Решение по дело №412/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 260023
Дата: 25 септември 2020 г. (в сила от 21 октомври 2020 г.)
Съдия: Златина Личева
Дело: 20204120200412
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

292

 

гр. ГОРНА ОРЯХОВИЦА, 25.09.2020 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав в публичното заседание на тринадесети август, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател:ЗЛАТИНА ЛИЧЕВА

 

при секретаря Р. Андреева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 412 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производство по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

        Жалбоподателят Н.Р.Н., обжалва Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1814648 относно  нарушение установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР Велико Търново, с който на основание чл. 182  ал.2  т. 5 ЗДП, за извършено нарушение по чл. 21 ал.2 ЗДП, му е наложено административно наказание Глоба в размер от 400.00 лв.

Моли електронният фиш да бъде отменен, ведно с наложеното с него наказание като незаконосъобразен, тъй като съдържал неверни констатации и изводи.  Ограничено било правото му на защита, поради липса на конкретизация в издадения ЕФ пред кой съд да депозира жалбата си.

Жалбоподателят се явявал в невъзможност да организира защитата си, тъй като от извършване на нарушението, до връчването на фиша изминали повече от две години, като за периода 2016-2018 г. предоставял управлението на превозното средство и на други лица, някои от които се намирали извън пределите на Република България.

Въззиваемата страна ОДМВР Велико Търново, не се представляваше  в съдебно заседание и не зае становище по  наведените основания  в жалбата.

        Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

        С предложение № 366р-2687/08.02.2016 г. на Началника на сектор „ПП” при ОДМВР Велико Търново (л.13), в изпълнение на чл. 7 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата(действащ към датата на нарушението 10.11.2017 г.), следвало да се оповести информация на електронната страница на МВР относно монтирана стационарна система  Multa radar SD580” на гл. път І-4(София-Варна), км. 153+343, общ. Лясковец.  Такава е публикувана на  страницата на ОДМВР Велико Търново към 10.11.2017 г., където е налице списък с места и точки за контрол на пътното движение на територията на дирекцията, като в т. І.1.3 е описано местонахождението на стационарната система „Multa radar SD580”, а именно: гл. път І-4(София-Варна), км. 153+343, общ. Лясковец. Стационарната система „Multa radar SD580” № 00209D33F1A0 с идентификационен номер 593-072/71-309, била монтирана на гл. път І-4 (София-Варна)км. 153+343, общ. Лясковец, преди дата 10.11.2017 г., доказателство за което е именно направеното Предложение № 366р-2687/08.02.2016 г. на Началника на сектор „ПП” при ОДМВР Велико Търново. Видно от  Протокол за проверка № 2-ИСИ/26.01.2017 г., на стационарната система била извършена последваща периодична проверка (л.12). Видно от  отразеното в протокола, въведено е за засичане ограничение на скоростта за отминаващите автомобили от 60 км/ч (посока София-Варна) с праг на задействие 85 км/ч, а на приближаващите – 90 км/ч(посока Варна–София) с праг на задействие  105 км/ч. Отчитала се и грешка при измерване на скоростта +/- 3 км/ч до 100 км/ч и +/- 3 % над 100 км/ч. Не е предвидено разстояние на задействие, което означава, че засичането на скоростта се извършва в момента на преминаване на превозното средство покрай стационарната система. Според  въведените  метрологични изисквания и проведените замервания стационарната система за измерване на скоростта на движение отговаряла на метрологичните изисквания. Съобразно Заповед № А-333/29.04.2014 г. на Председателя на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор, публикувана на електронната страница на агенцията, периодичността  на последващите проверки на средствата за измерване на скоростта на  движение, каквото представлява и стационарна система „Multa radar SD580” е една година - т. 29 от заповедта.

        Съобразно У-ние  № 10.12.4888 (л.14), видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип, „Multa radar SD580” е одобрен тип средство за измерване от  Български институт по метрология.

        В 17:04 часа на 10.11.2017 г. техническото  средство засякло движение на МПС със скорост 113 км/ч, като бил отчетен толеранс +/- 3 %. Изготвен бил видеоклип № 377 (л.8)  от стационарната система № 00209D33F1A0, видно от който МПС-то превишило  въведената с пътен знак В 26 скорост от 60 км/ч е  с рег. № СА 2438 ТМ. На 14.11.2017 г. бил издаден ЕФ серия К № 1814648 на Н.Р.Н. (л.11), като собственик на МПС – л.а.“Ауди А6“, с  рег. № СА 2438 ТМ.

        Издаденият електронен фиш серия К № 1814648 от ОДМВР Велико Търново бил връчен на основание чл. 189 ал.5 ЗДП, видно от отразеното в системата на МВР(л.11) на 14.05.2020 г., на основание чл. 188 ал. 1 ЗДП. Жалбоподателят Н. не оспорил на основание чл. 189 ал.5 и ал. 6 ЗДП факта, че той е управлявал превозното средство, а се възползвал от правомощията си, предвидени в чл. 189 ал.8 ЗДП, като депозирал в 14 дневен срок от получаване на електронния фиш жалба. При определяне на наказуемата скорост е приспаднат  толеранс от 3 % на основание посоченото в Протокол № 2-ИСИ от 26.01.2017 г.(л.12), следствие на което е определена такава от 110 км/ч(л.7). В издадения  ЕФ серия К № 1814648 било описано, че наказанието по чл. 182 ал. 2 т. 5 ЗДП се налага на Н.Р.Н. като негов собственик. Като нарушена  законова разпоредба е вписан чл. 21 ал. 2 ЗДП. В самия ЕФ е  посочено, че скоростта на движение на МПС в пътен участък от гл. път І-4, км 153+343 посока София-Варна, е  ограничена до 60 км/ч с  пътен знак В26.

         На основание чл.  182 ал. 2 т. 5 ЗДП, при  наказуема превишена стойност на скоростта от  50 км/ч, на жалбоподателя е наложено наказание Глоба в размер от 400.00 лв. с атакувания електронен фиш.

        Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок за обжалване - чл. 189 ал. 8 ЗДП. ЕФ е връчен на 14.05.2020 г., а жалбата е депозирана на 28.05.2020 г., видно от отразеното върху приемателната разписка(л.6).

По същество се явява неоснователна, поради следните съображения:

        Видно от разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДП, електронният фиш  следва да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, както и нарушените разпоредби. Атакуваният електронен фиш (ЕФ) е изпълнен с необходимото съдържание, изискуемо от закона.

Безспорно е от събраните по делото писмени доказателства (л.7,8,10,11,12 и 13), че монтираната система за автоматично  фиксиране  нарушенията на правилата на движение „Multa radar SD580” № 00209D33F1A0, установила и заснела скоростта на движение  на МПС – л.а.“Ауди А6“ рег. СА 2438 ТМ е стационарна.

Безспорно е установено от приетите писмени доказателства по делото извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 21 ал. 2 ЗДП, установено и заснето с монтирана стационарна система за автоматично фиксиране на  нарушенията на правилата за движение по пътищата – „Multa radar SD580” № 00209D33F1A0  на гл. път І-4 (София-Варна), км 153+343. Този факт се установява със заснетия клип № 377 (л.8), на който ясно  личи автомобил рег. № СА 2438 ТМ, собственост на жалбоподателя.  В тази връзка  засечената скорост на  движение от 113 км/ч, редуцирана в издадения ЕФ до 110 км/ч безспорно е на МПС рег. № СА 2438 ТМ, което е заснето непосредствено в момента на засичането. Самото засичане е станало непосредствено при преминаване на превозното средство покрай стационарната система, видно от отразеното в Протокол № 2-ИСИ/26.01.2017 г., че не е въведено разстояние на задействие. На снимката ясно е видно изображението само на едно МПС в лентата за движение в посока гр. Варна(лента № 2), а в близък план е нанесен увеличен размер на регистрационния номер на заснетия автомобил. Начинът на засичане на скоростта и изготвяне на съответния клип с превозното средство са описани в  т. 2.4 от Методически указания  за работа със система за автоматично  фиксиране  нарушенията на правилата на движение по пътищата - „Multa radar SD580(л.15-17). Видно от клип № 377 (л.8)  установяването на превишената  скорост от 113 км/ч на МПС л.а.“Ауди А6“, рег. № СА 2438 ТМ е станало  при отдалечаващ се трафик видно от символа (^) отразен на снимката и описан в  Методически указания т.2.4.1 (л.16). Съобразно протокол  от проверка № 2-ИСИ (л.12) ограничението на скоростта при отдалечаващ се трафик е 60 км/ч с праг на задействие 85 км/ч, а  на  приближаващия се трафик ограничението е 90 км/ч, с праг на задействие 105 км/ч. В тази  връзка  МПС л.а.“Ауди А6“, рег. № СА 2438 ТМ се е движело в посока София-Варна, където на гл. път І-4, км.153+343 е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч, а стационарната система „Multa radar SD580  е установила скоростта  и е заснела МПС при отдалечаващ се трафик.

