Решение по дело №571/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Г. И. Т. от с.Поликраище, [улица] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0268-000161 / 06.07.2024г., издадена от младши автоконтрольор при РУ Горна Оряховица към ОД МВР Велико Търново, с която на основание чл.171, т.1, б.б от ЗДвП временно му е отнето СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се твърди незаконосъобразност на заповедта поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването й, както и недоказаност на твърдяното нарушение на ЗДвП. Изложени са подробни съображения за наличие на заболяване, препятстващо използването на дрегер, надлежно извършване на кръвен тест и липса на отчитане на алкохол в кръвта. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна не изразява становище по същество на спора.

Предмет на настоящото съдебно производство e Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 24-0268-000161 / 06.07.2024г., издадена от младши автоконтрольор при РУ Горна Оряховица към ОД МВР Велико Търново, с която на основание чл.171, т.1, б.б от ЗДвП временно му е отнето СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

Г. И. Т. управлява собствения си лек автомобил с рег. № [рег. номер], като е спрян за проверка от полицейските органи. При проверката Т. отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство и заявява желанието си да даде кръвна проба. Съгласно Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол от 11.07.2024г. концентрацията на алкохол в кръвта на Г. Т. е 0,06 промила. Органът приема, че не е изпълнено предписанието му за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта.

За допуснатото нарушение на чл.174, ал.3, предложение 1 от ЗДвП е издаден акт за установяване на административно нарушение № 1251438 / 06.07.2024г. За същото нарушение е наложена и принудителната административна мярка на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП.

В хода на съдебното производство от ответника, предвид изявления на жалбоподателя, са представени нови доказателства – Мотивирана резолюция № 24-0268-М000070 / 22.07.2024г., с която е прекратено административно наказателното производство по акт за установяване на административно нарушение № 1251438 / 06.07.2024г. Съгласно придружително писмо на Началника на РУ Горна Оряховица при ОД на МВР Велико Търново на 26.07.2024г. Свидетелство за управление на моторно превозно средство е върнато на водача Г. И. Т..

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма, но в нарушение на материалния закони.

Разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ на ЗДвП, предвижда налагането на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или …… , както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;

За да са налице предпоставките за налагане на тази принудителна административна мярка следва в хода на административното производство да са доказани управлението на моторно превозно средство и употреба на алкохол, установена с тест или медицинско изследване или отказът да бъде тестван водача по някой от предвидените начини.

Не е спорно между страните обстоятелството, че Т. е управлявал автомобил на посочената дата.

Спорен е въпроса за управлението на автомобила след употреба на алкохол и отказът да бъде тестван.

Изводът на административния орган за отказ на Т. да бъде тестван за употреба на алкохол е в противоречие с доказателствата към преписката и материалния закон. В преписката е налице Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол от 11.07.2024г. и талон за медицинско изследване, от които е видно извършването на химически анализ на кръвта за наличие на алкохол. Разпоредбата на чл.3а, т.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. изрично предвижда, че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. В случая жалбоподателят при извършената му проверка е твърдял наличието на тази хипотеза, като в съставения АУАН, издадената ЗППАМ и талона за изследване също изрично е посочено, че лицето не е в състояние да бъде изследвано с техническо средство. В подкрепа на това е представената от жалбоподателя епикриза от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ Горна Оряховица, според която същият до 28.05.2024 г. /или малко повече от месец преди проверката/ е бил хоспитализиран за лечение на двустранна пневмония, а освен това страда и от хронична обструктивна белодробна болест. Тези факти, както и напредналата възраст на жалбоподателя /74 г./ мотивират съда да приеме, че в случая Т. в действителност не е бил в състояние да бъде изследван за употреба на алкохол с техническото средство Алкотест 7510 Дрегер, което изисква тестваното лице да духа равномерно и продължително в мундщука. При това положение единствените възможности за тестване на лицето са с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят е поискал да даде кръвна проба за изследване, дал е такава /т.е. изложеното в обратния смисъл в заповедта категорично не отговаря на истината/, като резултатите от изследването показват практически липсата на алкохол в кръвта на лицето.

Следователно още в хода на административното производство е видно липсата на съставомерните елементи за налагане на принудителната административна мярка и тя е наложена в нарушение на материалния закон.

Допълнително представените доказателства потвърждават този извод – административно наказателното производство е прекратено с мотивирана резолюция. Т.е. самия административно наказващ орган приема, че липсва административно нарушение, а след като липса административно нарушение, то липсва и основание за налагане на принудителна административна мярка. Същевременно заповедта за налагане на принудителна административна мярка не е отменена от издателя й, а отнетото свидетелство за правоуправление е върнато без административен акт.

По изложените съображения съдът намира оспорената заповед за издадена в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, възлизащи на 10 лв. – внесена държавна такса.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0268-000161 / 06.07.2024г., издадена от младши автоконтрольор при РУ Горна Оряховица към ОД МВР Велико Търново.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Велико Търново да заплати на Г. И. Т. с [ЕГН] от с.Поликраище, [улица] сумата от 10 лв. / десет лева /.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.