№ 17175
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Т. ЕРМЕНКОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110149985 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Дженерали Застраховане“
АД, чрез юрк. М.С., срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата в размер на 598,50 лева, представляваща непогасен остатък от
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по
застраховка „Каско“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 08.02.2021 г. в гр. София, на бул. „Янко Сакъзов“,
водачът В. П., управляваща лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ******** и
притежаваща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
ответното дружество с полица № BG/30/*************, със срок на застрахователното
покритие от 23.02.2020 г. до 23.02.2021 г., при предприемане на маневра, без да се съобрази
с другите участници в движението, реализирала ПТП с преминаващия от ляво покрай нея
лек автомобил марка „Пежо“, модел „207“ с рег. № ********, собственост на ФИРМА и
застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищцовото дружество с полица №
*****************. Вследствие настъпилото ПТП на лекия автомобил, за който имало
сключена застраховка „Каско”, били причинени щети, заведени при ищеца под №
*********. Ремонтът на застрахования по имуществената застраховка автомобил бил
възложен и извършен в сервиз на „У.“ ЕООД, за което била издадена фактура. С доклад по
щетата било одобрено застрахователно обезщетение в размер на 1182 лева, изплатено на
сервиза, извършил ремонта, с платежно нареждане от 16.03.2021 г. Ищецът предявил
регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на заплатеното застрахователно
1
обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски или всичко общо в размер на 1197 лева, но
ответникът признал и възстановил сумата в размер на 598,50 лева. Разликата в размер на
598,50 лева не била погасена от ответното дружество. Ето защо ищецът моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за отговор, като в срока по чл. 131
ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. Катерина Атанасова. Процесуалният
представител оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва описания в
исковата молба механизъм на пътнотранспортно произшествие, както и твърдението, че
изключителна вина за неговото настъпване имал застрахованият при ответника водач. В
тази връзка твърди голяма степен на съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
увредения автомобил, който го управлявал с несъобразена с пътните условия скорост и в
нарушение на законовите изисквания, не забелязал движещия се в близост до него
автомобил и създал предпоставки за настъпване на инцидента. Оспорва претенцията на
ищеца и по размер, като твърди, че същият бил прекомерен и необосновано завишен.
Заплатеното извънсъдебно от ответника застрахователно обезщетение напълно
съответствало на действителната стойност на вредите, като бъде отчетена и степента на
съпричиняването им от страна на водача на процесния автомобил. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът „Дженерали застраховане“ АД, редовно призован не
изпраща представител. Депозирана е молба от юрк. С., в която заявява, че поддържа
исковата молба. В хода на устните състезания процесуалният представител моли съда да
уважи изцяло предявения иск като основателен и доказан по съображенията, изложени в
исковата молба, и с оглед събраните по делото доказателства. Изразява становище, че вина
за настъпване на процесното ПТП имал единствено водачът на застрахования при ответника
автомобил, който в нарушение на чл. 25 ЗДвП предприел маневра, без да се съобрази с
останалите участници в движението. Претендира направените по делото разноски, за които
представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, редовно призован, се представлява от адв. Ц.. Процесуалният
представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли съда
да отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност – да намали размера на
присъденото застрахователното обезщетение с оглед допуснатото от водача на
застрахования при ищеца автомобил съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 50
%. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
2
Не се спори между страните, че към датата на процесното ПТП имало валидна
имуществена застраховка „Каско“ по отношение на увредения от процесното ПТП лек
автомобил марка „Пежо“, модел „207“, с рег. № ********, собственост на ФИРМА.
Посоченото обстоятелство се потвърждава от представена по делото застрахователна полица
№ *****************, сключена на 06.01.2021 г., със срок на застрахователно покритие от
00,00 ч. на 11.01.2021 г. до 23,59 ч. на 10.01.2022 г., с рискова клауза „Пълно Каско” и начин
на определяне на обезщетението – доверен сервиз, експертна оценка. От отбелязване в
застрахователната полица се установява, че годината на производство на процесния
автомобил била 2010 г., а от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация –
Част е видно, че датата на първата регистрация на същия автомобил била 25.05.2010 г. С
договора била определена застрахователна сума в размер на 5600 лева.
