РЕШЕНИЕ
№ 10593
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20221110168560 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК
Образувано е по предявен от С. В. А., ЕГН **********, иск по чл. 49 СК против З.
А. А., ЕГН **********, за развод, обективно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК
- относно упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката на
ненавършилите пълнолетие родени от брака деца Ванеса З.ева А., ЕГН **********, и Ема
З.ева А., ЕГН **********, включително и за минал период от време на основание чл. 149
СК, както и иск по чл. 53 СК относно фамилното име.
В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи, като имат две родени по време
на брака деца - Ванеса З.ева А., ЕГН **********, и Ема З.ева А., ЕГН **********. Твърди
се, че страните са имали много добри отношения в миналото. През 2014 г. ответникът е
заминал за Великобритания, където има възможност да търси по-добри възможности.
Поради обстоятелството, че страните пребивавали в две различни държави дълъг период от
време, довело до отчуждение между тях. Ищцата посочва, че Великобритания не е държава,
в която тя би живяла и това е довело до решението да остане заедно с общите за страните
две деца в България. Посочва, че е положила усилия за запазване на брака им, но не е
успяла. Това е довело до решението да се изнесе с децата от жилището, в което
пребивавали до момента, което е собственост на бащата на ответника. Предвид изложеното
ищцата счита брака за изпразнен от съдържание и моли съда да прекрати същия поради
дълбоко и непоправимо разстройство. Моли на нея да бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на родените от брака деца, като бащата бъде осъден да
заплаща издръжка в размер на по 250 лв. за всяко дете, както и издръжка за минал период в
размер в общ размер за всяко дете в размер на 540 лева за всяко дето или общо за двете 1080
лева, считано от 12.09.2022 г. до 16.12.2022 г. (датата на подаване на исковата молба). Моли
съдът след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име - Пенкова. В
съдебно заседание поддържа исковете.
1
В отговора си по исковата молба, постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответната
страна заявява, че желае прекратяване на брака с ищцата и не оспорва иска за развод, но
оспорва изложените в исковата факти и обстоятелства, довели до разрива в отношенията им.
Навежда свои твърдения като основание за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. Сочи, че е заминал за Великобритания, за да осигури по-добри
финансови възможности на своето семейство, което е имало затруднения към онзи момент.
Твърди, че се е прибирал често до България, за да може да прекарва време с тях. Посочва, че
ищцата е причината за разпадането на семейството им, като същата се била изнесла от
жилището им, като по този начин е причинила травми на всички. Предявен е и насрещен иск
за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака от с правно основание чл.
49, ал. 1 и 3 СК за развод, по вина на съпругата, обективно кумулативно съединен с
небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно упражняване на родителските права по
отношения с ненавършилите пълнолетие деца, местоживеенето на децата и издръжката
спрямо децата, както и иск по чл. 53 СК за ползване на семейното жилище. Претендира
разноски.
В отговора на насрещната искова молба, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
ответницата по насрещния иск оспорва същата.
ДСП-Люлин в депозирания по делото социален доклад сочи, че до 2014 г. страните
са живеели, заедно с децата си в Република България. През 2014 г. бащата е заминал да
работи във Великобритания, като през 2022 г. З. се е прибирал окончателно в България.
Децата се отглежда от майката в жилище, собственост на бившия съпруг на сестра , където
има подходящи условия за живот на децата. Бащата живее в апартамент, намиращ се в
близост до този на майката, който е собственост на баща му и също е пригоден за
отглеждане на деца. Наблюдава се много добре изградена силна и емоционална връзка
между майката и децата. В доклада е споделено, че отношенията между родителите са
нарушени. Детето Ема споделя, че предпочита да живее при своята майка.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата заявява, че от името на децата желае
да сключат споразумение относно режима за виждане. Посочва, че те могат да се виждат с
баща си, когато поискат и тя не би ги спряла. Твърди, че иска децата да бъдат щастливи и
спокойни.
Ответникът изслушван по реда на чл. 59, ал. 6 СК заявява, че е бил лишен от децата
си. Сочи, че желае да живее с тях. Посочва, че причината да замине в чужбина е малкият
доход, който са имали в семейството като споделя, че техен заем е бил заплащан от
родителите на съпругата. Посочва, че в продължение на 8 години, се е прибирал всеки път,
когато е имал отпуска. Заявява, че срещите между него и децата в момента са нормални,
като голямата му дъщеря в момента живее при него. През 2021 г. е забелязал охладняване от
страна на съпругата му, като излага доводи, че тя е имала връзка с друг мъж, когато З. е
решил и окончателно да се завърне в България. Посочва, че в дома му има самостоятелни
стаи за децата.
Изслушана по реда на чл. 15 ЗЗДт в присъствието на социален работник, Ванеса
З.ева А. споделя, че живее при майка си през седмицата, а през уикенд е при баща си.
Посочва, че няма конфликти с родителите си. Когато е при тях се разхождат, ходят на кино,
общуват. Твърди, че няма проблем, че живее с майка си, тъй като ако пожелае има
възможност да отиде при баща си и не бива спирана от майка си. Заявява, че не желае
промяна на режима, който има с родителите си.
Изслушана по реда на чл. 15 ЗЗДт в присъствието на социален работник, Ема З.ева
А. посочва, че през седмицата е при своята майка, а събота и неделя е при баща си. Споделя,
че би желала да ходи при баща си по-рядко, защото е свикнала с майка си. Когато е с баща
си излизат навън с приятели, гледат филми или си играят.
2
По делото е назначена и съдебно-психологична експертиза, която е проведена
единствено по отношение на малолетната Ема З.ева А., доколкото Ванеса З.ева А. е
навършила пълнолетие на 12.03.2025г., т.е към момента на извършване на експертното
изследване вече е била пълнолетна. Видно от заключението на вещото лице, Ема е наясно с
факта на родителска раздяла между родителите , но не го приема. Детето е стресирано от
продължаващия родителски конфликт и от промените, настъпили след раздялата им.
Посочено е, че детето има топли и доверителни отношения както с майка си, така и с баща
си. На този етап проявява по-силна емоционална връзка с майка си. Посочено е, че не се
забелязват данни за манипулация и от двамата родители. И двамата родители са в състояние
да се грижат за детето, като притежават добър родителски капацитет. Силно препоръчително
е търсенето на психологическа подкрепа за подобряване на родителската комуникация и
изграждане на функционални родителски отношения с цел превенция на родителско
отчуждение.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Установява се по делото, че на 16.07.2005 г. З. А. А. и С. В. Пенкова са сключили
граждански брак, като при сключването му съпругата е променила фамилното си име от
Пенкова на А.. /л. 2 от делото/. Установява се също, че по време на брака им са родени
децата - Ванеса З.ева А., ЕГН **********, и Ема З.ева А., ЕГН **********, /л. 8-9 от
делото/.
Видно от представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на Наредбата за държавните имоти (л. 27 и 28 от делото), апартамент № 159,
находящ се в гр. София, ж.к. ******. З. и А.З.ев А..
По делото се установява, че ищцата на 07.10.2022 г. е била назначена на постоянен
трудов договор във фирма "САЙКЪЛ ГЕТС" АД, като за периода 01.01.2022 г. до 30.11.2023
г. е имала регистрирани още три трудови договора, които са прекратени, а именно: 1) на
15.05.2019 г. е сключила трудов договор с фирма „Инвенио РК“ ЕООД, който е прекратен на
12.03.2022 г.; 2) на 11.03.2022 г. е сключила трудов договор с фирма „АЛИНА 05“ ЕООД,
който е прекратен на 12.04.2022 г.; 3) на 08.08.2022 г. е сключила трудов договор с фирма
„РЕМИКС ГЛОБЪЛ“ ЕАД, който е прекратен на 12.09.2022 г. В посочения период е
получавала различно по размер трудово възнаграждение, като при сегашния работодателя
"САЙКЪЛ ГЕТС" АД, реализира средномесечен осигурителен доход в размер на 1932,03
лева.
От представената справка от НАП, се установява, че ответникът няма сключен
трудов договор, нито са налице данни за осигурител. В изготвения по делото доклад от ДСП
- Люлин е посочено, че ответникът реализира доход от таксиметрова дейност в размер на
2500 лева месечно./л. 204 от делото/. Като доказателство по делото е приет и договор с водач
№ 8388, сключен между З. А. А. и „Йелоу 333“ АД (л. 29 – л. 33 от делото).
По делото е са разпитани свидетелите П. И. С. и И. Ал. К.. Съдът кредитира
показанията на свидетелките като последователни, логични и непротиворечиви. От
показанията на свидетелите се установява, че страните са имали много добри отношения
преди заминаването на ответника за Великобритания през 2014 г. И двамата свидетели
посочват, че страните са много грижовни спрямо децата си и че причината за заминаването
на ответника е търсене на по-добри финансови възможности за семейството. Посочват, че не
са ставали свидетели на спорове между родителите. Свидетелката Крахтова, споделя, че не е
виждала ищцата с друг мъж. Сочат, че страните са се отдалечили, поради заминаването на
ответника в чужбина.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
3
следното:
От представените удостоверения - за сключен граждански брак и за раждане се
установява, че страните са съпрузи и че същите имат две деца - В. З.ева А., ЕГН **********,
която в ходя на процеса е навършила пълнолетие, и малолетната Е. З.ева А., ЕГН
**********.
Съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено по
отношение на небрачните искове в частта относно упражняването на родителските права,
местоживеенето и личните отношения с неотглеждащия родител на детето на страните
Ванеса З.ева А., родена на 12.03.2007 година, доколкото същата е навършила пълнолетие
към момента на устните състезания и е отпаднал правният интерес от исковете в тази им
част.
От показанията на свидетелите Стоилова и Крахтова се установява, че страните са
във фактическа раздяла от 2014 г., когато на ответника му се е наложило да замине за
Великобритания. Страните не поддържат нормални съпружески отношения, същите са
охладнели един към друг. От 2022 г. не живеят заедно, макар и З. да се е установил трайно
отново в България.
При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че
бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма
предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което същата следва да бъде
прекратена.
Относно вината: Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК предвижда, че съдът се
произнася по въпроса за вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е
поискал това. Вината в семейното право представлява субективното отношение на съпруга
към собственото му противобрачно поведение и неговия резултат. Искането не представлява
отделен установителен иск и тъй като законът не посочва каква да е неговата форма, то е
възможно същото да е направено в исковата молба, в писмения отговор на ответника, както
и устно пред съда. В настоящия случай ответникът е направил искане за произнасяне по
въпроса за вината. Тук е необходимо да се има предвид, че когато съдът е сезиран с искане за
произнасяне по брачната вина, той е длъжен да прецени поведението и на двамата съпрузи и
може да приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство имат и двамата или дори
съпругът, който е поискал произнасяне по вината (вж. изрично в този смисъл Решение №
160/14.05.2014 г. по гр. д. № 5764/13 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 189/07.10.2015 г. по гр.
д. № 7400/15 г., III г. о. на ВКС).
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства, намира, че по делото
се установи вина по смисъла на чл. 49, ал. 3 от СК и на двете страни. Това е така, доколкото
по делото се доказа, че през 2014 г. ответникът е напуснал семейното жилище, като за срок
от 8 години той е пребивавал във Великобритания. През 2022 г., когато ответникът се е
върнал отново в България, ищцата е напуснала семейното жилище, заедно с децата. От
показанията на свидетелката Стоилова, се установява, че бащата последните 405 години се е
прибирал в България два пъти годишно. След окончателното връщане на ответника в
България, ищцата е взела решение да се напусне семейното жилище, заедно с децата.
Настъпило е отчуждение между двамата съпрузи, което се установява, че е по вина и на
двамата. Това е така, тъй като от показанията на свидетелите се установи, че страните са
имали нормални отношения по време на брака и не са имали конфликти. По делото се
доказва, че страните не живеят заедно от две години и нещо. В конкретния случай не се
установи по безспорен начин обстоятелството, че ищцата е имала извънбрачна връзка.
С оглед изложеното, съдът намира, че и двете страни имат вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, доколко са нарушили разпоредбите на чл. 14 и чл. 15
СК.
4
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните
отношения с детето: В края на съдебното дирене, страните имат едно ненавършило
пълнолетие дете - Ема З.ева А., ЕГН **********. С оглед събраните гласни доказателствени
средства, становището на ДСП - Люлин, като съобрази и възрастта на детето и след като
същото беше изслушано по реда на чл. 15 ЗЗДт, съдът намира, че упражняването на
родителските права по отношение на детето следва да се предостави на майката. Съдът
намира, че следва да бъде постановено детето да живее при нея, доколкото съгласно чл. 126,
ал. 1 СК "родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни
причини налагат да живеят отделно", а по делото не се установиха важни причини детето да
живее отделно от своята майка, която ще упражнява родителските права, както и няма
изключителни основания по чл. 59, ал. 7 СК. По делото се доказа добър родителски
капацитет от страна на ищцата, която и до постановяване на настоящото решение е полагала
грижите за детето. Следва да се има предвид и желанието на малолетното дете, да не бъде
променян досегашния режим на виждане с родителите . В тази връзка, следва да бъде
определен режим на лични отношения на детето с неговия баща с оглед съществуващата
между тях кръвна връзка на особено близко родство. Съдът намира за подходящ с оглед
възрастта на децата и липсата на установената емоционална привързаност между тях и
бащата следния режим: всяка нечетна седмица от годината /като за първа седмица се счита
седмицата, включваща първия четвъртък от календарната година/, за времето от 18:00 часа в
петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване, така определеният режим на лични отношения
не се прилага единствено в периода 01 юли - 01 септември за период от 30 дни, разделени на
два периода от по 15 последователни календарни дни всеки, които съвпадат с годишния
отпуск на майката, в случай че в срок до 31 май на съответната календарна година майката
съобщи на бащата писмено кога в периода 01 юли - 01 септември ще ползва годишния си
отпуск, а в случай че майката не изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то
определеният съобразно настоящата точка режим се прилага и в периода 01 юли - 01
септември на съответната календарна година/; всяка четна седмица от годината /като за
първа седмица се счита седмицата, включваща първия четвъртък от календарната година/, за
времето от 08:00 часа във вторник до 18:00 часа в сряда, с преспиване, като бащата се
задължава да взима децата от дома на майката и да ги кара на училище и да ги върне в дома
на майката /така определеният режим на лични отношения не се прилага единствено в
периода 01 юли - 01 септември за период от 30 дни, разделени на два периода от по 15
последователни календарни дни всеки, които съвпадат с годишния отпуск на майката, в
случай че в срок до 31 май на съответната календарна година майката съобщи на бащата
писмено кога в периода 01 юли - 01 септември ще ползва годишния си отпуск, а в случай че
майката не изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то определеният
съобразно настоящата точка режим се прилага и в периода 01 юли - 01 септември на
съответната календарна година/; тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли
до 01 септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни дни, по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за времето от 10, 00 часа на
първия ден от периода до 18, 00 часа на последния ден от периода, като майката следва да
съобщи на бащата писмено в срок до 31 май на всяка календарна година кога в периода 01
юли - 01 септември ще ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не
изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да осъществи
режима на лични отношения за времето от 10, 00 часа на 01 юли до 18, 00 часа на 16 юли, и
за времето от 10, 00 часа на 01 август до 18, 00 часа на 16 август; по време на Коледните и
Великденските празници на всяка нечетна година, за времето от 10, 00 часа на 24 декември,
респективно на Разпети Петък, до 18, 00 часа на 27 декември, респективно на понеделник
след Великден, с преспиване /като през всяка нечетна календарна година децата следва да
бъдат при майка си по време на Новогодишните празници, от 10, 00 часа на 29 декември до
18, 00 часа на 02 януари в следващата календарна година, в случай че този период съвпада с
5
петъчно-неделния режим/; по време на Новогодишните празници на всяка четна година, за
времето от 10, 00 часа на 29 декември до 18, 00 часа на 02 януари в следващата календарна
година /като през всяка четна календарна година децата следва да бъдат при майка си по
време на Коледните и Великденските празници, от 10, 00 часа на 24 декември, респективно
на Разпети Петък, до 18, 00 часа на 27 декември, респективно на понеделник след Великден,
в случай че този период съвпада с петъчно-неделния режим); рождените си дни: децата ще
прекарват рождения си ден и с двамата си родители; Бащата ще има право да взима децата
за рождения си ден, както и майката ще прекарва рождения си ден с децата, като в тези дни
не следва да се прилага общия режим на лични отношения.
Относно издръжката на децата: Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Нуждите на децата от издръжка се
установяват от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се
обосновават специално. Възрастта, на която се намира детето Ема /12 години към датата на
устните състезания/ е свързана с интензивно физическо и умствено израстване, както и с
необходимост от непрекъснато стимулиране на интелектуалното му развитие. Издръжката на
детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живее, но отглеждащият
родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната
от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са в полза и на детето. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал.
1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите на лицето, което я дължи, като
съгласно чл. 142, ал. 2 СК същата не може да бъде по-малко от ¼ от минималната за
страната работна заплата. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката,
дължима от единия родител, доколкото този размер се съотнася с минималната работна
заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение
за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата,
освен това, регулира масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не
и срещу двамата общо. По делото се установи, че ответникът работи и реализира доход от
осъществяваната от него дейност в размер около 2500 лева. Не се установи същият да има
други деца за които следва да издържа и да полага грижи. При това положение съдът, като
взе предвид нуждите на децата съобразно възрастта им и доходите на родителите, счита, че
искът за издръжка се явява основателен за пълния предявен размер от 250,00 лв. месечно за
всяко от децата. Това е така, доколкото ищцата е направила претенция за заплащане на
издръжка в размер на 250,00 лева за всяко дете, като въпреки разпоредбата на чл. 142, ал. 2
СК "минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата" или 269,25 лв. към момента на приключване на устните състезания, съдът
не може да присъди издръжка в размер над претендирания, доколкото същото би
представлявало произнасяне свръх петитум. Страната не е направила и искане за изменение
на размера по реда на чл. 214 от ГПК, поради което съдът служебно не би могъл да определи
размер по- голям от този, които е заявен от страната, като в случая действа диспозитивното
начало и съдът е сезиран с конкретна претенция, основание и размер. По отношение на
пълнолетната Ванеса издръжка следва да се дължи за период от датата на завеждане на
исковата молба 16.12.2022 г. до датата на навършване на пълнолетие – 19.03.2025 г.
Издръжката по отношения на малолетната Ема се дължи, считано от 16.12.2022 г. /дата на
завеждане на исковата молба/.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 149, ал. 1 СК за заплащане на
издръжка по отношение и на двете деца Ванеса и Ема за периода от 12.09.2022 г. до
16.12.2022 г. Съдът намира така заявената претенция за основателна по основание и размер.
На първо място претенцията е основателна, тъй като за този период, не се събраха
категорични доказателства и не бе установено, че за процесния период ответникът е
заплащал издръжка за децата си. Претенцията за заплащане на издръжка за минало време в
6
размер на по 180,00 лева месечно или общ в размер от 540,00 лева за всяко едно от децата
или в общ размер на 1080,00 лева за двете деца е основателна по размер, като съдът при
преценката си съобрази икономическата обстановка към онзи момента и възрастта на децата.
Относно предоставяне ползването на семейното жилище: по делото ответникът
претендира ползването на семейното жилище. Предоставянето на същото за ползване е
последица от развода между страните - елемент от имуществените последици на
прекратяването на брака. Когато страните имат ненавършили пълнолетие деца, съдът е
длъжен и служебно да се произнесе относно ползването на семейното жилище. Съгласно § 1
СК семейно жилище съставлява жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца. По делото не се спори, че семейното жилище на страните е
апартамент № 159, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 515, вх. Ж, ет. 5. Същото е
собственост на бащата на ответника, съгласно представения договор за продажба. Макар в
случая упражняването на родителските права да е предоставена на майката, същата няма
претенции по отношение на семейното жилище. С оглед изложеното, семейното жилище
следва да бъде предоставено за ползване на З. А..
Относно фамилното име: съдът намира, че предявеният иск по чл. 53 СК относно
фамилното име на съпругата се явява основателен - предявен е от съпруга, променил името
си при сключването на брака. Установява се от представеното по делото удостоверение за
граждански брак, че при сключването на граждански брак ищцата е носела фамилното име
Пенкова, което е променила на А.. Същата желае да възстанови предбрачното фамилно име
след прекратяването на брака, поради което съдът намира, че следва да бъде уважено
искането .
Относно разноските: претенция за присъждане на разноски има от страна и
на двете страни. С оглед изхода на делото относно вината на основание чл. 329, ал. 1, изр.
второ ГПК разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е направила.
Държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50, 00 лв. следва да
се възложи на двете страни поравно, а ответникът следва да заплати държавна такса върху
определената на малолетната Ема З.ева А. издръжка в размер на 360,00 лева и държавна
такса върху определената на Ванеса З.ева А. издръжка в размер на 270,00 лева, както и
държавна такса върху издръжката з минало време в размер на 43,52 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА,
сключен на 16.07.2005 г. в гр. София, за което е съставен акт за граждански брак №
386/16.07.2005 г. на Столична община, район „Сердика", между: С. В. А., ЕГН **********, и
З. А. А., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН по вина и на
двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо роденото от брака детето ЕМА З.ЕВА А., ЕГН
**********, на майката С. В. А., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденото от
брака дете ЕМА З.ЕВА А., ЕГН **********, при майката С. В. А., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
между бащата З. А. А., ЕГН **********, и детето ЕМА З.ЕВА А., ЕГН **********, както
следва: всяка нечетна седмица от годината /като за първа седмица се счита седмицата,
включваща първия четвъртък от календарната година/, за времето от 18:00 часа в петък до
7
18:00 часа в неделя, с преспиване /така определеният режим на лични отношения не се
прилага единствено в периода 01 юли - 01 септември за период от 30 дни, разделени на два
периода от по 15 последователни календарни дни всеки, които съвпадат с годишния отпуск
на майката, в случай че в срок до 31 май на съответната календарна година майката съобщи
на бащата писмено кога в периода 01 юли - 01 септември ще ползва годишния си отпуск, а в
случай че майката не изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то
определеният съобразно настоящата точка режим се прилага и в периода 01 юли - 01
септември на съответната календарна година/; всяка четна седмица от годината /като за
първа седмица се счита седмицата, включваща първия четвъртък от календарната година/, за
времето от 08:00 часа във вторник до 18:00 часа в сряда, с преспиване, като бащата се
задължава да взима децата от дома на майката и да ги кара на училище и да ги върне в дома
на майката /така определеният режим на лични отношения не се прилага единствено в
периода 01 юли - 01 септември за период от 30 дни, разделени на два периода от по 15
последователни календарни дни всеки, които съвпадат с годишния отпуск на майката, в
случай че в срок до 31 май на съответната календарна година майката съобщи на бащата
писмено кога в периода 01 юли - 01 септември ще ползва годишния си отпуск, а в случай че
майката не изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то определеният
съобразно настоящата точка режим се прилага и в периода 01 юли - 01 септември на
съответната календарна година/; тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли
до 01 септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни дни, по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за времето от 10, 00 часа на
първия ден от периода до 18, 00 часа на последния ден от периода, като майката следва да
съобщи на бащата писмено в срок до 31 май на всяка календарна година кога в периода 01
юли - 01 септември ще ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не
изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да осъществи
режима на лични отношения за времето от 10, 00 часа на 01 юли до 18, 00 часа на 16 юли, и
за времето от 10, 00 часа на 01 август до 18, 00 часа на 16 август; по време на Коледните и
Великденските празници на всяка нечетна година, за времето от 10, 00 часа на 24 декември,
респективно на Разпети Петък, до 18, 00 часа на 27 декември, респективно на понеделник
след Великден, с преспиване /като през всяка нечетна календарна година децата следва да
бъдат при майка си по време на Новогодишните празници, от 10, 00 часа на 29 декември до
18, 00 часа на 02 януари в следващата календарна година, в случай че този период съвпада с
петъчно/неделния режим; по време на Новогодишните празници на всяка четна година, за
времето от 10, 00 часа на 29 декември до 18, 00 часа на 02 януари в следващата календарна
година /като през всяка четна календарна година децата следва да бъдат при майка си по
време на Коледните и Великденските празници, от 10, 00 часа на 24 декември, респективно
на Разпети Петък, до 18, 00 часа на 27 декември, респективно на понеделник след Великден,
в случай че този период съвпада с петъчно-неделния режим); рождените си дни: децата ще
прекарват рождения си ден и с двамата си родители; Бащата ще има право да взима децата
за рождения си ден, както и майката ще прекарва рождения си ден с децата, като в тези дни
не следва да се прилага общия режим на лични отношения.
ОСЪЖДА З. А. А., ЕГН **********, да заплаща на основание чл. 143, ал. 2 вр. чл.
59, ал. 2 СК на детето ЕМА З.ЕВА А., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител С. ВАСИЛЕА А., МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 250,00 лв., считано от
16.12.2022 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА З. А. А., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 143, ал. 2 вр. чл.
59, ал. 2 СК на ВАНЕСА З.ЕВА А., издръжка в общ размер на в размер на 6 750,00 лв.,
считано от 16.12.2022 г. до 12.03.2025 г. (датата на навършване на пълнолетие).
ОСЪЖДА З. А. А., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 149 вр. чл. 59, ал.
2 СК издръжка на ЕМА З.ЕВА А., ЕГН **********, и ВАНЕСА З.ЕВА А., ЕГН **********,
в размер на по 540,00 лева за всяко дете или общо в размер на 1088,00 леваза двете деца за
8
период от 12.09.2022 г. до 15.12.2022 г.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56, ал. 1 СК на съпруга З. А. А., ЕГН **********,
ползването на СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, представляващо апартамент № 159, находящ се в:
гр. **********
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след прекратяване на брака С. ВАСИЛЕА
А., ЕГН **********, да носи предбрачното си фамилно име – ПЕНКОВА.
ОСЪЖДА чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК З. А. А., ЕГН **********, да заплати в
полза на Софийски районен съд общо сумата 698,52 лв. - държавни такси по делото, от
които 25, 00 лв.-държавна такса при решаване на делото по иска за развод и 673,52 лв.-
държавна такса върху издръжките на децата.
ОСЪЖДА чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК С. В. А., ЕГН ********, да заплати в полза
на Софийски районен съд общо сумата 25, 00 лв. - държавна такса при решаване на делото
по иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9