Към момента на установяване на  нарушението система за автоматично  фиксиране на нарушенията на правилата на движение „Multa radar SD580” е преминала през метрологичен контрол, доказателство за което е Протокол  от проверка № 2-ИСИ от 26.01.2017 г.(л.12).

Правилно е приложена разпоредбата на чл. 182 ал. 2 т. 5 ЗДП съобразно определената наказуема скорост, поради което законосъобразно на жалбоподателя е  наложено наказание – Глоба в размер от 400.00 лв.

Чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата в НК относно погасяване на  наказателното преследване по давност. Съобразно разпоредбата на чл. 80 НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не възбудено в продължение на  три години, когато наказанието е Глоба. На основание чл. 80 ал. 3 НК давността започва да тече от довършване на престъплението, в случая административното нарушение, на основание чл.11 ЗАНН, тъй като по  въпросите относно обстоятелствата, които изключват отговорността се прилагат разпоредбите на общата част на НК. По този въпрос е издадено Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС.

         Не е предвидена специална разпоредба в ЗАНН  във връзка с  погасяване на административнонаказателната отговорност в случаите, когато от извършване на деянието, до влизане в сила на НП е изтекъл определен период от време, през който тя не е била реализирана по отношение на нарушителя, следствие на това, че не е било  връчено НП. В този смисъл се прилагат разпоредбите на общата част на НК относно погасяване на  наказателното преследване, поради изтекла давност.

         В случая деянието е извършено(довършено) на 10.11.2017 г., като административнонаказателната отговорност по отношение на  Н. следва да се погаси по давност след изтичане на три години с оглед наложеното му наказание с ЕФ серия К № 1814648, издаден на 14.11.2017 г.(л.10), на основание чл. 11 ЗАНН вр. чл. 80 ал. 1 т. 5  от ЗАНН. При прекъсване на давността, на основание чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 81 ал. 2 НК започва да тече нова такава. С факта на връчване на ЕФ на жалбоподателя давността е прекъсната на 14.05.2020 г., откогато е започнала да тече нова три годишна давност.  Действието по връчване на ЕФ може да се приравни на действие по предприемане на преследване от надлежните органи, предвид на това, че дейността по връчване всъщност представлява издирване на нарушителя. Съобразно чл. 81 ал. 3 НК вр. чл. 11 ЗАНН абсолютната давност изтича на 10.05.2022 г.

        Възражението в жалбата за ограничено право на защита на жалбоподателя е неоснователно, доколкото даже и депозирана в ненадлежен съд, жалбата служебно се препраща в надлежния такъв (в случая в РС – Горна Оряховица), като винаги се зачита датата на депозирането й в институцията, до която е изпратена. В случая жалбата е депозирана пред РС – Велико Търново на 28.05.2020 г.(дата на приемане от куриера), която датата се зачита от РС – Горна Оряховица, при извършваната преценка относно допустимостта на жалбата.

По делото не се доказват твърденията на  жалбоподателя, обективирани в жалбата, че ползването на процесното МПС е било предоставено на трето лице. Ако действително ползването на процесното МПС е предоставено на друго лице, то не е съществувала пречка след връчване на ЕФ серия К № 1814648 жалбоподателят да подаде декларацията по чл. 189 ал. 5 ЗДП и да посочи лицето, управлявало превозното средство. Това не е сторено, поради което настоящата инстанция приема, че на датата на извършване на нарушението – 10.11.2017 г. не трето лице, а жалбоподателят е управлявал МПС л.а.“Ауди А6“, рег.№ СА 2438 ТМ.

        Въз основа на изложеното възраженията в жалбата  са неоснователни, а атакуваният електронен фиш, с който е наложено административното наказание следва да бъде потвърден  като законосъобразен.

                Водим от горното, съдът

 

 

Р    Е     Ш    И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 1814648, издаден от ОДМВР Велико Търново, с който на Н.Р.Н., ЕГН **********, с адрес ***8, на основание чл. 182 ал.2 т. 5 ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400.00 лв. (четиристотин лв.), за нарушение по чл.21 ал.2 ЗДП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на касационно обжалване, в 14 дневен срок от съобщението до страните, пред Административен съд Велико Търново.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: