РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Пловдив, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на първи октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20215001000447 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от АЛ. АС. М. ЕГН ********** от **** –
чрез неговия пълномощник адв. Д.Д. против решение №260126/23.11.2020г.,
постановено по търг.д. № 17/2019г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора,
В ЧАСТТА с която е осъден АЛ. АС. М. ЕГН ********** от **** да заплати
на З.а.д. "Д.Б.Ж.З." с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**** сумата 26 000 лева – част от общия размер на претендираното вземане от
150 000 лева, уважено за сумата от 50 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение, което ищецът по регресния иск З.а.д.
"Д.Б.Ж.З." е осъден да заплати на ЕМ. АС. АС. ЕГН ********** от ****,
действаща чрез своя настойник Сн. М. АС. като увредено лице за
причинените и неимуществени вреди от смъртта на нейния баща А.А.,
настъпила на 25.01.2017г., вследствие на пътнотранспортно произшествие,
причинено от АЛ. АС. М. при управление на МПС с неизправна спирачна
система, при условие че и след като З.а.д. "Д.Б.Ж.З." заплати на ЕМ. АС. АС.
1
ЕГН ********** от ****, действаща чрез своя настойник Сн. М. АС. сумата
26 000 лева - част от общия размер на претендираното вземане от 150 000
лева, уважено за сумата от 50 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на
плащането на застрахователното обезщетение до окончателното и изплащане,
както и да заплати сумата 1040 лева – разноски по регресния иск за държавна
такса. В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и
за нарушение на материалния закон. Счита, че от събраните по делото
доказателства не би могъл да се направи извод за наличие на техническа
неизправност в управлявания от жалбоподателя лек автомобил и за причинна
връзка между евентуалната техническа неизправност на автомобила и
настъпилото ПТП. Моли съда да отмени решението в посочената обжалвана
част и да отхвърли предявения регресен иск.
Въззиваемата страна З.а.д. "Д.Б.Ж.З." с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: **** изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Постъпила е и жалба от З.а.д. "Д.Б.Ж.З." с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: **** против Решение №260135 от
06.04.2021г., постановено по т.д. №17/2019г. по описа на Окръжен съд –
Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за
допълване на постановеното по делото решение като бъдат присъдени и
лихвите по обратния иск върху сумата 26 000 лева за периода от 19.12.2018г.
до датата на плащането и в полза на ЕМ. АС. АС. ЕГН ********** от ****,
действаща чрез своя настойник Сн. М. АС. от З.а.д. "Д.Б.Ж.З.", при условие
че и след като дружеството я заплати в полза на ищцата по главния иск.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно и моли
съда да го отмени като осъди АЛ. АС. М. да заплати лихвите по обратния иск
върху сумата 26 000 лева за периода от 19.12.2018г. до датата на плащането и
в полза на ЕМ. АС. АС. при условие че и след като дружеството я заплати на
ищцата.
Постъпил е отговор от ЕМ. АС. АС. ЕГН ********** от ****,
действаща чрез своя настойник Сн. М. АС. - чрез упълномощения
представител адв. М.Д. по жалбата на З.а.д. "Д.Б.Ж.З.", с който се изразява
становище за нейната неоснователност.
2
Третото лице – помагач О. К. не взима становище по жалбите.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Предмет на въззивното производство е само частта от основното
решение, която касае произнасянето по регресния иск на застрахователното
дружество против прекия причинител на увреждането и решението по чл.250
от ГПК, което касае допълване на произнасянето по същата регресна
претенция. В останалата част по предявения главен иск на увреденото лице
против застрахователя решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Иск с правна квалификация чл.500 от Кодекса за застраховането.
Касае се за регресна претенция на застрахователя против прекия
причинител на ПТП, извършено в хипотезата на чл.500 ал.1 т.3 от КЗ –
водачът не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време
на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която
застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното
произшествие е възникнало в резултат на това.
Ищецът по регресния иск З.а.д. "Д.Б.Ж.З." твърди, че на 25.01.2017 г.
около 7.30 ч. на път **-*****, км *****, на кръстовището на който се
разклоняват пътищата за селата О. и Р. ответникът АЛ. АС. М., поради
неизправност на спирачната система на управлявания от него лек автомобил
А. ** с рег.№ ** **** **, е причинил пътно транспортно произшествие, при
което е загинал А.А. – баща на Е.А. /ищца по главния иск/. Тя претендира
пряко от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение в размер
на 150 000 лева /претенцията, за което е намерена за основателна и уважена за
50 000 лева/ за причинените и неимуществени вреди – болки и страдания от
смъртта на баща и.
Твърди, че с влязла в сила присъда по НОХД №416/2017 г. на ОС –
Стара Загора ответникът АЛ. АС. М. е признат за виновен в това, че на
25.01.2017г. по четвъртокласен път *****, при управление на МПС - лек
автомобил А. ** с рег.№ ** **** **, е нарушил правилата за движение по
пътищата, като по непредпазливост е причинил смъртта на А.Р.А. с ЕГН
3
********** и му е наложено наказание. Твърди, че според присъдата едно от
нарушените от ответника правила е чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, а именно
превозните средства да бъдат технически изправни като в случая А.М. е
управлявал МПС с технически неизправна спирачна система на автомобила,
изразяваща се в наличието на минимално количество спирачна течност в
резервоара на спирачната помпа в количество много под маркера за
минимално такова.
Твърди, че отговорността на виновния водач на МПС е била обект на
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
обективирана в застрахователна полица №**/**/**************, със срок на
действие от 20.06.2016г. до 20.06.2017г.
Твърди, че на основание чл.432 от КЗ наследникът на починалия А.Р.А.
с ЕГН ********** – неговата дъщеря ЕМ. АС. АС. ЕГН ********** от ****,
действаща чрез своя настойник Сн. М. АС., е предявила претенции към
ищцовото застрахователно дружество за заплащане на обезщетение в размер
на 150 000 лева за неимуществени вреди, претърпени от него вследствие
смъртта на баща и. Понастоящем е налице влязло в сила решение, с което на
ищцата А. е присъдено обезщетение в размер на 50 000 лева за
неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие на смъртта на баща и
А.А. в резултат на процесното ПТП. Посочва, че за него възниква правото да
търси регресната отговорност на прекия причинител на ПТП, поради
обстоятелството, че същият е управлявал МПС с техническа неизправност,
довела до настъпване на вредоносния резултат. В горния смисъл претендира
осъждане на АЛ. АС. М. да му заплати сумата 26 000 лева, част от общия
размер на претендираното вземане от 150 000 лева, уважено за сумата от
50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение, което ищецът по
регресния иск З.а.д. "Д.Б.Ж.З." е осъден да заплати на ЕМ. АС. АС. ЕГН
********** от ****, действаща чрез своя настойник Сн. М. АС. като увредено
лице за причинените и неимуществени вреди от смъртта на нейния баща А.А.,
настъпила на 25.01.2017г., вследствие на пътнотранспортно произшествие,
причинено от А.А. М. при управление на МПС с неизправна спирачна
система, при условие че и след като З.а.д. "Д.Б.Ж.З." заплати на ЕМ. АС.
АС. ЕГН ********** от ****, действаща чрез своя настойник Сн. М. АС.
сумата 26 000 лева - част от общия размер на претендираното вземане от 150
4
000 лева, уважено за сумата от 50 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение, законната лихва върху тази сума, която застрахователят е
осъден да заплати на Е.А., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на плащането на застрахователното обезщетение до
окончателното и изплащане, както и направените по делото разноски.
От страна на ответника АЛ. АС. М. е депозиран в срок отговор на
исковата молба по обратния иск. Той счита същия за неоснователен. Намира,
че за отговорността по чл.500 ал.1 т.2 от КЗ по отношение на него не е налице
последната предпоставка – няма причинно – следствена връзка между
техническата неизправност и настъпилото ПТП. Счита, че причина за ПТП е
високата скорост, с която е управлявал автомобила и неправилното пресичане
на пътното платно от пешеходеца.
Първоинстанционният съд е намерил за основателни и доказани
твърденията на ищеца и е уважил регресната претенция за сумата 26 000 лева
– част от общия размер на претендираното вземане от 150 000 лева, уважено
за сумата от 50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение, което
ищецът по регресния иск З.а.д. "Д.Б.Ж.З." е осъден да заплати на ЕМ. АС. АС.
ЕГН ********** от ****, действаща чрез своя настойник Сн. М. АС. като
увредено лице за причинените и неимуществени вреди от смъртта на нейния
баща А.А., настъпила на 25.01.2017г., вследствие на пътнотранспортно
произшествие, причинено от А.А. М. при управление на МПС с неизправна
спирачна система, при условие че и след като З.а.д. "Д.Б.Ж.З." заплати на ЕМ.
АС. АС. ЕГН ********** от ****, действаща чрез своя настойник Сн. М. АС.
сумата 26 000 лева - част от общия размер на претендираното вземане от 150
000 лева, уважено за сумата от 50 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
плащането на застрахователното обезщетение до окончателното и изплащане,
както и за сумата 1040 лева – разноски по регресния иск за държавна такса.
Видно от представеното заверено копие на присъда №48 от 03.10.2017
г. по НОХД №416/2017 г. на ОС – Стара Загора /стр.459 – 468 от делото на
ОС/ ответникът АЛ. АС. М. е признат за виновен в това,че на 25.01.2017г. по
четвъртокласен път *****, при управление на МПС - лек автомобил А. ** с
рег.№ ** **** **, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5 ал.1
5
т.1 от ЗДВП – всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди,
чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП – на пътно платно с двупосочно движение на водача на
ППС е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне. Тъй като АЛ. АС. М. е предприел навлизане в
западната лента за насрещно движение без необходимост от извършване на
маневра изпреварване или заобикаляне на препятствие в собствената си лента
за движение, чл.21 ал.1 изр.2-ро от ЗДвП – при избиране скоростта на
движение на водача на ППС е забранено да превишава извън населено място
скорост от 90 км/ч за ППС категория В – тъй като АЛ. АС. М. като водач
управлява л.а. А. ** със скорост на движение от 109 км/ч, което надвишава с
19 км/ч максимално допустимата скорост за движение по този пътен участък
за такава категория МПС, чл.139 ал.1, т.1 от ЗДвП – движещите се по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат „технически изправни“ – тъй като
АЛ. АС. М. като водач на МПС управлява лек автомобил А. ** с рег.№ **
**** ** с технически неизправна спирачна система на автомобила,
изразяваща се в наличието на минимално количество спирачна течност в
резервоара на спирачната помпа, в количество много под маркера за
минимално такова като с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта
на А.Р.А. с ЕГН **********, както и многостепенна средна телесна повреда
на Г.Б.Н.,поради което му е определено и наложено наказание.
Видно от отбелязването върху акта присъдата е влязла в сила на
19.10.2017г.
Видно от представената справка от Г.ф. налице е комбинирана
застрахователна полица №**/**/*************, сключена на 23.07.2012 г.
между „З.а.д. "Д.Б.Ж.З." и собственика на лекия автомобил А. ** с рег.№ **
**** **, същата е с предмет задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите и е със срок на действие от 20.06.2016г. до
20.06.2017г.
С оглед на така представеното писмено доказателство следва да се
сподели извода на първоинстанционния съд и да се приеме наличие на
6
валидна застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите № ****************, издадена от „З.а.д.
"Д.Б.Ж.З." със срок на действие от 20.06.2016г. до 20.06.2017г. Ето защо
причинителят на увреждането – водачът на посочения лек автомобил АЛ. АС.
М. се явява застрахован при ищеца по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Именно в периода на
действие на застраховката /на 25.01.2017г. / е настъпило и увреждането при
ПТП, представляващо застрахователно събитие.
Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
Това право е упражнено от наследника на починалото вследствие
уврежданията, получени при ПТП лице А.Р.А. с ЕГН **********. Неговата
дъщеря ЕМ. АС. АС. ЕГН ********** от ****, действаща чрез своя
настойник Сн. М. АС., е предявила претенции към ищцовото застрахователно
дружество за заплащане на обезщетение в размер на 150 000 лева за
неимуществени вреди, претърпени от него вследствие смъртта на баща и.
Понастоящем е налице влязло в сила решение, с което на ищцата ЕМ. АС.
АС. е присъдено обезщетение в размер на 50 000 лева за неимуществени
вреди, претърпени от нея вследствие на смъртта на баща и А.А. в резултат на
процесното ПТП.
Заключението на вещото лице И.Р.И. по допуснатата съдебно -
автотехническа експертиза потвърждава установения по наказателното дело
механизъм на настъпване на пътно транспортното му произшествие. Към
момента на откриване на видимостта за водача на автомобила към
пострадалия А., респ. когато последния се е намирал на нивото на левия
7
габарит на автобуса, лекият автомобил се е намирал на разстояние около 27
метра преди коридора на движение на пострадалите. Към този момент
скоростта на движение на автомобила е била около 90 км/ч, а опасната зона за
спиране – при технически изправна спирачна уредба – около 87 метра, а при
неизправна такава – 242 метра. Изводът, който може да бъде направен е, че
безспорно превишената скорост и навлизането в другата лента на движение
са довели до настъпването на ПТП, но и управлението на технически
неизправен автомобил е допринесло, поради трикратно увеличаване на
опасната зона на спиране.
Не се оспорва обстоятелството, че ПТП е причинено виновно от
ответника. Обстоятелствата относно причиняване на ПТП, противоправността
на деянието, кой е неговият извършител и неговата виновност са обект на
проведен наказателен процес. Същият е приключил с влязла в сила присъда, с
която ответникът АЛ. АС. М. е признат за виновен в това,че на 25.01.2017г.
по четвъртокласен път *****, при управление на МПС - лек автомобил А. **
с рег.№ ** **** **, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5 ал.1
т.1 от ЗДВП – всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди,
чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП – на пътно платно с двупосочно движение на водача на
ППС е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне. Тъй като АЛ. АС. М. е предприел навлизане в
западната лента за насрещно движение без необходимост от извършване на
маневра изпреварване или заобикаляне на препятствие в собствената си лента
за движение, чл.21 ал.1 изр.2-ро от ЗДвП – при избиране скоростта на
движение на водача на ППС е забранено да превишава извън населено място
скорост от 90 км/ч за ППС категория В – тъй като АЛ. АС. М. като водач
управлява л.а. А. ** със скорост на движение от 109 км/ч, което надвишава с
19 км/ч максимално допустимата скорост за движение по този пътен участък
за такава категория МПС, чл.139 ал.1, т.1 от ЗДвП – движещите се по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат „технически изправни“ – тъй като
АЛ. АС. М. като водач на МПС управлява лек автомобил А. ** с рег.№ **
**** ** с технически неизправна спирачна система на автомобила,
8
изразяваща се в наличието на минимално количество спирачна течност в
резервоара на спирачната помпа, в количество много под маркера за
минимално такова като с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта
на А.Р.А. с ЕГН **********, както и многостепенна средна телесна повреда
на Г.Б.Н.. С присъдата е установено, че АЛ. АС. М. като водач на МПС
управлява лек автомобил А. ** с рег.№ ** **** ** с технически неизправна
спирачна система на автомобила, изразяваща се в наличието на минимално
количество спирачна течност в резервоара на спирачната помпа, в количество
много под маркера за минимално такова. Тази присъда е задължителна за
гражданския съд / чл.300 от ГПК/, който разглежда гражданските последици
от деянието относно това-извършено ли е деянието,неговата противоправност
и вината на дееца. Извършването на деянието – управление на лек автомобил
с технически неизправна спирачна система е елемент от престъпния състав.
Той определя и квалификацията на престъплението, за което ответникът е
признат за виновен и за което на основание чл.343,ал.4 вр. с ал.3,пр.1 във вр. с
чл.342 ал.1 от НК му е наложено съответното наказание. Основание за
привличането му към наказателна отговорност и осъждането му за
посоченото престъпление е доказано виновно нарушение на конкретни
правила за движение, предвидени в ЗДвП и ППЗДвП, които са в причинна
връзка с настъпилото ПТП. Установено е, че извършителят е управлявал
МПС АЛ. АС. М. като водач на МПС с технически неизправна спирачна
система на автомобила, изразяваща се в наличието на минимално количество
спирачна течност в резервоара на спирачната помпа, в количество много под
маркера за минимално такова, поради което са налице предпоставките по чл.
500 ал.1 т.2 от КЗ за ангажиране на регресната отговорност на причинителя на
ПТП за заплащане на сумата, представляваща обезщетението, което
застрахователят е осъден да заплати на увреденото лице /наследника на
починалия А.А. /.
Правото на застрахователя, при изплащане обезщетението на
правоимащото лице по силата на застрахователното правоотношение с
причинителя, да иска от третото лице, причинило увредата, това, което е
платил, е регресно право. Основанието за регресните суброгационни искове,
които застрахователят предявява, не е застрахователното правоотношение, а
фактът на изплащане на сумите на правоимащите лица по силата на
9
застраховката и даденото от закона право на регрес - чл. 500 от КЗ.
Ето защо предявеният регресен иск от застрахователя против прекия
причинител се явява основателен за сумата 26 000 лева – част от общия
размер на претендираното вземане от 150 000 лева, уважено за сумата от
50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение, което ищецът по
регресния иск З.а.д. "Д.Б.Ж.З." е осъден да заплати на ЕМ. АС. АС. ЕГН
********** от ****, действаща чрез своя настойник Сн. М. АС. като увредено
лице за причинените и неимуществени вреди от смъртта на нейния баща А.А.,
настъпила на 25.01.2017г., вследствие на пътнотранспортно произшествие,
причинено от А.А. М. при управление на МПС с неизправна спирачна
система, при условие че и след като З.а.д. "Д.Б.Ж.З." заплати посочената сума
на ЕМ. АС. АС. ЕГН ********** от ****, действаща чрез своя настойник Сн.
М. АС..
До същия правен извод е достигнал и първоинстанционншия съд,
поради което решението му в тази обжалвана част като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Основателна се явява жалбата на З.а.д. "Д.Б.Ж.З." против Следва да се
уважи и частната жалба на ответника Г. против против Решение №260135 от
06.04.2021г., постановено по т.д. №17/2019г. по описа на Окръжен съд –
Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за
допълване на постановеното по делото решение като бъдат присъдени и
лихвите по обратния иск върху сумата 26 000 лева за периода от 19.12.2018г.
до датата на плащането и в полза на ЕМ. АС. АС. ЕГН ********** от ****,
действаща чрез своя настойник Сн. М. АС. от З.а.д. "Д.Б.Ж.З.", при условие
че и след като дружеството я заплати в полза на ищцата по главния иск.
Видно от петитума на исковата молба, с която е предявен регресния иск
/стр.228 – 229 от делото на ОС/ ищецът по него е поискал осъждане на
ответника заплащане на главницата, претендирана частично, заплатената от
застрахователя лихва върху тази сума в полза на Е.А., на която е осъден с
решението по главния иск, както и лихвата върху сумата от датата на
плащането и от застрахователя до датата на възстановяването и от ответника
по обратния иск, както и разноските. С решението по главния иск законна
лихва е присъдена, считано от 19.12.2018г. до окончателното плащане.