Съгласно т. 14 от Раздел ІІ „Какви рискове покриваме със застраховката?“ от Общи
условия за застраховка „Каско на МПС“ на „Дженерали застраховане“ АД
пътнотранспортното произшествие било сред покритите рискове при рискова клауза „Пълно
Каско“, каквато е договорена в настоящия случай. Общите изключения, при наличието на
които застрахователят не изплащал обезщетение, били посочени в т. 16 от общите условия.
Съгласно т. 78.4 от същите при частична щета на МПС, за което от датата на първа
регистрация до датата на сключване на застраховката са изминали над 10 години,
застрахователното обезщетение се определяло по един от следните начини, избран от
застрахования: 1. отстраняване на щетите в доверен сервиз – в този случай при ремонта на
МПС увредените части се подменяли с части от алтернативен производител или втора
употреба; 2. по експертна оценка, изготвена от застрахователя.
Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие
е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка
„Мерцедес“, с рег. № ********, с полица № BG/30/*************, със срок на
застрахователното покритие от 23.02.2020 г. до 23.02.2021 г. Посоченото обстоятелство е
отделено от съда като ненуждаещо се от доказване.
От приетия като доказателство по делото двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие (ПТП) се установява, че на 08.02.2021 г. в 13,10 ч. в гр.
София, на бул. „Янко Сакъзов“ водачът В. П., управляваща лек автомобил марка
„Мерцедес“ с рег. № ********, при предприемане на маневра реализирала ПТП с
преминаващия от ляво покрай нея лек автомобил марка „Пежо“, модел „207“ с рег. №
********. Вследствие настъпилото ПТП на процесния автомобил, застрахован по
имуществената застраховка, били причинени щети, като видимите такива били описани в
протокола: дясна врата и праг. Протоколът бил подписан от двамата водачи, участвали в
ПТП, без възражения. Протоколът е съставен в съответствие с изискванията на закона.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
3
фонд (заглавие изм. – ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г.), когато при произшествието са причинени
само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП – Приложение № 3. Доколкото между двамата водачи – участници в
инцидента не е имало спор относно механизма на ПТП и вината за неговото настъпване, то
съвсем основателно е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, без да е
необходимо службите за контрол към МВР да посещават мястото на произшествието. Освен
това съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от
20.12.2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), ако между участниците в произшествието има
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така
че да не възпрепятстват движението, и попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за пътнотранспортното произшествие. След изменението на цитираната
разпоредба, в сила към датата на процесното ПТП, водачите вече нямат задължение за
уведомяване на службата за контрол на МВР, на територията на която е настъпило
произшествието. Двустранният протокол за ПТП, подписан от участниците в него, без
посещение от служител на КАТ на мястото на инцидента, представлява частен
свидетелстващ документ, който се ползва само с формална доказателствена сила.
Последната установява единствено, че лицата, посочени като автори на протокола,
действително са го подписали (чл. 180 ГПК), но не и верността на удостоверените в
протокола факти относно механизма на произшествието, вината и причинените щети. За
последните обстоятелства двустранният протокол следва да бъде преценяван от съда с оглед
на всички други доказателства по делото. Съответствието на съгласуваните изявления на
двамата водачи относно посочените обстоятелства с действителното фактическо положение
подлежи на доказване на общо основание в процеса (вж. Решение № 15 от 25.07.2014 г. по
т. д. № 1506/2013 г., І Т.О., ВКС, Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2012 г., ІІ
Т.О., ВКС) . Посоченият в двустранния констативен протокол за ПТП механизъм на
произшествието се потвърждава напълно от приетото по делото заключение на
автотехническата експертиза и от показанията на свидетелите Р. В. В. и В. Г. П. (в
кредитираните части).
За причинените на процесния автомобил повреди на 15.02.2021 г. водачът Р. В. подал
до застрахователя по имуществената застраховка искане за оценка на вреди, по което била
образувана щета № *********. Ремонтът на увредения автомобил бил възложен на сервиз на
„У.” ЕООД, за което от ищцовото дружество било издадено възлагателно писмо от
18.02.2021 г. Към писмото бил приложен опис на щетите от извършен оглед на увредения
автомобил от автоексперт на застрахователя.
Видно от приемо – предавателен протокол от 12.03.2021 г., подписан от представител
на собственика и от представител на сервиза, след извършения ремонт процесният
автомобил бил приет без възражения и забележки. За стойността на ремонта в размер на
1182 лева от собственика на сервиза „У.” ЕООД била издадена фактура № **********/
15.03.2021 г. С ликвидационен акт № 986065/15.03.2021 г. по процесната щета било
4
одобрено застрахователно обезщетение в размер на 1182 лева, което било изплатено на
сервиза, извършил ремонта, с преводно нареждане от 16.03.2021 г.
От покана за доброволно изпълнение на регресна претенция изх. № *********/
26.05.2021 г. се установява, че ищцовото дружество претендирало от ответника заплатеното
по щета № ********* застрахователно обезщетение в размер на 1182 лева, ведно с 15 лева за
ликвидационни разноски или общо 1197 лева. Поканата била получена от ответното
дружество на 27.05.2021 г., видно от отбелязване върху нея. Не се оспорва от страните, че по
регресната претенция на ищцовото дружество ответникът одобрил и заплатил сумата в
размер на 598,50 лева.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищеца е разпитан свидетелят Р. В. В., а по искане на ответника – свидетелката В. Г. П.. И
двамата са очевидци на случилото се, тъй като управлявали участвалите в процесното ПТП
автомобили. От показанията им се установява, че произшествието настъпило на бул. „Янко
Сакъзов“, който в този участък имал по две ленти за движение във всяка посока и две
трамвайни линии по средата. Свидетелката В. П. излязла с автомобила си на бул. „Янко
Сакъзов“ от ул. „Сан Стефано“, тъй като преди това имала работа в Пето РПУ. Най-дясната
лента по посоката на движение била заета с паркирани автомобили, поради което
свидетелката се огледала за свободни места от другата страна. Там имало едно място за
паркиране и П. решила да направи обратен завой. В същото време свидетелят Р. В., който
приближавал с автомобила си, видял спрелия отпред автомобил и решил да го заобиколи.
Качил се на трамвайната линия и в момента, в който двата автомобила се изравнили,
свидетелката П. предприела маневрата обратен завой и между тях настъпил удар. Щетите по
застрахования при ищеца автомобил били по преден десен калник и предна дясна врата, а по
другия автомобил – ляв калник, предна лява гума и рейка. От показанията на свидетеля В. се
установява, че същият се движил със скорост от 30-40 км/ч, а свидетелката П. заяви, че тъй
като предприела маневрата от спряло състояние, скоростта на автомобила била много малка
към момента на удара. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели в посочените
части като обективни, последователни, подробни и логични. Думите на двамата свидетели
освен че не си противоречат и се допълват взаимно, напълно кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал.
По отношение на местоположението на двата автомобила към момента на удара и
мястото, на което настъпил сблъсъкът, обаче съдът намира, че не следва да кредитира
показанията на свидетелката В. П., доколкото същите не съответстват на щетите по двата
автомобила. В дадени пред съда устни разяснения вещото лице, изготвило автотехническата
експертиза, поясни, че преди настъпване на удара двата автомобила са били успоредно един
на друг, с изравнени предници, като лекият автомобил марка „Пежо“ вече е бил от ляво на
автомобила марка „Мерцедес“, т.е. водачът му вече е бил предприел маневрата за
изпреварване. При тези данни не следва да бъдат кредитирани показанията на В. П., че тя
започнала маневрата обратен завой и била почти в насрещното, когато нейният автомобил
бил ударен от другия автомобил. От заключението се установява, че при подобна позиция на
5
двата автомобила щетите по лекия автомобил марка „Пежо“ биха били в предна дясна част,
а не в предна дясна врата. Доколкото думите на свидетелката П. в посочените части не
съответстват на обективно установените увреждания по двата автомобила, съдът намира, че
същите не следва да бъдат вземани предвид при формиране на изводите по съществото на
спора.
Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза. Заключението
на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с материалите по делото. От заключението се установява, че най-вероятният
механизъм на настъпване на процесното ПТП бил следният: на 08.02.2021 г., около 13,10 ч.
лекият автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № ******** се движил по бул. „Янко Сакъзов“, с
посока от ул. „Кракра“ към бул. „Мадрид“, и в района след кръстовището с ул. „Сан
Стефано“ водачът предприел маневра за обратен завой, при която реализирал ПТП със
заобикалящия го в същия момент лек автомобил марка „Пежо“, с рег. № ********. Причина
за настъпване на процесното ПТП според вещото лице било поведението на водача на лекия
автомобил марка „Мерцедес“, който предприел маневра за обратен завой, без да се съобрази
с местоположението на другия лек автомобил и предприетата от неговия водач маневра за
заобикаляне. От така изяснения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на
застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налагал изводът, че
щетите по лекия автомобил марка „Пежо“ се намирали в пряка и причинно-следствена
връзка с настъпилото на 08.02.2021 г. произшествие в гр. София. Вещото лице изчислило, че
стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по застрахования автомобил,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното
събитие, възлизала на 1328,27 лева; тази, изчислена на база средни пазарни цени на труда от
доверени сервизи, различни от официалния за марката в страната, била в размер на 1269,71
лева, а на база Методиката към Наредба № 24 с приложен коефициент на оригиналните
резервни части К=0,5 към датата на ПТП била в размер на 1214,00 лева. Всички ремонтни
операции, описани в калкулацията на претенцията, били необходими за възстановяване на
щетите по процесното МПС. От заключението се установява, че активната лента за
движение на бул. „Янко Сакъзов“ била отделена от трамвайните релси с единична
прекъсната линия, като в района на процесното ПТП нямало светофарна уредба, както и
знаци, ограничаващи скоростта на движение. Съдът намира, че заключението на вещото
лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност,
поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило виновно
6
вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател, това, което е платил на
застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до
размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера
на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. За да бъде
основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин
осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право:
валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП)
по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил; настъпване на
застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на МПС, който има валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника;
възникване на гражданска отговорност за третото лице (деянието, причинените с него вреди,
причинно – следствената връзка между ПТП и причинените вреди); плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената
застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното.
По делото безспорно беше установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил между
неговия собственик и ищцовото дружество към датата на ПТП – 08.02.2021 г.
Не се оспорва и наличието на валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена между ответното дружество и причинителя на
вредата към същата дата.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът
изплатил на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, застрахователно
обезщетение в размер на 1182 лева, към което били начислени 15 лева ликвидационни
разходи.
Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие. От представените по делото
застрахователна полица № ***************** и Общи условия за застраховка „Каско на
МПС“ на „Дженерали застраховане“ АД е видно, че при включена рискова клауза „Пълно
Каско“, както е в настоящия случай, пътнотранспортното произшествие е част от покритите
рискове. Няма данни, а и твърдения да е било налице някое от изключенията, при които
застрахователят не изплаща обезщетение.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха
установени и елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на водача –
причинител на вредата. От двустранния констативен протокол за ПТП, от заключението на
автотехническата експертиза и от показанията на свидетелите Р. В. В. и В. Г. П. (в
кредитираните части) беше установен механизмът на настъпване на произшествието, както
7
и противоправното поведение на водача, чиято гражданска отговорност била застрахована
при ответното дружество. Направените в тази насока възражения в отговора на исковата
молба не може да бъдат приети. В. П. не спазила правилата за движение и по-точно
задължението си като водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да
е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, да
се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение (чл. 25, ал. 1 ЗДвП). В резултат на
противоправното поведение на водача били причинени щети на процесния автомобил, като
вещото лице установило, че от техническа гледна точка е налице съответствие между
механизма на сблъсъка и повредите по автомобила. Следователно, доказана е и причинно –
следствената връзка между противоправното поведение на водача и причинените щети.
Видът и характерът на вредите по процесния автомобил се установяват както от писмените
и гласни доказателства по делото, така и от заключението на вещото лице. По делото
липсват доказателства, които да оборват презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Въпреки разпределената доказателствена тежест ответникът не ангажира доказателства
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на другия водач Р. В. В.. Съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания
или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт, следва
да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи по несъмнен начин
осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен състав намира, че в
случая ответникът не представи доказателства за наличието на съпричиняване. По делото
няма каквито и да било данни водачът Р. В. да е шофирал с несъобразена скорост. От
показанията на същия (които не бяха опровергани от останалия събран по делото
доказателствен материал) се установява, че е управлявал процесния автомобил със скорост
от 30-40 км/ч. Съгласно заключението на автотехническата експертиза единствената
причина за настъпване на процесното ПТП било поведението на застрахования при
ответника водач, който предприел маневра за обратен завой, след като другият водач вече
бил предприел маневра за неговото изпреварване и двата автомобила са били успоредно
един на друг, с изравнени предници. При тази доказателствена съвкупност за съда възниква
правото и задължението да приложи последиците от недоказването, а именно да приеме за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан. Ответникът не
успя да докаже опосредяване на вредоносния резултат от други обстоятелства, извън
поведението на застрахования при него водач, включително от действия или бездействия на
другия участник в ПТП, поради което съдът намира, че не е налице основанието по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение. Направеното в тази насока възражение
в отговора на исковата молба се явява неоснователно.
8
По отношение на размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение
следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент
на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж.
Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.О., ВКС).
Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика намира, че изчислената от
вещото лице пазарна стойност в размер на 1328,27 лева представлява възстановителната
стойност на увреденото имущество, до който размер следва да бъде определено и
застрахователното обезщетение, дължимо от ответното дружество. Доколкото обхватът на
суброгационното право на застрахователя по имуществената застраховка зависи от размера
на заплатеното застрахователно обезщетение, ответникът дължи на ищеца сумата в размер
на 1182 лева, независимо че изчислената от вещото лице пазарна стойност за възстановяване
на причинените от процесното ПТП вреди е в по-голям размер. Към сумата 1182 лева следва
да бъдат прибавени и 15 лева за ликвидационни разноски, които обичайно се заплащат за
определяне на обезщетението по щетата, доколкото не са установени по делото разходи в
по-голям размер. Или дължимата на ищцовото дружество сума по регресната претенция
възлиза общо на 1197 лева. Не се спори между страните, че ответникът е извършил частично
плащане на регресно предявената сума в размер на 598,50 лева. Остатъкът от регресното
вземане на ищеца възлиза на 598,50 лева, поради което предявеният иск по чл. 411 КЗ се
явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума.
9
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по
делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство
ищцовото дружество е извършило следните разноски: 50 лева за внесена държавна такса,
250 лева за депозит за вещо лице, 60 лева за депозит за призоваване на свидетел и 100 лева
за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от
24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца „Дженерали застраховане“ АД
сумата в общ размер на 460 лева, представляваща направените в настоящото производство
разноски за внесена държавна такса, депозити за вещо лице и за призоваване на свидетел и
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“
АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Б.Г.И. и Р. В.М., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев”, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да
заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Ж.М.Д. и Ю.К.К., със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, по иска с правно
основание чл. 411 КЗ сумата 598,50 (петстотин деветдесет и осем лева и 50 ст.) лева,
представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско“, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.08.2021 г. до окончателното изплащане
на дължимата сума.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Б.Г.И. и Р. В.М., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Изгрев”, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД,
ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Ж.М.Д. и Ю.К.К., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище”, бул. „Княз Александър
Дондуков“ № 68, сумата 460 (четиристотин и шестдесет) лева, представляваща направените
в настоящото производство разноски за внесена държавна такса, депозити за вещо лице и за
призоваване на свидетел и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
10
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11