Решение по дело №2231/2008 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 715
Дата: 24 септември 2009 г. (в сила от 30 март 2017 г.)
Съдия: Николинка Цветкова
Дело: 20085220102231
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик, 24.09.2009 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Пазарджишки районен съд гражданска колегия в публичното заседание на четиринадесети септември през две хиляди и девета година…..…..….…...в състав:

                                                                                                

                                                                                              Председател: Николинка Цветкова

при секретаря П. К. и в присъствието на прокурора……………………….……………като разгледа докладваното от съдия Н. Цветкова гражданско дело № 2231 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

       Делото е образувано въз основа на постъпила в съда искова молба от Национална агенция по приходите гр. Пазарджик, представлявана от изп. директор на НАП с процесуален представител юрисконсулт М.Т.,***, ст. 312 против И.К.В., ЕГН ********** *** и О.Я. ***, притежаващ карта за постоянно пребиваващ в РБ чужденец, ЕГН **********.В исковата молба се твърди, че на ответника И.К.В. била връчена лично заповед за възлагане на ревизия на 15.06.2007г.След приключването на ревизионното производство бил издаден  РА № 1300-801 от 16.01.2008г. от Н.А. на длъжност ръководител на екип в ТД на НАП Пазарджик..Ревизионният акт бил връчен по реда на чл. 32 от ДОПК.На ревизираното лице И.В. били определени задължения в размер на 28 479, 10 лева и лихви от 3 037, 68 лева.По пощата с обратна разписка на 09.04.2008г. на посочения ответник била връчена покана за доброволно изпълнение на осн. чл. 182, ал. 1 от ДОПК.В поканата подробно били описани размерът на задълженията му към държавата, действията които ще бъдат предприети в случай, че същите не бъдат  погасени от лицето и банковите сметки, по които следва да бъдат преведени сумите.Същевременно публичният изпълнител в ТД на НАП Пазарджик предприел действия за установяване на наличното имущество на длъжника с оглед евентуалната необходимост да бъдат предприети обезпечителни мерки за принудително събиране на вземането на държавата.Изпратено било искане на основание чл. 212 от ДОПК  до ОДП Пазарджик, сектор „ПП”, откъдето бил получен отговор, че лицето притежава лек автомобил „Крайслер Вояджер” с рег. № РА *****.След изтичането на определения с призовката за доброволно изпълнение 7-дн. срок от публичния изпълнител, били предприети обезпечителни действия върху притежаваното от длъжника имущество.До ОДП Пазарджик, сектор „ПП-КАТ” било изпратено запорно съобщение за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 210, ал. 3 от ДОПК върху притежавания от първия ответник по делото лек автомобил, като съобщението било получено на 22.04.2008г.Изпратено било и Постановление  за налагане на обезпечителни мерки на длъжника, което било връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като същият не бил открит, за да му се връчи лично.На 08.05.2008г. в ТД на НАП Пазарджик бил получен отговор от КАТ Пазарджик, че в АИС КАТ нямало регистрирано МПС на лицето И.В..Изпратено било повторно запитване до ОДП Пазарджик, на което било отговорено на 11.06.2008г., че от 24.04.2008г. лекият автомобил бил отчислен с промяна на собственост за Сектор ПП Пловдив, поради което от НАП отговаряли, че лицето не притежава МПС към момента.Според приложената справка от ОДП Пазарджик МПС-то било прехвърлено на О.Я. с договор за покупко-продажба на МПС на 23.04.2008г.Съгласно изискванията на закона пред нотариуса била представена декларация по чл. 264, ал. 2 от ДОПК от продавача на МПС-то И.В., че същият към момента на продажбата нямал непогасени  неподлежащи на принудително изпълнение задължения за  данъци, мита, задължителни осигурителни вноски или други публични задължения, свързани с моторното превозно средство.Такава декларация била представена пред нотариус Анета Илкова, което било видно от договора за покупко-продажба на лекия автомобил Крайслер Вояджер.Твърди се, че автомобилът  бил прехвърлен  срещу насрещна престация от 500 лева, която била значително под реалната му цена.Твърди се също, че сделката била извършена с цел да се увреди публичният взискател /държавата/, предвид факта, че продавача по договора е знаел, че има установени и изискуеми публични задължения, но въпреки това е продал МПС-то, което възпрепятствало възможността на публичния взискател в лицето на ТД на НАП Пазарджик да реализира  принудително изпълнение спрямо прехвърления автомобил.Държавата като публичен взискател и в частност НАП търпяла пряка и непосредствена вреда от прехвърлителната сделка и поради това била легитимирана да иска нейното разваляне.Моли се съда да постанови решение, с което да признае за недействителна, с всички законови последици от това, по отношение на държавата, сключената между И.К.В. и О.Я. покупко-продажбата на л. а. „Крайслер Вояджер” с рег. № РА4005АТ.Претендират се и направените по делото разноски.

           В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника И.К.В. чрез пълномощника му адв. П.С. от ПАК, с който изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен, поради което го оспорва.Възраженията се свеждат до това, че посочения от ищеца индивидуален административен акт, който служи като основание за събиране на публично задължение, не е бил връчен на ответника по установения ред и същият не е бил запознат, че има публично задължение към момента на продажбата на МПС на 23.04.2008г.Ответникът И.В. не бил получавал нито лично, нито чрез близки и поканата за доброволно изпълнение.На осн. чл. 193, ал. 1 от ГПК оспорва истинността на известие-обратна разписка по отношение на подписа му.Твърди, че не е полагал лично подписа си и не му е връчвана такава покана.Не се оспорва, че ответникът е бил запознат за започналото ревизионно производство, тъй като му била връчена лично Заповед за възлагане на ревизия на 15.06.2007г.През периода на ревизията ответникът не бил уведомяван дали е продължаван срока на същата и какъв е резултата, поради което и на това основание претенциите на ищеца били неоснователни.Твърди се, че към 23.04.2008г. – датата на продажбата на МПС-то ответникът И.В. не е знаел за издадения РА, че същият не му е връчван по установения ред и не е имал публични задължения, поради което искът се явявал неоснователен.

         В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от втория ответник по делото.

         В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца във връзка с възраженията на първия ответник по делото допълва, че по искане на И.К.В. от 16.01.2008г. на същия е бил връчен заверен препис от издадения му ревизионен акт.Допълва също, че процесният автомобил не е бил предаван на купувача, а е останал във владение на първия ответник по делото.Тези обстоятелства не се оспорват от пълномощника на ответника И.В. и не се поддържат исканията по реда на чл. 193 от ГПК в съдебно заседание.       

         От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

         От приложените писмени доказателства по делото се установява, че първият ответник  И.К.В. има публични задължения в размер на 28 479, 10 лв. и лихви в  размер на 3 037, 68 лева, установени с ревизионен акт № 1300-801/16.01.2008г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пазарджик, потвърден с решение  № 889/19.12.2008г. на Директора на Дирекция „ОУИ” гр. Пловдив при ЦУ на НАП.

          Извършването на ревизия е било възложено със Заповед № 646/14.05.2007г., връчена лично на ответника И.К.В. на 15.06.2007г.По искане на същия на 16.04.2008г. му е връчен и препис от издадения ревизионен акт, като това обстоятелство не се оспорва от ответната страна и се установява от приложените писмени доказателства по делото.

          В образуваното производство за принудително изпълнение по реда на ДОПК органът на принудително изпълнение е установил, че длъжникът И.К.В. е собственик на л. а. „Крайслер Вояджер” с рег. № РА ***** и са предприети  изпълнителни действия.На длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение от 26.03.2008г. и Постановление на Публичния изпълнител от 18.04.2008г. за налагане на запор на движими вещи.

         С договор за покупко-продажба на МПС от 23.04.2008г. първият ответник по делото е продал на втория ответник горепосочения лек автомобил за сумата от 500 лева.На 12.02.2008г. ответниците са подписали и писмено споразумение, съгласно което и с оглед образуваното съдебно производство против И.К.В. за задължения към НАП, страните са договорили предаването на процесното МПС на продавача в състояние, в каквото се е намирало в момента на продажбата.

        Съгласно приетата оценъчна експертиза по делото стойността на лек автомобил „Крайслер Вояджер” с рег. № РВ 2508 ВТ е 2956 лева.

        При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

        Предявен е иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК за прогласяване относителната недействителност на извършена възмездна сделка между ответниците по делото – продажба на МПС, извършена след възникване на публичните задължения на ответника И.К.В..

         За да е налице недействителност по см. на чл. 216 от ДОПК следва да се касае за действие или сделка, изрично предвидени в ал. 1 на посочената норма и същите да са извършени след датата на установяване на публичното задължение.

         От събраните по настоящето дело доказателства се установи, че изпълнителното производство от публичния изпълнител е образувано на 14.05.2007г. със заповед за възлагане на ревизия, връчена лично на ответника И.В. на 15.06.2007г. и приключило с издаването на ревизионен акт № 1300-801/16.01.2008г., с който са установени публични задължения на този ответник на основание чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 28479, 10 лева и лихва в размер на 3037, 68 лева.Препис от издадения ревизионен акт е връчен на ревизираното лице на 16.04.2008г., поради което възраженията му, че към момента на продажбата – 23.04.2008г. не е знаел, че има публично задължение, са неоснователни.

         При наличието на горепосочените предпоставки законът е установил необорима презумпция, че действията и сделките имат за цел осуетяване събирането на вземания от публичен интерес, като настъпването на вреда и знание за увреждането, не се включват във фактическия състав на правото по чл. 216 от ДОПК.С оглед на това възраженията на първия ответник по делото и в тази насока се явяват неоснователни.

         Предвид гореизложеното съдът намира, че към датата на извършване на атакуваната възмездна сделка – 23.04.2008г., са налице предпоставките на чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, поради което предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

          С оглед изхода на делото следва да се осъдят ответниците да заплатят в полза на ищеца направените по делото разноски в размер на 195 лв. за юрисконсултско възнаграждение, по обезпечение на иска и за вещо лице.Следва да се осъдят ответниците да заплатят и ДТ в размер на 118, 24 лв. съобразно цената на иска, която съдът определя в съответствие с разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ГПК и заключението на вещото лице в размер на 2956 лв.

          По изложените съображения, Пазарджишкият районен съд

                                                           Р     Е    Ш    И:

         ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на Държавата сключения на 23.04.2008г. договор между ответниците И.К.В., ЕГН ********** ***  и О.Я. ***, притежаващ карта за постоянно пребиваващ в РБ чужденец, ЕГН ********** за покупко-продажба на МПС - л. а. „Крайслер Вояджер” с рег. № РА *****.

         ОСЪЖДА ответниците И.К.В., ЕГН ********** ***  и О.Я. ***, притежаващ карта за постоянно пребиваващ в РБ чужденец, ЕГН ********** да заплатят солидарно в полза на ТД на НАП гр. Пазарджик с процесуален представител юрисконсулт М.Т.,***, ст. 312 направените по делото разноски в размер на 195 лева.

         ОСЪЖДА ответниците И.К.В., ЕГН ********** ***  и О.Я. ***, притежаващ карта за постоянно пребиваващ в РБ чужденец, ЕГН ********** да заплатят солидарно ДТ в 118, 24 лв.

         Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: