РЕШЕНИЕ № 22
гр. Пазарджик, 18 февруари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд,
наказателна колегия в публично заседание на десети двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛЕКСАНДЪР
АЛЕКСАНДРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ДЖУНЕВА
КРИСТИНА ПУНТЕВА
при
участието на секретаря НЕЛИ ВЪГЛАРОВА като разгледа докладваното от
Председателя, съдия Александров ВНОХД № 894 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава XXІ от НПК.
Делото е образувано по
жалба на защитника на подс. М.П. *** против решение № 603 от 14.10.19г. по НОХД
№ 1607/2019г. на РС - Пазарджик, с която подсъдимият П. е признат за виновен по
обвинението за престъпление по чл. 345 ал. 2 връз с ал. 1 от НК и във връзка с
чл. 140 от ЗДвП и чл. 2 и чл. 12 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000г. на МВР,
като на основание чл. 78А ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и
му е наложено административно наказание глоба от 1500 лева в полза на
държавата.
Твърди се, че присъдата е незаконосъобразна.
Поддържа се, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 9 ал. 2 от НК. Иска се отмяна
на присъдата и оправдаване на подсъдимия. Алтернативно се излага оплакване за
явна несправедливост, като се иска изменение на решението, чрез намаляване на
глобата до минимума от 1000 лева.
В съдебно заседание защитникът
на подсъдимия П. застъпва тезата, че е налице маловажен случай и сладва да
намери приложение разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК .
Окръжният съд като се
съобрази с доводите изложени във въззивната жалба и провери законността, обосноваността
и справедливостта на обжалваното решение и при съобразяване с разпоредбите на
чл.314 ал.1 от НПК ,прие следното:
С Решение № 603 от 02.06.2013 г. постановена по
НЧХД № 2097/2013 г. от 14.10.19г. по НОХД № 1607/2019г Районен съд-Пазарджик е признал подсъдимия М.
Г.П. *** за виновен в това, че че на 14.02.2019 год. в ***е управлявал МПС лек автомобил „***,
което не е било регистрирано по надлежния ред съгласно чл.140 от ЗдВП и чл.2 и
чл.12 от Наредба № І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства –
престъпление по чл. 345, ал.2 във връзка с ал.1
от НК във връзка с чл.140 от ЗДвП, в връзка с чл.2 и чл.12 от Наредба І-45 от
24.03.2000г. на МВР, за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и на ремаркетата теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, с
оглед на което е постановил следното:
На основание чл.78а ал.1
от НК подсъдимият М.Г.П., ЕГН **********, е освободен от наказателна отговорност,
вместо което му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500
лева / хиляда и петстотин лева/, платима в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд гр. Пазарджик.
Пазарджишкият окръжен съд,
след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостната
проверка на обжалваното решение, в съответствие с чл.314 от НПК, намира
въззивната жалба за процесуално допустима, подадена в срок от легитимирано
лице, а разгледана по същество си за неоснователна, по следните съображения:
Решението на
първоинстнационния съд е постановено при изяснена фактическа обстановка, която
по категоричен начин се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. Въз основа на анализа
на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, първоинстанционния съд е приел следната фактическа обстановка,
която напълно се споделя от настоящия въззивен състав:
На
14.02.2019 г. свидетелят И.З.Л. - полицай в РУ на МВР Пазарджик бил заедно с
колегите си М.Т. и Н.П.на работа в с. ***. Около 15.00 ч. на ул. ***в селото,
свидетелят И.Л. спрял за проверка лек автомобил „Форд Транзит“ с ДК № ***, като
автомобилът се управлявал от М.Г.П. ***. Автомобилът, който П. управлявал му
бил продаден с Договор за покупко-продажба на МПС от Н.И.И. и Л.П.И. и двамата
от гр. Пловдив на 15.06.2018 г., като П. въпреки съществуващото за него
задължение по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП не го регистрирал на свое име в
сроковете и по предвидения за това ред, вследствие на което автомобилът бил със
служебно прекратена регистрация на 16.08.2018 г. Пред полицейските служители
подсъдимият заявил, че знае, че трябва да регистрира автомобила на негово име,
но не го е направил, защото нямал пари. И.Л. съставил на П. АУАН Серия Д бл. № ***
за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП за това, че управлява МПС без да е
регистрирано по надлежния ред, като е със служебно прекратена регистрация от
16.08.2018 г., предявен и получен от подсъдимия без възражения. С акта е иззет
КТ№ 4483592 и копие от Договор за покупко-продажба на МПС. От приложена по
делото Справка за нарушител-водач е видно, че М.Г.П. е водач от 1997 г. и
притежава СУМПС № *** валидно до 29.07.2020 г., като има множество наказания за
нарушения на ЗДвП – издадени общо 46 броя Наказателни постановления и 37 фиша,
както и 2 ЗППАМ.
За да възприеме така отразената
фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е позовал на самопризнанието
на подсъдимия, показанията на свидетеля И.Л., както и от писмените
доказателства по делото – АУАН Серия Д бл. № ***, справка за нарушител водач,
справка за регистрация на МПС, договор за покупко-продажба на МПС, ДСМПИС,
характеристична справка, справка за съдимост.
Съдът намира, че първоинстанционният съд на основата на установената фактическа обстановка, при
решаване на въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е то
от подсъдимия, както и относно вината и правната квалификация, правилно и законосъобразно се е позовал на
събраните по делото писмени доказателства, и на онези гласни такива,които им
кореспондират.
Като е дал вяра на показанията на св. Л. и направените от
подсъдимия П. самопризнания първоинстанционният съд е достигнал до изводи,
които са единствено възможни. Както
вече се посочи, доказателствената съвкупност, на която се е позовал районният
съд, е подложена на внимателен анализ и оценка, поради което не се констатира
от настоящият въззивен състав необоснованост на постановения съдебен акт. Нещо
повече дори и самият подсъдим в нито един момент не е оспорил изводите на съда
по фактите, квалификацията и приложимото право.
Ето защо при тази
фактическа обстановка, настоящият състав на въззивната инстанция също счита, че
подсъдимият П. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по престъпление по чл. 345, ал.2 във връзка с ал.1 от НК във връзка с
чл.140 от ЗДвП, в връзка с чл.2 и чл.12 от Наредба І-45 от 24.03.2000г. на МВР,
за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и на ремаркетата теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. Тези
обстоятелства, възприети и от районния съд обосновават и приетата от него правна квалификация на
деянието от субективна страна,а именно, че деянието е извършено умишлено, при
което подс. П. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е искали те да настъпят.
По отношение на наложеното
наказание:
Обосновано районният съд е
съобразил, че са налице всички законови предпоставки за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание –
за извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до една
година или глоба от петстотин до хиляда лева, той не е осъждан и спрямо него не
е прилагана разпоредбата на чл.
78а, ал. 1 от НК, а от престъплението не са причинени
имуществени вреди. Правилно РС Пазарджик е определил вида на наказанието и
размера му към минималния такъв – "Глоба в размер на 1500 лева", като
е отчел обществена опасност на деянието и дееца смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, оказаното
от него съдействие в хода на досъдебното производство. Същевременно като
отгегчаващи вината обстоятелства правилно от първоинстанционният съд са
отчетени освен недобрите характеристични данни и факта, че подсъдимият П. е
извършил над 80 предходни нарушения по ЗДвП, в който смисъл са и изложените
съображения, обосноваващи невъзможността за приложението на чл.9,ал.2 от НК.С оглед
на така изброените обстоятелства този извод на съда в конкретния случай се
явява напълно обоснован.В допълнение следва да се посочи, че управлението на
МПС без регистрационни табели е забранено от законодателя, като целта на
разпоредбата /предвид формалния характер на деянието/ е да се предотврати
възможността на водача да се укрие при евентуално настъпване на ПТП с негово
участие, доколкото именно регистрационната табела служи за индивидуализация на
моторното превозно средство, респ. тя служи и за идентификация на собственика
му. В конкретния случай такава възможност е не само хипотетично съществуваща, но и напълно реална, тъй като от поведението на подсъдимия П. може да се
направи извод, че същият е системен нарушител на правилата за движение по
пътищата, няма изграден респект към тях и не си е взел никаква поука от преди налаганите му санкции като с
настоящето деяние поведението му дори ескалира до предвидено в закона
престъпление, което налага и по строгото му наказателно правно третиране.
С оглед на изложеното
неоснователни се явяват претенциите за приложението на чл.9, ал.2 от НК.
Приложението на тази разпоредба изисква преценка дали деянието е толкова
малозначително, че не е обществено опасно или пък обществената му опасност е
явно незначителна. Въззивният съд намира, че в случая че не са налице
предпоставки за приложение на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като от нито личността на подсъдимия П., нито от
извършеното от него посегателство може да се обоснове извод, че поради
малозначителност на деяние му, то не е
престъпно или пък че обществената му
опасност е явно незначителна, заради което същото не следва да се третира като
престъпление.
При направената служебна
проверка, съгласно разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, настоящият съдебен
състав не констатира, допуснати съществени процесуални нарушения, даващи
основания за нейната отмяна като незаконосъобразна.
С оглед на гореизложеното,
постановеното решение на РС- Пазарджик, като правилно и законосъобразно следва
да се потвърди, а въззивната жалба, на
защитника на подсъдимия да се
остави без уважение.
По изложените съображения
и на основание чл. 338 от НПК, Пазарджишкия окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 603 от 14.10.19г. по НОХД №
1607/2019г. на Пазарджишки районен съд.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.