10
Искане за осъждане на А.М. за заплащане на заплатената от застрахователя
лихва върху тази сума в полза на Е.А., на която е осъден с решението по
главния иск, очевидно е част от петитума на обратния иск. Съгласно чл.500 от
КЗ освен в случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски. Ето защо следва да бъде отменено Решение №260135 от
06.04.2021г., постановено по т.д. №17/2019г. по описа на Окръжен съд –
Стара Загора, а вместо него постановено друго, с което АЛ. АС. М. бъде
осъден да заплати на З.а.д. "Д.Б.Ж.З.", лихвите по обратния иск върху сумата
26 000 лева за периода от 19.12.2018г. до датата на плащането и в полза на
ЕМ. АС. АС. при условие че и след като дружеството я заплати на ищцата.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва АЛ. АС. М. да бъде осъден да
заплати на З.а.д. "Д.Б.Ж.З." – гр. С. сумата 450 лева – разноски пред
въззивния съд.
Разноски се претендират и от адв. М.Д. – пълномощник на ищцата по
главния иск ЕМ. АС. АС.. Последната обаче не е страна във въззивното
производство, което се развива единствено по регресната претенция и
неправилно е била призована за съдебното заседание и съответно неправилно
са и били изпратени преписи от жалбите за становище. Последната няма
никакъв правен интерес от участие в производството по обратния иск. Ето
защо и не и се следват разноски за осъществено представителство във
въззивното производство. Молбата с правно основание чл.38 от ЗА на адв.
М.Д. – пълномощник на ищцата по главния иск ЕМ. АС. АС. следва да се
остави без уважение. ЕМ. АС. АС. от ****, действаща чрез своя настойник
Сн. М. АС. следва да бъде заличена от списъка за призоваване като страна
във въззивното производство.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 и чл.272 от ГПК,
Пловдивският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260126/23.11.2020г., постановено по
11
търг.д. № 17/2019г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, В ЧАСТТА с
която е осъден АЛ. АС. М. ЕГН ********** от **** да заплати на З.а.д.
"Д.Б.Ж.З." с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****
сумата 26 000 лева – част от общия размер на претендираното вземане от 150
000 лева, уважено за сумата от 50 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение, което ищецът по регресния иск З.а.д. "Д.Б.Ж.З." е осъден да
заплати на ЕМ. АС. АС. ЕГН ********** от ****, действаща чрез своя
настойник Сн. М. АС. като увредено лице за причинените и неимуществени
вреди от смъртта на нейния баща А.А., настъпила на 25.01.2017г., вследствие
на пътнотранспортно произшествие, причинено от АЛ. АС. М. при
управление на МПС с неизправна спирачна система, при условие че и след
като З.а.д. "Д.Б.Ж.З." заплати на ЕМ. АС. АС. ЕГН ********** от ****,
действаща чрез своя настойник Сн. М. АС. сумата 26 000 лева - част от общия
размер на претендираното вземане от 150 000 лева, уважено за сумата от
50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва върху тази сума,считано от датата на плащането на
застрахователното обезщетение до окончателното и изплащане, както и да
заплати сумата 1040 лева – разноски по регресния иск за държавна такса.
ОТМЕНЯ Решение №260135 от 06.04.2021г., постановено по т.д.
№17/2019г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА АЛ. АС. М. ЕГН ********** от **** да заплати на З.а.д.
"Д.Б.Ж.З." с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****
законната лихва върху сумата 26 000 лева за периода от 19.12.2018г. до датата
на плащането и в полза на ЕМ. АС. АС. - при условие че и след като
дружеството я заплати на ищцата А..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл.38 от ЗА на
адв. М.Д. – пълномощник на ищцата по главния иск ЕМ. АС. АС., за
определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивното
производство, като неоснователна.
ЗАЛИЧАВА ЕМ. АС. АС. от ****, действаща чрез своя настойник Сн.
М. АС. от списъка за призоваване като страна във въззивното производство.
ОСЪЖДА АЛ. АС. М. ЕГН ********** от **** да заплати на З.а.д.
12
"Д.Б.Ж.З." с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****
сумата 450 лева – разноски пред въззивния съд.
Решението е постановено при участие на О.К. като третото лице –
помагач по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13