Р Е Ш Е Н И Е
№260001 30.07.2020
година гр. Омуртаг
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд
Омуртаг
на тридесети юни две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА
секретар Диянка Константинова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова
гражданско дело
номер
№357 по описа за 2019 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Предявени са в условията на
обективно кумулативно съединяване осъдителен иск с правно основание чл. 213, ал.
1 КЗ/отм., считано от 01.01.2016 г. /във вр. с §22 от ПЗР на КЗ/в сила от
01.01.2016 г. / с цена 2 934.54 лева, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 723.39 лева.
Ищецът ЗД“ Бул
Инс“ АД с ЕИК ********* с адрес на управление в гр. С., представлявано от
законните си представители С.П. и К. К. – изпълнителни директори, действащи чрез
процесуалния пълномощник адв. М.Г. ***, твърди в исковата си молба, че на
08.03.2015 г. в с. ***, общ. О. настъпило ПТП с участието на МПС, управлявано
от ответника, и паркирано МПС с водач С.М.С., собственост на „Евро транс 78“ ЕООД.
Изтъква, че според изготвения и представен на ищеца протокол за ПТП причините
за същото се дължали на виновното поведение на ответника, който при движение с
несъобразена с пътните условия скорост/заснежена пътна настилка/, загубил
контрол над автомобила, преминал в ляво по посока на движението си и с предната
лява част блъснал паркирания автомобил. Тъй като увреденото от ответника МПС
било застраховано по застраховка „Автокаско“ съгласно застрахователен договор, сключен
между ищеца и дружеството – собственик на увредения автомобил, валидна към
датата на настъпване на застрахователното събитие, в ищцовото дружество била
заведена щета № 15994242000012 и след направена оценка на щетите на собственика
на автомобила било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2 919.54 лева.
Поради това, че от съставения протокол за ПТП ставало ясно, че ответникът бил
неправоспособен към момента на причиняване на ПТП, ищецът уведомил последния да
му заплати изплатената на собственика на увредения автомобил сума. Тъй като
такова плащане от страна на ответника не последвало, ищцовата страна моли съда
да осъди ответника да й заплати сумата от 2 934.54 лева, представляваща
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 2 919.54 лева и 15
лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от завеждане на исковата
молба до заплащане на сумата. Наред с това ищецът моли съда да осъди ответника
да му заплати и сумата от 723.39 лева, представляваща мораторна лихва върху
изплатеното застрахователно обезщетение за периода от 07.12.2016 г. /падежа на
направеното плащане/ до 17.05.2019 г. Претендират се и направените деловодни
разноски. В подадено към датата на първото с. з. по делото писмено становище
исковете се поддържат и се претендира присъждане на следните деловодни
разноски: 200 лева юрисконсултско възнаграждение, 167.38 лева – държавна такса
и 15 лева – внесен депозит за призоваване на свидетел.
Ответникът С.А.А.
с настоящ адрес ***, не е подал писмен отговор в законния срок, но се явява
лично в съдебно заседание и признава, че е причинил ПТП, управлявайки МПС като
неправоспособен, за което му било наложено и съответно наказание по НК. Признава,
че дължи плащане на исковите суми в размерите, в които се претендират, но
уточнява, че не разполага със средства за плащането им.
Съдът след преценка на изложените
твърдения във връзка с представените доказателства приема за установено
следното:
Видно от приложения по делото
протокол за ПТП № 1484625, съставен на 08.03.2015 г. в 11.30 часа в с. ***, общ.
О., е описано настъпило ПТП с участието на участник № 1 - МПС „БМВ 318И“ с рег.
№ А 7754 КК, с водач С.А.А., и участник № 2 - МПС влекач“ ДАФ ФТ ХФ 105“ с рег.
№ ****, със собственик „Евро Транс 78“ ЕООД – с. ***, общ. О., което МПС е било
в паркирано положение. И по двете МПС са констатирани щети, които са описани в
протокола. Като причина за ПТП е описано поведението на участник № 1, който при
движение с несъобразена с пътните условия скорост/заледена пътна настилка/,
губи контрол над автомобила, преминава в ляво по посока на движението си и с
предната лява част блъска паркирания участник № 2 в дясната част, с което става
причина за ПТП с материални щети. В протокола е посочено, че участник № 1 има
валидна ЗЗ „ГО“ в ЗД“ Бул Инс“ АД, а участник № 2 има сключена така застраховка
в ЗК“ Лев Инс“ АД. Същевременно видно от приложената като заверено копие застрахователна
полица № Е1315423062990031594, издадена от ищцовото дружество ЗД“ Бул Инс“ АД, увреденият
при ПТП влекач – собственост на „Евро Транс 78“ ЕООД – с. ***, общ. О. е имал сключена
и действаща застраховка „Автокаско“, валидна за срок от една година, считано от
00.00 часа на 04.02.2015 г. до 24.00 часа на 04.02.2016 г. По повод тази
застраховка е извършен оглед и маркиране на автомобила, за което е изготвен и
протокол, в който е отразено, че към 04.02.2015 г. МПС е без забележки и няма
щети по същото. За това МПС е било издадено и удостоверение за техническата му
изправност от 30.09.2014 г. След възникналото ПТП собственикът на влекача „Евро
Транс 78“ ЕООД – с. ***, общ. О. е подал до ищцовото дружество уведомление за
щета на МПС, заведено под № 15994242000012/11.03.2015 г. По преписката е
направен опис на претенцията като са описани общо 6 броя увреждания по
автомобила: резервоара за гориво, десен, алуминиев; скоба, закр. резервоара за
гориво, десен; капак на кутия за акумулаторите с 1 бр. скоба за закопчаване
ПВЦ; капачка на резервоар за течност Ad blue към система SCR PVC; гърловина на
резервоар за течност Ad blue към система SCR PVC; резервоар за течност Ad blue
към система SCR PVC. Същите увредени детайли са описани и в изготвеното на
11.03.2015 г. опис - заключение на щета по МПС. А с констативен протокол, изготвен
на 24.03.2015 г. от управител на автосервиз за товарни автомобили „Радиал 2004“
ЕООД в град Т. е констатирано в резултат на направения оглед, че резервоар за
гориво – десен, алуминиев, не подлежи на ремонт. От посочения автосервиз е
издадена проформа фактура, в която са описани подлежащите на ремонт части, единичната
им цена и общата стойност на ремонта с ДДС – 6 162.16 лева. В изготвен на
16.06.2016 г. доклад по щета № 1 е определен размера на подлежащата на
изплащане щета – 2 919.54 лева. С платежно нареждане от 17.08.2016 г. посочената
сума е изплатена от ЗД“ Бул Инс“ АД по сметка на „Евро Транс 78“ ЕООД – с. ***,
общ. О. на основание образуваната преписка за щета. На 07.11.2016 г. до
ответника С.А. е изпратена регресна покана, с която се приканва същия в
5-дневен срок да заплати на ищеца – застраховател сумата в размер на 2 944.54 лева,
включваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по
щетата. Поканата е получена от ответника на 09.11.2016 г. по делото няма данни
за последвало дори частично плащане като в с. з. ответникът признава, че дължи
и към момента плащане на изплатеното обезщетение и лихвата върху същото. Видно
от изисканата АНПреписка, образувана в РУ – Омуртаг по повод настъпилото ПТП,
на 08.03.2015 г. е бил съставен АУАН № 610269 срещу ответника С.А. за извършени
от него две административни нарушения на същата дата: по чл. 20, ал. 2 ЗДвП за
това, че на 08.03.2015 г. в 11.30 часа в с. ***, общ. О. управлява лек
автомобил „БМВ 318И“ с рег. № **** като при движение с несъобразена с пътните
условия скорост/сняг по пътното платно/, губи контрол над автомобила, преминава
в лява пътна лента и удря паркиран влекач“ ДАФ ФТ ХФ 105“ с рег. № **** в
десния резервоар, с което става причина за ПТП с материални щети; и по чл. 150 ЗДвП за това, че управлява МПС без да притежава СУМПС. За установените
административни нарушения е издадено и НП № 15-0308-000084/03.04.2015 г. на
Началник РУП – Омуртаг, с което за същите на нарушителя са наложени съответни
административни наказания. В с. з. е разпитан като свидетел Сафер С., който
през 2015 г. работел като шофьор в „Евро Транс 78“ ЕООД – с. ***, общ. О. и
управлявал товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № Т2272МТ. Според същия в деня на
настъпилото ПТП камионът бил паркиран пред дома на управителя на дружеството –
собственик в с. ***, а свидетелят около обяд посетил магазина в центъра на
селото. Именно тогава от разстояние около 10 метра той видял как управляваният
от ответника автомобил „БМВ“ поднесъл и се ударил в дясната страна на влекача в
областта на резервоара. Свидетелят повикал полиция и двамата с ответника
изчакали пристигането на полицаите. Същият си спомня, че след удара имало
ожулване на резервоара, изкривяване на едната му скоба, напукана била капачката
му. Показанията на свидетеля, дадени почти пет години след случилото се, описват
ситуацията по начин, по който същата е представена и в обсъдените по-горе
Протокол за ПТП и АУАН, а изброените от него щети съответстват на
констатираното от експертите на застрахователя. Ето защо не съществуват пречки
за кредитиране показанията на този свидетел.
На база събраните, обсъдени и
кредитирани доказателства съдът прави следните фактически и правни изводи: Безспорен факт за страните по делото е
настъпилото на 08.03.2015 г. в с. ***, общ. О. ПТП, в резултат на което са
причинени имуществени вреди на паркирания товарен автомобил – влекач „ДАФ ФТ ХФ
105“ с рег. № Т2272МТ, със собственик „Евро Транс 78“ ЕООД – с. ***, общ. О.. Този
факт е отразен и в приетия протокол за ПТП, който предвид обстоятелството, че е
съставен от полицейски служител при посещение на място и лично възприемане на
ПТП, представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК,
ползващ се с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените
в него факти и в частност на описания механизъм на ПТП – в т. см. Решение № 15
от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
К. Н., Определение № 534 от 30.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 1390/2017 г., I т. о.,
ТК, Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Д. П., Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011
г., I т. о., ТК, докладчик председателят Н. Х.. Ето защо съдът приема за
установени описаните в протокола обстоятелства, касаещи настъпилото ПТП, още
повече, че в случая не може да се говори за съпричиняване при положение, че
едното участващо в ПТП МПС е било паркирано и в това си състояние не е
допринесло за настъпване на вредоносните последици. Относно вината на ответника
е реализирано и приключило административно – наказателно производство като с
влязлото в законна сила наказателно постановление по същото ответникът е
наказан с административно наказание за това, че чрез нарушаване на правилото на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП е предизвикал настъпването на ПТП. Въпросът за вината също е
безспорен, тъй като ответникът признава, че е причинил процесното ПТП.
Установено е по делото, че към датата на настъпване на ПТП - 08.03.2015 г., за
увредения автомобил е била налице действаща и валидна застраховка „Автокаско“ по
договор, сключен между ищцовото дружество и собственика на автомобила. Този вид
застраховка е от вида на имущественото застраховане по глава 19 от действалия
към този момент КЗ. Налице е доказателство, че след образуване на преписка за
застрахователна щета ищецът е изплатил по банков път визираното в чл. 208 КЗ/отм./застрахователно обезщетение в размер на 2 919.54 лева. След това
плащане в полза на ищцовото търговско дружество е възникнало право на регресно
вземане до размера на платените суми и обичайните разноски, направени за
определянето им съгласно по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм. ). Съгласно посочената
норма застрахователят по имуществената застраховка, който се суброгира в
правата на застрахованото увредено лице, има избор относно лицето, срещу което
да насочи регресната си претенция: прекия причинител на щетата или неговия
застраховател по ЗЗ „ГО“. В настоящия случай от наличните доказателства се
установи, че ищцовото дружество, което е застраховател по имуществена
застраховка на увреденото лице, същевременно към процесния момент е било и
застраховател по ЗЗ „ГО“ на причинителя на вредата, което означава, че
единствената му възможност е да предяви регресен иск срещу този пряк причинител,
в случая ответника. Относно размера на регресното вземане съдът съобрази единствения
представен в този смисъл документ – платежно нареждане от 17.08.2016 г.,
доказващ плащането на застрахователното обезщетение в размер на 2 919.54 лева, който
размер не се оспорва от ответника. За останалата част от претендираната с
главния иск по чл. 213, ал. 1 КЗ/отм./сума в размер на 15 лева, претендирани
като ликвидационни разноски, по делото липсват каквито и да е доказателства за
реалното им извършване. Няма документ, който да доказва какви по размер
разноски е направил ищеца – застраховател при определяне на изплатеното
обезщетение. Докато в регресната покана до ответника е посочена сумата от 25
лева – ликвидационни разноски, то с иска се претендира друга сума – 15 лева, като
нито един от двата размера не е установен с доказателства. Ето защо предявеният
главен иск се явява основателен до размера от 2 919.54 лева и ответникът следва
да бъде осъден да заплати тази сума на ищеца, а за разликата над този размер до
претендирания размер от 2 934.54 лева искът следва да бъде отхвърлен като
недоказан и неоснователен. Върху присъдената сума следва да се присъди и
законната лихва от датата на завеждане на ИМ – 31.05.2019 г., до окончателното
плащане на цялата сума.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД – в настоящия случай предвид
основателността на претенцията за главницата ответникът следва да дължи и лихва
за забавено плащане. С оглед естеството на вземането, чието изпълнение не е
било с уговорен между страните срок, длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В настоящия случай ответникът
е получил регресната покана от ищеца на 09.11.2016 г. и с оглед предоставения
със същата срок за изпълнение от 5 работни дни, който е изтекъл на 16.11.2016 г.,
същият е изпаднал в забава от 17.11.2016 г. Тъй като обаче ищецът претендира
обезщетението си за забава от 07.12.2016 г., т. е. от по-късна дата, съдът
следва да приеме същата като начален ден на начисляване на обезщетението за
забава. Крайният момент за претендираното обезщетение за забава максимално би
могъл да бъде деня на подаване на ИМ – 31.05.2019 г., но тъй като ищецът е
посочил по-ранен момент – 17.05.2019 г., съдът е обвързан със същия, за да не
се произнесе „свръх петитум“. За доказване размера на акцесорната претенция
ищецът е представил разпечатка от онлайн калкулатор за изчисляване на мораторна
лихва, според която за периода от 07.12.2016 г. до 17.05.2019 г., лихвата за
забава върху сумата от 2 919.54 лева е в общ размер от 723.39 лева. Този размер
не е оспорен от ответника, а и съдът след направено изчисление с помощта на онлайн
калкулатор установи същия размер мораторна лихва. Ето защо акцесорният иск се
явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По претенциите за разноски – предвид частичното уважаване на главния иск и цялостното
уважаване на акцесорния иск и съгласно нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищцовата страна
има право да й бъдат присъдени направените и претендирани от нея разноски
съразмерно на уважената част от исковете. В този смисъл съдът съобрази
приложения списък по чл. 80 ГПК, инкорпориран в постъпилото на 22.01.2020 г. становище
по делото, в който са вписани като разноски 200 лева юрисконсултско
възнаграждение, 167.38 лева платена държавна такса и 15 лева – внесен депозит
за явяване на свидетел. Досежно разноските за внесена държавна такса ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 166.78 лева, явяваща се
дължимата държавна такса върху уважената част от исковете. Ответникът следва да
му заплати и направените разноски за свидетел в размер на 15 лева. Относно
претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се посочи, че съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. А чл. 37 ЗПП препраща към НЗПП, чийто чл. 25, ал. 1
гласи, че за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е
от 100 до 300 лв. Съдът отчете в случая размера на претендирания материален
интерес, факта, че делото е преминало през две съдебни заседания, в които са
извършвани процесуални действия, обстоятелството, че юрисконсултът не се е
явявал в съдебни заседания, а е изпратил само едно писмено становище. Ето защо
намира за адекватен размер на юрисконсултското възнаграждение сумата от 150 лева,
която ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание
чл. 213, ал. 1 КЗ/отм., считано от 01.01.2016 г. / С.А.А. с адрес ***, с ЕГН – **********
ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД с ЕИК ********* с адрес на
управление в гр. С., ул. *** № ***, представлявано от изпълнителните директори С.П.
и К. К., сумата в размер на 2 919.54/две
хиляди деветстотин и деветнадесет лева и 54 ст. /лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Автокаско“ по застрахователна полица № Е1315423062990031594, на „Евро
Транс 78“ ЕООД – с. ***, общ. О. – собственик на товарен автомобил – влекач, марка
„ДАФ ФТ ХФ 105“ с рег. № Т2272МТ, за причинени на автомобила вреди в резултат
на ПТП, настъпило на 08.03.2015 г. в с. ***, общ. О., ведно със законната лихва
върху присъдената сума от датата на завеждане на ИМ – 31.05.2019 г., до
окончателното плащане на цялата сума, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта му
за сумата от 15/петнадесет/ лева, представляваща претендирани ликвидационни
разноски.
ОСЪЖДА на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД С.А.А. с адрес ***, с ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТИ
на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД с ЕИК ********* с адрес на управление
в гр. С., ул. *** № ***, представлявано от изпълнителните директори С.П. и К. К.,
сумата в размер на 723.39/седемстотин
двадесет и три лева и 39 ст. /лева, представляваща
общия размер на мораторната лихва върху сумата от 2 919.54 лева, начислена за
периода от 07.12.2016 г. до 17.05.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.А.А. с настоящ адрес ***, с ЕГН – ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД с ЕИК ********* с адрес на
управление в гр. С., ул. *** № ***, представлявано от изпълнителните директори С.П.
и К. К., сумата в размер на 331.78/триста
тридесет и един лева и 78 ст. /лева,
представляваща направени от ищеца разноски по делото за държавна такса, депозит
за свидетел и юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване
пред ОС – Търговище в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА