№ 323
гр. Благоевград, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Диана К. Ангелова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20251200500407 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от “Г.Е.И.“,
ЕООД срещу Решение № 1009/27.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 1877/2024
г. по описа на РС – Благоевград.
Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно, необосновано и
несправедливо. Според него неправилно съдът е счел, че дадените
свидетелски показания за наличие на устна уговорка за удължаване на срока за
заплащане на сумата от 10 000 лв. до края на 2024 г. – са по думите от
ответника. Счита, че от показанията на свидетелката е видно, че е тя е провела
телефонни разговори за удължаване на срока за изплащане на задължението,
както и че с ищеца е постигната договорка сумата от споразумението да бъде
преведена на две вноски. По посочените съображения за необоснованост на
приетата фактическа обстановка, което е рефлектирало и върху правните
изводи, моли решението да се отмени и се постанови отхвърляне на
предявените искове. Претендира сторените във въззивната инстанция съдебни
разноски.
Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на
жалбата.
1
БлОС счита жалбата за допустима - депозирана е от лице с правен
интерес, в предвидени в закона срок, против подлежащ на атакуване съдебен
акт.
С атакуваното решение РС е уважил предявения иск като на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и с чл. 86 ЗЗД е осъдил „Г.Е.И.“ ЕООД да върне
на С. П. И., сумата от 10 000 лева, платена на отпаднало основание, поради
разваляне на договора за покупко-продажба № 3/29.09.2023 г., сключен между
страните, което разваляне е обективирано в споразумение от 15.05.2024г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното й изплащане, както и сумата от 130, 24 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 04.06.2024 г. до 07.07.2024 г..
Решението е валидно и допустимо.
За да се произнесе по доводите в жалбата съгл. чл. 269, изр. 2 ГПК, въз
основа на тезите на страните, закона и събраните доказателства, БлОС приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят по приетото от РС, че на 29.09.2023 г. са сключили
Договор за покупко-продажба № 3, като с последващо споразумение към него
от 15.05.2024 г. по взаимно съгласие са го развалили като в споразумението са
се договорили продавачът „Г.Е.И.“, ЕООД да върне на купувача С. П. И. в
срок до 03.06.2024 г. платената от последния по договора за продажба сума от
20 000 лв. по банковата му сметка, от която е извършено плащането по
договора. Не се оспорва, че половината от сумата - 10 000 лв. Му е върната на
05.06.2024 г., за което е представено извлечение за транзакция.
РС е счел за допустими гласните доказателства досежно твърдението на
ответника - „Г.Е.И.“, ЕООД за устна уговорка с ищеца - С. П. И. за връщане на
сумата на две равни части, втората от която да се върне до края на 2024 г, като
лаконично е обосновал допустимостта им посочвайки, че обстоятелството не
попада в нито една от законоустановените забрани в чл. 164, ал. 1 от ГПК за
установяването му със свидетелски показания.
Настоящият състав не споделя становището на РС. В чл. 164, ал. 1, т. 5 и
т. 6 от ГПК е установена забрана за свидетелски показания в случаите, когато
се касае за установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска
свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна – т. 5;
както и в случаите, когато се искат за опровергаване на съдържанието на
2
изходящ от страната частен документ – т. 6.
В подписаното от страните процесно споразумение, в чл. 3 изрично е
уговорено задължението на дружеството, в срок до 03.06.2024 г. да върне
сумата от 20 000 лв.
Следователно недопустими са свидетелски показания за доказване
изменение на тази клауза от писменото съглашение досежно уговаряне на
друг срок за връщане на част от сумата, след като страната, поискала гласни
доказателства - го е подписала т.е. участвала е в съглашението, като се
съобрази и че то представлява частен документ, изхождащ и от нея, наред с
другото подписало го лице - ищеца.
В чл. 164, ал. 2 ГПК е визирана допустимостта им, но при условие на
изрично съгласие на страните, каквато видно от поведеното с.з. няма, тъй
като ищецът се е противопоставил на събирането им.
Затова съображенията в жалбата досежно довода за необоснованост на
атакувания акт поради несъобразяване от първоинстанционният съд на
събраните свидетелски показания е несъстоятелен.
Дори обаче да се счетат свидетелските показания за допустими, то от
тях според БлОС не се установява, за каквато и да било уговорка от
дружеството с ищеца за връщане на сумата от 10 000 лв. до края на годината.
Видно от показанията на св. Б. Г. – служителя, който е водил
кореспонденцията като началник административна служба при ответното
дружество, че Управителят на дружеството й е предал, че ще възстанови
сумата от 10 000 лева до края на годината. Доколкото знае е имало среща, но
не е била в офиса, някъде септември месец е било.“
Никъде свидетелката не сочи, че е знаела за постигната договорка т.е. С.
И. да е изразил съгласие сумата от споразумението да се преведе на две
вноски, нито от показанията й може да се направи такъв извод.
Жалбоподателят също не конкретизира в жалбата си от кои сочени от
свидетеля обстоятелства следва извода за последваща между страните
уговорка за плащане на втората вноска до края на 2024 г.
Освен това връщането на 10 000лв., половината от дължимата сума е
станало на 05.06.2024 г., поради което е без значение са разговорите за
посочване на банкова сметка, тъй като очевидно че такава е била посочена, по
която е станало връщане на половината от сумата.
3
Ето защо БлОС счита за правилно и законосъобразно приетото от РС за
наличие на предпоставките на чл. 55 , ал. 1, изр. 3 и чл. 86 от ЗЗД за уважаване
на предявените искове. По делото категорично се установява, че сумата от
10 000 лв. е част от дадената от ищеца на ответника сума по развален между
страните договор, поради което е отпаднало основанието за получаването й и
се дължи връщането й. Затова и уважаване на иска за мораторна лихва по чл.
86 ЗЗД за периода от уговорения срок за връщане до подаване на исковата
молба върху невърнатата част от сумата, е законосъобразно. Налице е
неизпълнение на парично задължение в уговорения срок, поради което е
налице забава, считано от 04.06.2024 г., за която до предявяване на иска се
дължи обезщетение в размер на законната лихва
По изложените съображения за неоснователност на доводите в жалбата,
БлОС потвърждава атакувания първоинстанционен акт.
С оглед изхода на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК жалбоподателят дължи на въззиваемия направените от последния
разноски за настоящата инстанция, които възлизат на 720 лв. Направената
разноска се установява от представения договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорено адвокатско възнаграждение от 720 лв., което
следва да се плати по сметка, като се представя и платежния документ,
удостоверяващ плащането чрез превод по сметка.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, БлОС
РЕШИ:
Потвърждава решение № 1009/27.12.2024 г., постановено по гр.д. №
1877/2024 г. по описа на РС – Благоевград.
Осъжда „Г.Е.И.“ ЕООД, с ЕИК *, представлявано от управителя Г.А.А.
да заплати на С. П. И., с ЕГН ********** сумата 720 лв., представляваща
направени разноски за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5