден имот, съотв. за 19,70
лв. лихва върху главницата за периода от 27.03.2014 г. до 09.08.2015 г. –
поради погасяване на вземането по давност, и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на
предявените искове, право на разноски имат и двете страни – съразмерно с
уважената, респ. отхвърлената част от исковете. В полза на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете, следва да
бъде присъдена сумата от 210,57 лв. – платени държавни такси, депозит за СИЕ, за
особен представител и адвокатско възнаграждение. Последното се явява в
минималния размер, установен в разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материален интерес по делото.
Ответницата не е претендирала и доказала разноски /същата се представлява в
процеса от особен представител/, поради което такива не следва да ѝ бъдат
присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Б.С., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Средец“
№ 11 по иска с правно основание чл. 198о ЗВ,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД сумата от 188,02 лв.., представляваща стойност на доставена и незаплатена
питейна вода и отведени и пречистени канални води за периода от 20.08.2015 г.
до 23.06.2017 г. до водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***, с
абонатен № ***, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 188,02 лв. до
пълния предявен размер от 540,28 лв. или за сумата от 352,26 лв. за периода от 27.03.2014 г. до 23.06.2017 г.
ОСЪЖДА Г.Б.С., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Средец“
№ 11 по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 12,50 лв.., представляваща законна
лихва за забава за периода от 02.10.2015 г. до 10.07.2017 г. върху главницата
за периода от 10.08.2015 г. до 23.06.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 12,50 лв. до
пълния предявен размер от 64,40 лв. или за сумата от 51,90 лв. за периода от 07.06.2014 г. до 10.07.2017 г.
ОСЪЖДА Г.Б.С., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Средец“ № 11 сумата от 210,57 лв., представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: