РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Царево, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Ат. Москова
при участието на секретаря Антония Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Административно
наказателно дело № 20222180200427 по описа за 2022 година
Производството е реда на чл.59-63 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Н. Х. П. с ЕГН ********** от гр.С.***** чрез
адв.Д., против Наказателно постановление № 22-0302-000126/17.08.2022г. на
Началника РУП-Царево, с което за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. С жалбата се
твърди, че са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при
санкционирането на жалбоподателя за нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП,
поради което се иска отмяна на НП.
В с.з. за жалбоподателят, редовно уведомен, се явява адв.Л., която
поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено поради допуснато
съществено процесуално нарушение.
АНО, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител в с.з.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът намери за установено следното:
На 18.07.2022г. около 04:00 часа в с.Лозенец, общ.Царево, на
ул.“*****“ в местността „****“ полицейски наряд, в състава на който били
св.Б.Ц. /***** в РУП – Царево/ и колегите й св.А.У. и Ан.И./ и двамата
командировани за летния сезон полицаи в РУП – Царево/, подали звуков и
светлинен сигнал да спре за проверка на движещ се пред тях по улицата лек
1
автомобил „Мерцедес Е 220“ с рег.№ *****, управляван от жалбоподателя
Н. Х. П.. Водачът П. не изпълнил даденото му разпореждане и не спрял за
проверка, а ускорил движението си по улица „*****“, стигнал до дом ***,
където спрял автомобила си, заключил го и побягнал към полето, но бил
настигнат и задържан от полицейските служители. След като установили
самоличността на водача и констатирали, че същият е във видимо нетрезво
състояние – мирише на алкохол, говори несвързано и провлачено, държи се
неадекватно, св.Ц. и св.А.У. потърсили за съдействие колегите си от КАТ с
цел тестване на водача за употреба на алкохол. На място пристигнал втори
полицейски наряд, в състава на който бил св.Г.П. /***** в РУП-Царево/,
който поканил в около 04:20 часа водача П. да бъде изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство Дрегер 7510+ с фабр.№0782 или проба с
доказателствен анализатор, но той категорично отказал. Св.П. издал в 04:40
часа на водача П. талон за медицинско изследване с бланков №091197 от
18.07.2022г. , с който отвели П. в ФСМП-гр.Царево където П. категорично
отказал пред медицинското лице в 04:50 часа да даде кръвна проба за
изследване за установяване на алкохол в кръвта /л.8-11/. След това П. бил
отведен в полицейското управление, където за времето от 05:53 часа до 05:57
часа бил тестван за употреба на наркотици или упойващи вещества с
техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ със сериен номер ARJJ-0005, с
поредна проба№257, като резултатът бил положителен за употреба на кокаин.
Св.П. издал талон за медицинско изследване №0911198 от 18.07.2022г., с
който отвели водача П. до ФСМП-гр.Царево за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
употреба на наркотици, но П. категорично отказал пред дежурния лекар да
даде кръв за анализ за употреба на наркотични вещества.
Св.П. съставил срещу водача П. два броя АУАН – АУАН с бланков №
557267 от 18.07.2022г. за това, че отказва да бъде тестван с техническо
средство за употреба на алкохол, отказва проба с доказателствен анализатор и
отказва пред дежурен лекар да му бъде взета кръвна проба за употреба на
алкохол, въз основа на който акт е издадено НП № 22-0302-
000126/17.08.2022г. /предмет на настоящето производство/, и АУАН с
бланков №557268 за това, че при проверка с техническо средство за употреба
на наркотици, е установен положителен резултат за употреба на кокаин, въз
основа на който акт в РП-Бургас ТО-Царево било образувано досъдебно
производство, а П. бил задържан със Заповед по реда на чл.72 от ЗМВР за 24
часа в РУП-Царево.
Св.П. връчил на водача П. препис от Акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ с № 557267 от 18.07.2022г., който имал
възражения и отказал както да подпише акта, така и да получи препис от
същия, като на местата, предназначени за полагането на подписа му, същият
собственоръчно вписал „отказвам“ /л.6-копие и л.35-оригинал/. В
законоустановения срок по ЗАНН, жалбоподателят не е депозирал писмени
възражения срещу съставения му АУАН. Въз основа на така съставения
2
АУАН и след преценка на всички, събрани по АНП доказателства,
Началникът на РУП-Царево издал на 17.08.2022г. против Н. П. обжалваното
НП, с което за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя му е
наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП. Препис от НП е
връчен на жалбоподателя на 16.09.2022г., а жалбата е депозирана на
26.09.2022г., видно от входящия регистрационен номер на АНО.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от
събраните по делото писмени и устни доказателства - Акт за установяване на
административно нарушение с № 557267 от 18.07.2022г./л.6 и л.35/, талон за
медицинско изследване на кръвта с бланков №0911198 от 18.07.2022г./л.8/,
докладна записка №5027/20.07.2022г. за случая, изготвена от св.П. /л.7/,
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози –
Приложение №4 /л.9-10/, Протокол за предаване и приемане на документи и
биологични проби по реда на Наредба №1 /л.11/, показанията на
актосъставителя Г.П., показанията на св.Б.Ц., показанията св.А.У.,
показанията на св. П., показанията на св.Г.Б., и показанията на св.Г.К. и др.
Съдът цени изцяло показанията на полицейските служители Г.П., Б.Ц. и
А.У., като подробни, последователни, логични и кореспондиращи напълно на
събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма основание да се
съмнява в достоверността на показанията на полицейските служители –
същите са с дългогодишен стаж в системата на МВР, на инкриминираната
дата и място са изпълнявали служебните си задължения, не са познавали
жалбоподателя и не са заинтересовани от изхода на делото. Що се касае до
показанията на свидетелите П., Г.Б. и Г.К., то съдът не кредитира същите в
частта им, че св.П. /майка на жалбоподателя/ била управлявала процесния
автомобил от с.Лозенец до дома им на ул.“***“, м.“***“, а полицейските
служители били пристигнали след като тя била паркирала автомобила и се
била прибрала в дома си. На първо място следва да се отчете, че твърденията
на тези трима свидетели в тази им част противоречат напълно на описаната от
жалбоподателя фактическа обстановка в подадената от него жалба срещу НП,
а именно: в подадената жалба П. сочи, че е управлявал процесния автомобил
от автогарата на с.Лозенец в посока м.“***“ като е преминал по улица „***“
/черен път/ и е спрял пред дом ***, където живеел през летния сезон. Съдът
отчита, че жалбата с описаната в нея фактическа обстановка е подадена от
пълномощника на жалбоподателя – адв.Д., но доколкото последният е бил
надлежно упълномощен от жалбоподателя, то направените от него изявления
имат обвързваща сила спрямо жалбоподателя. Едва на по-късен етап
жалбоподателят променя защитната си версия, като чрез новия си защитник
адв.Л. оспорва изложената в НП фактическа обстановка и твърди, че водач на
процесния автомобил е била майка му –св.П.. Свидетелите П., Г.Б. и Г.К.
несъмнено са заинтересовани от изхода на делото – първата от тях поради
близката си роднинска връзка със жалбоподателя, а втория и третия – поради
3
добрите им съседски отношения със семейството на жалбоподателя, а
дадените от тях показанията не кореспондират на събраните по делото устни
и писмени доказателства. Твърденията на св.Б. и на св.К., че били на терасата
на дома си, осветена с лед-осветление, но същевременно видели на
неосветената улица на разстояние от около 30 метра водача на процесния
автомобил, който спрял пред съседната къща, не може да бъде житейски и
логично вярно. Твърдението на св.К. че първия патрулен автомобил дошъл
след около 2 минути, също не може да бъде житейски и логично вярно,
доколкото за времето от около 2 минути с автомобил се преодолява
разстоянието дори между с.Лозенец и гр.Царево и то при нормална скорост
на автомобил. Освен това твърденията на св.П., че тя е управлявала
автомобила, бяха оспорени от св.Ц. и св.У., които в показанията си при
проведената очна ставка категорично заявяват, че св.П. изобщо не е
присъствала нито при спирането на автомобила, нито при опита за бягство и
последващото задържане на жалбоподателя. Св.Ц. и св.У. също така са
категорични, че те са се движили с полицейския автомобил непосредствено
след процесния автомобил, управляван от жалбоподателя, като в рамките на
около 10 секунди са спрели след него пред дома му и в последствие са го
задържали при опита за му за бягство, както и че св.Г.К.е дошъл на мястото
на задържането след около 5 минути, когато е пристигнал втория полицейски
патрул, а св.Г.Б. изобщо не е бил там.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна,
като съображенията на съда за това са следните:
При съставянето на акта и при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за
установяване на административно нарушение е издаден при спазване на
процедурата, предвидена в чл.40 ал.1 и чл.43 ал.1 и ал.2 от ЗАНН – актът е
съставен от св.П., който е заемал длъжността мл.автоконтрольор в РУП-
Царево и е притежавал компетентност да съставя актове за нарушения по
ЗДвП, а НП е съставено от началника на РУП-Царево, което е упълномощено
лице да издава НП за нарушения по ЗДвП съгласно представената по делото
Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР/л.12-13/. АУАН и
наказателното постановление съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от
ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление пълно и
точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които е било извършено и законовата разпоредба, която
е била нарушена.
В акта и в наказателното постановление е посочено, че на 18.07.2022г.
4
около 04:00 часа процесния автомобил, управляван от жалбоподателя, се е
движел в с.Лозенец, община Царево, м.“***“ по улица „***“ в посока към
дом**, като при направена проверка водачът е отказал да бъде тестван за
употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510+ с фабр.№0782 или
да даде проба с доказателствен анализатор и не е изпълнил предписанието за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-
токсилогично лабораторно изследване за установяване на употреба на
алкохол, даден му е талон за медицинско изследване с бланков №091167 от
18.07.2022г., който е получил, но пред дежурния лекар в медицинския център
е отказал да даде кръв за медицинско изследване за употреба на алкохол.
Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административно наказателната отговорност на
жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до опорочаване на производството. Твърдението на
жалбоподателя за нарушено право да се запознае със съдържанието на акта и
да направи възражения по него се опровергава от съдържанието на самия акт,
в който е отбелязано, че жалбоподателят има възражения по акта и че същия е
отказал да го подпише, както и че е отказал да получи препис от акта, като
жалбоподателят е вписал в акта и двата си отказа, изписвайки собственоръчно
„отказвам“ на предназначените места за полагане на подписа му за
удостоверяването на подписването и на връчването на акта. Вярно е, че отказа
на жалбоподателя не е удостоверен с подписа на един свидетел, но доколкото
наред със собственоръчното отбелязване на отказа да подпише както акта,
така и разписката за неговото връчване, наказаното лице не оспорва, че е
присъствал на неговото съставяне, а свидетелите са изнесли при разпита им,
че правото на възражения е разяснено и е запознат с повдигнатото му
обвинение, то правото на жалбоподателя да се запознае със съдържанието на
акта и да направи възражения по него не е нарушено. Подписването на акта и
подписването на разписката са две различни действия на нарушителя, с които
удостоверява, че е запознат със съдържанието /акта е предявен/ и е получил
препис от него. Несъмнено в случая жалбоподателят е бил запознат с акта,
имал е възражения по съставянето му, отказал е да го подпише, както и да
получи препис от същия. Не връчването на екземпляр от акта е отрицателен
факт, който се е състоял по причина на отказа на нарушителя да го подпише и
да получи препис от същия, поради което жалбоподателят не следва да черпи
права от собственото си виновно поведение. Ето защо не е нарушена
разпоредбата на чл.43 ал.5 от ЗАНН, която гласи, че препис се връчва при
подписване на акта, който в процесния случай е съставен в присъствието на
нарушителя и същият е запознат с неговото съдържание. Жалбоподателя е
оспорил в срок издаденото НП, ангажирал е по свой избор различни
защитници и е направил е искания за събиране на допълнителни
доказателства в хода на съдебното следствие, като е упражнил своевременно,
адекватно в пълен обем правото си на защита в развилото се
административно наказателното производство, т.е. невръчването на препис от
5
акта поради собственото му виновно поведение, не е ограничило правото му
на защита, което същият е упражнил адекватно и в пълния му обем.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
констатациите в акта и в НП съответстват на действителното положение и от
събраните доказателства се установява, че на посочените в НП място, дата и
час, жалбоподателят Н. П. е управлявал посочения лек автомобил, т.е.
притежавал е качеството водач по смисъла на § 6, т.26 от ДР на ЗДвП и е
годен субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и че в хода на
извършена проверка от органите на полицията жалбоподателят е отказал да
му бъде извършена проверка с техническо средство тестван за употреба на
алкохол с техническо средство Дрегер 7510+ с фабр.№0782 или да даде проба
с доказателствен анализатор и не е изпълнил предписанието за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химико-токсилогично
лабораторно изследване за установяване на употреба на алкохол, даден му е
талон за медицинско изследване с бланков №091167 от 18.07.2022г., който е
получил, но пред дежурния лекар в медицинския център е отказал да даде
кръв за медицинско изследване за употреба на алкохол. Именно този отказ на
П., направен в хода на проверката, е квалифициран от наказващия орган като
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Както в АУАН, така и в НП точно и
изрично е записано, че водачът на автомобила отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство тестван за употреба на алкохол с техническо
средство Дрегер 7510+ с фабр.№0782 или да даде проба с доказателствен
анализатор и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химико-токсилогично лабораторно
изследване за установяване на употреба на алкохол, даден му е талон за
медицинско изследване с бланков №091167 от 18.07.2022г., който е получил,
но пред дежурния лекар в медицинския център е отказал да даде кръв за
медицинско изследване за употреба на алкохол. Тоест, в конкретния случай
са били налице и двете хипотези на чл.174, ал.3 от ЗДвП – отказ на
жалбоподателя да бъде извършена проверка с техническо средство или проба
с доказателствен анализатор за установяване употребата на алкохол, както и
неизпълнение на даденото му предписание за медицинско изследване да даде
кръв за изследване за употреба на алкохол, като нормата на чл.174 ал.3 от
ЗДвП представлява едновременно състав на административно нарушение и
санкционна норма за налагане на предвиденото в хипотези са й наказание.
Следва изрично да се подчертае, че тези две хипотези на чл.174 ал.3 от ЗДвП
са дадени алтернативно, а не кумулативно, поради което, щом като е
установено от наказващия орган наличието на една от тях, ще е налице
основание за прилагането на чл.174, ал.3 от ЗДвП за наказването на водача по
този текст. Няма пречка и двете хипотези да са налице, какъвто е настоящия
случай, като и в тази хипотеза ще е налице основание за прилагането на
чл.174 ал.3 от ЗДвП. Съдът намира, че наказващият орган правилно е
определил наказанието по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП като е наложил
кумулативните наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
6
управлява моторното превозно средство за срок от 24 месеца - същите са
определени в размерите, посочени от закона, поради което не подлежат на
изменение при съдебния контрол. Ето защо НП следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на делото направените по делото разноски в размер на
155.08 лева за явяването на св.У. в с.з., следва да се възложат в тежест на
нарушителя, съобразно нормата на чл.189 ал.3 от НПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0302-
000126/17.08.2022г. на Началника РУП-Царево, с което на Н. Х. П. с ЕГН
********** от гр.С.****, за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП
ОСЪЖДА Н. Х. П. с ЕГН ********** от гр.С.*****, ДА ЗАПЛАТИ по
сметката на РС-Царево сумата в размер на 155.08 лева, представляваща
разноски по делото, както и сумата в размер на 5.00 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
7