№ 3136
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Галина Хр. Х.ва
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20231100103544 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.432 от КЗ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за претърпени вреди /неимуществени такива/ от ПТП, настъпило на
25.10.2022г. в гр.София, причинено виновно от водач на застраховано при ответника
МПС.
Ищецът Г. М. твърди, че о на 25.10.2022 г. в гр. София в района на
кръстовището на бул. Акад. И. Гешов и бул. Гоце Делчев, е тастъпило ПТП по
вина на водача на автомобил Мини Купър, който при управление на автомобила
по бул. Симеоновско шосе в района на кръстовище с ул. Без име не го пропуснал
като пресичащ на зелен светлинен сигнал и на обозначеното място пешеходец;
причинени му травматични увреждания, изразяващи се в: мозъчно сътресение;
счупване на костите на носа; счупване на външните кондила на малкия и на
големия пищял на лявата подбедрица; счупване на горния край на малкия пищял
на лява подбедрица; навяхване на предна кръстна връзка; непълна лезия на
предния рог на външния менискус; реактивно възпаление на синовиалната
обвивка и на бурсата; дискови протрузии на нива L4-L5 и L5-S1 и контузия на
гръдния кош, част от които наложили и оперативно лечение; претърпени от
уврежданията болки и страдания, включително и физически дискомфорт и
безсъние; справедливото обезщетяване на неимуществените вреди със сумата
26000 лева; наличие задължителна застраховка ГО при застрахователя, пред който
1
е предявена писмена претенция на 27.10.2022 г., по която му е определено
обезщетение от 10 000 лева, което счита за занижено. Претендира сумата 26000
лева – така уточняваща молба от 25.04.2023 г. на л. 95 от делото, заедно със
законната лихва от 27.10.2022 г. и разноските.
Ответникът Д.Б.: Ж.И З. АД е подал отговор на ИМ в законоустановения
срок, с който оспорва исковете, възразявайки че не е налице твърдяното
противоправно деяние на застрахования при него водач, установено и като такова
по надлежен ред; липсват вреди за ищеца в посочените обем и тежест и причинна
връзка на същите с противоправно деяние на ищеца, а при евентуалност –
завишаване на завишаване на претендирания размер на обезщетението.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
На 25.10.2022г., около 15:10 часа, в гр. София, по ул. „Без име“, в района на
кръстовището, образувано с бул. „Симеоновско шосе“ и ул. „Без име“, с посока на
движение от ул. „21-ви век“, към ул. ,Д. Шишманов“, Х. Ж. Г., управлявал лек
автомобил лек автомобил Марка „Мини Купър“, модел ,Д Клубман“, с per. No
*******. По същото време, по бул. „Симеоновско шосе“, в района на
кръстовището, образувано с ул. „Без име“ и бул. "Симеоновско шосе“, ищецът Г.
И. М., след разрешителен зелен сигнал за пешеходци, на намиращата се на
кръстовището светофарната уредба и на обозначената с пътна маркировка тип „м
8.2“ от ЗДвП, пешеходна пътека, предприел пресичане със спокоен ход на
движение, от бул. „Симеоновско шосе“, към ул. „Без име“, като пресичал от дясно
на ляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил. След като ищеца
достигнал до средата на дясната пътна лента на бул. „Симеоновско шосе“, спрямо
посоката на движение на лекия автомобил, бил блъснат от управлявания от Х. Г.
лек автомобил марка „Мини Купър“, модел Д Клубман, с per. № *******. Водачът
на лекия автомобил предприел маневра „завой наляво“ спрямо посоката си на
движение и въпреки наличието на обозначена с пътна маркировка тип „м 8.2“ ат
ЗДвП пешеходна пътека и разрешителен зелен сигнал на светофарната уредба за
пешеходци, същият продължил движението си, не пропуснал пресичащия
пешеходец Г. М. и блъснал същия. При удара тялото на ищцата се качило на
предния капак на лекия автомобил, като същият ударил лицето си в капака, след
което тялото му паднало върху платното за движение.
Във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие е образувано
2
досъдебно производство No 11343/2022г. по описа на СРТП - Отдел „Разследване“
- СДВР, пр. пр. № 44036/2022г. по описа на Софийска районна прокуратура.
Установено е по делото, че към датата на настъпване на събитието,
отговорността на водача на лек автомобил Марка „Мини Купър“, модел ,Д
Клубман“, с per. № *******, е застрахована със застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, валидна към датата на настъпване на ПТП, при
ответника.
Поради болка в областта на главата и левия крак ищецът посетил
УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД - град София, където след проведени
консултативни прегледи с лекари - специалист и извършени изследвания, били
установени Счупване на костите на носа; Счупване на външните кондили на
малкия и големия пищял на лявата подбедрица; Счупване на горния край на
малкия пищял на лява подбедрица; Контузия на гръдния кош. Била предложена
хоспитализация, която ищецът отказал, с назначена медикаментозна терапия и
контролни прегледи.
На 26.10.2022г., поради силна болезненост в областта на носа, главата и
лявата колянна става, ищецът постъпил в УМБАА „Света Анна“ АД, където след
извършени изследвания и проведени консултативни прегледи при лекари
специалисти е поставена допълнителна диагноза: Мозъчно сътресение. На
27.10.2022г. била извършена оперативна интервенция, като под обща венозна
анестезия е направена мануална и инструментална репозиция на костите на носа.
Ищецът е оставен за наблюдение в болничното заведение, като е изписан на
29.10.2022г., с назначена медикаментозна терапия, контролни прегледи и
препоръки за спазване на хранителнодвигателен режим.
Поради болков синдром в областта на кръста и продължаващи силни болки
в областта на лявото коляно, на 03.11.2022г., на ищеца е извършена магнитно-
резонансно образно-диагностично изследване на поясния отдел на гръбначния
стълб и лява колянна става. От заключението на проведеното изследване, е видно,
че при ищеца са констатирани следните находки: Дискови протрузии на нива L4-
L5 и L5-S1; Остеохондрални фрактури на латералните кондили на фемори и
тибията; фрактура на главата и проксималната диафиза на фибулата; Дисторзио на
предната кръстна връзка; Инкомплетна лезия в предния рог на латералния
менискус; Реасктивен бурсит и синовиит; Едем на мастните планове на ставата
От заключението на приетата по делото съдебно медицинска експертиза,
което съдът цени като обективно изготвено, се установяват вида и характера на
3
причинените на ищеца телесни увреждания, причинно следствената връзка с
процесното ПТП, проведеото лечение, периодът на възстановяване. Вещото лице
установява, че на ищеца са дадени указания да не натоварва ляв крак за 28 дни, да
се движи с патерици. След проведеното оперативно лечение и извършено
мануално и инструментално наместване на костите на носа, на ищеца са
поставени тампони в долните носови ходове за 10 дни и съшият е бил
нетрудоспособен за период от 34 дни. Вещото лице сочи, че общият
възстановителен период е бил около 2 месеца, като към настоящия момент
ищецът се оплаква от дискомфорт в областта на счупването на горния край на лява
малкопищялна кост при промени във времето.
От заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза се
установява, механизма на настъпване на ПТП, както и че е налице причинно –
следствена връзка между травматичните увреждания и процесното ПТП е в
субективните действия на водача на лекия автомобил със системите за
управление на автомобила, който е предприел изпълнение на маневра ляв завой в
момент, в който пострадалият пешеходец се е движил пред него от дясно на ляво
върху обособена пешеходна пътека и на зелен сигнал на монтирана светофарна
уредба на кръстовището. Вещото лице установява, че преди настъпването на
процесното ПТП, водачът на автомобила е имал възможност да забележи
пострадалия пешеходец върху платното за движение от момента преди да потегли
от спряно положение. Той е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП като не потегля с автомобила си, независимо от начина на
предвижване на пешеходеца.
От показанията на свидетелката Р.Т., които съдът не намира основание да
не цени, се установяват претърпените от ищеца негативни емоции, болки и
страдания, периода на възстановяване. Свидетелката установява, че освен чисто
физическите болки, ищецът не можел да става, не можел да се обслужва, имал
нужда от непрекъсната помощ. Това наложило св.Тагарева да се грижи за
домакинството. Свидетелката установява и вида и интензитена на търпените
негативни емоции от ищеца, свързани с преживения стрес и намерили проявление
в нежелание на излиза. Свидетелката установява освен това, че ищецът изпитва
неудовлетвореност, провокирана от извършената оперативна интервенция на
носа.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
4
Съгласно чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", при наличието на всички обективни и
субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската
отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента,
като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право
са: 1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното
застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното
събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди в
резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира
застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между
поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената
вреда по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени
/показанията на свидетеля, представените писмени доказателства и експертните
заключения / – причинено от водача на застрахованото МПС – лек автомобил, в
гр.София, пътно-транспортно произшествие, който нарушавайки правилата за
движение по пътищата – чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, съгласно който е бил длъжен да
бъде внимателен към уязвимите участници в движението – пешеходците, в т.ч да
предприеме мерки за предотвратяване на удар, е блъснал пресичащия пътното
платно на пешеходна пътека и при зелен светлинен сигнал на светофарната
уредба Г. М., с което му е причинил телесни увреждания. Доводите в противната
насока /относно липсата на виновно поведение от страна на водача/, съдът
отхвърля като неоснователни.
Безспорно е установено и наличието на валидно застрахователно
правоотношение между застрахователното дружество ответник и собственикът на
лекия автомобил, с който виновно е реализирано пътно транспортното
произшествие.
При това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в
закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и
5
причинна връзка между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен
резултат- телесните увреждания и търпените болки и страдания от страна на
пострадалата са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние
/така заключенията на САТЕ и СМЕ/.
Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е доказан по основание.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането – имуществени и неимуществени такива, като размерът
на неимуществените вреди следва да се се определи от съда по справедливост,
съгласно чл.52 от ЗЗД.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителната практика на ВС,
съгласно която при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на
отговорността на застрахователя като функционална на отговорността на
деликвента, доразвита в постановени от ВКС решения: решение № 749/05.12.2008
г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011
г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение
240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29 г,. 1 ТО на ВКС. Според разясненията в
посочената практика на ВС и тР.та практика на ВКС, на обезщетяване на
посоченото основание подлежат всички "неимуществени вреди", включващи
всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от
него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката,
но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.
Изхождайки от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и
тежестта на травмите – две фрактури – на подбедрица и нос, придружени с
комоцио, и извършена оперативна интервенция, възрастта на пострадалия към
момента на настъпване на увреждането – 31 години, срокът за възстановяване –
около два месеца, периода на претърпени болки – интензивни в началото, и
спорадични и понастоящим, претърпените неудобства от личен, битов и социален
характер /в т.вр. показанията на св.Тагарева/, отражението на произшествието
върху психо-емоционалното му състояние, обществено икономическите условия
към 2022г./ МРЗ от 710 лева/ съдът намира, че сумата от 60 000 лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
6
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
За да определи този размер на обезщетението съдът прие за установено /от
заключенията на СМЕ и с кредитираните свидетелски показания/, че пострадалият
е търпял негагивни емоции – болки и страдания като най интензивни през
първите дни непосредствено след злополуката и продължаващи и понастоящем.
Предвид това, съобразявайки обичайното проявление и характер на претърпените
травми, които включват и болкови симтоми, при липсата на медицински или
гласни доказателства същите да се характеризират с по-висока от обичайната
интензивност или продължителност, при липсата на данни за настъпили
усложнения в здравословното състояние на пострадалия, съдът намира че
справедливия размер на обезщетението за претърпените болки и страдания е в
размер на на 60 000 лв. От тази сума следва да бъде приспаднато извършеното
плащане в размер на 10 000 лева, извършено от ответника, при което последният
следва да бъде осъден да заплати още 50 000 лева – обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди. Предявеният иск е основателен и следва дъ бъде
уважен в пълния му предявен размер.
Ответникът дължи и законната лихва върху сумите от 02.02.2023г. /датата,
на което ответникът се е произнесъл по претенцията / до окончателното
изплащане на сумата, тъй като съгласно чл. 497 КЗ застрахователят, дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение от
момента на окончателното произнасяне по претенцията, респ. от изтичане на
срока за произнасяне по претенцията, заведена при него. Доколкото претенцията
за присъждане на законната лихва за забава до окончателното плащане на
главниците, представлява материалноправна последица от уважаване на исковете
за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, съдът
не дължи отхвърлителен диспозитив за претенцията за лихва, считано от датата на
предявяване на притинцията пред застрахователя.
При този изход на делото, разноски на ответника не се дължат. В негова
тежест следва да се възложат сторените от ответника разноски в размер на 1 550
лева – заплатени ДТ и депозити за възнаграждения на ВЛ.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на процесуалния представител на ищеца сумата от 4 650 лева - адвокатско
възнаграждение, определено съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.И З.” АД с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Д., бул.
„*******, да заплати на Г. И. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Гоце Делчев, ул.
„*******, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, още 50 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания; в резултат на увреди, получени при
ПТП, станало на 25.10.2022 г. в гр. София, причинени виновно от Х. Ж. Г., за
управляваното от която МПС е била сключена застраховка "Гражданска
отговорност" с ответното дружество, ведно със законната лихва от 02.02.2023г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.И З.” АД с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Д., бул.
„*******, да заплати на Г. И. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Гоце Делчев, ул.
„*******, сумата от 1 550 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, „Застрахователно акционерно
дружество Д.Б.: Ж.И З.” АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, жк. Д., бул. „*******, да заплати на адв.В. В. О., гр.София, ул.*******,
партер, ап.2, сумата от 4 650 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8